Определение по дело №1237/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 217 от ЗУТ във вр. с чл. 225а от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на К. К. Д. от с. Виноградец против Заповед № 2071/31.10.2024 г., издадена от И. В., За Кмет на Община Септември, с която на жалбоподателя било наредено да премахне „Два броя тунелни оранжерии“, поставени в УПИ XXII – общ., в кв. 48 по плана на с. Виноградец, община Септември, обл. Пазарджик и е определен 14-дневен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпреденото премахване.

С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на заповедта.

Тъй като жалбата е депозирана директно в съда и към същата не е представен препис от оспорената заповед, с Разпореждане № 4319 от 12.11.2024 г. и повторно с Разпореждане № 4366/14.11.2024 г., съдът е изискал от ответника да представи оспорената заповед, ведно с административната преписка по издаването й. В тази връзка с Молба вх. № 9849/15.11.2024 г. по делото е представена оспорената заповед и преписката по издаването й.

Установява се, че предмет на оспорената Заповед № 2071/31.10.2024 г., издадена от И. В., За Кмет на Община Септември, е премахването на незаконен строеж „Два броя тунелни оранжерии“, находящи се в УПИ XXII – общински, кв. 48 по плана на с. Виноградец, община Септември, с административен адрес с. Виноградец, Община Септември, [улица], № 4. Адресат на заповедта, на който е наредено премахването на незаконния строеж е жалбоподателят К. К. Д..

Предвид това съдът приема, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, а именно заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а от ЗУТ. В искането за спиране на заповедта, инкорпорирано в жалбата, от страна на жалбоподателя е посочено: „В случай, че приемете, че настоящата жалба не спира изпълнението на Заповед №2071/31.10.2024 г, изд. от И. В., За кмет на Община Септември, Ви моля да разпоредите такова спиране. Премахването на съоръженията би означавало тяхното пълно разрушаване и те повече не биха могли да се ползват по предназначение. Което ще доведе до сериозни финансови щети за мен и за семейството ми, тъй като ще се наложи да купувам нови материали за изграждане на тръбната конструкция, от която се състоят въпросните съоръжения.“.

Съдът, като взе предвид жалбата и събраните по делото доказателства, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съответно чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За да се произнесе по искането за спиране на действието на оспорената заповед, съдът съобрази следното: заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и засяга неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя, като му указва, че следва да премахне незаконен строеж „Два броя тунелни оранжерии“, находящи се в УПИ XXII – общински, кв. 48 по плана на с. Виноградец, община Септември.

Заповедта обаче съобразно нейното съдържание и правно основание, не е от категорията административни актове, изброени в чл. 217, ал. 1 от ЗУТ, обжалването на които не спира изпълнението им. Тоест с подаването на жалбата до съда настъпва нейният суспензивен ефект, който препятства възможността за изпълнение на заповедта, до приключване на спора за законосъобразността й. Именно в тази връзка е наредено премахването на строежа в 14- дневен срок от влизане в сила на заповедта.

В допълнение, видно от съдържанието на обжалвания административен акт, в него липсва и изрично разпореждане на органа за допускане на предварително изпълнение. Нито в мотивите на заповедта, нито в диспозитива й не е обективирано волеизявление на органа за допускане на предварително изпълнение, а е възпроизведена нормата на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ, поради което искането за спиране е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

Поради горните, приложение ще намери разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, съобразно която оспорването спира изпълнението на административния акт. При това положение искането по чл. 166 от АПК във вр. с чл. 60 от АПК е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

В горния смисъл Определение № 4355 от 09.05.2022 г. по адм. д. № 3908 / 2022 г. на Върховен административен съд, както и Определение № 13755 от 16.10.2019 г., постановено по адм.д. № 11988/2019 г., и Определение № 14912 от 05.11.2019 г., постановено по адм.д. № 11985/2019 г., и Определение № 14030 от 21.10.2019 г., постановено по адм.д. № 12082/2019 г., всичките по описа на ВАС, ІІ отделение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К. К. Д. за спиране изпълнението на Заповед № 2071/31.10.2024 г., издадена от И. В., За Кмет на Община Септември.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните пред Върховния административен съд.