РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
25.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4752 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения
и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл.415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което
да се признае за установено, че ответникът дължи суми в общ размер на 296,94 лева,
представляващи неплатени месечни
абонаментни такси по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, ведно със законната
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез назначеният му особен представител
подава отговор на исковата молба, в който развива пространни съображения за неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства на 12.04.2013г. между ответника Б.И.С.
и „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор
България" ЕАД) с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца.
На 15.05.2016г. между ответника Б.И.С. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в
размер на 30,99 лв. и промоционален такъв от 24,99 лева. Ответникът не изпълнил задълженията
си по споразумението в общ размер 27,88 лева,
представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 20.08.2016г.
-19.09.2016г.
На 15.05.2016г. между ответника Б.И.С. и „Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* е
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца по план Нонстоп 30.99 ргото 24.99 със
стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лева и
промоционален такъв от 24,99 лева. Ответникът не
изпълнил задълженията си по споразумението в
общ размер 25,88 лева, представляващи неплатена абонаментна
такса за отчетен период 20.08.2016г. - 19.09.2016г.
На същата дата - 15.05.2016г. и по
повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният
оператор, като лизингодател, сключва с ответника Б.И.С.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване устройство с обща лизингова цена в размер на 289,57 лева, чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на
12,59 лева. По договора за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 243,18 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период
20.07.2016г. - 19.11.2016г., както следва:
- 3,97 лв. - остатък от лизингова вноска след извършено
частично плащане за отчетен период
20.07.2016г.-19.08.2016г., начислена във фактура № **********/20.08.2016г;
- 12,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 20.08.2016г. - 19.09.2016г., начислена
във фактура № *********'4/20.09.2016г.;
- 226,62 лв. - сбор от
18 лизингови вноски,
начислени накуп поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 20.10.2016г. - 19.11.2016г, начислени във фактура №
**********/20.11.2016г. Горепосочените
задължения са индивидуализирани в следните фактури:
- фактура № **********/20.08.2016г. за отчетен период
20.07.2016г. - 19.08.2016г., срок за плащане
- 04.09.2016г., издадена за сумата от 64,55 лв.. представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингова вноска.
От представените по делото писмени
доказателства се установяват следните дължимими суми:
26,98 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********;
24,98 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********;
12,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер ++359*********;
Фактурата се претендира от ищцовото дружество само в
размер от 3,97 лева, поради извършено частично плащане в
размер на 60,58 лева, което погасило изцяло задълженията за абонаментни такси за предпочетени
номера ++359********* и ++359********* и задължението за лизингова вноска за
предпочетен номер ++359********* до размер 3,97 лв.
- фактура №**********/20.09.2016г. за отчетен период
20.08.2016г. - 19.09.2016г., срок за плащане - 05.10.2016г., издадена за
сумата от 66,35 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова вноска. Така
дължимите суми са както следва:
27,88 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********;
25,88 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********;
12,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер ++359*********;
- фактура №**********/20.11.2016г. за отчетен период
20.10.2016г. - 19.11.2016г., срок за плащане - 05.12.2016г, издадена за
сумата от 1226,55 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски. Така дължимите суми
са както следва: _
999,93 лв. неустойки за предпочетени
номера+359********* и ++359*********;
226,62 лв. сбор от лизингови вноски за
предпочетен номер ++359*********;
По тази фактура ищецът претендира само сумата от 226,62 лв., представляваща начислени накуп
лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер, без неустойката в размер на 999,93 лева.
На 02.04.2019г. ищецът „Теленор
България" ЕАД подава Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до Районен съд - гр. Русе срещу ответника Б.И.С.,
в което се претендират: главница в размер на 296,94 лв. (двеста деветдесет и
шест лева и деветдесет и четири стотинки) и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 1977/2019г. по
описа на Районен съд - гр. Русе. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът е
предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление
в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото
и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По
основателността на исковете:
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се,
че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор
за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на
същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца
суми не са заплатени от ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от ответника за
парична сума в общ размер на 296,94 лева, представляваща неплатени в срок месечни абонаментни такси по сключени договори между страните.
С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 535,00 лв. и по заповедното производство в размер на 125,00 лева.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.С. с ЕГН:********** ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на регистрация гр.София в размер на 296,94 лева, представляващи неплатена месечна абонаментна такса по
Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги
с предпочетен номер
++359*********; неплатена месечна абонаментна такса по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 966/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1977/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Б.И.С. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр.София, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 535,00
лева.
ОСЪЖДА Б.И.С. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1977/2019г. на Русенски районен съд в размер на 125,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/