Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1705
07.12.2020
год.,
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
при секретаря Гергана
Славова и
прокурор Андрей Ч.,
като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1094 по описа за 2020 г. на Административен съд - гр.
Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр.с чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба /по същество искова
молба/ с вх. № 4423 от 15.06.2020 г., с допълнителни уточнения в молба вх. №
4425/15.06.2020 год., молба вх. № 5017/29.06.2020 год., молба вх. №
5505/09.07.2020 год. и молба вх. № 6111/23.07.2020 год. по описа на
Административен съд – Бургас от Ж.К.А., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора Бургас против ГД „Изпълнение на наказанията“ -
София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 40 000 лева, от
които 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в периода от 14.03.2013
год. до 14.03.2018 год. и 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в
периода от 14.03.2018 год. до 15.06.2020 год., ведно със законна лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че причинените вреди в периода от 14.03.2013 год. до 14.03.2018 год. са
резултат от лошите битови условия в помещенията, в които ищецът е бил настанен
- недостатъчната жилищна площ, липса на дневна светлина, свеж въздух, течаща
вода и санитарен възел и неосигуряване на постоянен достъп до такъв през
денонощието, вследствие на което той е бил принуден да използва кофи и шишета
за физиологични нужди.
Ищецът
сочи, че претърпените от него вреди в периода от 14.03.2018 год. до 15.06.2020 год. са резултат от
неблагоприятните условия за живота и здравето му, които са били застрашени
вследствие на извършения некачествен ремонт и наличието на мухъл и влага в
килията, в която е бил настанен - предпоставка за белодробното му заболяване,
както и от въздействието на отровни обезпаразитяващи препарати.
Ищецът твърди също, че е бил умишлено поставен
в неблагоприятните условия за изтърпяване на наказанието - лишен от храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, срещи с
духовно лице, условия за двигателна активност и че е бил поставен в
продължителна изолация без възможност за човешко общуване, без да конкретизира
в кой от двата искови периода.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и пледира
за уважаване на исковите претенции. Ангажира гласни доказателства.
Ответникът
по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието - гр. София /ГДИН/, оспорва иска като неоснователен в писмен
отговор /л.104-л.113/ поради изтекла погасителна давност за периода от пет
години назад, считано от момента на депозирането на исковата молба. Счита, че
тя съдържа хаотично формулирани декларативни твърдения относно лошите условия в
Затвора - Бургас въобще, без да е направена каквато и да е индивидуализация на
обстоятелствата, които се отнасят до личното положение на ищеца. Не се
установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на
ГДИН. Поради това, ответникът изразява становище, че липсва елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността му, без да е необходимо да се
разглеждат останалите предпоставки - дали са претърпени вреди и налице ли е
причинна връзка. Намира, че не са доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение дори при частичното им уважаване. В съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва иска на посочените
по-горе основания и моли за отхвърлянето му. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и депозира писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за недоказаност и частична
недопустимост на исковата претенция.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира следното:
Към
настоящия момент ищецът Ж.К.А. изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора в гр.Бургас с начало на
изтърпяване на наказанието 27.11.2010 година. Първоначално ищецът е бил с постановен
„специален“ режим. От 31.07.2018г. е с постановен „строг“ режим, но продължава
да е настанен при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС.
Според представената по делото
справка от старши комисар Мангъров, началник на Затвора в гр.Бургас, считано от
20.10.2009
г. ищецът е настанен в 1-ва зона за повишена сигурност.
В справката е заявено, че до 2017год.
в помещенията, в които са настанявани лишените от свобода не е бил обособен
санитарен възел и не е имало течаща вода. След вечерна проверка и заключване на
помещенията в 20:00 часа вечерта до 06:00 часа на следващия ден, лишените от
свобода са ползвали индивидуални шишета с вода за пиене, но са нямали достъп до
санитарните възли. В този период, лишените от свобода използвали за естествени
физиологични нужди специално обособени изолирани кофи, които своевременно се
почиствали и дезинфекцирали. Според справката при възникване на спешен
здравословен проблем, лишените от свобода са имали възможност незабавно да
сигнализират на надзорния състав, като на затворниците своевременно се е
предоставяла възможност да ползват тоалетното помещение през ограничителния
нощен период.
В помещението, в което е бил
настанен л.св. А. се е осигурявало достъп на пряка слънчева светлина от 1 бр.
двукрилен прозорец, изработен от дървена, а в последствие и от PVC дограма с размери
120 х 80 см. /стандартен за местата за лишаване от свобода/, позволяващ
достатъчно и нормално ниво на достъп на естествена слънчева светлина и чист
въздух. Помещението е било оборудвано и с електрическо осветление, което се
осигурява с 1 бр. ел. крушка с напрежение 60 вата с нажежаема жичка, които
осигуряват необходимото ниво на изкуствено осветление през тъмната част на
денонощието. През зимния период отоплението на спалното помещение се
осъществявало с радиатор, захранван от парната инсталация на затвора. До началото на
ремонта в коридора на 1-ва група е имало изграден санитарен възел с отделни
баня и тоалетна.
От справката се установява също, че в периода
08.09.2016 год. - 20.12.2017 год., на територията на затвора в гр.Бургас е
извършен капитален ремонт. В спалните помещения, след ремонта на корпуса на
затвора, са изградени санитарни възли и мивки, осигуряващи постоянен достъп до
течаща вода. През посочения период на ремонта групата за осъдени на „доживотен
затвор“ била временно преместена в друг коридор. За този период л.св. А. е бил
настанен в спално помещение с площ от около 16 квадратни метра и заедно с още
трима осъдени, което отговаря на около 4 кв.м. обитаема площ на едно лице. В
справката е посочено също, че това спално помещение е имало отделен санитарен
възел и мивка, осигуряваща постоянен достъп до течаща вода. В тази част съдът
не кредитира справката, тъй като тя е в противоречие със съдържащите се в
самата нея заявления на началника на затвора, че до 2017г. в спалните помещения
не са били обособени санитарни възли и мивки и че такива са изградени чак след
ремонта на корпуса на затвора, обстоятелство, което е и служебно известно на
съда. Тези заявления са признание на едно от посочените основания на исковата
претенция за периода от 14.03.2013г. до 14.03.2018г.
Според
справката след приключване на ремонта на корпуса на затвора, на 01.11.2018 г.,
л. св. А. е настанен в спално помещение № 121 съвместно с друг лишен от свобода.
Помещението е с обща площ - 11.20 квадратни метра с отделен санитарен възел към
него, който е с площ 1,17 квадратни метра. Индивидуалната жилищна площ на 1 л.
св. е 5.60 кв.м. Санитарният възел позволява денонощен достъп до тоалетна.
Помещението има изградена чешма, а л.св. А. има непрекъснат достъп до течаща
питейна вода. Проветрение е осигурено от два прозореца изградени от PVC дограма.
В представената
по делото медицинска справка, изготвена на 30.09.2020г. от м.ф. Р.Попова е
посочено, че от постъпването си в затвора в гр.Бургас на 16.03.2005 г. ищецът
е преминал на медицински прегледи при следните специалисти:
На 21.07.2016. с амб. № 2518 е
проведен медицински преглед от д-р Стойчева - ортопед. Поставена диагноза -
Артроза. Назначена е противовъзпалителна и аналгетична терапия.
На 22.11.2016 г. с амб. №741 е
проведен медицински преглед от д-р Иванова - пулмолог. Поставена диагноза - Остър
бронхит. Назначена антибиотична и антипиретична терапия.
На 25.09.2017 г. с амб. №1721 е
проведен медицински преглед от д-р Бурмов - невролог. Поставена диагноза -
Увреждане на междупрешлените дискове. Назначена е противовъзпалителна терапия.
На 14.03.2018 г. с амб. №458 е
проведен медицински преглед от д-р Радославова - УНГ. Поставена диагноза -
Едностранна загуба на слуха. Направена промивка без терапия.
На 14.07.2020 г. с амб. №1018 е
проведен медицински преглед от д-р Тумбев - невролог. Поставена диагноза -
Увреждане на междупрешлените дискове. Назначена противовъзпалителна и
аналгетична терапия.
На 14.07.2020 г. с амб. №243 е
проведен медицински преглед от д-р Баклваджян - хирург. Поставена диагноза -
Абсцес на кожата.Назначена антибиотична и аналгетична терапия.
В медицинската справка е посочено
също, че лишеният от свобода А. *** периодично
за получаване на лекарства за главоболие. Поставената му диагноза – „Увреждане
на междупрешлените дискове“ е хронично заболяване, което се нуждае от терапия, когато
има обострени моменти. За всички поставени диагнози, назначените терапии са
предоставени от медикаментозния склад към МЦ Затвор Бургас.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля А.А.. Свидетелят
заявява, че след ремонтните дейности не са изградени тоалетни и скамейки в
карето, предназначено за престой на открито и за спортна дейност. Телефонът в
карето е повреден и не е ремонтиран, въпреки отправените сигнали. Не им се
осигурява достъп до баня, тоалетна и общи части след престой на открито. Нямат
графици за църква, за склад, за спортна дейност и спортни мероприятия, както и
правна литература в библиотеката. Няма проведени колективни мероприятия след
депозирана от свидетеля молба, нямат достъп до общите части и помещенията на
първа зона, както и до контактите за осветлението. Няма канелки на парното и
три радиатора са се спукали през годината. Няма сухо помещение в банята,
електрическите проводници и водната канализация са в едно. През месеците
август, септември и октомври са били лишени от достъп до баня, поради повреда в
котелното. Свидетелят сочи, че са заедно с ищеца в една килия от пет години. Преди
два месеца е паднала мазилката от тавана в килията и едва не е причинила
физически увреждания. Свидетелят сочи също, че прозорецът в коридора на първа
група е зазидан, поради което в килията им има влага. Свидетелят твърди, че
ищецът има язва, по повод на която е посещавал лекар и има медицински
документи. Твърди също, че не предоставят диетична храна на ищеца, защото
според обяснението на лекарката такова е нареждането на ГДИН. Свид.А. заявява,
че преди ищецът е бил на диета, но е минал на обща храна, която му вреди.
Постоянно има киселини. Записва се сутрин за посещение при лекар, като до 24
часа трябва да му бъде извършен преглед, но в повечето случаи не бива
преглеждан. Свидетелят твърди също, че ищецът е имал проблеми с ухото, по повод
на което е бил прегледан от лекар през 2019г.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска за неимуществени вреди:
Исковете са процесуално ДОПУСТИМИ.
Ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица при
ответника и поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на
наложеното му наказание в затвора в гр.Бургас, в резултат на което се е почувствал
подложен на изтезание, нечовешко и нехуманно отношение в нарушение на чл.3,
ал.1 и 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС
предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.
284, ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници
органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая
от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за процесния период има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявените искове.
По основателността на исковата претенция:
За да бъде приета основателността на иска за
вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от
страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и
разпоредбата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал. 2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС ( в актуалната й редакция) осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план тази разпоредба, както и същата
в предходната й редакция, е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл. 43, ал.2 и
ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно
чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на
лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените
нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведен в Женева 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и
работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е
достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни,
за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва
да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е
задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна
практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. №
13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г.,
решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от
29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата
на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен
приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване
от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване на процесния казус следва да
се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека
по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се
е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов
срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България,
решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г.
на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015г. по
шест съединени дела Нешков и други срещу България) Последното е пилотно решение
по своя характер. Това е нов механизъм уреден в глава V от правилата на съда,
чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или
системни проблеми в държава член на Съвета на Европа. Така например, в
пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков
и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че провеждането на
исково производство по чл. 1 от ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за
претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските
затвори не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението,
заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела
във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за
посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в
частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест
върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно
установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във
връзка с лошите условия в затворите.
Наред с това, в посочените съдебни решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
Конвенцията.
Органите, на които е възложено да осъществяват
ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда
наказание „доживотен затвор без замяна“, са длъжни да осигуряват на осъдените
лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото
и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази
насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България,
според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко
или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение
на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание.
Възражението на ответната страна, че е изтекъл
петгодишен давностен срок за предявяването на иска е неоснователно.
В тази връзка съдът съобразява Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК, в което е
решен въпросът относно началния момент на погасителната давност на иска за
обезщетение за вреди, които произтичат от незаконни действия или бездействия на
административните органи. В т.4 от цитираното тълкувателно решение е прието, че
когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на
административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за заплащането им е от момента на тяхното преустановяване. Към настоящия момент ищецът продължава да изтърпява
наложеното му наказание в затвора в гр.Бургас. Между страните не е налице спор
единствено, че след ремонта в затвора, в периода от 14.03.2018г. до
15.06.2020г. на ищеца е осигурен санитарен възел и мивка в спалното помещение,
което е обитавал. В този смисъл са и заявленията, които ищецът е направил лично
в съдебно заседание. В случая, обаче, от момента, когато е преустановено незаконосъобразното
бездействие на административния орган да осигури на ищеца постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода до подаването на исковата му молба не са изминали
пет години.
Предвид събраните по делото доказателства за условията,
в които ищецът е пребивавал през исковите периоди, съдът намира, че е частично
основателен само единият от предявените искове - този за времето от 14.03.2013
год. до 14.03.2018 год. При това са доказани само две от заявените фактически основания
на иска, а именно, че ищецът е бил лишен от постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода в нарушение на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС и че не му е била осигурена
достатъчно жилищна площ за част от исковия период в нарушение на чл.3, ал.2 във
вр. 43, ал.4 от ЗИНЗС. Установи
се по несъмнен начин от справката на началника на затвора в гр.Бургас, че за
периода преди ремонта в спалните помещения в затвора не е имало обособени
санитарни възли. След вечерната проверка и заключване на помещенията в
20:00 часа вечерта до 06:00 часа на следващия ден, лишените от свобода, в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били принудени
да облекчават физиологичните си нужди в пластмасова кофа в самото помещение. Не им е осигуряван достъп до общите санитарни възли на етажа,
освен при възникнал спешен здравословен проблем, видно от справката на
началника на затвора. Тези неблагоприятни условия, освен пряко
водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до
извода, че е била налице потенциална заплаха за тяхното здраве, поради липса на
реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение те са били длъжни
да спят, да пребивават през деня и нощно време, без наличието на течаща вода.
От страна на
ответната страна не са представени доказателства, че е осигурена достатъчно
жилищна площ на ищеца в периода от 14.03.2013г. до 08.09.2016 г. Съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека, ако затворниците имат на разположение по-малко от три кв.м.
жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе
само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от
Конвенцията. Видно от справката на
началника на затвора на 08.09.2016г. ищецът е бил преместен поради
започването на ремонта в спално помещение от 16 кв.м с още трима лишени от
свобода. Поради това съдът приема, че е налице бездействие на ответника да изпълни
свое законоустановено задължение за осигуряване на достатъчно жилищна площ само
за част от исковия период от 14.03.2013г. до 08.09.2016 г., но не и за периода
след тази дата до 14.03.2018г., когато ищецът е разполагал
с жилищна площ от около 4 кв.м. в помещението, което е обитавал. Констатациите
относно пренаселеността в затвора, съдържащи се в доклада на Хелзинския
комитет, докладите на КПИ до българското правителство, както и доклада на
омбудсмана, на които се позовава ищецът в исковата молба, са общи и касаят
периодите преди 08.09.2016г., поради което същите не опровергават изложеното в
справката на началника на затвора относно конкретните условия, при които ищецът
е бил настанен в периода след 08.09.2016г., а именно квадратура на спалното
помещение и броят на настанените лица в него.
Останалите от
заявените основания на този иск и на иска за периода от 14.03.2018г. до 15.06.2020г.,
а именно твърденията, че на ищеца не е осигурена дневна светлина, свеж въздух, възможност
за проветряване, отопление и медицинско
обслужване се опровергават от доказателствата, представени от
ответната страна. От справката на началника на затвора се
установява наличието на прозорци, на 1 бр. ел. крушка с напрежение 60
вата с нажежаема жичка, както и на радиатор,т.е. доказано е
осигуряването на възможност за естествено проветряване и достъп на пряка
слънчева светлина, за изкуствено осветление и парно отопление. Количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради. Съгласно изискванията на чл. 115, ал.1 и 2 от Наредба №
7/22.12.2013 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, помещенията в жилището трябва да имат осигурено
проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали
(шахти, комини и др.). Килиите в затворите по своята същност представляват
жилищни помещения, макар и разположени в обществена сграда и след като
помещенията, в който е бил настанен ищеца в процесния период, са снабдени с
прозорец, за който не се твърди и не се установява да няма възможност да бъде
отворен, то същият безспорно служи за проветряване, поради което не е налице
твърдяното бездействие. В подкрепа на това е и обстоятелството, че л.св.А. е
бил настанен в спално помещение с още трима лишени от свобода /за периода от 08.09.2016г.
до 08.11.2018г., а от 08.11.2018г. до настоящия момент с още един лишен от
свобода/, т.е не е налице пренаселване на помещението и невъзможност за
проветряване на същото за посочените периоди.
По отношение твърденията за липса на медицинско
обслужване съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен
проблем през исковите периоди, за решението на който да му е било отказано медицинско
обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано
лечение. Напротив видно от представената по делото медицинска справка и
амбулаторни листи, през исковите периоди ищецът е бил многократно преглеждан от
външни медицински специалисти, предписвано му е медикаментозно лечение, посещавал
е често МЦ към затвора с оплаквания от главоболие, за което е получавал
лекарства. Поставена му е диагноза увреждане на междупрешлените
дискове, което е хронично заболяване, което се нуждае от терапия, когато има
обострени моменти. За всички поставени диагнози, назначените терапии са
предоставени от медикаментозния склад към МЦ Затвор Бургас. При
разпита на свидетеля А. не се споменава ищецът да е имал конкретен здравословен
проблем, по повод на който да му е отказано лечение или медицинско обслужване.
Свидетелят е потвърдил изложеното в медицинската справка, че ищецът е бил
прегледан от специалист по повод проблем с ухото му, който му е обяснил, че има
слухови апарати, които могат да му бъдат предоставени безплатно. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля А., че ищецът има язва и че му е отказана
диетична храна на първо място, защото подобни твърдения не са наведени от ищеца
и на второ, защото не са налични доказателства по делото той да е страдал от
това заболяване и да е бил поставен на диета през исковите периоди. Подобни
констатации не се съдържат и в представената медицинска справка по делото.
Твърденията, че на ищеца не са били осигурени условия
за двигателна активност и че е бил поставен в продължителна изолация без
възможност за човешко общуване се опровергават от показанията на свидетеля А.,
от които се установява, че на ищеца е била осигурена възможност за спортна
дейност и престой на открито, заедно с останалите лишени от свобода, изтърпяващи
наказанията си при същия режим.
Що се отнася до всички останали „лишения“ и
„ограничения“, които ищецът е посочил в исковата си молба, като например липса
на срещи с духовно лице и наличие на влага в килията, съдът намира, че същите не го подлагат на мъки и
изпитания и не надхвърлят неизбежното ниво на ограничение, присъщо на
наложеното му наказание и на режима, при който той го изтърпява. Изложените в
този смисъл оплаквания не биха могли да се определят като изтезания, жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Не могат да се отъждествят и като действия, който
уронват човешкото достойнство или пораждащи чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Не са доказани твърденията на ищеца, че
наличието на влага и мухъл в килията са му причинили белодробно заболяване в
периода 14.03.2018г. – 15.06.2020г., нито твърденията, че здравето и живота му
са били застрашени в този период, вследствие на некачествено извършения ремонт.
Видно от медицинската справка на ищеца е
поставена диагноза остър бронхит, но на 22.11.2016г., като е посочено, че
заболяването е неуточнено и не е изяснена причината за възникването му. Падането
на мазилката от тавана в килията е станало преди два месеца според свидетеля А.,
т.е извън исковите периоди, поради което е неотносимо за спора по делото.
Липсват доказателства животът и здравето на ищеца да са били застрашени по
какъвто и да е начин през исковите периоди, включително и от въздействието на
обезпаразитяващи препарати. С оглед изложеното, искът за периода от 14.03.2018год.
до 15.06.2020 год. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан по размер.
С оглед на
всичко изложено по-горе, следва да се направи извода, че ищецът действително е
претърпял частично твърдените от него неимуществени вреди. Съдът намира за доказано, че за определен период от време - от
14.03.2013г. до 08.09.2016г., или 1274 дни, е налице незаконосъобразно
фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а
именно – достатъчна жилищна площ в спалното помещение, в което е бил настанен и
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в периода от 08.09.2016г. до края на исковия период - 14.03.2018г., или 552 дни ищецът е бил лишен от постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Липсата на достатъчно площ и санитарен
възел в спалното помещение, обитавано от ищеца и неосигуряването на постоянен достъп
до тоалетна и течаща вода през нощта и принуждаването му през това време да използва
кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в спалното помещение, както и
породената от това липса на основна хигиена за посочените периоди са
предизвикали такова ниво на страдание за л.св.А., което надвишава това, присъщо
на наказанието, което той е изтърпявал. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване
на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или
изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвора - Бургас, съдът
приема, че справедливото обезщетение за периода от 14.03.2013г. до 14.03.2018г.
е в размер на 3652.00 /три хиляди шестстотин петдесет и два/ лева. В останалата
част за разликата над 3652.00 /три хиляди шестстотин петдесет и два/ лева до
пълния предявен размер от 20 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Основателно е искането, предявено с исковата
молба за осъждане на ответника да плати на ищеца законна лихва върху определената
като обезщетение сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът
се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по делото
са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 20 лева за
образуване на делото по двата иска /л.73-74/, следователно на ищецът следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева.
Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът
се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството,
като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при
отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и
дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд - гр.Бургас, осемнадесети състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
със седалище: гр. София при Министерство на правосъдието на Република България
да заплати на Ж.К.А., ЕГН: **********, с настоящ адрес:***, обезщетение в размер на 3652.00 /три хиляди
шестстотин петдесет и два/ лева за претърпени неимуществени вреди вследствие
неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание доживотен затвор без
замяна в затвора в гр.Бургас в периода от 14.03.2013г. до 14.03.2018 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.К.А., ЕГН: **********, с
настоящ адрес:*** против ГД
„Изпълнение на наказанията“ - София с искане ответника да бъде осъден да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните
условия, в които е изтърпявал наказание доживотен затвор без замяна в затвора в
гр.Бургас в периода от 14.03.2013г. до 14.03.2018 г. в останалата му част за
разликата над 3652.00 /три хиляди шестстотин петдесет и два/ лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.К.А., ЕГН: **********, с
настоящ адрес:*** против ГД
„Изпълнение на наказанията“ - София с искане ответника да бъде осъден да му
плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните
условия, в които е изтърпявал наказание доживотен затвор без замяна в затвора в
гр.Бургас в периода от 14.03.2018г. до 15.06.2020 г., ведно със законна лихва
от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
със седалище гр.София при Министерство на правосъдието на Република България да
заплати на Ж.К.А., ЕГН: **********, с настоящ адрес:***, сумата от 10 (десет) лева, представляваща
внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд - Бургас, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: