№ 27800
гр. С., 08.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20241110129105 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Й. Т. роден на 14.01 1954г.
с адрес: ********** , чрез адв. В. Х. и адв. В. Д. и двамата от САК със служебен адрес: го.
С., бул. ************ срещу МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО със адрес: гр. С., ул.
Славянска №1.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона
срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че е наследник по права линия на Ф. В. М., роден на **********г., в
село В., общ. К., обл. Х. и на А. Ф., родена на ********г. в село Ч., общ. М., обл. К., които са
негови баба и дядо. Сочи, че В. Т. /В. Ф. В.ов/ - баща на ищеца, е роден на ********* г. в с.
В., общ. Х., обл. Х., за което е бил съставен български акт за раждане. През ************г.,
Ф. В. М., А. Ф., В. Ф. В.ов и му М. Ф. се изселили за Т.. Последното местоживеене на
гореописаните е било във В., общ. Х., обл. Х.. Сочи, че съобразно издадено удостоверение за
гражданско състояние, издадено от Община Ч., Т. е било отразено, че въз основа на чл. 6 от
Закона за турското гражданство е получил турско гражданство съгласно Решение № 2/4676
от ********** г. на Министерски съвет, като в допълнение на това административният
1
орган бил отразил, че е български гражданин. Въпреки това в удостоверение за гранждаско
издадено от Министерство на правосъдието е било удостоверено, че е Вайсел Ф. В.ов не е
български гражданин. Посочва, че в хипотезата на придобИ.нето на българско гражданство
по натурализация законодателят е предвидил няколко алтернативи, една от които е тази по
чл. 15, ал. 1, т. 1 - Лице, което не е български гражданин може да придобие българско
гражданство по натурализация ако „е от български произход“. Твърди, че неговият баща и
неговата баба са с български произход. Твърди, че е привързан към българската държава, тъй
както се е чувствал по принадлежност Българин, искал е да посещава България по-често да
изучава културата си, да се запознава с повече български граждани за да научи по-добре
Българските обичаи и култура. Твърди, че често е посещавал Област Пловдив и градовете
около Пловдив, пребИ.вал е дълго време в Асеновград, където се е научил от местните да
прави Вино по Българска рецепта. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови
решение,с което да признае за установено, че Й. Т. роден на 14.01 1954г. е българин по
произход.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва всички твърдения свързани с наличието на българска народност и български
произход на ищеца и възходящите му баба, дядо майка и баща. Оспорва твърденията
ищецът да има българско самосъзнание. Оспорва твърденията за пребИ.ването на ищеца в
България, както и интересите му към българските обичаи и традиции. Посочва, че по
отношение на бащата на ищеца е била проведена процедура за установяване на българско
гражданство, като било издадено удостоверение от *********** г., че лицето не е български
гражданин. Посочва, че съгласно акта на раждане на В. Ф. В.ов същият имал българско
гражданство и турска народност. Сочи, че на ************ г. В. В.ов е напуснал пределите
на република България, а с решение на Министерски съвет от ********** г. придобил
турско гражданство, поради което същият загубил българското си гражданство, като същото
не е било възстановявано впоследствие. Твърди, че ищецът не е подавал молба за
възстановяване на гражданството си. Посочва се, че закона за българско гражданство под
понятието българин се има предвид етническата принадлежност на лицето, а не
юридическата му връзка. Подчертава се разликата между български гражданин и български
произход, поради което не всяко лице с българско гражданство е българин по произход. С
оглед гореизложеното счита, че не би могло да се приеме, че ищецът е лице от български
произход, поради което счита, че предявения иск следва да бъде отхвърлен.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.4, изр. 2 ГПК, във вр.
чл. 3, ал. 2 от Закона за българите живеещи извън Република България.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават-няма такИ.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такИ. няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
2
факти:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правна квалификация чл. 124,
ал.4, изр. 2 ГПК, във вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за българите живеещи извън Република
България в тежест на ищеца е да докаже, че има възходящ роднина, който да е лице с
български произход.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор.
Ищецът е поискал допускането на двама свидетели, като с единия цели да докаже
произхода на А. И. Ф.а, а с другият, че е с българско самосъзнание. Ответникът е възразил
срещу допустимостта на свидетелските показания за доказване на произхода на А. И. Ф.а,
доколкото в чл. 3 от Закона за българите живеещи извън Република България са посочени
писмени документи, с които се доказва български произход. Съгласно чл. 164, ал., т.3 ГПК
свидетелските показания не са допустими установяване на обстоятелства, за доказването на
които закон изисква писмен акт. С оглед на това следва да се приеме, че свидетелските
показания относно доказването на произхода на А. И. Ф.а са недопустими. От друга страна
свидетелските показания относно българското самосъзнание е допустимо, но доколкото
предмет на настоящето дело е доказването на обстоятелството, че ищецът е българин по
произход то показанията относно самосъзнанието на ищеца са неотносими.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за допускането на двама свидетели.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
3
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
ДиректИ. 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
4
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Указва на страните, че следва да посочат електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения
електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.11.2024 година от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето определение на страните, като на ищеца се
връчи ведно с препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6