Определение по дело №365/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба на А.М. И. от БАК, в качеството й на пълномощник на С. К. К. от Гр.С., насочена против Решение № 4107/13.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 510/2010 г. по описа на РС Г. Д..

С въззивната жалба се правят оплаквания, които следва да се квалифицират като такива за постановяване на атакуваното решение при нарушение на съдопроизводствените правила /неправилна и едностранчива преценка на събраните по делото доказателства/, в противоречие на материалния закон - ТЗ, както и за необоснованост.

За същите се навеждат подробни доводи и като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване отхвърляне на заявената с исковата молба претенция.

Въззиваемият оспорва жалбата в с.з. и поддържа обоснованост на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд се е развило след проведено заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, като по реда на чл.422 от ГПК е предявен иск от въззивника – заявител в заповедното производство, с който е било поискано от районния съд да признае за установено по отношение на ответника-въззиваем, че същият дължи на ищеца сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от дата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК – 17.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

От приобщените в хода на производството пред районния съд писмени доказателства се е установило безспорно, че на 04.05.2009 г. въззиваемият е подписал приобщения по делото като писмено доказателство документ, озаглавен „запис на заповед”.

Със същия се е задължил безусловно да заплати на въззивника сумата от 8 000лв. до 31.08.2009 г.

В хода на производството пред районния съд по повод откритото производство по оспорване истиността на този документ е била допусната и изслушана съдебно-графическа експертиза.

Последната докладвала, че документът е подписан от ответника.

Като кредитирал установеното от експертизата районният съд приел направеното оспорване за неоснователно, както и че документът е автентичен - подписан е от лицето, което се сочи за негов издател – въззиваемия – ответник.

В хода на производството не е бил спорен фактът, че въззиваемият не е заплатил посочената в документа „запис на заповед” сума на въззивника.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че искът, с който е сезиран е допустим /не е изложил конкретни доводи в тази насока/.

Разглеждайки го по същество приел също, че е неоснователен.

За да мотивира този си краен извод изложил съобаржнеия, че в обстоятелствената част на исковата молба не се сочи дали е имало друго правоотношение между страните по повод на което е подписан и записа на заповед.

За това в настоящото производство било достатъчно да се изследва въпроса дали между страните е възникнало твърдяното менителнично правоотношение, вкл. дали по същото в тежест на ответника съществува задължението да заплати исковата сума и дали това задължение е изискуемо.

Навел, че правоотношението между страните според ищеца е възникнало въз основа на представения по делото „запис на заповед”, за който от страна на ответника е възразено, че липсват всички изискуеми реквизити на същия.

Посочил, че съгласно разпоредбата на чл.535 от ТЗ записът на заповед следва да съдържа задължителни реквизити, които са изчерпателно изброени, а в следващия текст - чл.536, са посочени последиците в случаите, когато документът не съдържа някои от реквизитите.

В общия случай следва да се приеме, че документът не представлява запис на заповед, като са посочени накои изключения от това правило.

За конкретния случай навел, че представеният по дело документ е озаглавен запис на заповед и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, освен този по чл.535,т.1 от ТЗ.

Съгласно тази точка „записът на заповед” следва да съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан.

В настоящия случай наименованието се съдържа само в заглавието.

Това районният съд приел, че не е достатъчно, поради което и извел, че в представения от ищеца документ липсва един от задължителните реквизити, които следва да съдържа записа на заповед, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК.

Изложил съображения, че липсата на този реквизит не попада в изключенията на чл.536 от ТЗ, с оглед на което и този докумет не представлява запис на заповед.

Като последица от това и след като подписания от ответника документ не представлява „запис на заповед” заключил, че между страните не е възникнало по повод на същия валидно менителнично правоотношение, респ. - не е налице задължение от страна на ответника за изплащане на исковата сума по такова правоотношение.

При гореизложеното и съобразявайки наведените доводи от страните пред въззивна инстанция, решаващият състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивника - ищец в производството пред районния съд, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд при спазване на съдопроизводствените правила е установил точно релевантните за предмета на спора факти, след което анализирайки ги е приложил точно материалния закон, касаещ спора между страните.

В т.см. правнонесъстоятелни са възраженията във въззивната жалба за постановяване на последното при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчиво и превратно тълкуване на приобщените по делото доказателства.

Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че районният съд е обсъдил всяко едно от ангажираните пред него доказателства по отделно и в съвкупност и анализирайки ги правилно е установил релевантните за предмета на спора факти.

На самостоятелно основание следва да се отбележи, че като е установил точно релевантните за предмета на спора факти при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, районният съд е приложил точно относимия към спора материален закон.

Изводите му по съществото на спора са изцяло съобразни и съобразени с конкретните данни по делото, като изложените мотиви от районния съд в горната насока са достатъчно подробни и изчерпателни, вкл. съобразени с трайно установеното по подобни казуси в съдебната практика, поради което и за избягване на излишно приповтаряне, с оглед споделянето им от въззивната инстанция, последната препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Само за пълнота на изложението досежно допустимостта на заявената искова претенция въззивната инстанция счита за необходимо да допълни, че същата е предявена в установения от чл.415 ГПК преклузивен срок от надлежно активно процесуално лагитимирана страна срещу надлежно процесуално пасивно легитимирана такава, поради което и е процесуално допустима.

По изложените съображения атакуваното решение, като правилно и обосновано, следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на осн.чл.272 ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4107/13.12.2010 г., постановено по Г.д.№ 510/2010 г. по описа на РС Г. Д..

Решението поделжи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: