Р Е Ш
Е Н И Е № 45
гр.Видин
25.02.2021година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС, търговска колегия в открито заседание
на петнадесети декември
две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В* В*
при
секретаря ....В* У*.................. и
в присъствието на прокурора .............. като разгледа докладваното от съдия В* В*
....т.д. №50 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка
с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД
Делото е
образувано по искова молба от Н.С.К. *** ЕГН: **********
***482. Поддържа се в исковата молба, че на 05.01.2018г. в гр.В* при управление
на МПС водача Н.Л.Н. нарушил правилата за движение по пътищата с управлявания
от него автомобил, ударил велосипеда управляван от С* К* К* при което при
непредпазливост причинил смъртта на последния. За деянието Н. е осъден с присъда на ВРС. Ищцата е дъщеря
на починалия К*, като двамата били в много добри отношения. Преди катастрофата
пострадалия бил в много добро здравословно състояние, грижел се за домакинсвото
и съпругата си, а между пострадалия и ищцата съществували изключително близки,
емоционални отношения. Загубата на бащата се отразила изключително тежко на
ищцата, което се изразило в силни душевни болки от смъртта на починалия близък
човек. Поддържа се че виновния водач Н. е в кръга на лицата, чията отговорност
се хпокрива от застраховка Гражданска отговорност – полица БГ/02/117001648659 с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието сключена с
ответното дружество от собственика на автомобила. Предвид гореизложеното се
иска да бъде постановено решение с което ответното дружество в качеството му на
застраховател по застраховка гражданска оотговорност бъде осъдено да заплати на
ищцата сумата 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
смъртта на наследодателя й С* К*.
Ответника
оспорва предявения иск, като поддържа, че размера на претендираното обезщетение
е прекомерен. Поддържа се, че отношенията между ищцата и баща й не били добри,
като се излагат съображения в тази насока. Прави се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, както и че смъртта не е в пряка
и непосредствена последица от ПТП, а от неправилно положени грижи извън
болонични условия. Иска се предявения иск да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното: С
присъда от 23.11.2018г. по НОХД № 237/2018г. Н.Л.Н. е признат за виновен за
това, че на 05.01.2018г. при управлениие на лек автомобил на кръстовището на
ул.“Е* Й* 1“ с посока на движение към ул.“Ц*А* 2“ нарушил правилата за
движение, като непропуснал движещият се по пътъ с предимство велосипедист С* К*
и от последвалия удар на велосипедиста в предна лява част на автомобила апо
непредпазливост причинил смъртта на К*. Присъдата е влязла в сила, като не е
обжалвана. От представеното удостоверение за наследници на С* К* се установява,
че същият е починал на 15.05.2018г. и ищцата е негова наследница в качеството й
на дъщеря. Видно от полица
БГ/02/117001648659 съдържаща се в материолите по досъдебното производство за
автомобила,с който е извършено произшестгвието е с валидно застрахователно
покритие към датата на произшествието,като застраховката „Гражданска
отговорност“ е сключена с ответното
дружество от собственика на автомобила. От заключението на назначената по
делото автотехническа експертиза се установява, че велосипедиста не е имал
техническа въъзможност да реагира на опасността и да спре, че велосипедиста не
е имал поставена светлоотразителна жилетка, но с оглед дневната светлина ефекта
от светлоотразителната жилетка би бил минимален, че автомобила е попаднал в
опасната зона за спиране на велосипеда и водачът му не е имал възможност да
спре при двежение с определената скорост преди мястото на удара. Съгласно
заключението скоростта на автомобила преди и в момента на удара е била около
50км/ч. Вещото лице по автотехническата експертиза е представило допълнително
заключение съгласно което не е било възможно велосипедиста да спре в
кръстовището поради това, че времето от потеглянето до мястото на удара е
по-малко от 1 сек., което е съизмеримо с времето на реакция на велосипедиста.От
заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че в случай че
Костов е имал поставена предпазна каска, ударите на главата в автомобила и
асфалта биха били по-омекотени и с по-благоприятен резултат, без да може точно
да се прогнозира уувреждането. Съгласно заключението проведено адекватно,
навременно и специализирано медикаментазно и оперативно лечение причинената
черепно мозъчна травма с масивна загуба на мозъчен перенхим във важни отдели на
мозъка неминуеемо води до по все влошено общо състояние без добра прогноза и
летален изход. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между ПТП и
настъпилата смърт.По делото са разпитани трима свидетели, които установяват
следното: Свид.Н., който е водачът на автомобила причинил ПТП установява
следното: Свидетелят с управлявания от него автомобил приближил кръстовището,
което се намира в района на площад „Т* К*“ в гр.В*, огледал се в двете посоки и
тръгнал като невидял, че по улицата се движи велосипедиста. На кръстовището
велосипедиста се ударил в колата на свидетеля, като удара бил в предния ляв
калник. При падането велосипедиста си ударил главата на предното стъкло
отстрани. От мястото където бил спрял свидетеля на знак „Стоп“, до мястото на
удара същият изминал 2м., а автомобила спрял на около 1м. след
удара.Свидетелката Д* установява, че познава ищцата и покойния баща повече от
10г. С**работел и се грижел за семейството си, като отношенията между ищцата и
баща й били много добри. С** се грижел за съпругата си, като след смъртта му
ищцата пращала пари на майка си и на двете й болногледачки. Н. посещавала
два-три пъти баща си в гр.В*. Свидетелката В* установява, че познава ищцата и
баща й от 2005г. в качеството й на лекар.Свидетелката установява, че след
катастрофата във връзка с необходимостта от лечение на пострадалия, ищцата
помолила свидетелката да се грижи за здравето му. След смъртта на баща си
ищцата изпаднала в тежка криза. Н. преживяла много тежко смъртта на баща си
като изпаднала в депресия и била на успокоителни. Свидетелката установява
подробности около грижите на ищцата за майка й, както и че за първи път видяла
ищцата на погребението на баща й.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита,че съдът счита,че
предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен частично.Иска е доказан по основание. Налице са всички
елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на
отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото
наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е
настъпило ПТП,от
нараняванията при при което е починал впоследствие С* К* К* –наследодател на ищцата. Установи се, че деянието, довело до
увреждане на
наследодателя на ищците, е извършено от Н.Н.,за което същият е осъден с посочената по-горе
присъда. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вредоносния
резултат.С
присъдата,която е задължителна за гражданския съд е установена и вината на Н..Установи
се по делото, че към момента
на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" относно
управляваното от Н. ,
сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира
отговорността на ответника към ищците .Във връзка с възраженията на ответника за съпречиняване
на вредоносния резултат и липсата на причинна връзка между деянието и резултата
от страна на същия не се ангажираха каквито и да било доказателства в тази
връзка.
Съдът счита,че размера на обезщетението,което
следва да бъде присъдено по справедливост е 75 000лв. Установи се от показанията на
разпитаните свидетели,че отношенията между ищцата и баща й били много
добри,както и че след катастрофата във
връзка с необходимостта от лечение на пострадалия, ищцата помолила свидетелката
да се грижи за здравето му,след смъртта на баща си ищцата изпаднала в тежка
криза, като изпаднала в депресия и била на успокоителни.
В останалата си част предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като завишен.
Разноски за адвокатско възнаграждение на
ищцата не следва да бъдат присъждани,поради липса на доказателства за
извършване на такива.На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 301лв. съразмерно с уважената част от иска.
Предвид
частичното уважаване на иска на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за вещо лице
в размер на 300лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1750лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати на ВСС по сметка на ОС-Видин държавна такса
върху уважения иск в размер на 3000лв.
С оглед на горното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда ЗД „Б* И*“ АД гр.С* ЕИК **
да заплати на Н.С.К. ***, ЕГН: ********** сумата 75 000лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на баща й С* К* К*-б.ж. на гр.В* дължими въз основа на
застраховка Гражданска отговорност – полица БГ/02/117001648659 и направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 301лв. съразмерно с уважената част от
иска като отхвърля предявения иск в останалата му част над 75 000лв.
Осъжда Н.С.К. ***, ЕГН: **********
***482 направените по делото разноски за вещо лице в размер на 300лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1750лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда ЗД „Б* И*“ АД гр.С* ЕИК *
да заплати на ВСС по сметка на ОС-В* държавна такса върху
уважения иск в размер на 3000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването на препис пред САС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: