Р Е Ш Е Н И Е
№5214/17.12.2018г.
гр.Варна 17.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№19460/2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът „Б****“ ООД твърди,
че ответницата И.Л. е придобила собственост върху ваканционен недвижим имот
представляващ апартамент № ***с
идентификатор ***, който апартамент се намира в хотелски комплекс “М***“ в курортен комплекс „С****“, община Н****, който същата ползва като сезонен ваканционен дом в периода в
който функционира хотелския комплекс, в който той се намира- 01.05.-30.10. през
календарната година. Ищецът твърди, че ответницата е сключила договор за
стопанисване и поддръжка на М**** и резиденс от 01.01.2009г., с който
е възложила на ищеца да стопанисва и поддържа имота при договорени условия и
възнаграждение. Ищецът твърди, че дължимото възнаграждение по този договор се
определя авансово за всяка календарна
година в базов размер на 1300 евро, като окончателния размер съобразно
действително извършените дейности и услуги се определя след приключване на
календарната година и изготвяне на отчет от изплънителя.
Ищецът твърди, че въпреки отправените покани и телефонни разговори с които е
канил ответницата да уреди доброволно задълженията си за заплащане на възнаграждението същата не е изпълнила задължението си по
договора, както следва: за 2015г.-50,43евро, за 2016г.-1 223 евро, за
2017г.-авансова сума в размер на 1 300
евро. За периода за плащане на всяка една сума 01.03 на съответната
година до завеждане на настоящия иск, ищецът претендира мораторна
лихва за забава. Твърди се, че ответницата дължи плащане на сумата от 45 евро
на ден за ползване на допълнителните услуги в комплекса от неговите гости
настанени в имота му за периода на настаняване. За периода 23.07-04.08.2015г.,
за периода от 14.08-29.08.2015г., като общото задължение на ответницата на това
основание възлиза на 1 215 евро. Ищецът твърди, че за периода от падежа на
плащане на тази сума датата на напускане на комплекса от гостите до завеждане
на настоящия иск, ответницата дължи и мораторна лихва
за забава в размер на 100 евро. Предявява искане съдът да постанови решение, с
което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 50,43евро, представляваща
неплатена част от възнаграждението по договор за стопанисване за 2015г., ведно със законната лихва върху
сумата в размер на 10евро считано от 01.01.2016г. до
завеждане на настоящия иск както и законната лихва до окончателното изплащане
на сумата, сума в размер на 1 223 евро, представляваща неплатена част от
възнаграждението по договор за стопанисване
за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 100евро
считано от 02.03.2016г. до завеждане на настоящия иск както и законната лихва
до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 1 300евро,
представляваща неплатена част от възнаграждението по договор за стопанисване за
2017г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 100евро считано от
02.03.2017г. до завеждане на настоящия иск както и законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 1215евро стойността на допълнителните услуги
през 2015г. ведно със законната лихва върху сумата в размер на 100евро считано
от 30.08.2015г. до завеждане на настоящия иск както и законната лихва до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище, че предявените искове са недопустими, неоснователни и
недоказани. Ответницата оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу
претенцията за заплащане на процесните суми, като
сумата от 1215 евро е определена произволно и без правно основание, не се
отнася до каквито и да било услуги предоставени на ответницата. Тя твърди, че
ищецът е прекъснал електрозахранването и водоподаването
към имота и, както и е възпрепятствал достъпа до него от страна на трети лица,
както и правото на същата да ползва имота си по предназначение. Ответницата
твърди, че е завела пред Бургарския окръжен съд иск
срещу ищеца, с който иска да бъде осъдено дружеството да се въздържа от
действия изразяващи се в недопускане до собствения на ищцата апартамент на
нейни гости и посетители, поставяне на условия за допускане на гости и
посетители до апартамента на ищцата, преустановяване на електроподаването
и водоподаването на апартамента на ответницата, както
и че същата не дължи на дружеството сумата от 1215 евро претендирана
от дружеството като дължима сума за ползване на общи части от гости на ищцата,
както и че не дължи неустойка в размер на 2 600 евро за забавено плащане
на таксата за поддръжка за 2016г., както и неустойка в размер на 2 600
евро за забавено плащане на таксата за поддръжка за 2017г. Ответницата твърди,
че е заплатила всички режийни разноски за ток и вода, климатизация и други за
собствения си имот, но е отказала да заплаща поддръжката защото такава не е
извършвана от страна на ищеца, а самото ищцово
дружество е направило всичко възможно за да попречи на ответницата и нейни
познати да ползват имота и по предназначение. Ответницата твърди, че клаузите
за възможност за едностранна промяна на цените по договора както и клаузата за
възможност да спре подаването на електроснабдяването и водоснабдяването в имота и, са неравноправни клаузи по смисъла
на ЗЗП и като такива счита че са нищожни. Моли да се отхвърлят предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът
приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.**** от ЗЗД.
Съдът, след
като се запозна с наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника и
след преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа и правна
страна приема следното:
Страните не
спорят относно това, че ответницата е собственик на недвижим имот представляващ
ап.**** с идентификатор****, като в тази насока е представено и неоспорено
по съдържание копие от договора, от което се установява, че между ищцовото дружество и ответницата на 1.01.2009г. е сключен
договор за поддръжка на комплекса в който е имота при определена площ от
88.71кв.м., като поетия ангажимент е за стопанисване и поддръжка, като това
включва почистващи материали за басейн и поддържане на персонал и шезлонги,
зелени площи, такса смет-извозване, асансьор, климатизация, кабелна телевизия,
парково и алейно осветление, охрана пожароизвестяване и безопасност и такса за телефон,
ел.енергия, ел.енергия за общи части, топла вода, студена вода и централна
климатизация. Съгласно чл.2.1 от договора е уговорена цена за предоставената
услуга в размер на 10евро на година за квадратен метър.
Ищцовата стара у
представила четири броя фактури издадени от нея и подписан и едностранно отново
от нея за дължими й се от ответницата възнаграждения по посочения договор за
годините 2015г., 2016г. и 2017г., като за 2016г. са издадени 2бр. фактури, тъй
като договорното правоотношение е било изменено в частта на дължимото се
възнаграждение считано от началото на третото четиримесечие. По години ищецът е
издал фактури за сумите от 98.63лв. за 2015г., 2 542.58лв. и 150.60лв. за
2016г. и 2 542.58лв. за 2017г.
Ответната
страна е представила водела по интернет кореспонденция в която в писмо изходящо
от ищеца е посочено, че същия претендира сумата от 3 915.86евро сбор от
дължими се 50.43 евро окончателно плащане за поддръжка за 2015г.,
1 300евро авансово плащане за 2016г. и 1 350.43евро неустойка за
ненавременно плащане за 2016г. и 1 215евро за ползване на прилежащи части
за 2015г., като това писмо е от 10.08.2016г. Представена е също така и
отправена от ответницата да ищеца нотариална покана от 5.04.2016г. връчена на
11.04.2016г. на ищеца, с която И.Л. го уведомява за несъгласието си с действия
извършени от негови служители ограничили възможността да ползване на имота й и
изразяващи се в недопускане на трети лица да ползват жилището й и искане за
заплащане на допълнителни средства за това. Представено е писмо изпратено по
електронен път от ищеца очевидно в отговор на нотариалната покана в което той
посочва, че счита, че само най-близките на ответницата лица могат да ползват
неговите общи части от комплекса в който се намира имота й.
Съгласно
посоченото в договора за стопанисване и поддръжка от 1.01.2009г. чл.2.1 и сл. и
чл.3.3 е предвидено освен основна такса от 10евро на кв.м.на година да се
заплаща и допълнителна такса с препратка към приложение №*** към договора. Следва да се има предвид обаче,
че клаузата на чл.3.3 от договора се явява нищожна по смисъла на чл.26 от ЗЗД,
това е така тъй като в нея не е уговорена конкретна цена и не е посочено как ще
се изчислява тя. Що се отнася до твърденията на ответницата, че токът и водата
в имота й са били прекъснати от ищеца, то първо в тази насока липсват
доказателства които да установяват твърдяното от нея, а освен това дори да се
приеме, че ел.енергията и водоснабдяването на имота й са били спрени, то това
не я освобождава от задължението за заплащане на сумите по чл.2.1 от договора,
тъй като те са за общи части и освен това евентуално затрудненото право на
ползване не може да се приравни на лишаване от такова.
При това
положение съдът приема, че ответницата дължи заплащане на суми за поддръжки на
общите части описани в приложение 1 към договора при такса в размер на 10евро
на кв.м. от площа на собствеността й посочена в самия
договор с размер от 88.71кв.м. или 887.10евро на година. Съгласно приетата като
дължима се сума съдът приема, че следва да уважи претенциите за главници както
следва:
за 2015г.
изцяло за сумата от 50.43евро
за 2016г.
за 887.10евро като за разликата над тази сума до претендираните
1 300евро претенцията следва да се отхвърли
за 2017г. за
887.10евро като за разликата над тази сума до претендираните
1 300евро претенцията следва да се отхвърли
Предвид
възприетото становище за размера на основателността на претенциите за главници,
съдът намира, че исканите лихви за забава върху тях следва да се уважат при
съобразяване на признатите размери и след служебно изчисляване на дължимите се
суми, което дава следните стойности:
9.70евро за
времето от 1.01.2016г. до 22.11.2017г., като за разликата над тази сума до претендираните 10евро иска следва да се отхвърли
100евро за
периода от 2.03.2016г. до 22.11.2017г., тъй като се установява, че всъщност се
дължи по-голяма сума
65.55евро за времето от 2.03.2017г. до 22.11.2017г.,
като за разликата над тази сума до претендираните
100евро иска следва да се отхвърли
По
отношение на исковете за заплащане на сумата от 1 215евро за допълнителни
услуги предоставени на ответницата през 2015г. и 100евро лихва за забава върху
тях за времето от 30.08.2015г. до 22.11.2017г. съдът приема следното:
Видно е от
постановеното от ОС Бургас в рамките на гр.д.№**** определение №****, че пред
този съд е на лице висящ спор по предявен от И.Л. срещу „Б.к.2.“ ООД иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1 215евро претендирана от
търговското дружество като дължима за ползване на общи части от нейни гости за
периода от 23.07 до 4.08.2015г. и за 14.08. до 29.08.2015г., като тази
претенция се явява преюдициална спрямо претенциите
посочени по-горе и поради това резултата за производството по същите зависи от
изхода по отрицателния установителен иск, а с него се
явява свързан и иска за лихви за забава поради акцесорността
си.
Предвид
изложеното съдът приема, че определението за даване ход на делото по отношение
на посочените две претенции- за заплащане на сумата от 1 215евро за
допълнителни услуги предоставени на ответницата през 2015г. произтичащи от ползване
на имота й от трети лица за времето от 23.07-4.08.2015г. и от 14.08. до
29.08.2015г. и 100евро лихва за забава върху тях за времето от 30.08.2015г. до
22.11.2017г., следва да бъде отменено само в тези си части, като се съобрази
крайния резултата от воденото дело пред ОС Бургас.
Решаващия
състав приема, че към настоящия момент не следва да присъжда разноски предвид,
че не е приключило производството по всички предявени искове.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА И.Л.
р.25.11.1980г. гражданка на Л*** да заплати
на „Б**** със
седалище и адрес на управление *** следните суми :
за 2015г.
изцяло за сумата от 50.43евро
887.10евро
за 2016г. като за разликата над тази сума до претендираните
1 300евро претенцията се отхвърля
887.10евро
за 2017г. като за разликата над тази сума до претендираните
1 300евро претенцията се отхвърля
заедно със
законната лихва върху главниците считано от датата на сезиране на
съда-22.11.2017г. до окончателното изплащане на главниците, на сно. чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Л.
р.25.11.1980г. гражданка на Л****, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***
следните суми :
9.70евро върху
главница от 50.43евро за времето от 1.01.2016г. до 22.11.2017г., като за
разликата над тази сума до претендираните 10евро иска
се отхвърля
100евро върху
главница от 887.10евро за периода от 2.03.2016г. до 22.11.2017г.
65.55евро върху
главница от 887.10евро за времето от 2.03.2017г. до 22.11.2017г., като за
разликата над тази сума до претендираните 100евро
иска се отхвърля
ОТМЕНЯ
определението за даване ход по същество от открито съдебно заседание проведено
на 20.11.2018г. само по отношение на предявените искове за заплащане на сумите
от 1 215евро за допълнителни услуги предоставени на ответницата през
2015г. произтичащи от ползване на имота й от трети лица за времето от
23.07-4.08.2015г. и от 14.08. до 29.08.2015г. и 100евро лихва за забава върху
тях за времето от 30.08.2015г. до 22.11.2017г.
СПИРА
производството по предявените искове за заплащане на сумите от 1 215евро
за допълнителни услуги предоставени на ответницата през 2015г. произтичащи от
ползване на имота й от трети лица за времето от 23.07-4.08.2015г. и от 14.08.
до 29.08.2015г. и 100евро лихва за забава върху тях за времето от 30.08.2015г.
до 22.11.2017г. до приключване на производството по гр.д.№1191/2017г. на ОС
Бургас.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването, а в частта на спирането срокът за
обжалване е едноседмичен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: