Решение по дело №427/2015 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 135

 

гр. Тутракан, 07.12.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 427/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно евентуално съединени искове по  чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС от Г.Д.Х. и Х.В.Х. (уточнени с Молба вх. № 570/03.02.2016 г. - л. 26, Молба вх. № 1525/29.03.2016 г. - л. 44 и в с. з. - л. 84, стр. 2 от пр.), упълномощили като процесуален представител от адв. С.С. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 6, л. 28), за установяване със силата на присъдено нещо спрямо ответника на собствеността им, придобита в режим на съпружеска имуществена общност в резултат на осъществено в периода 1998 г. – 2015 г. недобросъвестно давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС  върху

1.1. върху част от имот № 000133, която част е с площ 644 кв. м. и при граници, отразени с червена пунктирана линия върху скицата, приложена към заключението на приетата изслушаната по делото съдебна техническа експертиза (СТЕ)

и в условията на евентуалност:

1.2.  върху 1 244/ 11 970 ид. ч. от имот № 000133;

2. Твърди се че владението било установено след сключен договор за покупко – продажба от 24.04.1998 г. с майката на ищеца Х. – Д. Г..***  не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. С съдебно заседание се представлява от юрк. Г. (л. 61), която оспорва исковете.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

3. На 14.08.1968 г. ищците са сключили граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за брак № ******* г., изд. от общ. Русе (л. 29).

4. На 24.04.1998 г. е сключен Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.04.1998 г., заверен под вх. № 42 на 05.05.1998 г. в Кметство с. Пожарево, съгласно който Д. Г. е прехвърля на ищеца Г.Х. лозе от 0,500 дка в землището на Пожаревските лозя срещу задължение за гледане и издръжка.

5. От представените служебни бележки се установява, че ищеца Г.Х. е обработвала в периода 2008 г. - 2015 г. 0,5 дка лозе, представляващо

5.1. част от имот 000063 (съгл. Служебна бележка  изх. № 61/11.08.2008 г., изд. от Кметския наместник на с. Пожарево - л. 8);

5.2. част от масив № 111 (съгл. Служебни бележки  изх. № 60/17.06.2009, № 60/29.07.2010 г. № 84/31.08.2011 г., № 67/19.10.2012 г., от 25.09.2013 г., № 74/21.11.2014 г. и № 90/15.12.2015 г., изд. от общ. Тутракан изд. от Кметския наместник на с. Пожарево  (л. 8 - 11).

6. На 18.12.1998 г. (ДВ, бр. 151) е обнародван плана за земеразделяне на с. Пожарево, общ. Тутракан (л. 76).   

7. На 19.12.2008 г. от страна на ищеца Г.Х. е заведено исково производство срещи Община Тутракан за установяването на правото й на собственост върху лозе в землището на с. Пожарево, кв. 76 с площ 0,500 кв. м. Сочените основания на иска са обстоятелството, че семейството на ищеца ползвало имота от 1947 г. и имота й бил прехвърлен с Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.04.1998 г. Образувано е гр. д. № 465/2008 г. 

8. На 26.03.2009 г. с Допълнение към протоколно решение № 2/01.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ имот № 000111 е определен като такъв по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (л. 77, 78). 

9. На 29.05.2006 г. исковете на ищеца Х. по гр. д. № 465/2008 г.  са отхвърлени с Решение № 57/29.05.2009 г.

10. На 28.09.2009 г. е издаден Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 58 относно имот № 000111 (л. 80).

11. На 17.10.2011 г. е издаден Акт за публична общинска собственост № 70 относно имот № 000133 (л. 80).

12. По делото е изслушана СТЕ (л. 66, 67), която е установила, че обработвания от ищците имот е с площ от 644 кв. м. и представлява част от имот № 000133, отразена с червен пунктир върху приложената към заключението комбинирана скица. От същото заключение се установява, че процесното лозе е било част:

12.1. преди 2004 г. - от имот № 000076;

12.2. 2004 г. - 2008 г. - от имот № 000063;

12.3. 2008 г. - 2011 г. - от имот № 000111;

13. след 2011 г. - от имот № 000133.

14. От показаният на разпитаните по делото свидетели С. К. А., В. И. В., Г. В. К. (л. 89, 90) се установява следното:

14.1. Според свид. ищците обработват мястото

14.1.1. от 1983 - 84 г. (според свид. А.),

14.1.2. преди 1980 г. (според свид. В.),

14.1.3. „повече от 15 г.”, „от осемдесет и някоя година”  (според свид. К.).

14.2. Свидетелите сочат, че обработваното от ищците място надвишава по площ 1 дка.

14.3. Свид. индивидуализират имота, сочейки, че същият граничи от север с „драгата”.  Свид. В. твърди, че притежава съседния имот с № 000110, като индивидуализира обработваното от ищците място върху приложената скицата на л. 12 от делото.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

15. С оглед издаването на АПОС за ищците е налице правен интерес да установят със силата на присъдено нещо собствеността си върху имота.

16. С Решение № 57/29.05.2009 г. по гр. д. № 465/2008 г.  не е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на процесните искове. 

16.1. В производство по гр. д. № 465/2008 г. имотът не индивидуализиран в достатъчна степен. Ако се касае за имот № 000076 (вж. т. 12), обсъден в мотивите на Решение № 57/29.05.2009 г., същият е със значително по - голяма площ (около 29 дка - вж. л. 67). Ако се касае само за част от него, не са индивидуализирани границите на частта. В тази връзка не може да се установи дали се касае за част, идентична с процесната такава.

16.2. В производство по гр. д. № 465/2008 г. не са конкретизирани в достатъчна степен и придобивните основания, но от обстоятелствената част на исковата молба може да бъде направен извода, че се твърди придобиване въз основа на Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.04.1998 г. По настоящото дело се твърди различно придобивно основание - придобивна давност.

17. Освен това следва да се отбележи, че вторият ищец - Х.Х., не е участвал в производството по гр. д. № 465/2008 г., поради което решението по него не го обвързва.    

 

II. Относно придобиването на имота

 

18. По делото не са приведени доказателства относно придобиването на имота от ответника по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. “В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. […] Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.”[1]

19. „Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета (както е при одържавяването), или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници (както е при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не).”² Могат да бъдат посочени редица хипотези, при които собственическите права върху земеделски земи не са били отнети и съответно не подлежат на възстановяване, например:    

19.1. „ЗТПС (отм.) - чл. 12, ал. 1 - регламентира възможност за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон”[2].

19.2. „Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ ...”[3].

20. В този смисъл отнемането на собствеността не може да се презюмира само въз основа на факта, че имотът е земеделска земя, или че се намира извън регулационните граници на населеното място, а подлежи на доказване във всеки един отделен случай.

21. „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. […] Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост…”[4]

22. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 21 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о.; Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о.; Решение № 798 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2008 г., I г. о.; Решение № 202 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г., II г. о.; Решение № 930 от 25.10.10 г. на ВКС по гр. д. № 430/10 г. на I г. о.; Решение № 883/14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1432/09 г. на I г. о.; Решение № 100 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426/08 г. на IV г. о.

23. Доколкото по делото не се установява одържавяване на имота, общината не би могла да придобие собствеността върху него по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

 

24. От свидетелските показания се установява, че ищците са обработвали имота още през 90-те години на миналия век.

25. Намерението за своене обаче би могло да датира най - рано от датата на сключване на Договор за покупко - продажба от 24.04.1998 г.

26. Последното налага извода, че на 24.04.2008 г. ищците са станали собственици на процесния имот на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правото на собственост е придобито в режим на съпружеска имуществена общност съгл. чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. – отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.)

27. По отношение на осъщественото владение е неприложима забраната на чл. 86 от ЗС, доколкото имотът би могъл да стане общински най - рано на 26.03.2009 г. с постановяването на Допълнение към протоколно решение № 2/01.12.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Към този момент обаче собствеността вече е била придобита от ищците.

28. Владението е започнало през 1998 г., поради което не следва да бъде изследвана и нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.

 

Разноски

 

29. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати направените от ищците разноски, от които

29.1. на Г.Х. - 550,00 лв.;

29.2. Х.Х. - 150,00 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника ОБЩИНА ТУТРАКАН, с ЕИК по БУСЛТАТ ********, с адрес: ********, че ищците Г.Д.Х., с ЕГН  ********** и Х.В.Х., с ЕГН **********, притежават правото на собственост, придобито в режим на съпружеска имуществена общност в резултат на осъществено в периода 24.04.1998 г. – 24.04.2008 г. недобросъвестно давностно владение, върху част от имот № 000133 (сто тридесет и три) по плана за земеразделяне на с. Пожарево, общ. Тутракан, която част е с площ 644 кв. м. и граничи от север с имот № 000062, а от юг - с път за с. Дунавец, при граници, отразени с червена пунктирана линия върху скицата, приложена към заключението на приетата по делото съдебна техническа експертиза, неразделна част от решението.

ОСЪЖДА ответника ОБЩИНА ТУТРАКАН, с ЕИК по БУСЛТАТ ********, да заплати на ищеца Г.Д.Х., с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи на 550 лв. (петстотин и петдесет лева).

ОСЪЖДА ответника ОБЩИНА ТУТРАКАН, с ЕИК по БУСЛТАТ ********, да заплати на ищеца Х.В.Х., с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи на 150 лв. (сто и петдесет лева).

 

 

            ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: