Решение по дело №583/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 589
Дата: 17 май 2023 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20233100500583
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. В., 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500583 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ПРБ срещу Решение
№11/13.01.2023г. по гр. дело №482/2022г. на ПРС, в частите с което е
осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Х. С. Ю.,
сумата от 5000.00лв., като обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, вследствие на незаконно привличане като обвиняем
на 27.05.2011г. и след това повдигнати обвинения за извършени престъпления
по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т. 12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от
НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП №
2122/2010 г. по описа на РУП-Пр., НОХД № 513/2011г. по описа па PC Пр., по
ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. В., по НОХД № 580/2013 г. по описа
на PC-Пр., по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. В., за което е
оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па
PC-Пр., отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№
992/2013г. на ОС В., и оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД №
580/2013г. на РС Пр., потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., постановено
по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.05.2022г. до
пълното изплащане; сумата от 1523.63лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 5000.00лв, считано от 19.05.2019г. до 19.05.2022г. , на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД; както и съдебни разноски.

1
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно и незаконосъобразно. По делото не са събрани доказателства, че
ищецът Х. Ю. действително е претърпял неимуществени вреди, както и ако е
търпял, те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото на Ю.
обвинение от ПРБ. Няма доказателства да е бил злепоставен ищецът или да е
бил уронен авторитета му. Показанията на съпругата на ищеца не следва да се
ценят поради силната й заинтересованост. Обвинението срещу ищеца не било
разгласявано от ПРБ. От привличането му като обвиняем до приключването
на ДП са изминали само пет месеца, с което е спазен изцяло разумният срок.
Като за съдебната фаза ПРБ не носи отговорност. Спрямо обвиняемия е била
взета най-леката мярка „подписка“. Ищецът не е търпял никакви вреди.
Евентуално е прекомерен и необоснован размерът на обезщетението по
законовия критерий за справедливост за случая. При отхвърляне или
намаляване размера на иска за вреди, следва да бъде отхвърлена или намалена
и лихвата за забава. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и
отхвърляне на исковете в тях.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред
РС за наличие и доказаност на всички предпоставки на исковете, в т.ч.:
привличане като обвиняем и повдигане на обвинение срещу ищеца; за четири
деяния, две от които съставляващи „тежки“ престъпления по смисъла на НК;
11 проведени о.с.з. по НОХД пред първа инстанция и още 2 пред втора, на
всички от които е присъствал и се е защитавал ищецът; общо шест години
продължило ДП и НП; доказаност на преживяните морални вреди, в т.ч.
спрямо семейството, децата, близките и познатите; както и справедливост на
определения от ПРС размер на обезщетението. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваните части и за съдебни разноски за пред ВОС.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ПрРС е образувано по искове на Х. С. Ю.
ЕГН**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД,
за осъждане на ПРБ за сумите 10 000.00лв., като обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно
привличане като обвиняем на 27.05.2011г. и след това повдигнати обвинения
за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т. 12, вр. с
чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Пр., НОХД №
513/2011г. по описа па PC Пр., по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. В.,
по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC-Пр., по ВНОХД № 203/2017 г. по
описа на ОС гр. В., за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по
НОХД № 513/2011г. по описа па PC-Пр., отменена с Решение №
305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС В., и оправдан с
2
Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Пр., потвърдена с
Решение №113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 18.05.2022г. до изплащането; и 3047.47лв.
обезщетение за забава върху главницата от 5000.00лв, считано от 19.05.2019г.
до 19.05.2022г.

Ищецът твърди, че на 27.05.2011г. бил привлечен като обвиняем по ДП
ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Пр., а след това през същата година са му
били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4,
предл. 3, т. 7 и т. 12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2,
предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като по обвинителния акт е
било образувано НОХД № 513/2011г. по описа па ПрРС, по което бил
оправдан Присъда №23/21.03.2013г. Последната била отменена с Решение №
305 от 28.10.2013г. по ВНОХД №992/2013г. на ВОС и делото е било върнато
с оглед на СПН за ново разглеждане. С Присъда №1/11.01.2016г. по
образуваното НОХД №580/2013г. на ПрРС Х. Ю. отново бил оправдан, като
същата е била и потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., по ВНОХД №
203/2017г. на ВОС. То влязло в сила, с което и наказателното преследване
срещу Ю. приключило.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след
това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял
неблагоприятни преживявания и състояния – страх от осъждане и от тежестта
на наказанието за деянието, раздразнителност, напрегнатост, нарушен сън,
неудобство пред семейството и близките, и други свързани с тях – всички от
които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца и преживяното в личен план
моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като
и за лихва за след окончателното оправдаване.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на обвинение
срещу него и финалното оправдаване на ищеца по обвинението. Но възразява
срещу предпоставките на исковете, които счита за недоказани. Счита за
недоказано ищецът да е претърпял сочените неимуществени вреди, които да
са резултат от повдигнатото му обвинение от ПРБ, а също да е бил
злепоставян пред други хода с оглед на обвинението. От привличането като
обвиняем до приключване на ДП са изминали само пет месеца, с което е
спазен изцяло разумният срок, като за съдебната фаза ПРБ не носи
отговорност. Спрямо обвиняемия е била взета най-леката мярка „подписка“.
Евентуално е прекомерен и необоснован размерът на обезщетението по
законовия критерий за справедливост. Моли за отхвърляне на исковете или за
намаляване на претендирания им размер.

3
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приетото НОХД № 513/2011г. на ПрРС, ведно
с ДП № 2122/2010г. на РУП-Пр., на 27.05.2011г. Х. С. Ю. е бил привлечен
като обвиняем, а след това на 21.10.2011г. са му били повдигнати и
обвинения, за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т.
12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. При привличането на обвиняемия е била взета и
мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от материалите още, че по обвинителния акт е било образувано
НОХД № 513/2011г. по описа па ПрРС, по което с Присъда №23/21.03.2013г.
е бил оправдан Х. Ю.. Последната е била отменена с Решение №305 от
28.10.2013г. по ВНОХД №992/2013г. на ВОС и делото е било върнато с оглед
на СПН за ново разглеждане. С Присъда №1/11.01.2016г. по образуваното
НОХД №580/2013г. на ПрРС Х. Ю. отново бил оправдан, като същата е била
и потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС.
То влязло в сила, с което и наказателното преследване срещу Ю. приключило.
За горните обстоятелства по ДП и НОХД няма и спор между страните.
От приетата справка за съдимост на Х. С. Ю. се изяснява, че е бил
осъждан през 1986г. и през 2005г.
Показанията на св. А.А. Ю. (съпруга на ищеца) съдът цени по реда на
чл.172 ГПК, но същевременно като непосредствени за релевантни за делото
обстоятелства.От тях се изяснява, че след като бил обвинен през 2011г. Х. Ю.
се стресирал, не искал да излиза от къщи, не можел да спи, често вземал
хапчета за кръвно и постоянно се тревожел да не бъде осъден за нещо, което
не е направил. Негови близки, колеги и приятели разбрали, че е обвинен и Ю.
не искал да общува с тях, от неудобство. Обвинението го променило много. И
след оправдаването, и досега, ищецът има проблеми със съня.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а
предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в
извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана
наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи
обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от
4
състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на
риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка
не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това
са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в
извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен
акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен или прекратяване на
наказателното производство срещу него; 3/ конкретно претърпяни
имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка между
производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/
размер на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира, няма особен спор, като сe
и доказаха от представените писмени доказателства, в това число
материалите по относимите НОХД и ДП, първите две от предпоставките на
разглежданото субективно право, поради което тези обстоятелства се явяват
изяснени. Спорът между страните по делото е относно останалите три
елемента от състава на субективното право (вредите, причинната връзка и
размера) и по тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното:
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността
от накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от
физиологичната и психо-емоционалната сфера на едно лице, в това число
честта му и името му в обществото. Въпреки че се касае за засегнати морални
ценности на лицето, на общо основание те подлежат на доказване от ищеца.
Степента на доказване обаче е донякъде занижена спрямо всички други
обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният
характер на вредите предполага и известни житейски предположения, макар и
базирани на обективни критерии. Конкретно за вредите по ЗОДОВ практиката
приема, че досежно базисните негативни изживявания от незаконно
повдигнато му обвинение ищецът може да се ползва от базисна
презумптивност. Но когато се претендира обезщетение за конкретни
негативни изживявания извън и над основните, тогава те следва да бъдат
пълно и главно доказани от ищеца. Като на самостоятелно доказване подлежи
и пряката причинна връзка между вредите и деянието по ЗОДОВ. Обобщено в
горния смисъл е и съдебната практика, от която само за пример: Решение
№165 от 16.06.2015г. по гр.д. №288/2015г. на 3-то ГО на ВКС; Решение
№480 от 23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г., 4-то ГО на ВКС; Решение
№288/19.01.2016г. по гр.д. №6774/2014г., 3-то ГО на ВКС; и други).
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди
следва да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта,
закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата предполага се обезвреда на всички телесни и
психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях
5
физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания. Въведеният от
закона критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на
вредите, конкретното им проявление върху личността, семейството и
социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния,
изминалото от увреждането време, прогнозите за преодоляване на
последиците и други (така и Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на
ВКС и др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но моралния
характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, критерии при преценката за спаведливост са конкретно още и:
характерът на престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен или
привлечен; периодът на наказателното преследване; извършените с негово
участие процесуални действия; вида на наложената мярка за процесуална
принуда; личността, средата и възрастта на увредения; положението му в
обществото; отражението на обвинението върху семейния, обществения и
професионалния живот на подсъдимия; данните за предишни противоправни
по НК прояви; начинът му на живот и обичайната му среда; и други(Решение
№113/12.11.2020г. по гр.д. №90 от 2020г. на ВКС, 3-то ГО; Решение
№236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на ВКС, 4-то ГО; и други), които
следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В настоящия случай единствените доказателства за неимуществените
вреди и за връзката им с обвинението бяха показанията на съпругата на
ищеца, която действително е лице по чл.172 от ГПК. Цитираната норма на
ГПК обаче не забранява такива показания в процеса, а налага те да се
тълкуват заедно с останалия доказателствен материал. От друга страна
свидетелката е лицето с възможно най-последователни и непосредствени
впечатления за състоянието на ищеца при и след привличането му като
обвиняем и през времето на целия наказателен процес срещу него. При това
положение и при липса на каквито и да било доказателства в обратен смисъл
показанията следва да се зачетат и от тях да се приемат за изяснени
негативните изживявания на ищеца и връзката им с повдигнатото му
обвинение.
В подкрепа на горното следва да се съобрази и приеманата в съдебната
практика базисна презумптивност на неимуществените вреди, при доказана
по основание отговорност по ЗОДОВ (при повдигнато обвинение, за което в
крайна сметка не е реализирана пеналната отговорност на обвиняемия /
подсъдимия, без гражданският съд да тълкува причините за това), на база на
специфичните по ЗОДОВ критерии, като характерът на престъплението, за
6
което подсъдимият е бил обвинен или привлечен; периодът на наказателното
преследване; видът на наложената мярка за процесуална принуда; личността,
средата и възрастта на увредения; положението му в обществото; предишните
противоправни по НК прояви; резултатът от етапите на съдебното
производство; и други.
В настоящия случай участието на ищеца в наказателното производство,
като обвиняем и подсъдим, е продължило общо около 6 години, тъй като
видно от материалите по ДП и НОХД, привличането на ищеца е било на
27.05.2011г., а на 25.05.2017г. е влязла в сила оправдателната присъда спрямо
него. Този период от гледна точка на наказателното производство би могъл
да е обясним, но от гледна точка на ищеца е значителен като
продължителност. На второ място обвинението е за „тежко“ по смисъла на
чл.93, т.7 от НК от престъпление. Така около шест години ищецът е живял с
мисълта, че може да бъде осъден на „лишаване от свобода“ за дълъг период и
за тежко престъпление, които данни неминуемо са от естество да предизвикат
стрес и притеснение у всеки човек, поради което дори и презумптивно следва
да се зачетат като преживяни във връзка с обвинението. Отделно ПРБ
двукратно е протестирала оправдателните присъди на първата инстанция,
противно на доводите й че няма касателство към развитието на НП в
съдебната фаза, а в рамките на НП са били проведени общо 13 открити
заседания, на които ищецът е присъствал и се е защитавал. В допълнение към
изложеното са и обсъдените гласните доказателства – че след като е бил
обвинен през 2011г. Х. Ю. се стресирал, не искал да излиза от къщи, не можел
да спи, вземал хапчета за кръвно и постоянно се тревожел да не бъде осъден;
негови близки, колеги и приятели разбрали, че е обвинен и той не искал да
общува с тях, от неудобство; обвинението го променило много; и след
оправдаването, и досега, ищецът има проблеми със съня.
При обсъдените данни, като съобрази както житейската презюмираност
на базисните негативни изживявания от повдигнато обвинение в контекста на
обективните обстоятелства относно НП и личността на обвиняемия-
подсъдим, така и последователните и непосредствените впечатления на
свидетелката за състоянието на ищеца след привличането му като обвиняем и
през времето на целия наказателен процес срещу него, а също и липсата на
каквито и да било доказателства в обратен смисъл, съдът в заключение
намира, че на ищеца се следва обезщетение по справедливост в размер на
5000.00лв. (тоест по около 850.00лв. на година, което е стойност над средната
месечна работна заплата за страната в периода 2011-2017г. и е справедлива и
обоснована за случая). Така главният иск следва да бъде уважен до тази сума,
над която да бъде отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законна лихва до окончателно изплащане
на задължението, считано от влизане в сила на оправдателната присъда (ТР
№3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС), поради което на ищеца в случая се следва
такава, както от исковата молба до изплащането на главното задължение, така
и за заявения период преди исковата молба, в изчисления от РС размер.
В заключение по изложените съображения и поради съвпадане крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението на
7
последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адвокатско възнаграждение, доводът
за прекомерност на което се споделя с оглед невисоката сложност на делото и
на производството пред ВОС. Ето защо му се следва хонорар от 956.36лв.,
според интереса пред ВОС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №11/13.01.2023г. по гр. дело №482/2022г.
на ПрРС, в частите с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
да плати на Х. С. Ю., ЕГН**********, сумата от 5000.00лв., като
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на
незаконно привличане като обвиняем на 27.05.2011г. и след това повдигнати
обвинения за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т.
12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Пр.,
НОХД № 513/2011г. по описа па PC Пр., по ВНОХД № 992/2013г. по описа на
ОС гр. В., по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC-Пр., по ВНОХД №
203/2017 г. по описа на ОС гр. В., за което е оправдан с Присъда №
23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC-Пр., отменена с
Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС В.,
и оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД №580/2013г. на РС Пр.,
потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД №
203/2017г. на ВОС; ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска – 18.05.2022г. до пълното изплащане; сумата от
1523.63лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5000.00лв, считано
от 19.05.2019г. до 19.05.2022г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД; и съдебни разноски.

Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.

ОСЪЖДА ПРБ, седалище гр.****, бул. **** , да заплати на Х. С. Ю.,
ЕГН**********, сумата от 956.36лв. – адвокатски хонорар за защита пред
ВОС, на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9