Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015 12.01.2021 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
петнадесети декември две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1482 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.294 от ГПК и е след обезсилване на решение № 7/09.01.2017 г. по
в.гр.д.№ 1237/2016 г. по описа на СтОС и връщане на делото за разглеждането му
от друг състав.
Въззивното производство е било образувано по
жалба на М.К.Й. *** против решение № 327/09.04.2015 г. постановено по гр.д.№
3376/2014 г. по описа на Старозагорски районен съд в осъдителната му спрямо
жалбоподателката част.
Първоинстанционното решение се обжалва като
неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяването на
ново, с което предявения срещу М.К.Й. иск по чл.59 от ЗЗД бъде отхвърлен.
С подадения отговор насрещната страна Е.И.Е.
оспорва жалбата като неоснователна и претендира за потвърждаване на решението в
обжалваната му част, като излага подробни съображения за неговата правилност.
От своя страна Е.И.Е. е подал насрещна въззивна
жалба против решение № 327/09.04.2015 г. постановено по гр.д.№ 3376/2014 г. по
описа на Старозагорски районен съд в отхвърлителната му част, с която
претендира уважаването на предявения иск в пълния му размер от 10 206,62
лв.
М.К.Й. е подала отговор на насрещната въззивна
жалба, с който я е оспорила като неоснователна и е поискала потвърждаване на
обжалваното пъпровинстанционно решение в отхвърлителната му част.
В откритото съдебно заседание въззивницата
Й. се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и и
пледира за отмяната на обжалваното решение в осъдителната му спрямо нея част и
постановяването на ново решение, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло;
оспорва насрещната въззивна жалба и пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение в тази
му част. Претендира присъждането на сторените пред всички съдебни инстанции
разноски.
Въззиваемият Е.И.Е. не се явява лично и не се представлява в
откритото съдебно заседание.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е.И.Е. *** срещу М.К.Й. ***, с която е предявен иск
по чл.59, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 12 890,00 лв., с която
ответницата се е обогатила за негова сметка в резултат на извършени подобрения
в а. № ***, находящ се в ***.
По искане на ищеца е било допуснато изменение на иска чрез намаляване
по размер като искът е бил предявен за сумата от 10 206,61 лв.
Ищецът е
изложил твърдения, че ответницата е бивша негова съпруга, с която е сключил
брак на 16.07.1994 г. , който е бил прекратен чрез развод с влязло в сила на
18.01.2013 г. съдебно решение, постановено по гр.д.№ 7121/2012 г. по описа на
Старозагорски районен съд. По време на брака, на 20.03.2000 г., съпругата
придобила по силата на безвъзмездна сделка недвижим имот, представляващ а. №
***, находящ се в ***, а през 2009 година ищецът
извършил със свои средства значителни подобрения в имота, на обща стойност от
25 780,00 лв. Твърди, че т.к. подобренията са били извършени по време на
брака му с ответницата, тя се е обогатила за негова сметка с половината от
сумата – 12 890,00 лв., чието присъждане претендира ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила предявения иск като
неоснователен. Изложила е възражения, че ищецът не е извършвал подобрения в
имота й. В тази връзка сочи, че през 2009 година не е бил извършван ремонт на
апартамента със средства на ищеца, а такъв е бил извършен през 2005 година с
нейни средства. Твърди, че ищецът не е разполагал със средства, т.к. е имал
множество задължения в големи размери към държавата и трети лица. Възразила е,
че искът е погасен по давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично иска до размера
от 9 921,09 лв., т.к. е приел, че по време на брака между съпрузите – през
2005 година, от ищеца са били извършени подобрения в имота на ответницата на
обща стойност от 19 842,18 лв., които са били платени с негови средства.
Въз основа на събраните в първоинстанционното
производство и във въззивното производство
доказателства настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор между
страните, че са сключили граждански брак на 16.07.1994 г., който е бил
прекратен чрез развод по взаимно съгласие с решение № № 74/18.01.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 7121/2012 г. по описа на Старозагорски районен съд.
По време на брака на страните, по силата на договор за покупко-продажба
в полза на трето лице, обективиран в н.а. № 124, т.І,
рег.№ 972, дело № 93/2000 г. на Нотариус И.Т., с рег.№ 86 на НК и район на
действие при Старозагорски районен съд, Е.И.Ж./дядо на Е.И.Е./, в качеството си
на купувач и уговарящ в полза на бенефициера М.К. Е., е закупил от продавача и обещател С.Д.К.процесното жилище, находящо се в ***,
като купувачът-обещател е заявил, че купува в полза на М.К. Е. жилището с цел
да я надари, а М.К. Е. е заявила, че е съгласна и приема уговореното между
страните по договора, в нейна полза с цел дарение право на собственост върху
недвижимия имот.
С влязло в сила на 19.12.2018 г. решение № 33/03.02.2017 г., постановено
по гр.д.№ 82/2015 г. по описа на Старозагорски окръжен съд е прието за
установено по отношение на М.К.Й., И.Е.И. /баща на Е.И.Е./ и С.Д.К., че
сключеният на 20.03.2000 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот в
полза на трето лице по чл.22 от ЗЗД, обективиран в
н.а. № 124, т.І, рег.№ 972, дело № 93/2000 г. на Нотариус И.Т., с рег.№ 86 на
НК и район на действие при Старозагорски районен съд, е нищожен в частта, в
която Е.И.Ж.е закупил имота в полза на М.К.Й. с цел да я надари, като привиден
/симулативен/, а прикритата сделка е продажба с
купувач – ответника М.К.Й..
От
представените от М.Й. с отговора на исковата й молба писмени доказателства се
установява, че през м.VІ.2005 г. е сключила договор за изработка и монтаж на 5
бр. врати, на обща стойност от 1 963,00 лв., а през м.VІІ.2005 г. е сключила
договор за изработка и монтаж на блиндирана врата, на стойност от 933,00 лв.; през
м.ІХ.2012 г. е закупила В и К части за 101,00 лв.; домашни потреби и железария
за 212,40 лв.; бои и материали за 187,90 лв. и 29,75 лв.; строителни материали
съответно за 45,29 лв., 25,25 лв. и 9,50 лв.
Със
заповед за незабавна защита № 3819/02.07.2012 г. по гр.д.№ 3819/2012 г. по
описа на СтРС, Е.И.Е. е бил отстранен от съвместно
обитаваното с М.К.Й. ***, за срок до приключване на делото, а с постановеното решение №
894/21.08.2012 г. срокът е определен на 5 месеца, считано от постановяване на
решението.
От представените от Е.Е. писмени доказателства
– договори за покупко-продажба и за замяна на МПС се установява, че през 2003
г. и 2004 г. Е.И.Е. е сключил множество договори за покупко-продажба на МПС,
като при всички сделки той е действал като пълномощник на
продавачите-собственици. През
2006 г. е сключил два договора, по които
е бил продавач, а продадените МПС са били на обща стойност от 14 593,00
лв., а през 2005 г. е сключил един договор, по който е бил продавач, като
продаденото МПС е било на стойност от 1 000,00 лв.
От
показанията на разпитаните по почин на Е.Е. свидетели
П.С., С.М.и И.К. се установява, че през 2005 година е
правен основен ремонт на процесното жилище, включващ
смяна на електрическата и В и К инсталации, замазки, шпакловки на стени и
тавани на всички стаи, смяна на врати и прозорци, изолация на всички външни
стени, подмяна на подовите покрития, подмяна на облицовката и санитарията в
банята и тоалетната. За материалите и на майсторите плащал Е.Е., който се занимавал с търговия с автомобили и си бил
продал на добра цена собствения автомобил. Единствено за труда на свидетеля К.,
който правил ремонта на електрическата инсталация, не било плащано, т.к.
двамата били добри приятели. Във връзка с разплащанията с майсторите Е.Е. взимал краткосрочни заеми от свидетеля С., веднъж
5 000,00 лв., а после 3 000,00 лв.
От
показанията на разпитаните по почин на М.Й. свидетели И.Е. и И.К. се
установява, че през 2005 година е бил правен основен ремонт на апартамента,
включващ смяна на паркет, прозорци и врати в хола и детската стая и ремонт на
тоалетната. Кухнята не била ремонтирана, т.к. ремонт й бил извършен по-рано.
Според свидетелката Е. ремонт на банята не бил правен, т.к. такъв бил извършен
по-рано, а според свидетелката К. е бил правен ремонт на банята, за който тя е
направила дизайна. И двете свидетелки сочат, че ремонтът на апартамента е бил
платен от М.Й. с нейни средства, т.к. тогава тя се занимала с търговия и имала
два магазина. Е.Е. не бил вложил средства в ремонта,
т.к. все заявявал, че няма пари.
От заключението на СТЕ
се установява, че стойността на извършените към 2005 г. СМР в процесния апартамент е 16 564,00 лв., а стойността на
извършените СМР, представляващи ремонт на баня през 2000 г. е 1 366,00 лв.
От заключението на
допълнителната СТЕ е видно, че стойността на ремонта на електрическата
инсталация е 1 716,00 лв.; стойността на ремонта на тоалетната по средни
цени за 2005 година, заедно със скритите видове работи, е 1 669,78 лв., а
при изпълнение със скъпи материали е 1 829,66 лв.; стойността на скритите
В и К работи с ДДС и печалба е 318,00 лв., а на топлоизолацията на детската
стая е 438,58 лв.
От заключението на
изслушаната СОЕ се установява, че след извършването на ремонта стойността на
апартамента се е увеличила със 10 800,00 лв.
Въз основа на така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба са редовни, т.к. имат изискуемото по закон съдържание, и са допустими,
т.к. са подадени от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответните му части, в
предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
същество е неправилно в обжалваната от М.Й. част и правилно в обжалваната от Е.Е. част, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, е длъжен да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Това разрешение се
прилага и в хипотезата, когато се твърди извършването на подобрения в чужд
имот, ако извършилият подобренията не е бил владелец на имота. /ТР № 85/1968 г.
на ОСГК на ВС/
В настоящия случай с
исковата си молба Е.И.Е. е заявил твърдения, че е извършил подобрения в имота
на бившата си съпруга М.К.Й., по отношение на който той е бил държател.
Процесният недвижим имот е бил придобит през 2000 г. при действието на Семеен кодекс от 1985
/отм./, по време
на брака между страните, по силата на договор за покупко-продажба в полза на
трето лице по чл.22 от ЗЗД, с цел дарение в полза на ответницата М.К.Й..
Този договор обаче е бил обявен с влязло в сила съдебно решение за
нищожен поради привидност и прикриването с него на договор за покупко-продажба,
по който М.К.Й. е била купувач.
Чл.19, ал.1 от СК /отм./ предвижда, че вещите и правата върху вещи,
както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от
това на чие име са придобити, а според чл.19, ал.3 от СК /отм./ съвместният
принос се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за
постановилия го съд, и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България.
С оглед на това настоящият въззивен състав
следва да приеме, че процесното жилище, находящо се в ***, е било придобито по време на брака между
страните по силата на възмездна сделка/договор за покупко-продажба/, поради
което на основание чл.19, ал.1 от СК /отм./ същото е представлявало съпружеска
имуществена общност.
По делото не са ангажирани доказателства за оборване на презумпцията за
съвместен принос на двамата съпрузи, поради което следва, че през 2005 година е
бил извършен ремонт в притежаван от страните в режим на съпружеска имуществена
общност недвижим имот.
При това положение предявеният от Е.Е. иск се
явява неоснователен, т.к. не е налице извършването на подобрения от негова
страна в чужд имот.
Не следва искът да бъде разглеждан на основание чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността, а именно за уреждане на отношенията между страните като
съсобственици във връзка с извършените подобрения, т.к. съдът не е бил сезиран
с такъв иск и би допуснал нарушение на диспозитивното
начало, уредено в чл.6, ал.2 от ГПК.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че искът се явява
неоснователен и поради недоказаността на твърденията, че стойността на ремонта
е била заплатена със средства на бившия съпруг.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване фактът на своето обедняване
за сметка обогатяването на ответницата.
От ангажираните по делото доказателства обаче не може да се обоснове
категоричния извод, че именно Е.Е. е заплатил
себестойността на извършения ремонт.
Събрани са две групи гласни доказателства, които си противоречат досежно основния факт кой от двамата съпрузи е платил за
ремонта.
Събраните по почин на Е.Е. свидетелски
показания, съобразно които той е платил за ремонта със свои лични средства, не
се подкрепят от представените от него пред първоинстанционния
съд писмени доказателства-договори за покупко-продажба на МПС и за замяна на
МПС, които не са годни да установят притежанието от негова страна на парични
средства в съответстващ на стойността на извършения ремонт размер.
Съобразно тези договори при значителната част от сключените сделки Е. е
действал като пълномощник на продавачите-трети лица и липсват доказателства да
е получавал заплащане срещу това, а сделките, по които е участвал лично като
продавач и е продал МПС на значителна стойност, са били реализирани през 2006
година, т.е. след извършването на ремонта. Освен
това в показанията си свидетеля П.С. дори опровергава в известна степен
твърденията на Е.Е., т.к. сочи, че на два пъти му е
давал пари в заем, съответно 5 000,00 лв. и 3 000,00 лв., за да се
разплати с майсторите.
Въззивният съд счита, че следва да даде вяра на показанията на
разпитаните по почин на М.Й. свидетели, съобразно които за извършения през 2005
година ремонт на апартамента е заплатила тя, с нейни средства. Свидетелските
показания на тези две свидетелки се преценяват в аспекта на чл.172 от ГПК като
достоверни, т.к. се подкрепят от представените от въззивницата
писмени доказателства, удостоверяващи заплащането от нейна страна на строителни
материали и консумативи и врати.
Предявеният иск се
явява неоснователен на самостоятелно основание и поради погасяването му по
давност.
Както вече бе посочено
по-горе в мотивите Е.Е. е извършил подобренията в
имота не като владелец, а като държател.
В случая следва да
намерят приложение указанията по приложението на закона, дадени с ППВС № 1/1979
г., а не тези, дадени с ППВС № 6/1974 г. относно началния момент на
погасителната давност.
Съгласно т.7 от ППВС №
1/1979 г. в хипотезите на чл.59, ал.1 от ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня на получаването на престацията.
Безспорно е установено
между страните, че ремонтът на процесното жилище е бил
извършен през 2005 година, а искът си Е.Е. е предявил
на 31.07.2014 г.
Тъй като се касае за
облигационна претенция, то тя се погасява с изтичането на общата петгодишна
давност, поради което възражението на М.Й. за неоснователност на иска поради
погасяването му по давност е основателно.
По всички изложени съображения Старозагорският окръжен
съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено в осъдителната му спрямо М.К.Й. част и вместо него да се постанови ново, с което предявения срещу
нея от Е.И.Е. иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
В обжалваната му с
насрещната въззивна жалба част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на
делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивницата
М.К.Й. следва да се присъдят разноските за всички съдебни инстанции.
С оглед на представените
доказателства за платени държавни такси и разноски, и платени адвокатски възнаграждения,
пред СтРС, СтОС и ВКС, следва
да й бъдат присъдени разноски в размер на 5 346,75 лв.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.ІІІ – то
Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 327/09.04.2015 г., постановено по
гр.д.№ 3376/2014 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която М.К.Й., ЕГН – **********, с адрес: *** е осъдена
да заплати на Е.И.Е., ЕГН – ***********, с адрес: *** сумата от 9 921,09
лв. / девет хиляди деветстотин двадесет и един лева и девет стотинки/, с която
неоснователно се е обогатила в резултат
на извършени подобрения в а. № ***, находящ се в ***, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 31.07.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 719,88 лв. / седемстотин и деветнадесет лева и
осемдесет и осем стотинки/ - съдебно-деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Е.И.Е., ЕГН – ***********,
с адрес: *** срещу М.К.Й., ЕГН – **********, с адрес: *** иск по
чл.59, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 9 921,09 лв. / девет хиляди
деветстотин двадесет и един лева и девет стотинки/, с която неоснователно се е
обогатила в резултат на извършени
подобрения в а. № ***, находящ
се в ***,
ведно със законната лихва
върху нея, считано от 31.07.2014 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 327/09.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 3376/2014 г.
по описа на Старозагорски районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е.И.Е., ЕГН – ***********, с адрес: *** да заплати на М.К.Й., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 5 346,75 лв. / пет хиляди триста четиридесет и
шест лева и седемдесет и пет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски пред всички
съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.