Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в
публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МАГЪРДИЧЯН
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при секретаря Михаела
Митова, разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 12306
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение №20220048 от 08.10.2020 г. по гр. дело № 12042/2020 г., по
описа на СРС, 126 състав са отхвърлени предявените от Р.П.Ц. *** дирекция на вътрешните работи при МВР
осъдителни искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1598 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода 25.02.2017 г. - 25.02.2020
г. и за сумата от 200,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
деня, следващ падежа на всяко вземане, до 25.02.2020 г. С оглед изхода на спора
ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
по делото в размер на 100 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Р.П.Ц. с
доводи за неговата неправилност. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд
за неприложимост на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ) при липса на уредба за преобразуването на часовете за
положен нощен труд към дневен. Счита, че се касае за непълнота на законовата
уредба, която следвало да бъде преодоляна чрез приложението на горепосочената
норма. Необоснован бил и аргументът на СРС, че статутът на ищеца в качеството
му на държавен служител се уреждал единствено от ЗМВР, тъй като разпоредбите му
са специални, но за всички останали въпроси, неуредени изрично в него, е
допустимо да се приложат правилата на друг закон, какъвто бил и настоящият
случай. Възприемането на обратното становище, според въззивника, би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно било и да се
приеме, че нормалната продължителност на работното време през нощта за
служители на МВР е 8 часа, тъй като такава е изрично предвидена единствено по отношение
на работното време през деня – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. От друга страна, в чл. 187,
ал. 3, изр. 4 ЗМВР законодателят е предвидил възможност за полагане на нощен
труд, като го е ограничил до 8 часа на всеки 24-часов период. Поддържа, че
предвиденото в чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00ч. на работниците и служителите да се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. се
прилага кумулативно с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а ищцовата претенция изцяло
уважена.
Въззиваемият – ответник Столична дирекция на вътрешните работи при МВР
оспорва въззивната жалба и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно.
Счита, че за положения през нощта извънреден труд от служителите на МВР не
следва да се прилага субсидиарно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Не била налице твърдяната
от въззивника празнота в нормативната уредба, тъй като със Заповед №8121з-791
от 28.10.2014 г. (отм.), впоследствие и в Заповед №8121з-1429 от 23.11.2017 г.
на министъра на МВР, обн. ДВ бр. 98 от 08.12.2017 г., са определени размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 и
06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в т. 1 от заповедта е определено възнаграждение от 0,25 лв.
за всеки отработен час нощен труд. Като аргумент за неприложимостта на НСОРЗ се
сочи и обстоятелството, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд за
разлика от другите държавни служители, за които е разрешен 7 часа. Излага, че в
чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. се допуска полагане на
труд и през нощта, чиято продължителност не можела да надвишава 8 часа за всеки
24 - часов период, като в нея не било предвидено преобразуване, каквото се
съдържа в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Предвид това липсвали доказателства ищцата да е
работила на смени, надвишаващи заложените 12 часа за смяна, които да не са били
изплатени от СДВР, а и преобразуването на нощните часове в дневни не би могло
да обоснове извод за реално осъществен извънреден труд над установеното работно
време, а би съставлявало основание за заплащане на по-големи по размер
допълнителни възнаграждения и то ако такова преобразуване би било допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице
- страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е
валидно и допустимо.
Поради частично оттегляне на предявените искове, извършено от процесуалния
представител на ищцата в проведеното открито съдебно заседание от 09.03.2021
г., с определение от 09.04.2021 г., постановено по настоящото дело, въззивният
съд е обезсилил решение № 20220048 от 08.10.2020 г., постановено по гр. д. №
12042/2020 г. по описа на СРС 126 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от Р.П.Ц. *** дирекция на вътрешните работи на МВР осъдителни
искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР – за разликата над 1472,31 лв. до 1598 лв. и за
периодите от 25.02.2017 г. до 31.03.2017 г. и от 01.01.2020 г. до 25.02.2020
г., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд; както и по иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2017
г. до 30.06.2017 г. и производството в частта по тези претенции е прекратено
Предвид това, предмет на въззивна проверка се явява отхвърлителната част на
първоинстанционното решение за претендирана главница в размер на 1472,31 лв.,
дължима за периода 01.04.2017 г. - 31.12.2019 г. и за акцесорното вземане за
мораторна лихва в размер на 200 лв., дължима от 01.07.2017 г. до посочения в
исковата молба краен момент - 25.02.2020 г., както и законна лихва върху
главното вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.03.2020
г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение за
неправилно. Съображенията за това са следните:
Не се спори, че в процесния период 01.04.2017 г. - 31.12.2019 г. между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
полагал труд на смени като младши инспектор в 06 РУ – СДВР в гр. София при
сумирано отчитане на работното време, при тримесечен отчетен период, както и че
ищцата е изпълнявала точно служебните си задължения и за ответника е възникнало
задължение да заплати основно възнаграждение за службата, дадена през него. Според
първия вариант на приетата пред СРС, без възражения от страните, ССчЕ (приложение
№ 1 от ССчЕ) относно броя на прослужените от ищеца часове при 12-часов режим на
работа, без превръщане на нощните часове в дневни, не е констатирана разлика
между дължимия и начислен извънреден труд. При втория вариант (приложение № 2
от ССчЕ) броят на прослужените от ищцата часове при 12-часов режим на работа, с
превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, за периода
01.04.2017 г. - 31.12.2019 г., е 201 часа и се равнява на сумата от 1472,31 лв.
Следва да се отбележи, че при изготвянето на експертизата предявената пред
първата инстанция претенция е обхващала периода 25.02.2017 г. - 25.02.2020 г.,
но в т. 4 от експертизата вещото лице изрично е посочило, че констатираните 201
часа извънреден труд и дължимите за тях 1472,31 лв. не обхващат периода на непълното
първо тримесечие за 2017 г. и непълното първо тримесечие за 2020 г., т.е.
експертното заключение включва периода 01.04.2017 г. - 31.12.2019 г., който
период е предмет на въззивна проверка след направеното частично оттегляне на
искове пред СГС.
Спорът пред въззивната инстанция е концентриран относно възможността за субсидиарно
приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ спрямо положените от ищцата часове нощен труд
през процесния период. Нормата предвижда, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч.
до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР (в приложимата редакция от
ДВ, бр. 81 от 2016 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР в релевантната за процесния период редакция
(изм. и доп. ДВ. бр. 81 от 14.10.2016 г.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, урежда редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители чрез законова
делегация и определянето им с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., отм.
ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Във визирания подзаконов нормативен акт отсъства
правило за трансформиране на нощния труд в дневен, каквото се е съдържало в
предходно действалия чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Горепосочените разпоредби на ЗМВР, нито тези, съдържащи се в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., не регламентират нормалната продължителност на
нощното работно време, каквото правило изрично се съдържа в чл. 140, ал. 1 КТ -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а тази на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Аргумент в обратен смисъл не може да бъде възприет
от сочената в отговора на въззивната жалба норма на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, тъй
като в нея единствено се предвижда работа на смени, включително и през нощта,
като в последния случай продължителността на работата се лимитира до средно 8
часа за всеки 24-часов период, без обаче изрично да се предвижда нормална
продължителност от 8 часа. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
работниците и служителите, полагащи нощен труд, се ползват със специална
закрила (арг. от чл. 140 КТ), тъй като в този часови интервал те извършват
поначало несвойствена за човешкия биологичен ритъм физическа и психическа активност,
нарушавайки възможността за обичайното възстановяване на жизнените си сили. Отклонението
от нормата на чл. 140 КТ, създадено с чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, за полагане на до
8 часа нощен труд на служителите на МВР е свързано с безспорно силно значимата
обществена функция, която те изпълняват (чл. 2, ал. 1 ЗМВР) и поради това е
оправдано. Не е налице отлика обаче по отношение поначало по-силното негативно въздействие,
което указва нощния труд върху работниците и служителите, полагащи нощен труд в
сравнение със служителите на МВР. Аргумент в тази насока е и нормата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда, каквато предвижда и нормата на 140 КТ. Ето защо при липсата на правило
за отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР и в наредбата, издадена по
чл. 187, ал. 9 ЗВМР, до изменението на чл. 187, ал. 4 от 07.07.2020 г., при
сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Възприемането на обратното би поставило ищцата спрямо работниците и служителите
по трудово правоотношение в неблагоприятно положение при полагане на нощен труд
и би било в разрез с основния конституционен принцип, закрепен чл. 6 от Конституцията на Република България, за равно третиране и недопускане на
дискриминация.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за периода 01.04.2017 г. - 31.12.2019
г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. Както бе обсъдено по-горе, заявеният за присъждане
размер от 1472,31 лв. съответства на изчисленият по задача 4 от заключението на
ССчЕ, прието пред СРС, като се установява, че за процесния период по формулата
за преизчисляване на нощен труд в дневен, се явява разлика от 201 часа
извънреден труд, който е останал незаплатен. Неоснователни са възраженията на
ответника, че задължението му за възнаграждение за положения нощен труд е
погасено чрез изплащането на сума от 0,25 лв. за всеки час, предвидена в т. 1
от Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на МВР, според която „за
всеки отработен нощен час или част от него между между 22:00 и 06:00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.“. Такова право служителят, полагащ нощен труд, има и по
силата на чл. 8 от НСОРЗ, а съдържанието и на двете разпоредби сочи, че то се
дължи за всеки положен час нощен труд и независимо дали ще се приложи правилото
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По отношение на иска за претендираната пред въззивната инстанция
мораторна лихва върху главницата, в размер на 200 лв. за периода от 01.07.2017
г. до 25.02.2020 г. (след частичното оттегляне на акцесорната претенция за
периода 25.02.2017 г. до 30.06.2017 г.) съдът съобрази, че в чл. 33, ал. 1 от
приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че възнагражденията
за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и
се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че
извънредният труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е
надхвърлена нормалната продължителност на положения труд през отчетния период. В
случая положеният от ищцата труд е отчитан на тримесечен период, поради което лихвата
следва да се дължи от първия ден на месеца, следващ отчетния период, а именно
от 01.07.2017 г. до 25.02.2020 г. Според заключение на ССчЕ, обективирано в
таблица 1, к. 9, лихвата за този период е в размер на 190,23 лв.. За разликата
над тази сума до претендираните 200 лв., искът за мораторна лихва е явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед основателността на главната
претенция, върху сумата от 1472,31 лв. следва да се присъди и претендираната законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното
плащане.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителните му части: по отношение на сумата от 1472,31 лв., представляваща дължимо за периода 01.04.2017 г. -
31.12.2019 г.
допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, както и по отношение на мораторната
лихва, дължима от 01.07.2017 г. до 25.02.2020 г. – за сумата от 190,23 лв..
Решението подлежи на отмяна и в частта с разноските за присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника – над сумата от 8,00 лв. до 100 лв.
По разноските:
Поради частичното оттегляне на иска за главницата и частичната
неоснователност на акцесорната претенция, на ответника следва да се присъди от
определеното от съда в минимален размер от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата от 8,00 лв.
С оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивната
инстанция, релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, съдът намира за основателно до сумата от 400 лв. и съобразно
основателността на исковете тези разноски следва да се присъди в размер на 370
лв. За делото пред СРС на ищцата следва да се присъдят сторени разноски за
адвокатско възнаграждение от 462,33 лв., като съдът не намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 500 лв. предвид правната сложност на делото и положените от
адвоката усилия при изготвяне на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столична дирекция на
вътрешните работи при МВР дължи да заплати разноски по сметка на Софийски
градски съд в общ размер на 284,68 лв., от които: 66,50 лв. – държавна такса за
първоинстанционното производство и сумата от 184,93 лв. – изплатено от бюджета
на съда възнаграждение за вещо лице, както и сумата 33,25 лв. – държавна такса
за въззивното производство.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20220048
от 08.10.2020 г. по гр. дело № 12042/2020 г., по описа на СРС, 126 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от Р.П.Ц. *** дирекция на
вътрешните работи при МВР иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата 1472,31
лв., представляваща дължимо за периода 01.04.2017 г. - 31.12.2019 г.
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищцата по служебно
правоотношение със Столична дирекция на вътрешните работи при МВР на длъжността
младши инспектор в 06 РУ – СДВР в гр. София, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен
труд, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва за
периода 01.07.2017 г. до 25.02.2020 г. – за сумата 190,23 лв., както и в
частта с присъденото в полза на ответника възнаграждение за юрисконсулт –
за разликата над 8,00 лв. до 100 лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи при МВР, с адрес: гр. София, ул. ******** да
заплати на
Р.П.Ц., ЕГН **********,***, партер,
чрез адв. Н. Р., сумата от 1472,31 лв., представляваща дължимо за
периода 01.04.2017 г. - 31.12.2019 г. допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от ищцата по служебно правоотношение със Столична дирекция на
вътрешните работи при МВР на длъжността младши инспектор в 06 РУ – СДВР в гр.
София, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен
труд, ведно със законната лихва от 04.03.2020 г. до окончателното
плащане, както и за сумата 190,23 лв. - мораторна лихва за периода
01.07.2017 г. до 25.02.2020 г., дължима върху горепосоченото допълнително
възнаграждение до изплащането му.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното
решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи при МВР, с адрес: гр. София, ул. ******** да
заплати на Р.П.Ц., ЕГН **********,***, партер, чрез адв. Н. Р., да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените разноски за адвокатско възнаграждение,
както следва: в производството пред СРС - 462,33 лв. и за делото пред
СГС – 370 лв.
ОСЪЖДА Р.П.Ц., ЕГН **********,***,
партер, чрез адв. Н. Р.,*** дирекция на вътрешните работи при МВР, с адрес: гр.
София, ул. ********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС в размер на 8,00 лв.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи при МВР, с адрес: гр. София, ул. ******** да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, разноски по сметка на Софийски градски съд в
общ размер на 284,68 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.