№ 254
гр. Ботевград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231810101158 по
описа за 2023 година
С исковата молба от В. П. Р. и П. Р., чрез пълномощника им адв. П. П. от САК, срещу
***** и „******“ ЕООД са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове: 1.) срещу ***** с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
сумата от 917 лв., представляваща недължимо платена сума за учредяване на сервитут
за прекарване на ***** отклонение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2.) срещу ***** с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4536 лв., представляваща платена с
лични средства цена за прекарване на ***** отклонение, със стойността на която
***** се е обогатила чрез спестяване на дължим разход, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 3.) евентуален иск срещу „******“ ЕООД с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 4536 лв., представляваща платена с лични средства цена за
прекарване на ***** отклонение, със стойността на която „******“ ЕООД се е
обогатила чрез спестяване на дължим разход, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Уточнено е в открито съдебно заседание, че ищците предявяват претенциите си в
условията на уговорена помежду им активна солидарност, като плащането на
задълженията към когото и да е от двамата би имало погасителен ефект за целия
размер на вземанията.
Ищците сочат, че са собственици на жилищна сграда, находяща се в *****, кв.
175 по плана на гр. Правец, общ. Правец. Макар имотът да се намирал в урбанизирана
1
територия, до него не достигали нито водопроводни, нито канализационни мрежи.
Ищците отправяли многократни запитвания, както към *****, така и към оператора
„*****“ ЕООД, относно изграждане на водопроводно и канализационно отклонение
към имота, но опитите им останали без резултат. Затова ищците били принудени от
обстоятелствата да изградят сами и за своя сметка обслужващи външни ***** връзки.
По този повод, на 15.07.2019 г. ищцата В. П. Р. сключила договор за строително –
монтажни дейности с *****“ ООД – Ботевград за изграждане на въпросното *****
отклонение към имота. В изпълнение на възложеното, било изградено 30 м. сградно
канализационно отклонение до процесния имот, възлизащо на стойност 4536 лв. (с
вкл. ДДС), за което бил съставен Протокол за СМР от 24.07.2019 г., както и Фактура №
449/24.07.2019 г. Акцентира се, че водопроводните и канализационните отклонения,
които преминават през общински имоти, представляват съоръжения на техническа
инфраструктура и следва да бъдат изградени от съответната община и представляват
публчина общинска собственост. Тъй като ищците сами и за своя сметка извършили
изграждането, същите спестили разходи на *****, поради което считат, че е налице
неооснователно обогатяване на ответника *****. С уточняваща молба от 05.09.2023 г.
ищците поясняват, че едновременно предявяват иска си в условията на евентуалност и
срещу експлоатационното дружество „*****“ ЕООД. Тъй като въпросните външни
връзки преминавали през терени – общинска собственост, в полза на ищците бил
учреден сервитут за прекарване на сградно водопроводно отклонение и сградно
канализационно отклонение със Заповед от 20.11.2018 г. на Кмета на *****.
Общинският съвет на ***** със свое Решение № 142/01.06.2018 г. приел цена за
учредения сервитут, както следва: 687 лв. – пазарна цена за правото на прокарване на
сградно канализационно отклонение до *****, кв. 175 по плана на гр. Правец, както и
180 лв. (след последваща корекция с Решение № 243/05.10.2018 г.) - пазарна цена за
правото на прокарване на сградно водопроводно отклонение до *****, кв. 175 по
плана на гр. Правец. Ищците заплатаили процесните суми на *****, както и още 50 лв.
(или всичко 917 лв.), за което им била издадена приходна квитанция № 1581/28.05.2018
г. Предвид обстоятелството, че изградените отклонения са публична общинска
собственост, ищците намират, че извършеното учредяване на сервитут не би могло да
произведе действие. Коментираната по – горе заповед на кмета на ***** била
нищожна, тъй като разпореждането с вещи публична общинска собственост не се
допускало. Ето защо, за ищците се пораждало право да тъсят връщане на процесната
сума от 917 лв. като недължимо платена. По същество искането към съда е да се
осъдят ***** и в евентуалност „******“ ЕООД да заплатят на ищците сумата от 4536
лв., представляваща платена с лични средства цена за прекарване на ***** отклонение,
със стойността на която ***** и „******“ ЕООД са се обогатили чрез спестяване на
дължим разход, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; както и да се осъди ***** да заплати на
2
ищците сумата от 917 лв., представляваща недължимо платена сума за учредяване на
сервитут за прекарване на ***** отклонение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът ***** е получил препис от исковата молба, като в законоусТ.ения
срок е депозирал отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Разпоредбата на
чл. 69, ал. 2 от ЗУТ предвиждала възможност проводите и съоръженията на
техническата инфраструктура да се изграждат за сметка на собствениците при условия
и ред, определени с наредба на общинския съвет. Т.е. законът предоставял възможност
на трети лица в свой интерес да финансират изграждането на съоръжения на
техническата инфраструктура. Именно това свое право упражнили ищците, като
инициирали процедура по прокарване на сградно канализационно и сградно
водопроводно отклонение до собствения си имот от съществуващата улична
канализация и съществуващия уличен водопровод. Искането на ищците било
удовлетворено и била изпълнена процедурата за учредяване право на прокарване на
отклонения, превидена в Наредба № 5 на ОбС - Правец за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество. В съответствие с нормите на чл.
193, ал. 8 от ЗУТ и чл. 210 от ЗУТ била определена цена на правото на прокарване и
били съставени съответните протоколи. В заключение искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се
оспорва като неоснователен, а в условиятя на евентуалност – като завишен по размер с
оглед критерия за справедливост. По отношение на втория иск се акцентира, че съгл.
чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост няма забрана за учредяане на
ограничени вещни права върху имоти публична общинска собственост, а единствено е
въведено изискване това да става по определен в закона ред. В същия смисъл била и
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Затова и нормата на
чл. 193, ал. 4 от ЗУТ не разграничавала имотите според вида на собствеността. В
заключение, всички доводи относно твърдяната нищност на атакуваната заповед на
кмета на ***** били неоснователни, а оттам неоснователен се явявл и вторият
предявен иск.
Ответникът „******“ ЕООД София също е депозирал отговор в законоусТ.ения
срок. Намира предявения срещу себе си иск за допустим, но неоснователен. По
смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите, дружеството било ***** оператор и
възмездно предоставяло ***** услуги на потребителите на територията на Софийска
област. Дружеството нямало нормативно вменено задължение да изграджа сградни
***** отклонения безвъзмездно. Ищците многократно били уведомявани за това, във
връзка с подадени от тях заявления. Редът за присъединяване на недвижими имоти на
потребили към ***** мрежи бил разписан в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
Съгл. чл. 8, ал. 1 от Наредбата, предоставянето на ***** услуги се осъществявало при
публично известни общи условя на оператора, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от абонатите. По същество се иска отхвърляне на иска срещу
3
„******“ ЕООД София, претендират се съдебно – деловодни разноски и се навежда
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
насрещните страни.
В откритото съдебно заседание ищците и отв. ***** чрез процесуалните си
представители заявяват, че поддържат доводите и исканията си, изложени съответно в
исковата молба и в отговора. Отв. „******“ ЕООД – София, редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за усТ.ено следното
от фактическа страна:
С Договор за извършване на строително – ремонтни работи от 15.07.2019г.
ищцата В. П. Р. е възложила *****“ ООД – гр. Ботевград да извърши следните
дейности в процесния недвижим имот: изкопни дейности с извозване на строителен
отпадък на 6 км.; изкопни дейности на дълбочина 200 см. и ширина 80 см., с дължина
30 м.; полагане и изграждане на канализационно отклонение; присъединяване на
имота към съществуваща улична шахта; полагане на пясъчна посипка и заспиване с
фракция; полагане на дебелостенни тръби Ф200 и строителни материали; превоз на
тръби и строителни материали, доставка и монтаж. Уговорената цена е в размер на
3780 лв. без ДДС, а с начислен ДДС възлиза на 4536 лв. За стойността на извършените
СМР по договора в приложен Протокол за изграждане на сградно канализационно
отклонение от 24.07.2019 г., изд. от дружеството изпълнител. От Фактура №
449/24.07.2019 г., съвкупно разгледана с Отчет по сметка № 7/01.08.2019 г., изд. от
„Юробанк България“ АД, се усТ.ява, че сумата от 4536,00 лв. за изкопаване,
изграждане и засипване на канализация с дължина 30 м. е изплатена по банков път от
възложителя на изпълнителя.
Приблизително година преди сключване на коментирания по – горе договор за
СМР, със свое Писмо изх. № 9400-2784(1)/28.08.2018 г. отв. ***** е уведомил ищцата
В. П. Р. във връзка с нейна молба за изграждане на улична инфраструктура, че по
отношение на изграждането на сградни водопроводно и канализационно отклонение
към имота й, следва да се обърне към „*****“ ЕООД – София, тъй като последното
дружество стопанисва мрежата и е оператор към ***** Асоциация – Софийска област.
С Молба вх. № 366/20.03.2019 г. двамата ищци са отправили искане към отв.
„*****“ ЕООД да получат писмен конкретен отговор от ***** оператора дали ще
изгради канализационна инфраструктура към имота им. В молбата се акцентира, че
ищците от 2016 г. многократно за запитвали и двете ответни дружества ***** и
„*****“ ЕООД – София относно изграждане на въпросната канализационна
инфраструктура, като са получили писмен отговор от първия ответник – *****, че
отговорността за изграждането на ***** инфраструктура е на „*****“ ЕООД – София.
4
В случай, че вторият ответник „*****“ ЕООД – София откаже да поеме разходите по
изграждането на ***** отклоненията, ищците са помолили да им се даде отговор на
въпроса дали ако те като собственици на имота поемат този разход, ***** операторът
ще им възсТ.и похарчените средства чрез прихващане с техни бъдещи задължения към
„*****“ ЕООД – София. С Писмо от 28.08.2019 г. до „*****“ ЕООД – София ищците
са поискали от дружеството да им възсТ.и сторените разходи за изграждане на
канализационно отклонение, като са приложили договора за СМР, протокола за СМР и
фактура. С Писмо изх. № 1410/08.11.2019 г. „*****“ ЕООД е отговорило на поредно
искане на ищцата за възсТ.яване на сумата, заплатена от нея за изграждане на сградно
канализационно отклонение. В заключителната част на писмото ответното дружество
сочи, че не разполага с финансови средства за изграждане на дълги канализационни
отклонения.
С Решение № 142/01.06.2018 г. на Общински съвет на ***** е приета цена за
правото на прокарване на сградно канализационно отклонение (СКО) и сградно
водопроводно отклонение (СВО), съответно 687,00 лв. и 204,00 лв., коригирана с
Решение № 243/05.10.2018 г. на Общински съвет на *****. Окончателно определената
цена от 867,00 лв. е заплатена на *****, видно от Приходна квитанция №
3670/16.11.2018 г. След внасяне на така определената такса е издадена Заповед № 3-884
от 20.11.2018 г. на Кмета на *****, с която е учредено право на прокарване на
водопроводно отклонение и канализационно отклонение от общи мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура. Видно от приходни квитанции № 3670/16.11.2010 г. и
№ 1581/28.05.2018 г., съответно за 867,00 лв. и 50,00 лв., за възмездното учредяване на
сервитут ищците са заплатили общо 917,00 лв. по сметка на *****.
След изграждане на ***** отклоненията със собствени средства ищците са
сключили Предварителен договор за присъединяване на недвижими имоти и
потребители на услуги към ***** мрежи, експлоатирани от „*****“ ЕООД – София №
ТО-1328/19.07.2018 г. На 28.10.2019 г. са сключили и Договор № 492146/2019 г. за
предоставяне на „*****“ услуги на потребителите от „******“ ЕООД – София.
Според заключението на съдебно инженерно-техническата експертиза
процесните сградно канализационно отклонение (СКО) и сградно водопроводно
отклонение (СВО) понастоящем са свързани с уличната ***** система, изградени са
съгласно приложимата нормативна база и действат според предназначението си.
Посочено е, че съгл. чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ***** системи, водопроводното
отклонение е елемент на техническата инфраструктура и представлява участък от
водоснабдителната система. Също така, съгл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата,
канализационното отклонение е част от уличния канал. Вещото лице по СТЕ е приело,
че пазарната стойност за изграждането на СКО (без ДДС) е 3840,00 лв., а за СВО се
свежда единствено до разходите за изкопни работи и възлиза на 480 лв. Съдът
5
кредитира заключението по СТЕ като аргументирано и обективно.
При така усТ.еното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД срещу *****
За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД , ищците следва да проведат
пълно и главно доказване на следните факти: 1.) свое обедняване в конкретен размер;
2.) съответстващо му обогатяване на ответника и 3.) косвена връзка между
обедняването и обготяването.
Касае се за водопроводно отклонение и канализационно отклонение, свързващи
общата улична ***** мрежа и процесния имот на ищците. Тези отклонения
представляват съоръжения на техническа инфраструктура в урбанизирани територии
съгл. чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, бук. а) и б) от Закона за
водите са публична общинска собственост. Според чл. 64, ал. 3 от ЗУТ проводите и
съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират
от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества,
освен ако в специален закон не е предвидено друго. Логиката е, че когато са
разположени в държавна собственост или касаят държавни обекти, съоръженията на
техническата инфраструктура трябва да бъдат изградени от държавата и са нейна
собственост; когато се намират в общинска собственост или касаят общински обекти,
тези съоръжения трябва да бъдат изградени от общината и остават нейна собственост;
експлоатационните дружества трябва изградят тези обекти, които са необходими за
изпълнение на нормативно възложени им функции и които впоследствие ще останат в
тяхна собственост. В процесния казус собственик на водопроводното и
канализационното отклонение по силата на цитираните законови разпоредби се явява
*****. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗУТ собственикът на общите водоснабдителни и
канализационни мрежи и съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните и
канализационните инсталации на всички недвижими имоти в териториалния обхват на
мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите.
Затова задължението за изграждането на процесните ***** отклонения принадлежи на
ответника *****. Поемайки разходите за изграждане на техническа инфраструктура,
достигаща до имота им, ищците са изпълнили чуждо задължение и следва да бъдат
обезщетени по правилата за неоснователно обогатяване или за водене на чужда работа
без натоварване, като материално правно легитимирана да отговаря за задълженията е
***** (в този смисъл Решение № 356/07.10.2011 г. по гр. д. № 853/2010 г. на ВКС, IV
г.о.; Определение № 304/07.04.2015 г. по т. д. № 2559/2014 г на ВКС, I т. о.;
Определение № 970/27.10.2015 г. по гр. д. № 3719/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.).
В конкретния случай отговорността на ответника ***** следва да се реализира
по субсидиарния състав на неоснователно обогатяване, а именно чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
6
Макар ищците да са имали личен интерес да поемат и водят чужда работа без
пълномощие (Negatorium gestio), същите не са имали субективната увереност и
намерение да поемат работа на *****, като последващо да създадат договорни
отношения с обратна сила с *****. Поначало гесторът (управителят на чуждата работа)
следва да съобщи на доминуса (заинтересования), че е поел работата, че я е завършил,
както и да даде сметка за управлението в съответствие с предполагаемата воля на
доминуса. В случая ищците, субективно уверени, че „*****“ ЕООД – София има
задължение да изгради инфраструктурата, са предприели подобни действия спрямо
втория ответник - „*****“ ЕООД – София, но не и спрямо *****. Затова, а и по арг. от
чл. 61, ал. 3 ЗЗД, отношенията между ищците и първия ответник – ***** следва да се
уредят по правилата за неоснователно обогатяване.
Налице е имуществено разместване – патримониумът на ищците е намалял с
изразходваната сума за изграждане на ***** отклоненията, чието заплащане е
доказано, а ответникът се е обогатил, като е спестил този следващ му се разход.
Между обогатяването и обедняването е налице житейска, косвена връзка.
Относно размера, до който искът следва да бъде уважен, вещото лице по СТЕ е
приело, че пазарната стойност за изграждането на СКО (без ДДС) е 3840,00 лв., а за
СВО се свежда единствено до разходите за изкопни работи и възлиза на 480 лв.
Следователно размерът с вкл. ДДС за СКО и СВО възлиза общо на 5184,00 лв. Ищците
претендират, а и са доказали плащането на 4536,00 лв., поради което претенцията им
се явява основателна до пълния предявен размер, съгл. диспозитивното начало.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД срещу „******“ ЕООД
Предвид изхода на спора по така разгледания главен иск срещу ***** и
съединяването със същия в условията на евентуалност на иск срещу „*****“ ЕООД –
София, то евентуално съединеният иск срещу „*****“ ЕООД – София не следва да се
разглежда по същество, тъй като не е настъпило вътрешно-процесуалното условие за
това.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , ищците следва да
проведат пълно и главно доказване, че са заплатили на ответника твърдяната сума в
съответния размер при изначална липса на правно основание за това. В тежест на
ответника е да докаже наличие на правно основание за така настъпилото имуществено
разместване.
С оглед конкретно въведените доводи от ищците, съдът следва да извърши
инцидентен контрол върху валидността на административен акт – Заповед № 3-884 от
7
20.11.2018 г. на Кмета на *****, тъй като въпросът за валидността на
административния акт е обуславящ за гражданскоправния спор, предмет на
настоящото производство. С коментираната заповед е учреден сервитут – право на
прокарване на водопроводно отклонение и канализационно отклонение от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Както по – горе в изложението
се усТ.и обаче, касае се за техническа инфраструктура в урбанизирана територия,
която е публична общинска собственост. Съгл. чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската
собственост е налице императивна забрана имоти и вещи - публична общинска
собственост да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти,
публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права
само в случаите, определени със закон. Предвидената възможност по чл. 193, ал. 4 ЗУТ
е изключителна (при липса на друга възможност) и не допуска обременяването с
вещни тежести на имоти с характеристика на публична собственост (по арг. от чл. 193,
ал.5 и 6 ЗУТ). В същия смисъл е Определение № 304/07.04.2015 г. по т. д. №
2559/2014 г на ВКС, I т. о. Затова обсъдената заповед на кмета на ***** е нищожна,
поради което и платената във връзка с нея такса в общ размер от 917,00 лв.
представлява престирано (дадено) без правно основание и по – конкретно при
изначално липсващо основание. Като такава, сумата от 917,00 лв. подлежи на връщане,
поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ***** следва да бъда осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 2 032,00 лв. (две хиляди и тридесет и два лева),
представляваща сторени разноски, от които 232,00 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за СТЕ и 1 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Предвид, че депозитът за вещо лице е бил увеличен с 427,74 лв. и тази разлика е
изплатена от бюджета на РС – Ботевград, то ответникът ***** следва да бъде осъден
по реда на чл. 77 ГПК да заплати по сметка на РС – Ботевград така посочената сума.
На ответника „******“ ЕООД - София разноски не следва да се присъждат,
доколкото такива не са сторени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД ***** с ЕИК: **** с
адрес: гр. Правец, *****, да заплати солидарно на В. П. Р. с ЕГН: ********** и П. Р. с
ЛНЧ: **********, и двамата с адрес: *****, сумата от 4536,00 лв. (четири хиляди
8
петстотин тридесет и шест лева), представляваща платена с лични средства цена за
прекарване на водопроводно и канализационно отклонение до жилищна сграда,
находяща се в *****, кв. 175 по плана на гр. Правец, общ. Правец, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ***** с ЕИК: ****
с адрес: гр. Правец, *****, да заплати солидарно на В. П. Р. с ЕГН: ********** и П. Р.
с ЛНЧ: **********, и двамата с адрес: *****, сумата от 917,00 лв. (деветстотин и
седемнадесет лева), представляваща недължимо платена сума за учредяване на
сервитут за прекарване на водопроводно и канализационно отклонение до жилищна
сграда, находяща се в *****, кв. 175 по плана на гр. Правец, общ. Правец, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***** с ЕИК: **** с адрес: гр.
Правец, *****, да заплати солидарно на В. П. Р. с ЕГН: ********** и П. Р. с ЛНЧ:
**********, и двамата с адрес: *****, сумата общо 2032,00 лв. (две хиляди и
тридесет и два лева), представляваща сторени разноски, от които 232,00 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за СТЕ и 1 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК ***** с ЕИК: **** с адрес: гр. Правец,
*****, да заплати по сметка на РС – Ботевград сумата от 427,74 лв. (четиристотин
двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща увеличение
на депозита за СТЕ, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9