РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА
МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
И.КИРИМОВ
при
участието на секретаря Татяна Шуманова и
в присъствието на прокурора Теодора
Златева, като разгледа докладваното от съдия Мумджиева ВНОХД № 2039/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по
повод постъпил протест срещу присъда на СРС, НО, 116 с-в от 22.10.2019г. по
НОХД № 1919/2017г., с която на основание чл.304 от НПК подсъдимият К.С. е
признат за невиновен в това, че на 18.06.2016г., около 02:45 часа, в землището
на с. Казичене, на около 2 км. Североизточно от гара „Казичене“, над релсовия
път между стълб № 27 и № 28, и между стълб № 29 и № 31, чрез използването на
неустановено техническо средство и специален начин – метално въже, тип
„диамантина“, в съучастие като съизвършител заедно с Ю.Ф. – съизвършител, е
отнел чужди движими вещи: 106 метра контактен проводник на стойност 1408.43
лв., 20 метра носещо въже биметал на стойност 42.20 лв., 5 метра носещо въже
бронз на стойност 58.02 лв., 6 бр. „А“планки на стойност 5.94лв., 5 броя
съединителни клеми за КП с шест болта на стойност 180 лева, 12 броя клиновеи
клеми на стойност 264 лв., 40 броя срунни клеми на стойност 159.60 лв., 16 броя
съединителна клема, тип „А“ на стойност 127.84 лв., 40 метра струнки ф 4 на
стойност 59.34 лв. и 461.07 лв., представляващо ДДС, всичко на обща стойност
2766.44 лева, от владението на МОЛ Б.С.А.началник пдрайон „С.: при НКЖИ, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Със същата
присъда подс. Ю.Ф. е признат за невиновен в това, че на 18.06.2016г., около
02:45 часа, в землището на с. Казичене, на около 2 км. Североизточно от гара
„Казичене“, над релсовия път между стълб № 27 и № 28, и между стълб № 29 и № 31,
чрез използването на неустановено техническо средство и специален начин –
метално въже, тип „диамантина“, в съучастие като съизвършител заедно с Ю.Ф.–
съизвършител, е отнел чужди движими вещи: 106 метра контактен проводник на
стойност 1408.43 лв., 20 метра носещо въже биметал на стойност 42.20 лв., 5
метра носещо въже бронз на стойност 58.02 лв., 6 бр. „А“планки на стойност
5.94лв., 5 броя съединителни клеми за КП с шест болта на стойност 180 лева, 12
броя клиновеи клеми на стойност 264 лв., 40 броя срунни клеми на стойност
159.60 лв., 16 броя съединителна клема, тип „А“ на стойност 127.84 лв., 40
метра струнки ф 4 на стойност 59.34 лв. И 461.07 лв., представляващо ДДС,
всичко на обща стойност 2766.44 лева, от владението на МОЛ Б.С.А.началник подрайон
„С.: при НКЖИ, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на което не е отложено по
реда на чл.66 НК – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4,
пр.2 и 3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК
В протеста се
твърди, че постановената присъда е неправилна, тъй като съдът не е разчел
правилно събрания доказателствен материал и неправилно не се е доверил на
показанията на св. Б.С., както и на прочетените показания на св. Д.. В протеста
се навежда довод, че показанията на свидетелите са проверени с информацията,
събрана по реда на чл.159а, ал.1 от НПК. Формулирано е искане да бъде отменена
първоинстанционната присъда, като на нейно място бъде постановена нова
осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими.
В проведеното по
реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 17.06.2020г. въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимите Ф. и С. и вещи
лица, но е налице необходимост от разпит на св. Б.С., назначаването на
съдебно-техническа експертиза, както и събирането на нови писмени доказателства,
а именно – справки от мобилните оператори дали и какви мобилни телефонни номера
са били регистрирани на името на двамата подсъдими, на св. С. и на св. Д. към
18.06.2016г. и кое лице е било регистриран абонат на телефон ******към същата
дата.
В хода на
съдебните прения представителят на СГП не поддържа протеста, но и не оттегля
същия, като моли съдът да потвърди постановената от СРС присъда. Намира същата
за правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с изискванията на
материалния и процесуалния закон, като заявява, че изцяло споделя мотивите на
първоинстанционната присъда.
Защитата на
подс. С. – адв. М. – намира постановената присъда за правилна и
законосъобразна. Счита, че изготвените мотиви са подробни и отговарят на
събраните по делото доказателства, като съдът е направил всичко възможно, за да
събере всички доказателства за изясняване на обективната истина. В заключение моли съдът да
потвърди първоинстанционната присъда.
Защитата на
подс. Ф. – адв. Ц. – счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, с
оглед на което моли съдът да я потвърди.
В правото си на
лична защита и последна дума подс. С. моли съдът да потвърди протестираната
присъда.
В правото си на
лична защита и последна дума подс. Ф. моли вече да се прекрати всичко и
присъдата да бъде потвърдена.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният
протест е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим, но
по същество е неоснователен.
Първоинстанционната присъда е постановена при обективен анализ на
достъпните и възможни за събиране по делото гласни и писмени доказателства,
като за изясняване на обективната истина са съпоставени и с изготвените
протоколи от проведени дейсвтия по разследването, както и с приобщените писмени
доказателства. Контролираният съд е направил анализ на доказателствата, като
е формирал извод относно това кои от тях кредитира и защо, излагайки
аргументи в подкрепа на възприетия извод за недоказаност на обвинението. По делото в хода на досъдебното производство не е извършено
разпознаване, но въпреки това, първоинстанционният съд е положил максимално
всички възможни усилия да събере доказателства относно авторството на деянието
и да провери версиите на различните лица.
Съдът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил анализ
на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Ю.Д.Ф., с ЕГН: **********, е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, основно образование, осъждан.
Подсъдимият К.Л.С., с ЕГН: **********, е роден на ***г.,
в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, работещ,
неосъждан.
Към 18.06.2016г. свидетелят А.изпълнявал длъжността
началник на подрайон “С.“, до неутрална ставка Казичене при НКЖИ (Национална
компания железопътна инфраструктура). Същият бил МОЛ (материално отговорно
лице) за обекта и отговарял за контактната мрежа на релсовия път от гара
„Казичене“ до гара „Макоцево“ и гара „Кремиковци“. На 18.06.2016г. около 03,00
часа дежурният енергодиспечер при „Енергосекция – НКЖИ“ му позвънил по
телефона, за да го уведоми, че е демонтирана контактната мрежа в междугаровото
пространство с.Казичене- спирка „Равно поле“. Когато отишъл на място около
04,30 часа с екип и специализирана машина видял, че били отрязани носещо въже
биметал 20м. (50мм2) на стойност 33,76 лева и контактен проводник 106м. (100мм2)
на стойност 1126,74 лева, от три междустълбия : между №27 и № 28 и между № 29 и
№ 31, по около 50-60м., които липсвали, а впоследствие намерили около 25м. от
проводника. Липсвали носещо въже бронз 5м. (70мм2) на стойност 46,42 лева,
струнни клеми 40 бр. на стойност 127,68 лева и струнки ф4-40м. на стойност
47,47 лева.
На 17.06.2016г. свидетелят Д. срещнал подсъдимия Ф. ***,
като подс. Ф. му казал, че вероятно по-късно вечерта ще се наложи да го повика,
за да го откара от района на чешма „Гергана“, намираща се на разклона на
с.Казичене и с.Кривина. Същият ден свидетелят Д. провел разговори и с подс. С.,
съдържанието на които не е установено.
Около 00,00 часа на 18.06.2016г. подсъдимият Ф.
кликнал от непознат за св. Д. номер, като свидетелят директно отишъл с
автомобила, който управлявал - „Дайхацу куоре“ е ДК № ******на уреченото по-рано
място, където били подс. Ф. и непознато за него лице от мъжки пол. Свидетелят Д.
видял, че някой от двамата носи необемна найлонова чанта, която сложил в
багажника, както и ножица е големина около 60-80см. Свидетелят Д. ги откарал до
местност с железопътни релси между с.Богров и с.Равно поле, където двамата
слезли от колата, като взели оставените в багажника вещи и се уговорили подс.Ф.
да му кликне от мобилния номер на непознатото за св.Д. лице от мъжки пол, за да
отиде по-късно да ги прибере. Докато чакал позвъняване, свидетелят Д. отишъл да
се види с негови приятели.
Около 05,00 часа, подсъдимият Ф. се обадил на мобилния
номер, ползван от св.Д. и му казал, че се намират на големия канал на
с.Казичене и трябва да отиде да ги вземе. Когато пристигнал на мястото и се качили
в автомобила (подс. Ф. на предната седалка, а непознатия мъж – отзад), св.Д. не
видял да носят найлоновата торба и ножиците, оставил ги на чешма “Гергана“ в
Казичене и си тръгнал.
На 18.06.2016г. за времето от 06,15 до 06,45 часа бил
извършен оглед на местопроизшествие, намиращо се на около 2 км североизточно от
гара „Казичене“, като предмет на огледа била контактната мрежа над релсовия път
между гара “Казичене“ и гара “Равно поле“. На стълб № 27 в посока стълб №28
контактната мрежа се намерила прекъсната, която се намирала на около 05,60м,
изградена над релсовия път. На около 20 см от стълб № 27 към стълб № 28 върху
кабела на контактната мрежа се намерило закачено метално въже, тип диамантина,
с дължина около 30 см, от кабела на контактната мрежа се намерила липсваща част
около 6 м, от стълб № 29 до стълб № 31 контактният кабел липсвал, а металното
въже – обтяжка, опъващо контактния кабел, се намерила провиснала отстрани на
релсовия път. Разстоянието между стълбовете било 50 метра. Металното въже, тип
диамантина, с дължина около 30 см било иззето като веществено доказателство.
На 23.06.2016г. в присъствието на поемните лица-
свидетелите Г.и В.– бил проведен следствен експеримент с цел проверка на
показанията на св. Б.С., дадени пред разследващ орган – установяване на
мястото, където са оставени отнетите вещи – предмет на престъплението. В 18:15
часа служебен автомобил на МВР, в който пътувал неговият водач, свидетелят С.,
поемните лица, експерт ПТИ 08 РУ-СДВР и разследващ полицай, потеглил от площада
на кметството на с. Казичене, ул . „*****. Свидетелят С. насочил автомобила да
потегли по ул. „Цар Борис“, посока с. Равно поле, да завият на първата пряка в
ляво, след което надясно по ул. „Хан Крум“ и на същата улица на № 13 посочил
къщата, в която живее мъж с прякор „П.“. След това излезли на черен път,
посочен им от св. С. на изхода на с. Казичене, по който стигнали до бившия рибарник,
намиращ се на около 1 км в посока на изток. На около 200 м. източно от
рибарника, в тревата между храстите се намерил 1 бр. меден проводник (оранжев
метал) с дължина около 160 см и диаметър около 1.5 см.
На същата дата (23.06.2016г.) бил извършен оглед на
посоченото място и при това процесуално-следствено действие било иззето като
веществено доказателство така посоченият проводник.
На 23.06.2016г. било извършено претърсване и изземване
в дома на подс. С.,***, като не били намерени и иззети предмети от значение за
делото.
За периода от 21:00 часа на 17.06.2016г. до 06:00 часа
на 18.06.2016г. свидетелят С. използвал мобилния си номер ******.
Подсъдимият С. притежавал мобилен номер ******, а подс. Ф. – ******.
На името на св. С. имало регистриран телефон номер ******.
Свидетелят Д. използвал мобилен номер (******),
регистриран на името на П.И. (с която живеел тогава във фактическо съжителство),
но разполагал с още един на свое име – ******.
От назначената оценителна експертиза се установява
стойността на отнетите вещи.
От назначената техническа експертиза се установява
информация в табличен вид относно проведени разговори, съобщения и интернет,
използвани в мобилната мрежа на „Виваком“ между мобилен телефон ****** с абонат
подс. С. и за мобилен телефон ******с абонат П.И..
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство
(вкл. въззивно съдебно следствие), включващ: гласни доказателствени средства: свидетелки показания на Б.А.(л.126
от СП), на И.Г.(л.126 от СП), на Б.С. (л.148 от СП), вкл. Приобщените на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК (л.46-47 от ДП), на В.Д. (л.148-149 от СП),
вкл. Приобщените на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК (л.52-53 от СП), както и
на основание чл.281, ал.5 от НПК (л.43 и л.50 от ДП), на А.В.(л.149 от СП),
вкл. Приобщените на осн. Чл.281, ал.4 от НПК (л.32 от ДП), обясненията на подс.
С. (л.158-159 от СП), както и проведена очна ставка между св. Д. и св. С. (л.31
от ДП); писмени доказателствени
средства: протоколи за оглед на местопроизшествие (л.5-6 от ДП и л. 12-13
от ДП) , протокол за следствен експеримент (л.10-11 от ДП), протокол за
претърсване и изземване (л.18-19 от ДП), протокол за оглед на мобилен телефон
(л.48-49 от ДП); способи за доказване: заключението от изготвената оценителна
експертиза (л.139-140 от СП), заключението от изготвената в хода на въззивното
съдебно следствие техническа експертиза (л.11-19); писмени доказателства: справки за съдимост на подсъдимите, справки от мобилни оператори (л.62- 65 от ДП,
л.75-76 от ДП), справки от мобилни оператори (л.22, л.66, л.100, л.103,
л.106л.108 от настоящото СП), счетоводна справка от НКЖИ (л.83 от ДП), както и
други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Преценявайки така изброените доказателства, Софийски градски
приема, че участието на подсъдимия Ф. и подсъдимия С. в престъплението, за
което са обвинени като съизвършители, не е доказано извън всякакво разумно
съмнение съгласно изискванията на процесуалния закон. Липсват преки,
респективно достатъчно косвени доказателства, обосноваващи извод за
участието на подсъдимите в отнемането на вещи – собственост на подрайон „С.“
при НКЖИ. Единствено фактът на проведени разговори между подс. С. и св. Д. в
деня на инкриминираното деяние, както и откарването на подс. Ф. *** железопътни
релси, находяща се между с. Равно поле и с.Богров отново в деня на
деянието са индиция за евентуалното участие на двамата подсъдими в престъплението.
Въз основа само на тези факти обаче, дори преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка с останалия доказателствен материал, не може да бъде
направен категоричен и несъмнен извод за съпричастност
на подсъдимите към престъплението, за което са предадени на съд. Противният
извод представлява предположение, на каквото осъдителната присъда не може да
почива.
Въззивният
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е анализирал
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства,
коректно отсявайки обстоятелствата, изяснени от установените в процеса
доказателствените факти. Правилно първата инстанция е приела,
че наличната по делото доказателствена съвкупност не е достатъчна, за да бъде
доказано обвинението спрямо подс. Ф. и С.. В процесния случай не са налице
категорични преки доказателства, нито верига от косвени доказателства, водеща
до единствено възможния и убедителен извод за съпричастността на двамата
подсъдими в извършването на кражбата. Действително основно доказателствено
средство в подкрепа на обвинителната теза са показанията на свидетеля Б.С..
В принципен план
не съществува пречка всички елементи от основния факт да бъдат изследвани с
възможните доказателства и доказателствени средства, включително и само със
свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон
доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена
сила. Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са
равностойни по своята доказателствената
сила, стига да са събрани по реда, предвиден в НПК, както и ако са
издържали проверката за достоверност. В настоящия случай обаче показанията на св. С. относно участието на подсъдимите в инкриминирането
деяние се дискредитират на собствено основание поради вътрешни неясноти и
разминавания, отчетени и от районния съд, както и поради липса на корелация с
останалите доказателства. На първо място въззивният съд при проверката на
показанията на този свидетел отчете обстоятелството, че същият е разпитван и в
хода на досъдебното производство, вкл. пред съдия, и в хода на съдебното
следствие, като заявените от него факти и обстоятелства в различните фази са
взаимоизключващи се. Така на досъдебната фаза свидетелят е категоричен, че
познава и двамата пoдсъдими, като подробно описва деня, часа и лицата, с които
е отишъл до инкриминираното място, както и целта на посещението им, а именно –
„да копаем някакъв боклук, жица, за което се съгласих.“. Свидетелят посочва и механизма, използван от двамата подсъдими,
за рязане на въжетата, докато той самият е стоял настрани, като впоследствие всички
заедно са се качили в автомобила на непознат за свидетеля мъж (който в хода на
съдебното следствие разпознава в лицето на св. Д.). Така поднесената от св. С.
информация изцяло противостои на депозираните от същия показания в съдебната
фаза на процеса, където първоначално дава фрагментарни и откъслечни показания
(познава единствено подсъдимия Ф., обаждане до св. Д. да дойде да ги прибере от
полето, насочването на полицейските служители до мястото на следствения
експеримент, несигурност как точно се е развила ситуацията с оглед поето
количество алкохол), като твърди, че не си спомня нищо с оглед изминалия период
от време. След надлежно приобщаване на показанията му, дадени по реда на чл.223
от НПК, свидетелят С. твърди, че е вярно това, което е заявил при разпита си
пред съдия и действително познава и двамата подсъдими. Обяснил е съдържанието
на депозираните показания като последица от упражнен спрямо него психически и
физически тормоз („заплашваха ме много, биха ме малко – 3-4 палки“) и ги е
оспорил с твърдението, че не е бил с двамата подсъдими, нито е ходил до мястото
на инкриминираното деяние с тях, нито ги е закарал „този шофьор“ (св. Д.). По
изложените съображения настоящият съдебен състав, подобно на контролирания съд,
намира показанията на св. С. за ненадежден източник на информация за събитията,
касаещи главния предмет на доказване. Те се отличават с явна нестабилност,
нехомогенност и вътрешна противоречивост. Същите правилно не са били
кредитирани от районния съд, тъй като в най-важната им за доказването на
обвинителната теза част са колебливи и не кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Не без значение е и обстоятелството, че въз основа именно на
показанията, дадени от св. С., е проведен
и следственият експеримент с цел проверка на заявеното от него касателно
установяване на мястото, където са
скрити вещите – предмет на извършеното престъпление. Правилно районният съд в своите
мотиви е отбелязал, че макар следственият експеримент да е проведен съгласно
изискванията на процесуалния закон и да представлява годно доказателствено
средство, не може да обуслови извод за виновността на лицата, които са подведени
под наказателна отговорност, дори съпоставен с другите доказателства по делото.
От съдържанието на протокола действително се установява, че на около 200 м.
източно от рибарника (находящ се на около един километър източно от Казичене),
в тревата между храстите е намерен един
брой меден проводник (оранжев метал) с
дължина около 160 см., но така получените резултати нито индицират за
евентуалното авторство на деянието, нито обясняват разликата в размерите на
отнетите метали (отчетени от аварийна група непосредствено след кражбата) с
тази на намерения проводник.
На следващо място настоящият съд отбелязва и значението на показанията, дадени от свидетеля Д..
Същите не представляват достатъчно убедително косвено доказателство за претендираната
от обвинението форма на съучастие между подсъдимите (и двамата като
съизвършители), защото сами по себе си в по-голямата си част те са хаотични,
разнопосочни и не намират опора в други доказателства по делото. Действително
от заявеното от свидетеля се установява, че през инкриминираната нощ той е
разговарял с подс. С., което му твърдение кореспондира както с обясненията на
посочения подсъдим, така и с протокола за оглед на местопроизшествие, както и
от съдържанието на изпратените от мобилни оператори справки и назначената в
хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза. Показанията на свидетеля Д., съпоставени с изготвената
техническа експертиза, както и приобщените справки от мобилни оператори,
съдържат информация за действително проведени разговори между мобилен номер на
името на П.И. (с която св. Д. живеел във фактическо съжителство), но ползван от
Д. и номер, регистриран на името на св. С.. В показанията си Димянов посочва,
че лицето, с което е разговарял инкриминираната вечер, е подс. Ф., макар че
телефонът е регистриран на името на св. С.. За да отстрани всякакви съмнения
досежно ползвателя на телефонния номер, регистриран на името на св. С. и
евентуалната причина последният да бъде предоставен за ползване на подс. Ф.,
въззивният съд на свой ред положи всички възможни процесуални усилия да издири
и разпита повторно св. С., но без успех. В хода на проведеното съдебно
следствие в производството пред въззивния съд за този свидетел са изискани
всички възможни справки, издирван е на всички установени по делото адреси, като
е бил и обявен за местно издирване с мярка „установяване на адрес“. От
приложените по делото съобщения, актуални към провеждане на последното съдебно
заседание е видно, че издирвателните мероприятия са безрезултатни. Съдът
намира, че изчерпването на процесуалните възможности за осигуряването на св. С.
за личен разпит в производството пред въззивния съд е от значение в две посоки.
На първо място, вероятният ход на издирвателните мероприятия, доколкото не са
обезпечени с положителен резултат в обозрим срок, не може да обоснове висящ наказателен
процес срещу подсъдимите предвид задължението на съда в правораздавателната си
дейност да съобразява и принципа по чл. 22 НПК, който изисква делата да бъдат
разглеждани в разумен срок. На второ място, с оглед обективната невъзможност за
проверка на заявеното от св. Д. по отношение на проведени разговори именно с
подс. Ф. (от телефонен номер на името на св. С.), както и по отношение
съдържанието на същите, настоящият съдебен състав счита, че по делото
действително са налице известни индиции за престъпната деятелност на подс. Ф.,
но същите не могат да бъдат доказани извън всякакво съмнение и остават една
недоказа версия за развоя на ситуацията и участието на двамата подсъдими в
отнемането на чужди вещи, собственост на НКЖИ.
На следващо място, след съпоставка
в съдържателен план на заявеното от свидетеля Д. в различните фази на процеса,
съдът намира показанията му в по-голямата им част за ненадежно възпроизвеждане
на реално стеклите се събития. Така
първоначално св. Д. твърди, че познава и двамата подсъдими, като през
инкриминираната вечер с личния си автомобил е откарал подс. Ф. и непознато за
свидетеля лице до място между с. Богров и Равно поле, а малко по-късно след
позвъняване от телефонен номер (за който твърди, че е разговарял с подс. Ю.Ф.)
се е върнал до големия канал на Казичене да ги вземе обратно, откарвайки ги до
чешма „Гергана“ в Казичене. В последвалите разпити в хода на съдебното
следствие св. Д. отново е депозирал колебливи показания, като е посочил, че не
е превозвал нито един от двамата подсъдими, а лицето, за което твърди, че е
превозвал с малко име Ю., всъщност касае друг Ю., а на подсъдимия Ю.Ф..
С оглед разнопосочността на
заявената от св. Д. информация, настоящият съдебен състав кредитира само онази
част от нея, която кореспондира с други доказателствени източници, а именно –
съдът дава вяра на показанията в частта относно познанството между свидетеля Д.
и подс. Ф., както и в частта, касаеща превозването на подсъдимия Ф. от св. Д.
до железопътни линии между с. Равно поле и с. Богоров вечерта на инкриминираното
деяние, както и последващото му връщане до Казичене, в близост до чешма „Гергана“
в ранната сутрин на 18.06.2016г. Доказателствена опора в показанията на св. С.
намира и заявеното от св. Д., че е видял някое от лицата, които е превозил (без
да посочва кое) да носи необемна чанта и ножица. В тези им части показанията
кореспондират с показанията на св. С., с изготвените справки от мобилните
оператори и изготвената съдебно-техническа експертиза, както и в протокола за
оглед на мобилен телефон на св. Д..
Този фактология обаче, изведена от показанията на свидетелите
Д. и С., не съдържа данни нито за времето, мястото, механизма на извършване на
престъплението, нито за неговото авторство. Като цяло показанията на
свидетелите са непоследователни при
възпроизвеждане на осъществилата се фактическа обстановка. Ето защо съдът намира, че в по-голямата си
част, включително и относимата към съставомерните факти, са несигурни,
необективни и негодни да послужат за постановяването на осъдителна присъда
спрямо двамата подсъдими.
Правилно
районният съд е кредитирал показанията на св. А., доколкото от тях се
установява момента (часа) и начина на установяване на липсващото на НКЖИ
имущество, естеството на същото, както и предприетите действия по
уведомяване до секцията при
констатираното посегателство върху мрежата. В съдържателен план от показанията
му се установява, че първоначално при описване на щетите е липсвал проводник с
дължина 106 метра, но впоследствие свидетелят е посочил, че било намерено „едно
парче около 25м.“. С оглед така депозираните показанията на св. А.съдът намира,
че реално липсващият размер проводник е около 81 м, а не първоначално
посочените 106м., но това обстоятелство би имало значение при постановяване на
осъдителна присъда и индивидуализацията на наказателната отговорност.
Настоящият
съдебен състав цени показанията на свидетелите Г.и В.като достоверно отражение
на проведения следствен експеримент и закрепеното в него съдържание. Доколкото
двамата свидетели са участвали като поемни лица и непосредствено са присъствали
и възприели извършването на това процесуално-следственото действие и неговото
развитие, съдът намира показанията им за обективни и добросъвестни.
Не на последно място въззивният съд цени обясненията на
подсъдимия С., които внасят информация, интересуваща процеса, не единствено
като средство за защита, но и като годно доказателствено средство. Този
доказателствен източник се характеризира със своята двойствена природа, която
априори не може да доведе до игнориране на споделеното от привлеченото към
наказателна отговорност лице. Доказателствената годност на обясненията следва
да се преценява при внимателна оценка на тяхната последователност, вътрешна
безпротиворечивост, логичност и житейска издържаност, както и при съпоставка с
целия събран по делото доказателствен материал. Преценявайки годността им,
съдът следва да съобрази и доказателствените правила, според които обясненията
на подсъдимото лице, за да бъдат определени като средство за защита, следва да
бъдат опровергани от доказателствения материал или да съдържат житейски
неправдива и невъзможна версия. Подсъдимият
С. е категоричен, че не е извършител на деянието, като на инкриминираната дата
действително е провел разговор със свидетеля Д., но е бил в жилището си и не го
е напускал. Така изложеният
от подсъдимия С. разказ е житейски издържан, нетенденциозен и търпи надлежна
проверка при съпоставката му с останалия доказателствен материал (свидетелки
показания на Д., протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на
мобилен телефон, заключението от съдебно-техническата експертиза), поради което
съдът кредитира обясненията му като годен източник на доказателства. Отделно
от това показанията на свидетеля Д.
подкрепят твърденията на подсъдимия в тази насока, доколкото св. Д. в нито един
от проведените разпити не твърди инкриминираната вечер да е виждал и превозвал
с автомобила си подс. С..
Софийски градски съд в този му състав кредитира изцяло и
заключенията на изготвените и приети по делото съдебно-техническа и
съдебно-оценителна експертизи, като намира същите за пълни, обективни и
обосновани. От заключението на назначената в хода на въззивното съдебно
следствие техническа експертиза се установяват проведените разговори, съобщения
и интернет, използвани в мобилната мрежа от абонати с телефонни номера ****** (
с абонат подс. К.С.), както и за мобилен телефон ******( с абонат П.И.).
Експертното заключение доказва, че вечерта на 17.06.2016г. са провеждани
поредица от разговори между така посочените номера.
От съдържанието на справките от различните мобилни оператори
се установява, че на 17 и 18 юни 2016г. са провеждани разговори между мобилни
номера на името на св. Б.С. и П.И.. От показанията на св. Д. се установява, че абонат
на ползвания от него номер към инкриминирания период е била жената, с която
живеел във фактическо съжителство – П.И., както и че в същото време разполагал и с друг на свое име.
Практически,
относно авторството на деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимите, е налице оскъден доказателствен материал и не е
пресилено да се каже, че в конкретния случай единствено свидетелските показания
на Б.С. са довели до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ф. и
подсъдимия С.. С оглед наличните противоречия в
събраната и проверена доказателствена маса и съобразявайки това обстоятелство в
контекста на неубедителността на показанията на свидетелите С. и Д., извършения
следствен експеримент, както и изготвените писмени доказателствени средства
(протоколи от оглед на местопроизшествие, за оглед на мобилен телефон, за
претърсване и изземване), настоящият съдебен състав счита, че авторството на
извършеното престъпление не е доказано по безспорен начин, както изисква разпоредбата на
чл. 303, ал.2 НПК в случай на осъдителна присъда.
В заключение въззивният съдебен състав намира, че контролът за достоверност
на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира обективно
изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи
версии за изследваното събитие. Решаващо значение за крайния изход от делото
следва да се отреди на съпоставката между гласните доказателствени средства с
наличните писмени доказателства и доказателствени средства. Точно този
доказателствен анализ е извършил и първостепенният съд. В заключение въззивният
съд счита, че установените от районния съд релевантни факти не са резултат от
едностранчива и/или превратна интерпретация. От друга страна, несъгласието от страна на
представителя на прокуратурата с възприетото по фактите и правото не може да
послужи за обосноваване на теза за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимите.
Въззивният съд намира, че въз основа на установените факти и
съдържанието на доказателства по делото не може да бъде изграден единствено
възможният извод, че подсъдимите Ф. и С. от обективна и субективна страна са извършили
престъплението, за което са предадени на съд в съучастие като съизвършители.
Събраните по делото
доказателства установяват, че действително от владението на МОЛ Б.А.– началник
на подрайон „С.“ при НКЖИ са отнети движими вещи. Оттук нататък обаче останалите
факти, свързани с обективния състав на престъплението, остават неизяснени, тъй
като липсват стабилни и еднопосочни обвинителни доказателства за авторството на
деянието. Доказателствената съвкупност не позволява да се изгради хомогенна,
устойчива и цялостна фактическа верига, проследяването на която да води до
единствено възможния извод, че именно подсъдимият Ф. заедно с подс. С. като
съизвършители са прекъснали фактическата власт на собственика върху отнетите
вещи, както и че са установили своя фактическа власт.
Изложените обективни факти показват, че тезата в
обвинителния акт, отнесена до авторството на деянието в лицето на подсъдимия Ф.
и подс. С., е вероятна, но не и
единствено възможна. Истината като отражение на външно проявени човешки
действия обаче винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Съгласно
константната практика на ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането на
всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно
значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и безусловни
доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера си на предположение и се
превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства,
както това е в разглеждания случай с тезата на прокуратурата, хипотезата остава
едно от възможните предположения за събитието на престъплението и не може да
обуслови постановяването на осъдителна присъда.
В
конкретния случай не е установено авторството на престъплението. Без да
преповтаря пълния доказателствен анализ в мотивите на настоящото решение,
въззивният съд счита, че предвид липсата на категорични и неопровержими
доказателства и невъзможност за
извършване на допълнителен разпит на ключов свидетел (Б.С.), доказателственият
стандарт за постановяване на осъдителна присъда не може да бъде покрит. С оглед
на това и съобразявайки разпоредбата на чл.304 от НПК, районният съдебен
състав правилно и обосновано е оправдал подс. Ф. и подс. С. по повдигнатото им
обвинение, извършено в съучастие. В тази връзка направените от прокуратурата
възражения за доказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимите Ф.
и С. се явяват изцяло неоснователни.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен
без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.10.2019г. по
НОХД № 1919/2017г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.