№ 32747
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20231110123593 по описа за 2023 година
По делото е издадена заповед за незабавно изпълнение от 16.05.2023г. по ч.гр.д.
№ 23593/2023. по описа на СРС, 27 състав.
С вх. № 188898/03.07.2023г. е постъпила молба по чл.420, ал.2, т.1 ГПК от Н. И.
А., в която са изложени съображения, че предявеното от банката вземане се основава
на неравноправна клауза в договора за кредит, сключен с кредитополучателя –
потребител и неправилно бил изчислен размерът на вземането по договора.
По делото е постъпило по реда на чл.418, ал.5 ГПК копие от съобщенията с
връчените документи с отбелязване на връчването от съдебния изпълнител. Съобразно
същите, подадената молба по чл.420, ал.1 ГПК е в рамките на преклузивния срок,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.420, ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1-9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно чл.420, ал.2 от ГПК, когато в срока за
възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,
съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал.1.
В искането по чл.420, ал.2, т.1 ГПК е мотивирано на няколко основание – първо,
актът, въз основа на който била издадена заповедта, бил нередовен от външна страна,
защото процесният договор бил за текущо потребление, а в заповедта и извлечението
от счетоводните книги бил посочен като „договор за кредит експресо“, т.е.
основанието било неоснователно. На второ място, оспорва се размера на
претендираната сума, защото видно от извлечението – банката не била заявила цялата
предсрочно изискуема сума, а само вноски или част от нея, от което следвало, че
1
сумата по заповедта не била правилна и на това основание заповедта следвало да се
отмени, т.е. данните в счетоводството не съответствали на претендираното със
заявлението вземане. Твърди се, че молителката била получила покана от взискателя, с
която се обявява целият кредит за предсрочно изискуем, а не частично, но със
заявлението се претендирала само част, от което следвало, че банката щяла да предяви
ново заявление с нови лихви и разноски, което било превратно упражняване на права и
злоупотреба с такива. Оспорва се отразеното обстоятелството в счетоводните книги, че
кредитът не бил обслужван. На следващо място, договорът за поръчителство бил
договор с оглед личността и допълнителното споразумение, с което кредитополучатели
на мястото на починалия станали неговите наследници, не бил произвел действие
спрямо молителката, поради което нейното акцесорно задължение се погасило, т.е.
сключваните допълнителни споразумения, в които молителката не участвала, не я
обвързвали.
Съдът констатира, че извлечението от счетоводните книги на банката (л.8 и сл.
към ч.гр.д. № 319/2023г.) е по Договор за кредит Експресо от 26.11.2010г., като е
приложен към заявлението Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2010г.,
сключен между заявителя и Благой Димитров Костадинов, за сумата от 9000лв.,
обезпечен с договор за поръчителство сключен с Н. И. А.. Съгласно Допълнително
споразумение № 1 към Договор за кредит за текущо потребление № 11/19046697 от
26.11.2010г. на 165.07.2014г. между банката-заявител и Огнян Благоев Костадинов и
Х. Д. К., се сключва споразумение, съгласно което се констатира остатъка от дълга,
запазва се лихвения процент, като страните се споразумяват да изменят условията за
погасяване на дълга, като се договаря капитализация на начислената дължима лихва
към датата на подписване на споразумението към редовната главница, променя се
срокът на издължава на кредита от 120м., считано от 26.11.2010г. на 120м., считано от
споразумението, като се запазва поръчителството на Н. И. А. и се учредява ново
обезпечение – договор за поръчителство с Х. Д. К.. Съгласно Допълнително
споразумение към Договор за поръчителство по кредит № 11/19046697/26.11.2010г. от
15.07.2014г. между Н. И. А. и банката заявител се сключва допълнително споразумение
към договора за поръчителство, с който се обезпечава задължението на Огнян Благоев
Костадинов и Х. Д. К. по Договор за кредит от 26.11.2010г. и Допълнителното
споразумение № 1 към него от 15.07.2014г. Видно от представено Искане от Огнян
Благоев Костадинов от 10.06.2014г., както и удостоверение за наследници от
19.05.2014г., се установява, че първоначалният кредитополучател – Благой Димитров
Костадинов е починал на 24.07.2013г., като оставил за наследници лица, сред които и
Огнян Благоев Костадинов, който е поискал встъпване в дълга.
Съгласно чл.420, ал.2, т.2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може
да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
2
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В конкретния случай в
молбата по чл.420, ал.2 ГПК не са представени доказателства, но доколкото такива са
налични по делото съдът приема, че може въз основа на изложените доводи, вкл. с
оглед служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителски
договори да постави на преценка приетите по делото писмени доказателства, които са
представени от заявителя. Първо, по отношение на твърденията, че основанието било
неоснователно – същите не се основават на конкретни доказателства, а от приетите
такива може да се обоснове ясен извод, че основанието, на което банката претендира
вземането си и е Допълнително споразумение № 1/15.07.2014г. към Договора за кредит
от 26.11.2010г., както и конкретно спрямо поръчителя - Допълнително споразумение
към Договор за поръчителство по кредит № 11/19046697/26.11.2010г. от 15.07.2014г.
Второ, по твърденията за злоупотреба с права, че банката била обявила кредита за
предсрочно изискуемост – доказателства за същите обстоятелства няма приложени към
молбата, а видно от заявлението и извлечението – не се твърди предсрочна
изискуемост, а падежирали вноски (а съгласно ТР 5/2019г. „При уговорено погасяване
на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост“),
вкл. с оглед приетия погасителен план към Допълнителното споразумение се
установява, че падежът на договора е 07.07.2024г. Трето, по отношение на оспорване
на обстоятелството, че кредитът не бил обслужван, т.е. по аргумент на противното, че
кредитът е обслужван, съответно размерът на дълга е различен не са ангажирани
писмени доказателства, по см на чл.420, ал.2, т.2 ГПК. А твърденията, че молителката
не участвала в допълнителните споразумения, съответно същите не произвели
действие се опровергават от приетото Допълнително споразумение към Договор за
поръчителство по кредит № 11/19046697/26.11.2010г. от 15.07.2014г.
Въпреки това, както бе посочено по-горе съдът приема, че може въз основа на
изложените доводи, вкл. с оглед служебното задължение да следи за неравноправни
клаузи в потребителски договори да постави на преценка приетите по делото писмени
доказателства, които са представени от заявителя. В конкретния случай съдът
констатира, че в Допълнително споразумение № 1/15.07.2014г. към Договора за кредит
от 26.11.2010г., е налице уговорка, с която се договаря капитализация на начислената
дължима лихва. Съгласно трайната практика на ВКС (Решение №66/29.07.2019г. по т.д.
№1504/2018г. на ВКС, ТК, IІ т.о., Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. по
описа на ВКС и Решение № 122/18.05.2022г. по гр.д. № 3201/2021г. по описа на ВКС и
др. ) се приема, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
3
чл.294, ал.1 от ТЗ, какъвто не е настоящият случай. Следователно, доколкото съдът
констатира наличие на нищожна клауза в допълнителното споразумение, с която се
определя размера на дълга, то настоящият състав намира, че са налице предпоставките
по чл.420, ал.2, т.2 ГПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.420, ал.2, т.2 ГПК изпълнението на Заповед № 13695 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
16.05.2023г. по ч.гр.д. № 23593/2023. по описа на СРС, 27 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4