Определение по дело №784/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1203
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Иво Димитров
Дело: 20221000500784
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1203
гр. София, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500784 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 268944/15. 02. 2022 г., подадена от
ищеца в производството М. В. К., срещу определение № 260813 от 04. 02.
2022 г., постановено по гр.д. № 2779/2019 г. по описа на Софийски градски
съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството
по делото до приключване на НОХД № 572/2021 г. по описа на Окръжен съд -
София.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
постановеното определение, иска се отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по същото.
Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките за спиране
на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като липсва висящо
съдебно наказателно дело във връзка с процесното ПТП, доколкото същото е
прекратено и е върнато на прокуратурата, т.е. намира се в досъдебна фаза,
което изключва спирането по този текст на ГПК. Моли за отмяна на
обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК са постъпили становища по жалбата от
1
ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и третото лице помагач
на страната на ответника Агенция „Пътна Инфраструктура“, в които са
изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на материалите по делото, намира следното:
Частната жалба, като подадена от страни в производството, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, но не поради
изложените в нея съображения /съобразно задължителната за съдилищата
тълкувателна практика на касационната съдебна инстанция в производства,
като настоящото въззивната инстанция действа при условията на пълен, а не
на ограничен от чл. 269 от ГПК въззив/, а поради следното:
Обжалваното първоинстанционно определение е неправилно.
Независимо от констатираната от въззивния съд липса на формален съдебен
акт за възобновяване на производството преди постановяване на повторното
спиране на първоинстанционното дело с обжалваното в настоящото
производство определение, въззивният състав намира, че липсата на такъв акт
не представлява пречка за ревизиране на обжалваното определение, като
настоящият съд следва да се произнесе по съществото на повдигнатия с
жалбата процесуалноправен въпрос, респ. – да отговори с произнасянето си
на главния процесуален въпрос, с разрешаването на който е сезиран от
частния жалбоподател, а именно – налице ли е основание за спиране на
делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, или не, при което произнасяне
въззивният състав може и сам да отстрани този порок, като постанови и
следващото се възобновяване на неправилно спряното първоинстанционно
производство.
Производството по делото пред СГС е образувано въз основа на искова
молба, с която М. В. К. е предявил против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правна
квалификация чл. 493, ал. 1 от КЗ вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. М. К., настъпила
вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 25. 08. 2018
г. по вина на Г. Б. Г. като водач на автобус „МАН“ в гр. София, на път II-16,
който нарушил правилата за движение и при независимо съпричиняване с
2
други обвиняеми по непредпазливост причинил смъртта на С. М. К..
За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд е
констатирал, че на 04. 11. 2021 г. е внесен нов обвинителен акт от Софийска
окръжна прокуратура, въз основа на който е образувано НОХД № 572/2021 г.
по описа на Софийски окръжен съд (досъдебно производство № 232/2018 г.
по описа на НСлС, пр.пр. № 2477/2018 г. на СОП), с подсъдими Б. Г. И., И. П.
И., С. Ю. Т., М. Х. Т., С. С. П. и Г. Б. Г.. Съдът е приел, че доколкото един от
подсъдимите за същото деяние е Г. Б. Г., то е налице основанието по чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството, и този му извод е неправилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира исковото
производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. Предпоставките на
посочената правна норма за спиране на производството по гражданско дело, в
което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо
пострадалото лице, биха били налице при висящо и то – в съдебна фаза,
наказателно производство срещу застрахования деликвент при идентичност
на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с
обвинителния акт в образуваното наказателно производство и
противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите,
обуславящи гражданската отговорност на деликвента. Както се посочи, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК исковото производство се спира, когато
наказателното производство е в съдебна фаза. В настоящия случай са налице
данни, че образуваното съдебно производство срещу Г. Б. Г. за престъпление
по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2 вр. ал.1, б.“б“, пр. 1 и 2 и б. „в“, пр. 1 вр.
чл. 342, ал. 2, пр. 2 вр. с ал. 1 от НК относно процесното ПТП е прекратено и
върнато на прокурора, но определението за прекратяване не е влязло в
законна сила поради обжалването му пред Апелативен съд – София. При
извършена от настоящия съдебен състав служебна справка се установи, че е
образувано възз. частно наказателно дело № 110/2022 г. по описа на
Апелативен съд – София по частен протест с вх. № 600/28.01.2022 г. по описа
на Софийски окръжен съд на прокурорите по делото срещу протоколно
определение от 25.01.2022 г., с което съдебното производство е прекратено и
делото е изпратено на прокурора, като към настоящия момент липсва
произнасяне по частния протест и частната жалба на подсъдимата С. П.. Ето
3
защо се налага изводът, че съдебното производство е все още висящо, поради
което и конкретните оплаквания в частната жалба, депозирана от адв. Н. –
пълномощник на ищеца в производството К., са сами по себе си
неоснователни.
Независимо от изложеното и макар и по делото да са налице данни за
образувано към момента наказателно дело в съдебната му фаза, според
настоящия въззивен състав в случая не са налице основанията за спиране на
гражданското производство, законоуредени в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
поради следното:
Гражданският съд задължително спира производството при себе си, за
да изчака и съобрази присъдата на наказателния съд само в случаите, в които
фактическият състав, пораждащ правото, заявено за съдебна защита в
гражданското производство и обуславящ изхода му /основателността на иска/,
включва като свой елемент, елементи от фактическия състав на престъпление,
но установено по надлежния ред /съответно – и само от наказателен съд/ -
само в тези случаи искането за спиране на гражданското дело до установяване
на престъплението с влязла в сила присъда, е основателно, тъй като изходът
на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело.
Разликата в тези случаи при неналично въобще и при налично, но в
досъдебна фаза наказателно производство, и налично такова в съдебна фаза е
в основанието за спиране на гражданското дело.
Гражданският съд винаги спира производството на основание чл. 229,
ал. 1, т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело в съдебна фаза,
но при налично такова в досъдебна фаза, а и независимо дали е образувано
досъдебно наказателно производство въобще, когато по делото се разкрият
престъпни обстоятелства, но отново и само в случаите, в които изходът на
гражданският спор зависи от установяването им /на разкритите в хода на
гражданското дело престъпните обстоятелства/ по надлежния ред - когато
процесният, гражданскоправен фактически включва и елементи на извършено
престъпление, и с оглед забраната по чл. 17, ал. 1 от ГПК за гражданския съд
да взема становище по въпроса дали е извършено престъпление, дори и
когато отговорът на същия въпрос е от значение за гражданския спор (такъв
би бил например случаят с ангажиране на имуществената отговорност по реда
на Кодекса на труда – граждански спор, но когато се твърди вредите да са
4
резултат от извършено престъпление, което в случая следва да бъде
установено по надлежния ред – с присъда на наказателния съд – срв. чл. 203,
ал. 2 от КТ).
Отново и също само в тези случаи, в които за гражданският съд е
налице изрична законова забрана да взема становище по това дали е
извършено престъпление – чл. 17, ал. 1 от ГПК, и от отговора на този,
забранен за разрешаване от гражданския съд въпрос – дали е или не е
извършено престъпление, но даден с влязла в сила присъда на наказателен
съд, зависи изхода на гражданския спор, с разрешаването на който
гражданският съд е сезиран, и за установяването на това дали или не е
извършено престъпление, е налице наказателно производство в съдебна фаза
– дело в съд по см. на т. 4 от ал. 1 на чл. 229 ГПК, решаващият гражданския
спор съд е овластен и длъжен да спре гражданското дело при себе си, този
път на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Доколкото обаче е безспорно както в доктрината, така и в практиката,
че едно и също вредоносно деяние може да не съставлява престъпление, но в
същото време да е граждански деликт, то и сезираният с иск за обезщетяване
на вреди от граждански деликт, също граждански съд не само не е длъжен, но
не е и властен да спира гражданското дело тогава, когато гражданският иск е
основан на фактически твърдения, проверката на които е осъществима със
средствата на гражданското съдопроизводство и по реда на ГПК, без при това
елемент от фактическия състав на гражданския деликт, да е по необходимост
установяването на извършването или неизвършването от деликвента, и на
престъпление с влязла в сила наказателна присъда.
Недопустимо е, особено с оглед продължителността и на наказателното
производство, и по съображения, продиктувани от целесоъбразност (да се
изчака решението на наказателния съд, за да бъде непременно съобразена
присъдата при условията и в границите на чл. 300 от ГПК), да се спира
гражданското дело в случаите, като процесният, в които гражданският съд е
този, който в рамките на гражданското съдопроизводство е властен и е
длъжен, и сам да изясни по делото с инструментариума на
гражданскопроцесуалния закон, наличието или неналичието на всички,
законоустановени елементи на фактическия състав, пораждащ задължение за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, което по силата на самия
5
закон не следва задължително да е и установено с присъда на наказателен съд,
и по наказателноправен ред престъпление.
С оглед изложените съображения настоящият въззивен състав намира,
че не е налице основание за спиране на производството по делото, поради
което частната жалба, с която въззивният съд е сезиран се явява основателна
и следва да бъде уважена, съответно - обжалваното с нея първоинстанционно
определение, като валидно и допустимо, но неправилно по същество, следва
да бъде отменено, със законните последици, а именно - връщането на делото
на първоинстанционния съд със задължителни за него указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260813 от 04. 02. 2022 г., постановено по
гр.д. № 2779/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване
на НОХД № 572/2021 г. по описа на Окръжен съд - София.
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 2779/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, като ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6