№ 379
гр. Горна О. , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
в присъствието на прокурора Галя Стефанова Николова-Димитрова (РП-
Велико Търново)
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101222 по описа за 2021 година
Иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК.
Предявени искове в условията на евентуалност: -иск по чл.127 ал.2 от СК; -иск по
чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; -иск по чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Ищецът М. ИВ. Н.(чрез адв.Р. К.В. от ВТАК) твърди в исковата молба, че е живял с
ответницата Г. СТ. Ш. на семейни начала до м.октомври.2018г., когато поради непреодолими
противоречия помежду им са се разделили. По време на съвместното им съжителство през 2017г.
се ражда синът им А.М. Н.. С Oпределение№308/29.03.2021г. по гр.дeло№1374/2020г. ГОРС
одобрил спогодба между М. ИВ. Н. и Г. СТ. Ш. по въпросите, касаещи упражняването на
родителските права, местоживеенето, изплащане на издръжка и режима ни лични отношения с
детето им А.М. Н.. Съгласно така постигнато споразумение упражняването на родителските права
върху детето А.М. Н. било предоставениона бащата М. ИВ. Н. и съответно беше определен режим
на лични отношения на майката с детето, а местожителство на детето А.М. Н. било определено в
дома на бащата в с.Д. ул.****№17 Общ.Л.. Със споразумението майката Г. СТ. Ш. се ангажирала
да започне да изплаща издръжка за детето, като признала дължимостта и се ангажира да заплати и
предявената издръжка за минал период. Твърди се, че до настоящия момент майката не била
изпълнила нищо от поетите ангажименти за издръжката на детето, както за текущата месечна
издръжка, така и за дължимата за минал период, чиито срок за заплащане бил 30.04.2021г. Това е
поредното безотговорно отношение на майката към сина си на фона на твърдяната от нея
материална обезпеченост от настоящия и годеник, мотивирало бащата М. ИВ. Н. да иска да бъде
лишена от родителски права. Твърди се, че ищецът се установил да живее и работи във
1
Ф.Р.Германия, където и към настоящия момент пребивава, заедно със съпругата си и общото им
дете. Получава постоянни доходи от трудово възнаграждение там, които са в значително по-
високи размери от тези, които е получавал в България. Ползва и много добро социално
подпомагане в страната. Работата му във Ф.Р.Германия позволя да предостави по-добра издръжка
и да осигури подобри условия за живот на семейството си. Установяването му в чужбина обаче
възпрепятства упражняването на възложените му родителски права за сина му А. и временно за
детето полага грижи неговата майка, съобразявайки определеното по гражданското дело
местожителство на детето, а именно в с.Д. ул.“****“№17 Общ.Л.. Бащата редовно изпраща
средства за задоволяване на всички нужди на детето от храна, облекло, детска градина, лекарства и
други. Подържа ежедневно контакт със сина си чрез социалните мрежи. При това положение
бащата настоява да продължи да се грижи за детето си лично като за целта получи разрешение от
съда да бъде променено местожителството на А., а именно детето да живее при него във
Ф.Р.Германия, в област Н.... град О.. улица **** щрасе .(Deutschland im Kreis Nederzaxen Oldenburg
Nadorststraße .), където ще бъде заедно с братчето си. За отглеждането на детето ще можел да
разчита и на съпругата си, която го подкрепяла и е полагала грижи за А. и когато са били в
Р.България. Предявени са: -иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК: -да бъде лишена от родителски права
майката Г. СТ. Ш. по отношение на детето А.М. Н. с ЕГН**********; -в условията на
евентуалност иск по чл.127 ал.2 от СК –да се определи местоживеенето на малолетното дете А.М.
Н. с ЕГН********** заедно с бащата М. ИВ. Н. във Ф.Р.Германия област Н... град О. улица ****
.; -иск по чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД -да бъде разрешено М. ИВ. Н. - баща и законен
представител на А.М. Н. с ЕГН********** да снабди А.М. Н. с ЕГН**********, с документ за
самоличност - паспорт по реда на ЗБЛД, без съгласието на майката Г. СТ. Ш.; иск по чл.127a от СК
ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД -да се замести липсващото съгласие на майката Г. СТ. Ш. за детето А.М. Н.
с ЕГН********** за пътуване във Ф.Р.Германия, придружавано от баща си М. ИВ. Н..
Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата Г. СТ. Ш., редовно призована, не депозира отговор на исковата молба, не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура
В.Търново - т.о.Г.О.(чрез прокурор Г.Николова) счита молбата за основателна. От приложените
документи от СИС и от изслушаните свидетели се установило, че майката Г.Ш. в продължение на
почти две години, не била плащала издръжка за детето и не се е грижила за него. Това е поведение
за основание за лишаване от родителски права.
Заинтересована страна - Д”СП” гр.Г.О., редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Родителите М. ИВ. Н. и Г. СТ. Ш. са осъществявали фактическо съжителство на семейни
начала в с.Д. Общ.Л. през периода от м.април.2014г. до 2018г. През време на това съжителство на
29.05.2017г. се ражда детето А.М. Н.. Родителите се разделят през м.март.2018г., като майката
взема детето със себе си, установява се за кратко в дома на родителите си, а след това в гр.Г.О..
Няколко месеца по-късно М. ИВ. Н. и Г. СТ. Ш. решават да се съберат и отново заживяват заедно.
В този период, в който живеят съвместно, през м.май.2019г. Г. СТ. Ш. заминава за Ф.Р.Германия, а
2
после и за Кр.Испания през м.май.2019г., като детето А. остава в семейната среда на баща си и
оттогава той се грижи за детето.
М. ИВ. Н. заживява на семейни начала със С.А.Т., като през време на това съжителство
двамата имат родено дете А. Миленов Н. ЕГН: **********.
Детето А.М. Н. от м.септември.2019г. посещава детска градина „Сладкопойна чучулига”
с.Д. Общ.Л..
През м.септември.2020г. в ГОРС е образувано гражданско дело№1374/2020г. по предявени
от страна на М. ИВ. Н. - лично и в качеството си на баща и законен представител на А.М. Н. с
ЕГН********** против Г. СТ. Ш. иск по чл.132 ал.1 т.2 от СК, като и в условията на
евентуалност по чл.127 ал.2 от СК. С Определение от 29.03.2021г. съдът е одобрил спогодба
между страните и е прекратил производството по делото. Одобрената спогодба има псоледиците на
влязло в законна решение, според което: -упражняването на родителските права върху А.М. Н. с
ЕГН********** е предоставено на бащата М. ИВ. Н. и е определено местоживеенето на детето в
дома на своя баща и законен представител М. ИВ. Н. на адрес: с.Д. ул.“****“№17 Общ.Л.; -на
майката Г. СТ. Ш. е определен режим на лични отношения и контакти с детето, както следва:
свободен режим, но не по-малко всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09h00min. часа в
съботния ден до 17h00min. на неделния ден, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато
бащата не е в платен отпуск, kaто майката да има право на лични отношения с детето и извън
определения режим с предварителна уговорка между бащата и майката на посочен имейл, при
възможност да бъде реализирана; -майката Г. СТ. Ш. се задължила да заплаща за детето А.М. Н. с
ЕГН**********, чрез неговия баща и законен представител М. ИВ. Н. месечна издръжка в размер
на 170.00лв., считано от 01.04.2021г. до настъпване на законни основания за изменението или
прекратяване на издръжката(издръжката е дължима до пето число на съответния месец и ще се
изплаща по банкова сметка с титуляр Н.Д.А./баба на детето/ по бащина линия); -майката Г. СТ. Ш.
се задължила да заплаща за детето А.М. Н. с ЕГН**********, чрез неговия баща и законен
представител М. ИВ. Н. издръжка за минало време/преди завеждане на исковата молба/ в размер на
1000.00лв., както и издръжка за минало време за периода от м.септември.2020г.-м.март.2021г.
включително, в размер на 1085.00лв.(издръжката следва да се изплати в срок до 30.04.2021г.).
Няма данни Г. СТ. Ш. да е изплащала издръжка за детето(нито текущата – в продължение
на четири месеца, а също и не е заплатила издръжката за минало време), видно от приложенoто
удостоверения от СИС на ГОРС с изх.№5890/14.09.2021г.
Според социален доклад, издаден от Д”СП” гр.Г.О., детето А. приоритетно се отглежда в
семейната среда на своята баба по бащина линия, като със споразумение между родителите
родителските права са предоставени за упражняване на бащата, който отсъства от страната -
установил се е да живее и работи във Ф.Р.Германия. Заедно с него е и настоящата му съжителка
С.Т. и синът им А.. Майката от три години е в Кр.Испания, където също осъществява ново
фактическо съжителство. За детето е осигурен чист и уютен дом, необходимите лични вещи, добра
хигиена на дома, осигуряват му се навременни медицински грижи, редовен прием на лекарства,
разнообразие на получената храна, ново и чисто облекло и обувки, сигурна и спокойна семейна
среда, внимание и грижи, посещения на детска градина и занимания по интерес. При извършеното
социално проучване не били установени нарушения на правата на детето и необходимост от
3
предприемане на мярка за закрила спрямо него, съгласно ЗЗДетето. То се отглежда в семейната
среда на своята баба, потребностите му са адекватно задоволени и към момента няма констатиран
риск от увреждане на психическото, физическото, нравственото или умственото му развитие.
В съдебно заседание на 16.09.2021г. соц.работник при Д“СП“ гр.Г.О., във връзка с
направените проучвания относно положението на детето А.М. Н. заявява, че детето А. се оглежда
от баба си по бащина линия в с.Д. Общ.Л.. И двамата му родители пребивават в чужбина(майката е
в Кр.Испания, а бащата във Ф.Р.Германия). На детето били осигурени подходящи условия за
отглеждане от бабата и бащата. Преки грижи за детето полага бабата, която го водела и на детска
градина, като бащата ги финансирал. Майката била подпомагана, с така наречените детски
надбавки, до заминаването си в чужбина през 2019г. Детето виждало майка си само на камера.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.Н.Д.А.(майка на ищеца)
твърди, че живее в с.Д. Общ.Л. в къща със съжителя и Н.Т. и детето А.. Свидетелката полага грижи
за детето, като бащата М.Н. редовно изпращал издръжка по пощата. Свидетелката заявява, че
майката Г.Ш. не е търсила детето и не плащала издръжка за него. В края на м.май.2021г. майката
взела детето А. и го върнала след два часа. Имала информация, че понастоящем майката живеела
в Кр.Испания. Св.Н.Н.Т.(живущ на семейни начала с Н.Д.А. - майка на ищеца) потвърждава, че в
дома с Н.Д.А. живее и детето А. Н.. Бащата пращал редовно пари от чужбина. Майката не търсила
детето. В края на пролетта на 2021г. майката се върнала за кратко от Кр.Испания и взела детето
А.. Върнала след два часа, заявявайки, че не можела да се справи….
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според чл.132 ал.1 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато: т.1 -
поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или
имуществото на детето, от което е настъпил особено тежък случай; т.2 - без основателна причина
родителят трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Такъв е и настоящия случай в
производството по реда на чл.133 от СК. При така установената фактическа обстановка, съдът
намира предявеният иск за лишаване от родителски права на Г. СТ. Ш. на основание чл.132 ал.1
т.2 от СК като родител по отношение на детето А.М. Н. с ЕГН**********за процесуално
допустим.
В конкретния случай поведението на майката представлява пълно пренебрегване на
родителския си дълг. Касае се до виновно поведение, изразяващо се в неизпълнение на своите
задължения, което е регламентирано в чл.122, чл.125 и чл.143 ал.1 от СК, според които
родителят е длъжен да се грижи за децата си, да ги подготвя за общественополезна дейност, както
и да им осигурява издръжка до навършване на пълнолетие. Всъщност това е цялостно
неизпълнение на родителските задължения – тежко и укоримо виновно бездействие. Като критерий
може да служи само житейската практика и моралът. Установено е, че майката не е полагала грижи
за детето и не е осъществявала какъвто е и да било контакт с него.
“Отглеждането” на детето изисква непрекъснати непосредствени материално-технически
грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на
родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и под
грижите на родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние
4
на родителите детето може да получи начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но
то може да възприеме и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не
поведението на родителя, а неговото отражение върху детето, изразяващо се в негативното
засягане на основните му права. Според чл.18 т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от
ОС на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в сила от
03.07.1991г. родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на
детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция
дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на
неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на
специална закрила и помощ, оказвана от държавата.
В тази връзка, разгледан по същество искът се явява основателен и следва да бъдат уважен.
Анализът на установените факти налага единствено възможния извод, че са налице основанията,
визирани в чл.132 ал.1 т.2 от СК, а именно ответницата не полагала необходимите адекватни
грижи за детето, в т.ч. и не е давала издръжка за него. Това мотивира съда да приеме, че Г. СТ. Ш.
чрез своето поведение съзнателно(виновно) създава опасност за личността, възпитанието и
сигурността на детето си, както и за един продължителен период време се е дезинтересирала от
А.М. Н. и се е „самоосвободила” от родителските си функции. Налице умишлено безотговорно
поведение във връзка с изпълняване на задълженията като родител. Ето защо, съдът следва да
постанови решение, с което да лиши от родителски права ответницата Г. СТ. Ш. по отношение на
детето А.М. Н..
Съгласно нормата на чл.134 от СК съдът при всички случаи на лишаване от родителски
права е длъжен да определи и мерки относно личните отношения между лишения от родителски
права родител и детето, както и определя издръжка за детето. Следва да се вземе предвид и факта,
че в производството по гр.дело№1374/2020г. на ГОРС, с Определение от 29.03.2021г. съдът е
одобрил спогодба между страните, която спогодба е с последиците на влязло в законна сила
решение, с която са определени и мерките относно личните отношения между лишения от
родителски права родител Г. СТ. Ш. и детето А.М. Н., както и определя издръжка за детето А.М.
Н.. В този смисъл съдът не дължи ново произнасяне в настоящото производство.
Разглеждането на евентуалния иск/искове зависи от сбъдването на поставено от самия ищец
условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Ако съдът уважи предходния по ред на
заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало
условието, под което е предявен(Решение№210/27.07.2015г. по гр.дело№5600/2014г. – IVг.о. ВКС).
С оглед уважаването на иска по чл.132 ал.1 т.2 от СК, не подлежат на разглеждане исковете по
чл.127 ал.2 от СК, по чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД, по чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
При този изход на делото и на основание чл.. ал.1 от ГПК, ответницата Г. СТ. Ш. следва да
бъде осъдена да заплати на М. ИВ. Н. сумата 25.00лв., представляваща направените по делото
разноски(ДТ по чл.16 от Тарифа за ДТССГПК).
Съгласно чл.136 от ГПК съдът следва служебно да съобщи на общината по постоянен
адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, както и да изпрати препис от
решението и на Д”СП” по настоящия адрес на детето(Д”СП” гр.Г.О.), която да предприеме
подходящи мерки и при необходимост предложи учредяване на настойничество или
5
попечителство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА по иск на М. ИВ. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Д.
ул.****№17 Общ.Л., с известен адрес: Ф.Р.Германия, в област Н.... град О.. улица ****
.(Deutschland im Kreis Nederzaxen Oldenburg Nadorststraße ., против Г. СТ. Ш. с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.Г.О. ул.“****“№4 ет.I и настоящ адрес: с.Д. ул.****№17 Общ.Л., ОТ
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Г. СТ. Ш. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.“****“№4 ет.I
и настоящ адрес: с.Д. ул.****№17 Общ.Л., ПО ОТНОШЕНИЕ НА детето А.М. Н. – роден на
29.05.2017г. в гр.Г.О., с ЕГН**********.
ОСЪЖДА Г. СТ. Ш. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.“****“№4 ет.I и
настоящ адрес: с.Д. ул.****№17 Общ.Л., ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. Н. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: с.Д. ул.****№17 Общ.Л., с известен адрес: Ф.Р.Германия, в област
Н.... град О.. улица **** .(Deutschland im Kreis Nederzaxen Oldenburg Nadorststraße ., сумата
25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
След влизане на решението в законна сила препис от същото да се изпрати на общината по
постоянен адрес на родителя(Община гр.Г.О.) за вписване на лишаването от родителски права,
както и на Д”СП” по настоящия адрес на детето(Д”СП” гр.Г.О.), която да предприеме подходящи
мерки и при необходимост предложи учредяване на настойничество или попечителство.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
6