РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Варна, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600429 по описа за 2024 година
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №
13/14.10.2024г., постановена по НОХД № 244/24 г. на Окръжен съд
Търговище, с която подс. Б. Д. М. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 115 от НК, за което с приложение на чл. 54 от НК му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, при
първоначален строг режим. Съдът зачел периода на взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Подсъдимият бил признат за невинен
и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл.1 от НК,
убийството да е извършено по хулигански подбуди. С присъдата били уважени
частично предявените граждански искове за обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано
от 07.09.2023 г., съответно от С. М. А. за сумата от 70 000лв., и за Б. С. Е. за
сумата от 40 000лв., като предявените искове били отхвърлени до пълния им
размер от по 100 000 лв. като неоснователни. Съдът се разпоредил с
веществените доказателства по делото и възложил на подсъдимия
1
направените разноски, вкл. и за представителство на гражданските ищци и
частни обвинители, ведно със заплащането на дължимата държавна такса по
уважените граждански искове.
Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора, жалба от
частните обвинители и граждански ищци и от защитник на подсъдимия - адв.
Бр. Б.. Прокурорът моли за изменение на присъдата с увеличаване на
наложеното наказание към максималния размер при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Повереникът, адв. Я. А., намира, че са налице
основания за постановяване на осъждане по първоначалното обвинение по чл.
116 ал. 1 т. 11 от НК и налагане на наказание лишаване от свобода в размер на
20 години, алтернативно по чл. 115 от НК - за увеличаване на наказанието до
същия размер, както и за уважаване на гражданските искови в предявените
размери. От своя страна, във въззивната жалба и допълнението към нея,
защитникът счита постановената присъда за неправилна, необоснована,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което
моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде оправдан, а при условията на алтернативност - да бъде изменена с
преквалифициране на деянието по чл. 119 от НК и намаляване на наложеното
наказание.
В хода на съдебното заседание пред Апелативен съд – Варна представителят
на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста на Окръжна
прокуратура – Търговище. Счита, че присъдата в частта, в която е определено
и индивидуализирано наказанието на подсъдимия е неправилна и същото е
явно несправедливо поради неговата заниженост, несъответстваща на
обществената опасност на извършеното престъпление, а така също и
обществената опасност на подсъдимия. Не споделя приетите от
първоинстанционния съд смекчаващи обстоятелства относно възрастта на
подсъдимия, действията от страна на пострадалата и направеното
самопризнание. Според прокурора, от представените по делото доказателства,
както и от заключението на СПЕ е видно, че подсъдимият е конфликтен, не
съобразява своето поведение в социална среда. Представителят на Апелативна
прокуратура подчертава констатацията, че подсъдимият няма умения за
справяне по приемлив за обществото начин, контактите му са оскъдни и не е
склонен да приема правни решения, да се съобразява с реда на обществено
съжителство, а напротив - склонен е да решава ситуациите по обществено
2
неприемлив начин и с употреба на сила, за което сочат и негови предходни
осъждания, макар и реабилитиран за тях, за хулигански действия, нанасяне на
средна телесна повреда. Счита, че първоинстанционният съд не е оценил
отегчаващите отговорността обстоятелства относно - самонастаняването на
подсъдимия в имота; конкретният повод с кражбата на документи от
пострадалата и реакцията на подсъдимия да откаже да покаже какво носи в
чантата си, вместо което отключва агресията; кръвната връзка, съществуваща
между пострадалата и подсъдимия; мотивът му за извършване на
престъплението и агресията, проявена в двата удара, нанесли поражения
несъвместими с живота на пострадалата. Представителят на Апелативна
прокуратура счита, че наказанието е изключително занижено и
несправедливо, поради което то следва да бъде увеличено. По отношение на
въззивните жалби прокурорът намира, че подсъдимият е бил правилно
оправдан за деяние, извършено по хулигански подбуди, присъдата не страда от
липса на мотиви и неправилно приложен материален закон. Прокурорът
счита, че не са налице доказателства спрямо подсъдимия да е бил извършван
грабеж от страна на пострадалата, както и деянието да бъде квалифицирано по
чл. 119 от НК.
Повереникът на частния обвинител поддържа въззивната си жалба изцяло и
иска увеличаване на наказанието на подсъдимия на основание чл. 337 ал.2 т.1
от НПК, като подкрепя аргументите на представителя от Апелативна
прокуратура. От своя страна счита, че са налице хулигански подбуди от страна
на подсъдимия поради характера на деянието, извършването му публично и
отзвука от действията на подсъдимия в съзнанието на множество свидетели,
относимо към съставомерните признаци на хулиганство, доколкото грубо
нарушава обществения ред и изразява незачитане на общоприетите норми на
поведение, за каквито действия назад във времето е бил и осъждан. Поддържа
алтернативното искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в
максималния или близък до него размер на предвиденото за престъпление по
чл. 115 от НК, претендирано от частните обвинители и пред
първоинстанционния съд. Моли за уважаване на гражданските искове в пълен
размер и за присъждане на подсъдимия на разноските по делото, направени от
частните обвинители и граждански ищци, по разписката към въззивната
жалба.
3
Защитникът на подсъдимия – адв. Н. Б., поддържа депозираната жалба срещу
присъдата. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни
правни изводи, като се позовава на безспорно установените обстоятелства, че
целият инцидент е иницииран от пострадалата и нейния съпруг. Твърди, че те
са гонели подзащитния му, като са започнали спора с него, осъществили са
противоправно нападение и опит чрез насилие да отнемат негова собственост.
Обръща внимание на продължителността на нападението, като в желанието си
да се защити, подсъдимият е извадил ножа и е нанесъл само един удар с него.
Защитникът подчертава последвалото съдействие от подсъдимия, липсата на
опити да се укрие или да избяга, както и подчинението му пред полицейските
органи. Не споделя изразеното от представителя на Апелативна прокуратура,
като счита, че начинът на нанасяне на ударите не говори за умисъл за
умъртвяване, нито за мотив на омраза или отмъщение. Преценява
извършеното като убийство при превишаване пределите на неизбежната
отбрана и моли за изменение на присъдата с преквалифициране на деянието
по чл. 119 от НК и намаляване на наказанието.
Подсъдимият М. съжалява и моли в личната си защита и в последната си дума
присъдата да бъде намалена.
След проведеното по делото разпоредително заседание на 05.09.2024г.,
първоинстанционното производство е протекло по общия ред в едно съдебно
заседание на 14.10.2024г., в хода на което съдът изслушал свидетелите, вещите
лица, подсъдимия, прочел писмените доказателства, предявил веществените,
като след съдебните прения и последната дума на подс. М., постановил
разглежданата присъда.
В хода на въззивното производство като писмено доказателство бе приобщена
епикриза за проведено оперативно лечение на подсъдимия след постановяване
на присъдата.
Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по
делото, при съобразяване на възраженията на страните, счита следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Подсъдимият Б. Д. М. (роден на 01.02.1956 г.) и пострадалата Р. Д.а А.а
4
(родена на 30.10.1961 г.) били брат и сестра. Р. А.а със съпруга си – свид. С. А.,
живеели в гр. Омуртаг, а след 2017 г. се установили във Франция, като се
прибирали епизодично и за кратко в България. Подсъдимият М. след развода
си живеел в дома на родителите си в с. Станец. След смъртта на родителите им
(майката преживяла съпруга си и починала през 2014г.) отношенията между
подсъдимия и сестра му започнали да се влошават по повод делбата на
наследствения имот в с. Станец. През 2015г. А.а потърсила съдействие от
полицията за отправяне на предупреждение спрямо брат си и техен
родственик. При извършената съдебна делба в дял на подсъдимият била
присъдена част от този имот с къщата, като в уравнение на дела на сестра му,
той следвало да заплати определена сума. Тъй като подсъдимият не
разполагал със средства, А.а инициирала изпълнително производство, при
което делът на подсъдимия бил изнесен на публична продан. С постановление
на ДСИ от 22.01.2018 г. тази част от имота била придобита от свид. Х.Е. Е.,
съпруг на дъщерята на Р. и С. А. - свид. Б. Е.. Подсъдимият не напуснал
къщата доброволно, поради което на 20.08.2018 г. съдебен изпълнител въвел
Х. Е. във владение на имота, съсобствен между него и Р. А. Докато
пострадалата и съпруга й били във Франция или в гр. Омуртаг, и тъй като
семейството на свид. Б. Е. живеело в гр. София, подсъдимият се възползвал и
неколкократно се самонастанявал в бившия имот на родителите си. За
възникналите проблеми А.а търсила съдействие от полицията за извеждането
му от имота. От своя страна, подс. М. звънял по телефоните на пострадалата и
Х. Е. и им се заканвал, споделил на свид. Я. Е., че ще се разправя с тях.
На 23.08.2023 г. Р. и С. А.и се върнали от Франция в гр. Омуртаг. Дни по-късно
отишли в с. Станец и видели, че подс. М. отново се е самонастанил в къщата
на зет им свид. Х. Е.. А. дала на подсъдимия срок да се изнесе, като
същевременно на 01.09.2023г. подала оплакване в РУ Омуртаг, с което бил
натоварен полицейският инспектор на градския район свид. М. Е.. Няколко
дни по-късно подсъдимият напуснал къщата и на 04.09.2023г. А.а оттеглила
жалбата си, а свид. Е. изготвил докладна записка. След като напуснал имота,
подсъдимият заел къщата на ул. „Извън регулация“ 1 в селото.
На 06.09.2023 г. Р. и С. А.и отишли в с. Станец, като оставили паркирания
пред къщата автомобил незаключен. След като приключили работата си се
прибрали в гр. Омуртаг.
5
Сутринта на 07.09.2023 г. А.и установили, че от жабката на автомобила
липсват нотариалните актове, които били поставили там. Предположили, че ги
е взел подсъдимият, докато автомобилът бил незаключен в с. Станец, и
веднага потеглили за селото да го търсят.
Същата сутрин подсъдимият Б. М. от с. Станец заминал за гр. Омуртаг. Към
08:25 ч. изчакал пред полицията свид. М. М., полицейски инспектор,
отговарящ за селския район и познаващ проблема с наследствените имоти на
подсъдимия и пострадалата. Подс. М. заявил, че има собственост на част от
наследството, показал на свидетеля документи и предал копия на нотариален
акт и схема на поземлен имот, които полицейският служител, трябвало да даде
на колегата си – свид. М. Е., натоварен с преписката по жалбата на
пострадалата. Споделил и, че сестра му е продала люцерна, за която нямала
право. Свид. М. М. разяснил на подсъдимия, че претенциите по спорни
въпроси относно имущество се разрешават по законоустановения ред в съда.
В с. Станец Р. и С. А.и разбрали, че подсъдимият е заминал за гр. Омуртаг и се
върнали обратно. Около 09, 30 ч. паркирали в центъра на града на общинския
паркинг на ул. “Хр. Ботев“ и продължили да го търсят.
Малко след като подсъдимият излязъл от полицейското управление и бил в
центъра на града, пострадалата и свид. А. го видели и се насочили към него.
Подсъдимият също ги видял и започнал бързо да се отдалечава по ул. “Христо
Ботев“ в посока сградата на бившата „Балканбанк“, намираща се в съседство
на паркинга. По същото време до ъгъла на тази сграда се намирали
свидетелите П.А. и В.В., които разговаряли, а на паркинга били свидетелите
А.А., В.И. и И.И..
Р. и С. А.и бегом настигнали подсъдимия в началото на асфалтова алея, в
близост до контейнери за смет, намиращи се срещу сградата на банката, на
отсрещната страна на улица „Христо Ботев“. А.а на турски език го питала той
ли е взел документите от колата им, като подсъдимият отрекъл. Тя поискала да
разбере дали документите са в торбата, която носел, но той не й дал
възможност. А.а дръпнала пазарската торба, а подс. М. не й я дал. Двамата
започнали да я дърпат и да се карат на висок глас. Свид. С. А. се опитвал да ги
разтърве, като в динамиката на случващото се бутнал подсъдимия, след това
се опитал да измести един от контейнерите за боклук помежду им.
Конфликтната ситуация привлякла вниманието на намиращите се наблизо.
6
Двукратно А.а се обърнала на български език към хората наоколо и им казала
да се обадят в полицията. Свид. П.А. позвънил на тел. 112 и започнал да
обяснява на какво е свидетел. Междувременно А.а успяла да издърпа торбата
от ръцете на подсъдимия и минала 2-3 крачки към свид. А. и В.. В този
момент подсъдимият извадил от кръста си своя нож с дължина на острието 12
см и ширина в основата му 2,8 см, изкарал го от канията и я последвал.
Доближавайки сестра си, замахнал с ножа, като й нанесъл силен удар, който
проникнал през предната коремна стена в областта на лявото подребрие,
срязвайки чреводържателя на дебелото черво и слезката на две. Веднага след
това подсъдимият нанесъл и втори удар с ножа, който попаднал в задната
повърхност на лявата предраменница в средна горна трета. В резултат на
получените увреждания А.а се строполила в безпомощно състояние на земята.
Подсъдимият продължавал да върти ножа и се насочил към свид. С. А., който
минал зад контейнера. Намиращите се в близост свидетели А.А., В.И. и И.И.
веднага се притекли на помощ на А.а. Свид. А., медицински работник,
използвала жилетката на майка си В.И., за да притисне раната на
пострадалата.
Възприемайки ударите с нож, свид. П.А. преустановил разговора с оператора
на 112 и изтичал до намиращото се в близост полицейско управление.
Уведомил за случилото се намиращия се пред сградата полицейски инспектор
свид. Н. Н.. Свид. Н. незабавно се насочил към мястото на престъплението,
където видял пострадалата, а на няколко метра от нея и подсъдимият, който се
отдалечавал. Свид. Н. разпоредил на подсъдимия да се върне, попитал го къде
е ножът, при което подс. М. го извадил от джоба си и оставил на земята. На
мястото дошли и други полицейски служители – свид. М. Е., М. М. и др.,
които задържали подсъдимия, отцепили района, запазили
местопроизшествието. Пристигнал и медицински екип, с който пострадалата
била откарана в спешно отделение. Вследствие на получените несъвместими с
живота увреждания към 10,30 ч. пострадалата Р. СА.а починала.
При извършения оглед на местопрестъплението ножът, оставен от подсъдимия
на земята, бил иззет. При огледа на местопроизшествието са били намерени и
иззети две торби – кафява платняна, в която имало картонена кутия с надпис
„Вафли Боровец“ и хартиена кутия с надпис „Лопедиум“, и найлонова
торбичка с „Дядо Коледа“, в която имало 2 бр. документи от Агенция по
геодезия, картография и кадастър, адресирани до подс. М., които били
7
намачкани, както и приходни квитанции, бележка от нотариална кантора,
сметка-фактура за нотариални услуги и вносна бележка за касов превод
(предадени в хода на разследването на кмета на с. Станец, свид. Д.Х.). Били
извършени огледи на трупа на пострадалата. При всички огледи били
изготвени и фотоалбуми.
С протоколи за доброволно предаване като веществени доказателства по
делото били приобщени дрехите на пострадалата, на подсъдимия, жилетката
на свид. В. И., с която свид. А. притискала раната на корема на пострадалата.
Веществените доказателства по делото били предмет на самостоятелни
огледи, при които били изготвени и фотоалбуми.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска
експертиза, като от заключението, поддържано от вещото лице в с.з. и прието
от съда и страните, се установява, че на пострадалата Р. А. били причинени:
прободно - порезно нараняване по предната коремна стена в областта на
лявото подребрие, проникващо в коремната кухина със срязване на
чреводържателя на низходящата част на дебелото черво и кръвоносните
съдове, прЕ.аващи през него, и срязване на слезката на две части през цялата й
дебелина, за което е упражнена голяма сила от извършителя, както и прободно
- порезна рана по задната повърхност на лявата предраменница. Причината за
смъртта на пострадалата е бързата и масивна кръвозагуба вследствие
прободно - порезното нараняване на чреводържателя на низходящата част на
дебелото черво и пълното срязване на слезката, довели до кръвозагубата.
Смъртта е настъпила бързо, за около час, и била неизбежна. Според
заключението на вещото лице, така установените увреждания са причинени от
предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е представения като веществено
доказателство нож с дължина на острието 12 см и ширина 2.8 см. В съдебно
заседание пред първоинстанционния съд вещото лице уточнява, че са налице
две прободно-порезни наранявания – първото, косоразположена цепковидна с
гладки неохлузени ръбове с дължина 6 см, ширина 2 см, срязваща
перитонеума и проникваща в коремната кухина; и второ – цепковидна, леко
дъговидна рана с гладки, неохлузени ръбове с дъга отворена надолу, напречно
разположение, с дължина 5 см, ширина 2 см, дълбочина около 1-1, 5 см.
Вещото лице е категорично, че тези рани са от два самостоятелни удара с нож,
и изключва хипотезата да са от един и същи удар, или при изваждане на ножа.
8
Раната на ръката е в дълбочина около 1, 5 – 2 см, без да има изход по задната
повърхност. Според вещото лице, силата за нанасяне на първата рана е голяма,
тъй като ножът е проникнал от предна коремна стена до задната стена на
коремната кухина, и горе до диафрагмата, където напълно е срязал напълно
органа – слезка. Втората рана, експертът определя като защитна, нанесена при
опит на пострадалата да се защити от следващия удар.
В хода на досъдебното производство по отношение на подс. Б. Д. М. била
назначена съдебно-психиатрична експертиза, в заключението на която е
прието, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Не се установяват данни за
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието или умствена
недоразвитост, изключващи вменяемостта на подсъдимия. По време на
извършване на деянието подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен
афект като състояние на силно раздразнение, като не се открива и
разстройство на психиката, което да изключва вменяемостта му. Вещото лице
сочи, че подсъдимият е личност с трайно изградени нагласи на неприемане и
недостатъчно съобразяване с правилата на обществено съжителство и
правовия ред, с ясно изразен субективизъм, непълноценно овладяна
импулсивност, неумение за разрешаване на спорове по социално приемлив
начин и склонност към упражняване на насилие за придобиване на
преимущество или разрешаване в своя полза на конкретна ситуация. В
съдебно заседание вещото лице разяснява, че е запознат с документите по
лечението на подсъдимия през 2019г. и диагнозата тогава рекурентно
депресивно разстройство, но към момента на освидетелстването (15.11.2023г.),
както и към момента на извършване на деянието, няма данни подсъдимият да
е бил в депресивен епизод, както за някакъв друг вид психично разстройство.
Според вещото лице конфликтът бил твърде дълъг, в продължение на около
10 години, като подсъдимият изградил негативни нагласи към сестра му и
нейното семейство, и поради дисхармоничната си личностна структура бил
склонен да решава ситуациите по обществено неприемлив начин и с употреба
на сила. По отношение на приемания от подсъдимия бензодиазепинов
препарат, експертът счита, че е в минимални дози и по-скоро за овладяване на
епизодични тревожни изживявания, за разлика от употребата при
разстройства на зависимост, при която бензодиазепините са в много висока
дози с оглед постигане на еуфоризиращ ефект.
9
Според заключенията на двете съдебно - химически експертизи в
изследваните кръвни проби от подс. Б. М. и пострадалата Р. А.а не е
констатирано наличие на етилов алкохол.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и по същество потвърждава приетата от първоинстанционния
съд. При анализа на доказателствата по делото, съставът на въззивния съд
обсъди всяко поотделно и в съотношение спрямо останалите, и прецени, че
показанията на свидетелите от с.з., както и приобщените показания от ДП,
депозирани от свид. Н. и И., частично обясненията на подсъдимия,
заключенията на съдебно-медицинската, съдебно-психиатричната и на двете
съдебно-химически експертизи, писмените доказателствени средства –
множество протоколи за оглед, писмените, вкл. протоколи за доброволно
предаване, и веществените доказателства, са взаимодопълващи се и изграждат
непротиворечива съвкупност от факти и обстоятелства, значими за предмета
на доказване.
Първоинстанционният съд е подходил твърде емоционално към изследване
историята на влошените отношения между подсъдимия и неговата сестра,
житейски обоснована от имуществените претенции на подсъдимия.
Упоритостта на подсъдимия да не се съобрази с окончателното решение на
съда е била причина за неспиращите закани и за самонастаняването му в
къщата, съсобственост на пострадалата и свид. Е.. За разлика от подс. М., А.а е
намирала законосъобразен път да защити интересите си, вкл. чрез подаването
на жалба до полицията. Видно е, че веднага след напускане на къщата от
подсъдимия, пострадалата е оттеглила сигнала и е заявила, че няма претенции.
Този пункт от фактическата обстановка е напълно изяснен от показанията на
свид. А., семейството Е., М. М., М. Е., Д. Х., Я. Е., и от писмените
доказателства по делото.
Подсъдимият е напуснал къщата, която не е имал право да обитава и се е
преместил в друга къща в селото. Видно от показанията на кмета, свид. Д. Х.,
там подсъдимият е имал свободен и необезпокояван достъп. Доколкото не е
поддържал каквито и да е отношения с бившата си жена и двамата си сина,
подсъдимият е живеел сам, в последните години не употребявал алкохол, след
2019г. полагал грижи за здравето си, издържал се е с пенсията си, посещавал
джамията. Разполагал е с възможности да води нормален и спокоен живот.
10
Конкретният повод на 07.09.2023г. семейство А.и да потърси подс. М. е било
изчезването на нотариални актове, оставени в незаключения л.а., докато
предния ден са пребивавали в селото. Търсенето на тези документи, а не
разправа с подсъдимия, е била целта на срещата им в гр. Омуртаг. Виждайки
брат си, А.а е тръгнала към него, следвана от съпруга си. От своя страна,
обаче, подсъдимият е искал да избегне срещата им. Настигайки го, А.а е
питала дали документите й са в него. Поведението й и последвалият разговор
са били възприети от свид. А. и майка й – свид. В. И., които владеят турски
език и са чули, че пострадалата е питала за документи, взети от кола. В този
смисъл са и показанията на свид. А.. Пострадалата поискала да види дали
документите не са в торбата на брат й, но той не й позволил. Дърпането на
торбата от двамата е факт, също възприет от петимата свидетели очевидци,
както и взаимно повишеният тон, караницата между брата и сестрата. Свид.
А. описва подробно действията на тримата около контейнерите за боклук,
виковете на пострадалата някой да се обади в полицията, на които се отзовал,
и сам той е позвънил на 112, продължавайки да наблюдава случващото се.
Издърпването на торбата със сила от пострадалата е видяно от свид. А. и свид.
В. И., а свид. А. възприел отдалечаването на пострадалата на 2-3 крачки към
позицията, в която са били той и свид. В.. Свид. А., В., А., И. и Исмаилов,
напълно обективни по отношение на ситуацията, описват изваждането на
ножа от подсъдимия и намушкването на пострадалата двукратно. В този
смисъл са и показанията на съпруга й свид. А., които съставът цени изцяло,
независимо от качеството му на частен обвинител и граждански ищец, тъй
като са напълно подкрепени от съвкупността от показанията на свидетелите
очевидци, заключението на СМЕ и веществените доказателства – нож, дрехи
на пострадалата. Позицията на пострадалата към момента на нанасяне на
смъртоносния удар, описана от свид. А. – изминала 2-3 крачки в посока към
тях, следвана от подсъдимия, съответства на отстоянието от казаните за
боклук, мястото на раните – в лявата част на тялото на пострадалата, и
петното кръв на асфалта, установено при огледа на местопроизшествие, в
резултат на кървенето от падналото тяло. След свличането на пострадалата,
подсъдимият е продължил да върти ножа си и се е насочил към свид. С. А. –
съобщено не само от него, но и от свид. В. и И.. Свид. А. и И. са се притекли
на помощ на пострадалата, а подсъдимият прибрал ножа и се отдалечил,
проследявайки какво се случва на мястото. Свид. А. отишъл при жена си и
11
възприел тежкото й състояние.
Съставът на въззивния съд обсъди обясненията на подс. М. в с.з., в които той
разказва по повод на случилото се: „…двамата идваха към мен и докато
дойдат хванаха чантата. Аз си викам - „отидоха ми документите, какво ще
правя“. По едно време осулиха ли, скъсаха ли чантата, вече аз изгубих
съзнание да кажа честно и съм направил белята. Съжалявам, не исках, ама ...
заради документите направих тази работа.“. Защитникът е заявил, че
подсъдимият няма да отговаря на въпроси. Формулираните обяснения нямат
доказателствена стойност, тъй като са напълно изолирани от останалите
източници. Подсъдимият не описва никакви свои действия след идването на
А.и, не уточнява в какво се състои „белята“, която е направил, когато „изгубил
съзнание“, казано „честно“. Поради изложеното, от разказа на подсъдимия
може да бъде кредитирано единствено, че между него и семейството на сестра
му е имало среща и е ставало дума за документи, каквито е имало и в торбата,
която са дърпали. Подсъдимият не е губил съзнание, установено от
множеството очевидци, не е бил повлиян от приемана медикаментозна
терапия, не е бил в състояние на физиологичен афект или психотично
състояние, изключващо вменяемостта, прецизно поддържано от вещото лице
по СПЕ. Твърдението на подсъдимия, че тази „работа“ я е направил заради
документите, които носил, също е напълно нелогично, тъй като пострадалата
и свид. А. са търсили своите, а не неговите документи.
В тази връзка следва да се уточни, че в докладна записка от ПИ свид. М. М. е
описано, че по-рано в същия ден подс. Б. М. му е предал копия на нотариален
акт и схема на поземлен имот, приложени към т. 1, л. 98-99 от ДП, с които да
докаже собствеността си ако възникне спор за имота. Видно от тези писмени
доказателства, с нотариален акт от 26.10.2018г. подс. М. е признат за
собственик по давностно владение на имот в с. Станец – поземлен имот с
идентификатор 68761.502.1 по КК и КР на селото, с площ 2349кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди. Подсъдимият е предал на свидетеля и
скица от службата по геодезия, картография и кадастър гр. Търговище за
същия имот. Съпоставката с писмените доказателства, представени от
семейство А.и по повод на протеклата делба на наследствения имот
установява, че имотът, от който на 20.08.2018г. подсъдимият е бил отстранен е
индивидуализиран по друг начин – т. 1, л. 109-113 от ДП, като дворно място,
12
част от имот с планоснимачен №65 от плана на с. Станец, с различна площ и
сгради в него. Свид. М. дава показания и за негодуванието на подсъдимия, че
сестра му е взела 85лв. за бали сено от посочения имот. Следователно,
документите, които подсъдимият е предал на свид. М., са за различен от
поделения недвижим имот и са различни от търсените от семейство А.и като
изчезнали от автомобила им.
Действително, в кафявата платняна чанта на подсъдимия заедно с картонена
кутия с надпис „Вафли Боровец“ и хартиена кутия с надпис „Лопедиум“, е
имало торбичка с документи, които свид. М. М. не е взел и е върнал на
подсъдимия. Описани са при огледа на местопроизшествие - 2 бр. документи
от Агенция по геодезия, картография и кадастър, адресирани до подс. М.,
които били намачкани, както и приходни квитанции, бележка от нотариална
кантора, сметка-фактура за нотариални услуги и вносна бележка за касов
превод. Тъй като тези книжа не са били фотографирани, огледани
допълнително от разследващите и са предадени в хода на ДП на кмета на с.
Станец, свид. Д.Х., не е възможно да се изследва тяхното правно значение. Но
е безспорно, че сред тях не са били търсените от семейство А.и нотариални
актове – защото в торбичката нотариални актове е нямало, още по-малко на
тяхно име.
Свид. А. и И. си спомнят, че пострадалата е искала да знае дали документите,
които са взети от колата им са в торбата на подсъдимия. В този смисъл са и
показанията на свид. С. А.. Няма нито едно доказателство, че пострадалата е
искала да вземе документите на подсъдимия, напротив всички доказателства
сочат, че тя е искала да провери дали в чантата не са нейните документи –
обстоятелство, което при добра воля от подсъдимия, е могло да бъде изяснено
в първите минути на срещата им.
Съобразявайки всичко изложено, съставът отхвърля възражението на
защитника на подсъдимия, че А.и извършили опит чрез насилие да отнемат
собственост на подс. М.. Желанието да изяснят дали подсъдимият не е взел
техните книжа и дали те не са в чантата му, е срещнало отпор от подсъдимия.
Действията на пострадалата, описано от свидетелите като дърпане на
дръжките на чантата, са били с цел да провери лично дали не са в чантата. На
което, подсъдимият се е противопоставил и от своя страна е дърпал чантата.
Следователно, повод за ситуацията не е намерението на пострадалата и
13
съпруга й да отнемат чужда собственост, а да проверят дали у подсъдимия не
държи тяхна документация.
Неоснователно е да се твърди, че спрямо подсъдимия било упражнено
насилие, че А. са осъществили продължително противоправно нападение и в
желанието си да се защити, подсъдимият е извадил ножа и е нанесъл само
един удар с него. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че с оглед
личността му, когато към подсъдимия има насилие и „той отговаря също чрез
агресивни действия на насилие, с което обяснява и поведението му по време
на инцидента.“. Съставът на въззивния съд изследва доказателствата,
възпроизведени от свидетелите очевидци и не установи А.и да са нападали
подсъдимия, да са го застрашавали с непосредствена опасност за живота и
здравето, физически да са го ограничили, да са отправяли директни
целенасочени удари спрямо него, и т.н. Напротив – посоката и скоростта на
придвижване била наложена от подсъдимия, който бързал и се опитвал да
избегне срещата със сестра си, а след като все пак се срещнали – се опитвал да
не й позволи да види съдържанието на чантата му. Свидетелите говорят, че
свид. А. се е опитвал да разтърве брата и сестрата, вкопчени в дръжките на
чантата, при което се е получило неволно бутане. Преместването на
контейнера е посочено и от самия свид. А., като опит да преустанови
дърпането. Такова е било и желанието на пострадалата, която поискала да се
извика полиция, изключващо да е автор на нападение, напротив - тя сама е
изразила нужда от помощта на полицията. Ескалацията на словесно-телесното
напрежение е била проследена от свидетелите, и когато чантата попаднала в
ръцете на пострадалата, жената се е оттеглила настрани. В този момент никой
не е застрашавал подсъдимия, но той изважда ножа си и я последва, като
хладнокръвно я пробожда двукратно, след което се опитва да се добере до
свид. С. А., продължавайки да върти ножа в ръка. На тази фактическа основа
не би могло да се приеме, че подсъдимият е бил провокиран и нападнат от
семейството на пострадалата, като единствена възможност за отблъскване на
нападението им се явила употребата на носения от него нож.
По отношение на броя нанесени от подсъдимия удари, за разлика от внесения
обвинителен акт, където е описан един удар, довел до двете наранявания на
пострадалата, в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е
коментирал два самостоятелни удара с нож. Този въпрос е бил повдигнат още
в разпоредителното заседание, когато защитникът на подс. М. счел, че е
14
налице неяснота относно начина на извършване на престъплението, тъй като е
много трудно с един удар, без да е описан начинът, по който същият е нанесен,
да бъдат причинени както нараняванията на предната коремна стена, така и
прободно-порезната рана по задната повърхност на лявата предраменница.
Подчертал, че в обвинителния акт не се сочи за нанасяне на втори удар или
какъвто и да е друг механизъм, по който тези наранявания да са причинени.
На тази основа е обобщил, че механизмът на причиняване на несъставомерния
резултат е неизяснен с обвинителния акт, представляващо съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, ограничаващо подсъдимия
и защитата да разберат точно срещу какво се защитават, и е поискал
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на нарушението. В определението си по чл. 248 ал. 5 от НПК,
ТОС намерил, че обвинението ясно и недвусмислено е описано в
обвинителния акт, и не са налице съмнения от какви действия на подсъдимия е
настъпила смъртта, телесното увреждане на лявата ръка не е основен предмет
на разглеждане и доколко твърденията на прокуратурата са издържани и
доказателствено обезпечени ще бъде проверено на съдебното следствие при
разпита на свидетелите и вещото лице, като отказал за прекрати съдебното
производство. Определението не било обжалвано от защитата и към момента
по този въпрос е в сила забраната по чл. 248 ал. 3 от НПК.
След събиране на доказателствата в хода на съдебното следствие, обосновано
от показанията на свид. А., В., А. и разясненията на вещото лице по СМЕ,
правилно първоинстанционният съд от фактическа страна приел, че ударите с
нож от подсъдимия спрямо пострадалата са два. Съставът на въззивния съд
счете, че за тази фактическа промяна на обстоятелствената част на
обвинителния акт не е било необходимо да се прилага институтът на
изменение на обвинението, тъй като изменението не е съществено по смисъла
на чл. 287 ал. 1 от НПК. Прокурорът от ОП Търговище е намерил за
достатъчно да констатира уточнението на броя удари в пледоарията си в хода
на съдебните прения, но това не е обременило защитата да положи
допълнителни усилия по изграждане на отговор по обвинението. Видно е, че
вторият удар е бил нанесен веднага след първия, в същата обстановка, със
същото средство, като в резултат от него на пострадалата не е било причинено
фатално нараняване. Увреждането, причинено от втория удар е било отразено
подробно в заключението на СМЕ и описано в обвинителния акт. За
15
изясняване на броя на ударите защитникът на подсъдимия е задал множество
въпроси на вещото лице Г. и на свидетелите, с което активно е упражнил
правото на защита на подсъдимия. Възражението, че подсъдимият е нанесъл
само един удар е отправено и към настоящата инстанция, но се явява напълно
необосновано. Инициирането на настоящата проверка специално по този
пункт от фактическата обстановка също е израз на разбиране на всички
елементи обвинението и упражняване на активна защита на подсъдимия за
оспорването им.
С оглед на изложените съображения по фактическите положения, анализа на
доказателствата и след обсъждане на възраженията на страните, съставът на
въззивния съд счете, че предметът на доказване по делото е изяснен и
категорично позволява формирането на изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
С присъдата подсъдимият Б. Д. М. е признат за виновен в това, че на
07.09.2023г. в гр. Омуртаг, област Търговище, умишлено умъртвил Р. Д.а А..
Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил
обективните и субективни признаци на състава на престъпление, наказуемо по
чл.115 от НК, оправдавайки го по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 11 предл. 1 от
НК.
Срещу този извод възразяват повереникът на частните обвинители и
граждански ищци с искане за осъждане по първоначалното обвинение за
престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11 предл. 1 от НК, и защитникът на
подсъдимия, който счита, че деянието, извършено от подсъдимия следва да
бъде квалифицирано по чл. 119 от НК.
Известно е от трайната съдебна практика, че правната страна на деянието,
формата на вината и съответно приложимия материален закон, се основават
върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства,
индивидуализиращи извършеното - от предшестващото поведение на
виновния и пострадалия, техните отношения, характера и интензитета на
съставомерната дейност, насоката, мястото и силата на упражнено
въздействие, използваното средство, до последиците от него.
Проверката на въззивния състав установи, че доказателствените източници по
16
настоящото дело, разгледани в тяхната последователност, логическа
обвързаност и разнородна правна природа, обосновават несъмнено
квалификацията на извършеното от подс. М., приета от първоинстанционния
съд.
Безспорно е между страните, че изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез действия - подсъдимият е нанесъл от близко разстояние на
пострадалата силен удар с нож с дължина на острието 12 см и ширина 2.8 см.
Ударът е бил насочен под лявото подребрие, в коремната област, където са
концентрирани жизненоважни органи на човешкото тяло. Острието на ножа е
проникнало в коремната кухина, срязало е чреводържателя на низходящата
част на дебелото черво и слезката на две части през цялата й дебелина.
Вследствие на това е настъпила бърза и масивна кръвозагуба, която е и
основната причина за смъртта на Р. Д.а А.а. Смъртта е била бърза и
неизбежна.
Деянието е извършено при пряк умисъл, изводим от обективните действия на
подсъдимия. В отсъствие на обективни психологически и психиатрични
пречки да възприема смисъла и последиците от действията си и при
пълноценни възможности да ги ръководи, подсъдимият е използвал годното
оръжие, насочил го е към жизненоважната зона за пострадалата и със
значителна сила е преодолял телесните прегради, достигайки до задна
коремна стена и нагоре до диафрагмата. За желанието му да убие сестра си
сочи и вторият удар с ножа, предприет незабавно след първия, с който не е
нанесъл сериозно нараняване, но е израз на стабилно формираната у него
субективна цел, в преследването на която е била и волята му, и съответно
предприетите действия.
Спори се по подбудите и условията, при които подсъдимият е осъществил
деянието, но приетото в настоящото решение от фактическа страна изключва
основателност на съображенията на повереника и защитника.
Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си е отбелязал
несъстоятелността на възражението на защитата, че деянието е извършено при
превишаване пределите на неизбежна отбрана и следва да се квалифицира
като престъпление по чл. 119 от НК. Неубедително е да се твърди, че
инцидентът е провокиран от пострадалата Р. А.а. Желанието да разговаря с
брат си и настояването да изясни съмнението, че той е взел документите им,
17
не може да бъде окачествено като провокация, както е посочено в мотивите на
присъдата. В отговор на реакцията на подсъдимия да откаже да покаже
книжата, които носи, пострадалата решила да провери и дръпнала неговата
торба. Той не й позволил да я вземе и последвало дърпане, викане, бутане,
които не могат да бъдат определени непосредствено и противоправно
нападение, от което пряко и непосредствено са били застрашени личността
или законните права на подсъдимия. Участието на свид. С. А. е било насочено
към прекратяване на създалото се напрежение. Очевидците не описват удари,
нахвърляне, връхлитане и др. Правилно и в съответствие със задължителната
съдебна практика и доказателствата по делото ТОС е констатирал, че животът,
здравето, правата на подсъдимия не са били застрашени. Търсените от
семейството документи са били различни от тези, които подсъдимият е носил,
но той не ги е показал, с което въпросът би бил изяснен и действията на
пострадалата биха били преустановени. Съставът намери, че нападение по
смисъла на чл. 12 ал. 1 от НК изначално не е било осъществено от
пострадалата и съпруга й спрямо подсъдимия. Съответно и, не е обосновано
да се обсъжда деянието да е било извършено при превишаване на пределите
на защита в условията на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия. Следва
да се съобрази, че изваждането на ножа е станало след като А.а е изтеглила
торбата и се е отдръпнала на известно разстояние. В този момент подсъдимият
решил да я убие, извадил ножа, махнал канията, настигнал пострадалата и
нанесъл двата удара. Инкриминираните действия са били предприети от
подсъдимия без да е застрашен от когото и каквото и да е, в израз на агресия и
нападение, а не на защита от негова страна. С оглед на изложеното искането
на защитника на подсъдимия за преквалификация на извършеното по чл. 119
от НК е неоснователно.
По отношение становището на повереника, съставът констатира, че
първоинстанционният съд е признал подс. М. за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл.1 от НК за това
убийството да е извършено по хулигански подбуди.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е обосновал, че
деянието е извършено по хулигански подбуди, доколкото отнемането на
човешки живот в центъра на града, на публично място, оживено в тази част на
денонощието, е израз на незачитане на обществения ред и правила, на
неуважение към личността и пренебрегване на чуждите права, демонстрация
18
на превъзходство. Пред въззивната инстанция повереникът също аргументира
наличието на хулигански подбуди с извършването на деянието на публично
място, като многобройните свидетели, включително и очевидци, са били
потресени от поведението на подсъдимия, покриващо съставомерните
признаци на хулиганство, и довело до тежкия резултат.
Първоинстанционният съд не е намерил доказателства, сочещи на активно
поведение от страна на подсъдимия предхождащо или съпътстващо деянието
и изразяващо явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно
нарушаване на обществения ред и пренебрегване на установените правила и
норми, при което самият мотив за извършване на деянието да е хулигански,
като е възможно такива действия да предхождат или съпътстват извършването
на деянието.
Проверката на въззивния състав установи, че по делото не са налице действия
на подсъдимия, предхождащи, съпътстващи или последващи деянието,
осъществени при мотивация да демонстрира явно неуважение,
несъобразяване с обществените правила. Хронологията на събитията очертава
забелязването на обществено място в града на сестра му и съпруга й, опит да
избегне срещата, нежеланието на подсъдимия да покаже какви документи
носи, за да разсее съмненията на сестра си, и агресия – словесна и физическа,
само към нея и съпруга й. За подсъдимия не е имало значение кой и колко хора
наблюдават действията му, не публичността на насилието е била водеща в
съзнанието му. Подбудите му да извади ножа си и да прободе дълбоко сестра
си са били изцяло лични, формулирани от натрупано неудовлетворение,
негодувание, от факта, че тя е изтеглила торбата, „печелейки“ по този начин в
спречкването, и желанието му за окончателно надмощие спрямо нея.
Подсъдимият не е целял да демонстрира несъобразяване с обществените
порядки, а да се справи с пострадалата, към която е изпитвал омраза,
неприязън, враждебност. В действията си той е бил воден от изцяло лични
мотиви, независимо, че ги е осъществил на публично място. Насочването
спрямо свид. А. с ножа в ръка, също е израз на отношението на подсъдимия
към семейството, а не демонстрация спрямо обществото. Публичността на
действията, в конкретния случай, съставът определя като сериозно отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, доколкото е довела до пряко
засягане на емоционалното състояние на свидетелите очевидци и висока
19
обществена укоримост на деянието.
За да подкрепи аргументите си по въззивната жалба, че подсъдимият е
действал по хулигански подбуди, повереникът на частните обвинители и
граждански ищци обръща внимание на предходните осъждания на
подсъдимия за престъпления по чл. 325 от НК. От една страна, настъпилата
реабилитация по осъжданията изключва правните им последици по
отношение на подсъдимия, но от друга, формирането на личността и
нагласите на дееца съставлява дълготраен процес, през който подобни
проявления разкриват ключови индивидуални характеристики, актуални и
към момента на следващ престъпен акт. Изтекъл е продължителен период от
време от двете предходни осъждания на подс. М. през 2000г. за деяния по чл.
325 от НК, извършени през 1997г. и 1998г. От факта, че 23 години по-късно,
вещото лице по СПЕ установява съществуващи и към момента нагласи у
подсъдимия - да се справя по обществено неприемлив начин и с насилие с
проблемите си, и да не зачита установения ред, могат да бъдат извлечени
негативни характеристични данни от значение за обществената опасност на
подсъдимия, но не и трайна престъпна нагласа към извършване, конкретно, на
хулигански действия. Действително, отнемането на човешкия живот е
възмутително, грубо нарушава обществения ред и засяга неприкосновено
висше благо, но всяко деяние по чл. 115 от НК постига такива
общественоопасни последици. За да бъде налице по-тежко квалифициращият
признак по чл. 116 ал. 1 т. 1 предл. 1 от НК, съгласно критериите на съдебната
практика хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратно,
прието в Решение 641/19.08.1991г. по н.д.№ 287/91г на ВКС, I н.о, споделено в
Решение № 714 /4.IX.1991 г. по н. д. № 455/91 г., на ВКС, I н. о. Относимо към
изясняване на разграничението при изследване на подбудите е и Решение №
68/ 11.04.2017 г. по н. д. № 230/2017 г., III н. о. Само наличието на личен мотив
не изключва априори възможността деянието да е извършено и по хулигански
подбуди, съгласно, например Решение № 65/ 8.03.2010 г. по н. д. № 718/2009 г.,
на ВКС, I н. о.; Решение № 441/7.11.2011 г. по н. д. № 2198/2011 г., на ВКС, I н.
о; Решение № 575/ 4.01.2012 г. по н. д. № 2428/2011 г., на ВКС, II н. о., както и
задължителните указания в т.3, раздел I на ППВС№2/1974г., но в конкретния
казус с оглед спецификата на предприетото от подсъдимия такива фактически
обстоятелства не са налице.
20
По изложените съображения въззивната инстанция намери искането от
повереника на частните обвинители да приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление и признае за виновен подсъдимия по първоначално
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116 ал.1 т.11 предл. 1 НК,
за неоснователно.
Съставът не установи други възражения от правна страна, по които да дължи
допълнително обсъждане.
ПО ВЪПРОСИТЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
Основното искане пред настоящата инстанция по протеста и въззивната жалба
на повереника на частните обвинители е за изменение на присъдата, като се
увеличи наказанието, наложено на подсъдимия за престъплението по чл. 115
от НК. Във въззивната жалба на защитата, в пледоарията на защитника пред
настоящия състав, в личната защита и в последната дума на подсъдимия се
моли за намаляване на наказанието.
След признаването на подс. Б. Д. М. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 115 от НК първоинстанционният съд определил наказанието му по
общите правила на индивидуализация по чл. 54 от НК, като счел, че за
постигане целите по чл. 36 от НК следва да наложи наказание лишаване от
свобода за срок от десет години.
Проверката на въззивната инстанция установи, че определяйки най-леката
алтернатива на предвидените в закона наказания, първоинстанционният съд е
взел правилно решение, съответстващо на спецификите на конкретното
деяние и личността на дееца. От друга страна обаче, не е изследвал
задълбочено степента на обществена опасност на подс. М. и обстоятелствата
от значение за обема на наказателната му отговорност.
При обсъждане на степента на обществена опасност на дееца
първоинстанционният съд не е отчел специализираната преценка на вещото
лице за трайно установените нагласи на подс. М. за несъобразяване с
обществените правила, неумението да се търсят социално приемливи начини
на решаване на спорове, агресивния начин на отреагиране и склонност към
упражняване на насилие в търсенето на надмощие в житейските ситуации.
Изложеното, ведно с факта, че подсъдимият е носил нож на кръста си, дори
21
когато е посетил полицейското управление, за да изясни въпроси за
собствеността на имот, разкрива готовността на подсъдимия да си послужи с
него, което и драстичното е сторил, отнемайки живота на пострадалата.
Данните, че след лечението си през 2019г. подсъдимият е променил начина си
на социално проявление, избягвайки алкохол и конфликти, съпътстват
известното за хората, че подсъдимият винаги носи нож, съобщено в
показанията на свид. М. М., районен полицейски инспектор по местоживеене
на подсъдимия. Наличието едновременно на негативни нагласи, неумения за
справяне в критични ситуации, склонността към насилие и обичайното носене
на оръжие, годно да отнеме живот, очертава подсъдимия като личност със
завишена степен на обществена опасност, респективно с по-високи
потребности от индивидуално възпитателно въздействие.
Въззивната инстанция не може да сподели становището на
първоинстанционния съд, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде
отмерено при решителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Анализът на доказателствата в настоящото решение установи, че пострадалата
и нейният съпруг не са целили създаването на конфликтна ситуация, а са
търсили подсъдимия, за да изчистят съмненията си, че той е проникнал в
автомобила и е взел от там ценните за тях документи. Поводът за срещата е
прераснал криминогенната ситуация само поради отказа на подсъдимия да
разговаря с родствениците си и да изясни съдържанието на носената от него
торбичка. Отказът му е обосновал посягането на пострадалата към чантата,
съпроводено от дърпането й от страна на подсъдимия. За изключително кратко
време се е разразило и спречкване, което пострадалата е възприела като
сериозен риск и е потърсила помощ от намиращите се наоколо свидетели А. и
В. с цел да извикат полиция. При отнемането на торбата, в хода на разговора
на свид. А. с оператора на националната система 112, подсъдимият е
осъществил и активните действия, довели до тежкия обществено опасен
резултат, нанасяйки със значителна сила удар в жизненоважна област на
тялото на своята сестра. Изложеното по този фактически пункт в настоящото
решение обосновава категоричната оценка, че извършеното от подсъдимия не
е било провокирано от страна на пострадалата.
Не се подкрепя и извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е бил
22
съзнателно лишен от наследствения си дял в резултат на злонамерено
поведение от страна на пострадалата, доколкото по делото категорично е
изяснено правното основание и последиците от протеклата между страните
делба. Окончателно решеното от съда, обаче, не е било зачитано от страна на
подсъдимия доколкото той се е настанявал в това жилище и го е владеел без
правно основание докато семейството на пострадалата не е било в страната.
Подсъдимият е съзнавал че няма право да бъде в имота, но не е бил съгласен с
този резултат. Това обстоятелство няма характер на смекчаващо обема на
наказателната отговорност, която следва да понесе, а само потвърждава
констатацията на СПЕ за липсата на личностен капацитет за придържане към
установения от законите ред у подсъдимия.
На следващо място, данните, че подсъдимият е преустановил употребата на
алкохол, не е създавал проблеми на съселяните си и е имал религиозни
вярвания, сочат на един социално приемлив стереотип на живот, към който
всички граждани на обществото се придържат, но от друга страна не са налице
добри характеристични данни, отличаващи го от обичайното проявление. Не
следва да се пренебрегва фактът, че в процеса на изграждане на личността си,
подсъдимият е осъждан по два пъти за престъпление по чл. 129 от НК
(последно през 2009г.), по чл. 325 от НК, и по чл. 144 ал. 3 от НК. Макар и
правните последици от осъжданията да са заличени от настъпилата абсолютна
реабилитация, в личността на дееца, актуално към изготвяне на СПЕ, се
разкриват особености, нагласи и рефлекси, създаващи завишен риск за
обществото.
Не са налице и направени частични самопризнания, които ТОС е ценил като
смекчаващо обстоятелство. Обясненията на подсъдимия пред съда са напълно
формални и изразяват личната му защита.
С оглед на изложеното, съставът счита, че смекчават отговорността на
подсъдимия възрастта, здравословното състояние и чистото съдебно минало,
след настъпилата реабилитация на предходните осъждания.
От друга страна, анализът на въззивната инстанция установи наличието на
неотчетени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, имащи
относително по-голяма тежест от съществуващите смекчаващи. Деянието е
осъществено на оживено обществено място, в момент на търсене намесата на
полицията, станало е достояние на множество случайно намиращи се на
23
мястото граждани и оставило трайни следи в съзнанието им, категорично
отегчаващо обема на наказателната отговорност, която деецът следва да
понесе. От такъв характер според състава на въззивната инстанция е и фактът,
че подсъдимия е отнел най-ценното благо – живота на своята собствена,
родна, сестра. Като обстоятелство завишаващо моралната укоримост на
деянието и отегчаващо отговорността на подсъдимия, съставът счете и
насочването му с нож към съпруга на пострадалата като поредна и
потенциална жертва на агресията му.
Съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивната
инстанция счита за необходимо наказанието на подсъдимия да бъде увеличено
към и незначително над средния размер на предвиденото в специалната норма
лишаване от свобода – в размер на тринадесет години. В този смисъл
протестът и жалбата на частното обвинение са основателни и следва да бъдат
уважени. Коментарът на първоинстанционния съд, че дори минималното
наказание се явява пределно по отношение живота на подсъдимия, не е
съобразен със значимите за индивидуализация на наказанието елементи и
целите на превенцията, както по отношение на личността, така и по
отношение на обществото. Деяние с толкова висока морална укоримост,
станало достояние на широк кръг от обществеността в град Омуртаг,
извършено от личност със завишена степен на обществена опасност,
предопределя едно наказание съответно на потребностите на подсъдимия от
поправяне и превъзпитаване. Целите на наказанието, насочени към
обществото биха били постигнати с по-тежко от определеното от
първоинстанционния съд, предвид смисъла на предупредително-възпиращата
функция, и съответно на налаганото в други подобни случаи, като например
по Решение № 573 от 13.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 717/2024 г., III н. о.
В този смисъл присъдата следва да се измени, при запазване на първоначалния
режим на изтърпяване на наказание, определен от първоинстанционния съд.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ.
Въззивната жалба на повереника на гражданските ищци съдържа искане за
увеличаване на присъденото обезщетение до предявените размери от по
100 000лв. от всеки от гражданските ищци – съпругът С. А. и дъщерята на
24
пострадалата – Б. Е.. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са
основателни частично и ги е уважил до размер съответно от 70 000лв. и
40 000лв.
Основен аргумент за отхвърляне на гражданските искове в размер над
уважения е възприетото съпричиняване от страна на пострадалата на
престъпния резултат. С този извод въззивната инстанция категорично не може
да се съгласи, тъй като престъплението е извършено изцяло от подсъдимия
поради взетите от него интелектуални и волеви решения и тяхното незабавно
изпълнение. На желанието на пострадалата да изясни какво носи в торбичката
си и дали има нещо общо с отнемането на книжата от техния автомобил,
подсъдимият реагирал неадекватно, не е дал никакви обяснения и е решил да
посегне на живота на своята сестра, което и е сторил. Не се установява
провокативно, застрашаващо, враждебно поведение от страна на сестрата на
подсъдимия, което да е допринесло за разгръщане на деянието. Напротив, тя е
търсила помощта на случайните граждани, чрез тях на полицията, за да
предотврати по-тежки негативни последици.
На следващо място първоинстанционният съд е констатирал, че ищците не са
ангажирали доказателства по отношение на предявените от тях претенции
като размер на дължимо от подсъдимия обезщетение. Основен принцип в
наказателното правораздаване е комплексната защита на пострадалия и
неговите наследници чрез предоставяне на възможности за активно участие в
съдебното производство в качество, което би им позволило да излагат тезата
си за справедливо наказание и едновременно с това да търсят обезщетение за
понесените от тях вреди от престъплението. И в конкретното наказателно
производство приемайки за съвместно разглеждане предявените граждански
искове, съдът е дължал задълбочено изследване на доказателствата по делото,
респективно изводи за тяхната правна оценка и последици по отношение на
наказателната и гражданска отговорност на подсъдимия. Събраните по делото
доказателства не могат да бъдат фактически подценявани по отношение на
въпросите за реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Съпругът
и свидетел С. А. е присъствал на мястото в непосредствена близост до
издъхващата си жена, с която е имал дългогодишен семеен живот. Пряко е
възприемал опитите на други хора да й окажат помощ и обречеността на тези
действия с оглед изтичащата кръв от тялото и загубата на жизнени показатели.
Шокът, който е преживял е оставил у ищеца незаличима травма. Променил е
25
изцяло начина му на живот, прекъснал е завинаги трайната му семейна и
духовна връзка с най-близкия му човек. От деянието на подсъдимия за
съпруга граждански ищец са настъпили дълбоки незаличими и ежедневно
понасяни болки и страдания, които могат да бъдат справедливо обезщетени
само с уважаване на претенцията му изцяло.
По отношение на ищцата дъщеря на пострадалата, свид. Е.,
първоинстанционният съд е приел за недоказана връзката й с родната й майка,
тъй като имала свое семейство, трайно живеела в друго населено място и не
поддържала ежедневен контакт с майка си. Тези аргументи са житейски и
правно несъстоятелни, доколкото ищцата е единствената дъщеря на
пострадалата, имаща през годините не само кръвна връзка, но и семейна и
морална подкрепа, която не е поставена в зависимост от фактическото им
местоживеене. Установена е непрекъсната комуникация, съвместно решаване
на възникващите проблеми и предизвикателства, взаимна помощ, отношение
на уважение и признателност. Ищцата е загубила основна фигура в своя
живот, своята майка в трудоспособна възраст, активна, последователна,
показваща обичта си към своята дъщеря и нейното семейство. Записани в
съдебния протокол са искрените и емоционални изявления на ищцата, че
майка й е била за нея пример като жена с висок морал, обич към съпруга си,
към дъщеря си, и че именно тя е поддържала семейството живо. Подобна
загуба не се нуждае от самостоятелни доказателства извън събраните по
наказателното производство за определяне на причинените от деянието на
подсъдимия преки психически травми и продължаващи във времето такива
поради невъзвратимостта на един отнет живот. Според критериите по чл. 52
ЗЗД надлежно интерпретирани в задължителната (ППВС № 4/23.12.1968 г.) и
подпомагаща практика на върховните съдилища, размерът на обезщетението
следва да съобрази обема и тежестта на причинените болки и страдания,
начина на понасянето им, настъпилите промени в живота на ищците,
ценността и дълбочината на прекъснатите от деянието на подсъдимия
житейски връзки. Прилагайки посоченото изследване към претенцията на
ищцата Е. съставът установи, че пълното й уважаване се явява справедливо.
С оглед на изложеното и при съобразяване на съдебната практика за
обезщетения на неимуществени вреди по сходни наказателни производства,
напр. Решение № 403 от 9.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 1026/2023 г., III н. о.,
26
въззивната жалба на повереника на гражданските ищци е основателна в
частта на искането за пълно уважаване на предявените искове. Съответно,
разглежданата присъда следва да бъде изменена с увеличаване на
присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди от деянието на
подсъдимия до предявените размери от по 100 000лв. за всеки от
гражданските ищци. Като последица, е необходимо увеличаването на
дължимата от подсъдимия държавна такса с 3 600лв. в допълнение с
присъдената от първоинстанционния съд. Присъдата следва да бъде
потвърдена в частта в която е присъдена дължимата законна лихва, считано от
деня на увреждането, а именно 07.09.2023 г.
Искането на повереника за осъждане на подсъдимия да заплати като разноски,
направени от частните обвинители и граждански ищци, сумата от 3500лв.,
според състава на въззивния съд е недоказано към момента. Представената с
въззивната жалба разписка, подписана само от адв. Я. А., не свидетелства в
достатъчна степен, че сумата е предадена от С. А. и Б. Е., и не е надлежен
документ за удостоверяване на реално сторени от тях разноски. Претенцията
за това би могла, евентуално, да се обоснове с допълнителни доказателства,
предяви и разгледа в самостоятелно производство по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК
от първоинстанционния съд, след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно установени
други основания за отмяна или изменение на присъдата в наказателно и
гражданско осъдителната части и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 и ал. 3 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 13 по НОХД № 244/2024г. на Окръжен съд гр.
Търговище, постановена на 14.10.2024г., като
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подс. Б. Д. М. наказание
лишаване от свобода от десет на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
УВЕЛИЧАВА размерите на присъдените обезщетения по предявените
граждански искове за причинени неимуществени вреди от престъплението,
дължими от подс. Б. Д. М., както следва:
27
за С. М. А. от 70 000 (седемдесет хиляди) лева на 100 000 (сто хиляди)
лева, и
за Б. С. Е. от 40 000 (четиридесет хиляди) лева на 100 000 (сто хиляди)
лева.
ОСЪЖДА подс. М. да заплати допълнителна държавна такса по
уважените граждански искове в размер на 3 600лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда
на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28