№ 1172
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202139 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20–0333-
001277/13.11.2020г. на Началника на РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив,
с което на Н. П. К., ЕГН ********** от ***, са наложени административни
наказания - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП, и глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от
ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата си и в съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. Т.Т., жалбоподателят К. прави искане за отмяна на НП
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено
становище чрез представляващия страната, който пледира за потвърждаване
на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение
за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Административнонаказателната отговорност на Н. П. К. е ангажирана за
това, че на 04.11.2020г. в с. Цалапица управлявал л. а. „БМВ 318 И“ с peг. №
***, собственост на С.П. К., като около 09:20ч. паркирал последния на
площад „Демокрация“ срещу читалище „Светлина“, като не съобразил
поведението си с пътен знак В-28. Това му поведение било констатирано от
св. Г.М.Т. – *** към ***, който му съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 606239/04.11.2020г. за нарушения
на чл.6 т.1 от ЗДП и чл.190 ал.3 от ЗДП, тъй като установил, че
жалбоподателят К. у правлявал МПС с неплатени в срок глоби, влезли в сила.
Жалбоподателят подписал акта с възражения, като такива не постъпили в
срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП,
с което на Н.К. са наложени административни наказания - глоба в размер на
20 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП, и
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание
чл.185 от ЗДП, а констатациите изложени в АУАН били възпроизведени
изцяло и в НП, с което било прието, че водачът не е съобразил поведението
си с пътен знак В-27 или В-28.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан
актосъставителят П.Й.Д., който описва по идентичен начин посочената в
АУАН и НП фактическа обстановка. В допълнение свидетелят сочи, че на
процесната дата в с. Цалапица при завиване на ул. „Стефан Стамболов“ към
пл. „Демокрация“ е видял как пред знак В-27 е паркирал л. а. „БМВ 318И“ с
peг. № ***, като автомобилът бил без водач. Св. Д. изчакал водача, който бил
отишъл до намиращата се в близост будка за закуски, след което му съставил
акт за несъобразяване на поведението му с пътните знаци и за неплатена
глоба, наложено с НП. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят К. като водач на МПС не е съобразил поведението си с пътен
знак В-28, настоящата инстанция счете, че ангажираната спрямо него
административна отговорност за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП следва да
отпадне. Причина за това са допуснати в хода на административното
производство процесуални нарушения от категорията на съществените, които
ограничават правото на защита на наказаното лице. Това е така, тъй като
2
административнонаказващият орган е посочил, че водачът не съобразява
поведението си с пътен знак В-27 или В-28, като по този начин не става ясно
кой пътен знак е бил наличен, с който не е съобразил поведението си водачът
на МПС. Недопустимо е административнонаказателното обвинение да е
поставено в условията на алтернативност, същото следва да е ясно, конкретно
и да не буди предположения. Иначе в случая се доказа, че пътният знак, с
който не се е съобразил К. е бил пътен знак В-28 – „Забранено е
паркирането“, като това бе потвърдено и от самия актосъставител в хода на
съдебното следствие, който въпреки, че сочи като номер на нарушения знак
този на В-27 категорично заявява, че жалбоподателят не е престоявал на
процесното място, а е паркирал.
Отделно от горното съгласно разпоредбите на чл.42 т.5 от ЗАНН и
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН както АУАН, така и НП, следва да съдържат
посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Нормата на
чл.6 т.1 от ЗДП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Издавайки обжалваното НП административнонаказващият орган
е приел, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с наличен пътен
знак В-27 или В-28. Независимо от тази неяснота никъде в АУАН и НП не е
посочено и кой е нормативният акт и конкретният текст, който вменява
задължение на участниците в движението да съобразяват поведението си с
конкретен пътен знак. Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП не посочва при какви
пътни знаци, какви точно действия следва да извършат участниците в
пътното движение и в частност водачите на ППС. Съгласно чл.14 ал.1 от
ЗДП, Министърът на регионалното развитие съвместно с Министъра на
вътрешните работи и Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за
използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране при организиране на движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, като такъв подзаконов
нормативен акт представлява Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци. Така, бланкетът на чл.6 т.1 от ЗДП се допълва от
друга разпоредба, а именно тази на чл. чл.80 ал.1 от Наредба № 18 oт
23.07.2001г, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на
ППС при наличие на конкретен пътен знак. Като не е посочил конкретната
норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да съобразят поведението
си с конкретен пътен знак, административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Това винаги е съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на
защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е
вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са
предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на
3
нарушението на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН не е възможно на този етап от
производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното НП в
тази му част.
Относно нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДП нормата сочи, че
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното
решение или определението на съда при обжалване. Следователно тя не
въвежда правило за поведение, което, ако бъде нарушено, да е скрепено със
санкция. Тази норма единствено сочи срок за доброволно изпълнение, с което
е освободила администрацията от нуждата да отправя покана до всеки един
нарушител да плати наложената му глоба. Санкцията при неплащане в срок
на задължението – публично държавно вземане, каквото представлява
глобата, е възможността същата да се събира по принудителен ред в
изпълнително производство. Последното би могло да доведе до редица други
неблагоприятни последици за длъжника, включително допълнителни
разноски по това производство. Неплащането на глобата обаче не
представлява състав на нарушение, което на свой ред да се санкционира с
нова глоба.
На следващо място при описанието на нарушението не е посочен нито
моментът на влизане в сила на акат, с който глобата е наложена, нито на коя
дата е изтекъл едномесечният срок за доброволно изпълнение. По този начин
и двете обстоятелства изначално са останали извън предмета на доказване по
делото. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без да се обвърже с
конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е
индивидуализиран по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят е
поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи на
АНО, които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства,
което е довело до изначален и съществен порок при описанието на
нарушението като по този начин е било допуснато съществено процесуално
нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Поради горните съображения съдът счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба. Според чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Случаят попада в хипотезата на чл.7 ал.2, т.1 от наредбата, като при интерес
4
до 1000 лв. – минималното възнаграждение е 300 лв., но чл.18 ал.2 от
наредбата не предвижда за всяко от нарушенията, респективно наложените
санкции, да се дължи отделно възнаграждение. Така с оглед фактическата и
правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита
и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 300 лв..
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20–0333-001277/13.11.2020г. на
Началника на РУ Стамболийски към ОДМВР Пловдив, с което на Н. П. К.,
ЕГН ********** от ***, са наложени административни наказания - глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП, и глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Н. П. К., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5