РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Смолян, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200436 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба с вх. № 5043/04.10.2022г. от „*“ *, с ЕИК: *, със
седалище: *, представлявано от управителя *, депозирана чрез процесуалния
представител – адв. * от САК, със съдебен адрес: гр. * против Наказателно
постановление № 36- */09.09.2022г., издадено от * – *, с което на дружеството
– жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от
ЗДвП и чл. 53 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че съставът на
нарушението по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
изисква задължително с оглед защитата на санкционираното лице, а и за
извършване от съда на преценката за законосъобразност, още с АУАН да бъде
посочена и по този начин предявена на нарушителя датата, на която се твърди
да е настъпила релевантната промяна на обстоятелствата, както и датата, на
която се сочи да е извършено нарушението. Излага се, че нито
актосъставителят, нито наказващият орган е изпълнил задължението си да
индивидуализира фактическия си извод като посочи на коя дата приема да е
настъпила промяната.
Излага се, че изразът, употребен в нормата на 189, ал. 12 от ЗДвП
относно оправомощените от министъра длъжностни лица - "съобразно
тяхната компетентност", предполага наличието на материална и на
1
териториална компетентност. В конкретния казус обаче началникът на *“
Пловдив категорично не разполага с териториална компетентност да издава
НП за нарушения, извършени на територията на гр. Смолян. С такава
разполага единствено директорът на *- Пловдив, към която дирекция е
структуриран * Смолян, на чиято територия е извършено нарушението.
Поддържа се, че наказващият орган не е обсъдил обстоятелствата
относно наличието на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. *, която поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата –началник отдел „*“ в *, редовно призован, не
изпраща представител.
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят „*“ * притежавал Разрешение № * за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, които се осъществявали в пункт за технически прегледи,
намиращ се в гр. *. В пункта била внедрена система за управление на
качеството, съответстваща на *, която се използвала при провеждането на
периодичните прегледи. На 22.03.2022г. на жалбоподателя бил издаден нов
Сертификат с рег. № * на система за управление на качеството, съгласно * г.,
който бил валиден от 22.03.2022г. до 21.03.2025г. Промяната, свързана с
издаването на нов сертификат, следвало да бъде отразена в седемдневен срок
от нейното настъпване, т.е. до 23:59ч. на 29.03.2022г.
В тази връзка било установено, че „*“ * не е изпълнило задължението си
в 7-дневен срок от извършването на посочената промяна /до 23:59ч. на
29.03.2022г. / писмено да уведоми за същата изпълнителния директор на *
чрез ръководителя на съответното регионално звено. С оглед констатираното,
старши инспектор от * – гр. Смолян – свидетелят И. С. съставил на
жалбоподателя „*“ * Акт за установяване на административно нарушение с №
*/08.08.2022г. В
Въз основа на съставения АУАН, началникът на отдел „*“ в * – гр.
Пловдив издал атакуваното Наказателно постановление № 36- */09.09.2022г.,
с което за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 53 ЗАНН
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на
свидетеля И. С. и И. М., които съдът кредитира като обективни, логични и
последователни, както и приложените към делото писмени доказателства.
Същите са логични, непротИ.речиви, взаимно допълващи се и в пълнота
2
разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен *, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
По делото е установено и не се спори, че жалбоподателят „*“ * е лице,
притежаващо разрешение за извършване на периодични прегледи на
техническата изправност на ППС, съгласно чл. 16 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Следователно същото е било
задължено, съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата – при настъпила промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6-10 от
Наредбата, да уведоми в 7-дневен срок изпълнителния директор на * чрез
ръководителя на регионалното звено- в случая *- гр. Смолян. Разпоредбата на
чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредбата, включва два документа - сертификат за
внедрената в *но-техническия пункт система за управление на качеството по
чл. 11, ал. 5, издаден от орган по сертификация на системи за управление,
акредитиран от Изпълнителна агенция "*" или от чуждестранен орган за
акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно
признаване на * за област сертификация на системи за управление и
декларация за стартирала процедура по издаване на сертификат за внедрената
в *но – техническия пункт система за управление на качеството. С оглед
процедурата по сертифициране на внедрената система за управление на
качеството, а и от приетите писмени доказателства става ясно, че
сертификатът *: 2015 се издава, за да удостовери, че внедрената система за
управление на качеството при извършваната дейност от дружеството –
технически прегледи на ППС съответства на стандарт *: 2015. Този
сертификат е необходим, за да се издаде разрешение за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
В случая от доказателствата по делото се установява, че първоначалната
сертификация на „*“ * датира от 22.03.2019г. След изтичането на срока на
първоначалния сертификат, е издаден и процесният с рег. № * от 22.03.2022г.,
който е с валидност от 22.03.2022г. до 21.03.2025г. Следователно така
издаденият нов сертификат следва да се счита за ново обстоятелство, което
следва да бъде заявено по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредбата.
В чл. 24, ал. 1 от Наредбата изрично е посочено, че при промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 - 10,
лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на * чрез
ръководителя на съответното регионално звено на * в 7-дневен срок от
извършването на промяната или от узнаването й, като приложи документите,
които я удостоверяват. От цитирания текст следва, че 7-дневният срок за
заявяване на промяната ще започне да тече, когато са налице кумулативно
следните обстоятелства: настъпила промяна в обстоятелствата, удостоверени
3
с документите по чл. 18 от Наредбата; тази промяна да е узната от
задължения субект (доколкото е немислимо да му се вменява задължение за
уведомяване на * за промяна, която не е узнал) и задълженият субект реално
да е получил документите, които удостоверяват промяната, доколкото по
силата на чл. 24 от Наредбата е безусловно задължен да ги приложи към
уведомлението.
От изложеното следва, че в случая 7-дневният срок за жалбоподателя
би следвало да тече от датата на реалното получаване на сертификат с рег. №
* от 22.03.2022г. Този извод следва най-малкото от факта, че преди
получаване на сертификата задълженото лице не би могло да представи
същия в * за удостоверяване на промяната. От разпита на свидетелите С. и М.
не се установи *ните органи изобщо да са изследвали въпроса кога
визираният сертификат е реално получен от наказаното лице, а
доказателствената тежест за установяване на съставомерните белези на
извършеното нарушение е на АНО. Следователно, съдът приема, че не е
установена датата на извършване на нарушението, което само по себе си
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото пропускът
касае задължителен реквизит на НП (съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). С
оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са
допуснати пороци във връзка с установяване датата на извършване на
нарушението, които са неотстраними в съдебната фаза на процеса.
Същевременно изводът, че неуведомявайки изпълнителния директор на *,
чрез ръководителя на съответното регионално звено до 23:59ч. на 29.03.2022г.
за издадения нов сертификат, жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
24, ал. 1 от Наредбата, е необоснован т.е. административно – наказателното
обвинение по начина, формулиран в наказателното постановление се явява
необосновано.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. От процесуалния
представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на
разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН е основателно. От материалите по делото е видно, че направените от
жалбоподателя разноски са в размер на 400 лв. – за адвокатско
възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението за прекомерност, направено от ответника по жалбата е
неоснователно. Предвид това, * следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 36-
*/09.09.2022г., издадено от * – *, с което на „*“ *, с ЕИК: *, със седалище: *,
4
представлявано от управителя *, за нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 4,
т. 1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 53 ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА * – гр. София да заплати на „*“ *, с ЕИК: *, със седалище: *,
представлявано от управителя * сумата от 400лв./четиристотин лева/,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5