РЕШЕНИЕ
№....
04.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка Петракиева като
разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2389, по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от д-р В.М.К., ЕГН: **********,
чрез адв. В.М. от ПАК против Наказателно
постановление №НП-27-462/06.07.2015г. на Изпълнителен директор на И.а. „М.о.“***,
с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.116, ал.1 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/ и чл.117 от ЗЛЗ на жалбоподателя доц. д-р В.М.К. на
длъжност ***, *** Клиника по ортопедия и травматология, е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.71, т.2 от Закон за лечебните заведения – „***ът на клиника, отделение и лаборатория: планира,
организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в
структурата, която ръководи“.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
жалбоподателя и процесуалния му представител адв. В.М..
Ответната страна И.а. „М.о.“***, се
представлява от ст. юрк. Е.Т., който изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В даденият от съда срок страните представят
писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата по
отделно и в съвкупност намира за установено следното:
АУАН №А 27-462/01.02.2018г. е съставен от
свидетеля Д.З.Д., на длъжност – главен инспектор в ИА „Медицински одит“ в
присъствието на свидетели по съставяне и връчване на АУАН, съгласно чл.40, ал.3
на ЗАНН, д-р Ю.К.Ч. – гл. инспектор в ИАМО и д-р Р.И.Б. – държавен инспектор
против Доц. д-р В.М.К., адрес по месторабота „***“ ЕАД, гр. Плевен, ул. ***, на
длъжност *** *** Клиника по ортопедия и травматология, в негово присъствие, за
следното: Нарушение на чл.71, т.2 от Закон за лечебните заведения – „***ът на клиника, отделение и лаборатория: планира,
организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в
структурата, която ръководи“.
На основание Заповед № РД 27-462/17.11.2017г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински отид“, в периода от 20.11.2017г. до 24.11.2017г. вкл.,
комисия от длъжностни лица на ИАМО е извършила проверка на лечебното заведение:
„***“ ЕАД, гр. Плевен, със седалище и адрес на управление:*** А и адрес на
осъществяване на дейността: гр. Плевен, бул. ***, комисията установи следното:
Пациентът С.А. на 23.09.2017г. в 01:18 часа
след битова травма е посетил Ортопедичен кабинет на Спешно отделение към ***.
Прегледан е от дежурният *** и при рентгеновото изследване на дясната длан се
установяват данни за фрактура на 3-та и 4-та метакарпални
кости. Извършена е репозиция и гипсова имобилизация. При постъпването в СО на ЛЗ пациентът е
съобщил за употреба на алкохол. От представеното становище на ***я извършил
прегледа в СО, състоянието на пациента (употребата на алкохол и храна) са противопоказание за извършването на оперативна интервенция
към момента на постъпване в ЛЗ, поради което той е бил освободен. Сутринта на
същия ден, 23.09.2017г. С.А. е хоспитализиран с История на заболяването /ИЗ/
№33971/23.09.2017г. в Клиниката по ортопедия и травматология при *** – гр.
Плевен. На 28.09.2017г. пациентът е опериран в Клиника по ортопедия и
травматология, като е извършена микроинцизия на място
на фрактурата, репозиция под рентгенов контрол,
поставени са Киршнерови игли и е направена гипсова имобилизация.
От 23.09.2017г. до 28.09.2017г. С.А. се е
водил документално хоспитализиран в Клиниката по ортопедия и травматология при ***
ЕАД – гр. Плевен, без физически да е бил там.
Пациентът по време на хоспитализацията не е
бил в Клиника по ортопедия и травматология, като отсъствието му не е отразявано
в История на заболяването, а само в рапортните книги.
В ИЗ няма положен подпис на С.А., че е напуснал лечебното заведение. Поради
многократното физическо отсъствие от клиниката своевременно не е осъществена
проба за чувствителност към антибиотик, видно от книга за дневен рапорт, както
и не е било възможно двадесет и четири часовото предоперативно
проследяване на състоянието му.
Видно от предоставения график за месец
септември 2017г. на дати 25, 26, 27 и 28.09.2017г. доц. д-р В.К. – *** Клиника
по ортопедия и травматология е бил втора смяна на работа.
В длъжностната характеристика на *** клиника
в раздел V „Задължения и отговорности“ в
т.2 е регламентирано: „Планира, организира, контролира и отговаря за цялостната
медицинска дейност в Клиника по ортопедия и травматология“, в т.2.2. „Пряко участие в диагностично-лечебния процес на новопостъпил пациент, извършване на регулярни визитации и
консилиуми“ и в т. 7.6. „оказва постоянен контрол по воденето на медицинската
документация“. Длъжностната характеристика е подписана от доц. д-р В.К., д. м.
н. – „Запознат с длъжностната характеристика“.
В Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на Клиника по ортопедия и травматология е регламентирано:
„Съгласно Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на *** ЕАД –
Плевен организацията на диагностичната, лечебната и рехабилитационната
дейност и на грижите за пациентите в Клиника по ортопедия и травматология се
осъществява от *** клиника, който отговаря за: планирането, организацията и
контрола на цялостната медицинска дейност на Клиниката“.
Видно от гореизложеното е, че доц. д-р В.М.К.,
в качеството му на *** Клиника по ортопедия и травматология е допуснал
многократното отсъствие на С. А. от клиниката, без да е проконтролирал дехоспитализацията при напускане на лечебното заведение от
пациента, с което е нарушил разпоредбата на чл.71, т.2: „***ът
на клиника, отделение и лаборатория: планира, организира, контролира и отговаря
за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи“ от Закон за
лечебните заведения.
Нарушението е извършено в периода от
23.09.2017г. до 28.09.2017г. когато пациентът се е водил документално
хоспитализиран, без физически да е бил в Клиниката по ортопедия и травматология
към *** ЕАД – гр. Плевен, със седалище и адрес на управление:*** и адрес на
осъществяване на дейността: гр. Плевен, бул. ***.
Нарушението е установено от длъжностни лица
на ИАМО на 24.11.2017г. последен ден при извършената проверка на място в ***
ЕАД, гр. Плевен, със седалище и адрес на управление:*** и адрес на
осъществяване на дейността: гр. Плевен, бул. ***.
Във времето на проверката не са представени
други документи и доказателства по
гореописаните констатации и нарушение.
Проверката е извършена въз основа на Заповед
№ РД 27-462/17.11.2017г. на Изпълнителния директор на И.а. „М.о.“.
Жалбоподателят подписал акта без възражение.
Въз основа на горното
административно-наказващият орган и въз основа на АУАН е било издадено
Наказателно постановление №НП 27-462/06.07.2018г. на Изпълнителен директор на И.а.
„М.о.“***, с което на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения
на доц.д-р В.М.К. на длъжност ***, *** Клиника по ортопедия и травматология е
наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.71, т. 2 от Закона за
лечебните заведения.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на жалбоподателя В.К., от разпита на актосъставителя Д.З.Д. и свидетелите С.Х.Т., М.В.С., С.И.А., Б.Р. И. и Б.Ф..
От разпита на актосъставителя
Д.З.Д., се установява реда и начина, по който е била извършена проверката на жалбоподателя,
направените констатации и реда на съставяне на АУАН.
Видно от обясненията на жалбоподателя В.К.,
че същият е Ръководител клиника и Ръководител катедра, същият работи на
ненормиран работен ден. Относно пациента С.А., жалбоподателят д-р К. твърди, че
не е виждал това лице. Както и че на всеки етаж в клиника има отговорник на
етажа и всички болнични стаи са разпределени на лекуващи ***и.
От показанията на свидетелите С.Х.Т. и М.В.С.
се установява, че пациентът С.А. е посетил спешен ортопедичен кабинет, като
след поставена гипсова имобилизация на ръката е бил
изпратен в клиниката за по-нататъшно лечение. Пациентът при посещението си в
спешния кабинет е бил в нетрезво състояние. Свидетелят М.С. в своите показания
твърди, че пациентът е бил пият от през нощта и през деня също е бил пиян. Видно
от показанията на свидетелите е, че А. е напускал лечебното заведение
многократно.
От показанията на свидетеля С.А. се
установява, че същият е посетил спешното отделение, тъй кат си е бил счупил
ръката, където е получил ***ска помощ. След като е бил насочен на другият ден
да отиде в болницата, за да бъде приет и опериран. При посещението му в
болничното заведение и след разговор с д-р Т. и д-р С., свидетелят А. е бил
изпратен да си върви. Свидетелят А. в своите показания твърди, че не е бил
настаняван в стая и не е пребивавал в клиниката, като „мисли, че е бил приет в
болницата“.
От показанията на свидетелката Б. И. се установява, че
след като били изпратени от Спешен център в гр. Угърчин в Спешен център гр.
Плевен, където са били приети от д-р Г.. След получената ***ска помощ, същите
са били насочени към лечебното заведение за хоспитализация.
Видно от показанията на свидетеля Б.Ф. е, че С.А. е
посетил спешния кабинет, като е бил в неадекватно състояние.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това, което са
възприели непосредствено.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена и от събраните по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ А 27-462/01.02.2018г., ведно с доказателства, удостоверяващи връчването; копие
от Заповед № РД-27-462 от 17.11.2017 година на Изпълнителен директор на И.а. „М.о.”;
копие от Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-186/30.12.2016Г.
НА ***гр. Плевен, копие от График на ***ите за м.
септември 2017г. на Клиника по ортопедия и травматология на *** ЕАД, гр.
Плевен; копие от История на заболяването /ИЗ/ №33971/1856 от 2017г. на С. И. А.;
копе на Длъжностна характеристика на *** Клиника по
ортопедия и травматология в ЛЗ; копие на Правилник за устройството, дейността и
вътрешния ред на Клиниката по ортопедия и травматология, утвърден от
Изпълнителния директор на *** ЕАД, гр. Плевен.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.117 от ЗЛЗ (Изм. - ДВ, бр. 70 от
2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 101
от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр.
98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ,
бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.)
Нарушенията по чл. 115 - 116ж се установяват с актове, съставени от длъжностни
лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".
Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ (Изм. - ДВ,
бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който
извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на
този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от
1000 до 5000 лв.
Жалбоподателят В.К. е санкциониран за
нарушение на чл. 71, т.2 от ЗЛЗ, съгласно който – „***ът
на клиника, отделение и лаборатория планира, организира, контролира и отговаря
за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи“.
Сочената за нарушена норма на чл.71, т.2 от ЗЛЗ
установява едно общо правомощие на ***а на отделение да контролира, организира,
координира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която
ръководи, да анализира качеството и подобряване на работата в същата. В случая
е отправено административно обвинение за неосъществен от В.К., в качеството му
на ***, *** Клиника по ортопедия и травматология към ***гр. Плевен, контрол като
е допуснал многократното отсъствие на С.А. от клиниката, без да е
проконтролирал дехоспитализацията при напускане на
лечебното заведение от пациента. Липсва
фактическо обвинение което да подкрепя горния извод за неосъществен контрол в
ръководената от него медицинска структура. Правните изводи на административно-наказващия
орган се основават на това, че при извършената проверка по сигнал, от
23.09.2017г. до 28.09.2017г. С.А. се е водил документално хоспитализиран в
Клиниката по ортопедия и травматология при ***гр. Плевен, без физически да е
бил там. Пациентът по време на хоспитализацията не е бил в Клиника по ортопедия
и травматология, като отсъствието му не е отразявано в ИЗ, а само в рапортните книги. В ИЗ няма положен подпис на С.А., че е
напуснал лечебното заведение. Поради многократното физическо отсъствие от
клиниката своевременно не е осъществена проба за чувствителност към антибиотик,
видно от книга за дневен рапорт, както и не е било възможно двадесет и четири
часовото предоперативно проследяване на състоянието
му.
В длъжностната характеристика на *** клиника
в раздел V „Задължения и отговорности“ в
т.2 е регламентирано: „Планира, организира, контролира и отговаря за цялостната
медицинска дейност в Клиника по ортопедия и травматология“, в т.2.2. „Пряко участие в диагностично-лечебния процес на новопостъпил пациент, извършване на регулярни визитации и
консилиуми“ и в т. 7.6. „оказва постоянен контрол по воденето на медицинската
документация“. Длъжностната характеристика е подписана от доц. д-р В.К., д. м.
н. – „Запознат с длъжностната характеристика“.
В Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на Клиника по ортопедия и травматология е регламентирано:
„Съгласно Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на *** ЕАД –
Плевен организацията на диагностичната, лечебната и рехабилитационната
дейност и на грижите за пациентите в Клиника по ортопедия и травматология се
осъществява от *** клиника, който отговаря за: планирането, организацията и
контрола на цялостната медицинска дейност на Клиниката“.
Констатациите за пропуски при извършаване на преглед
на пациент от конкретен *** в ЛЗ не могат да се приемат за закономерна
последица от липса на осъществен контрол, след като не е посочено чрез какви
правни и фактически действия се осъществява същия и кога и следвало да бъдат
предприети. Така отправеното правно обвинение не почива на конкретни фактически
бездействия, изразяващи неосъществяването на задължението по контрол. А
отправеното фактическо обвинение за липса на контрол относно описаното в
обстоятелствената част на НП, сочи на извод за противоречие с нормата,
изискваща контрол върху цялостната медицинска дейност в съответното ЛЗ, а не
контрол върху престоя на всеки пациент в лечебното заведение денонощно, което е
физически невъзможно да бъде осъществено от ***а на клиниката. Дори
отговорността за цялостната медицинска дейност в клиниката да е на неговия
ръководител, поради което същият има правото и да я контролира, то е необходимо
да се посочат конкретните правни и фактически действия, в които се изразява
контрола, който според настоящото НП би следвало да има за последица
недопускане на пропуски от вида на визираните. Констатираните пропуски в
медицинската документация не могат да обусловят извод за липса на контрол, при
липса на позоваване на конкретен медицински стандарт, който да не е бил
изпълнен в пълен обем и съответно яснота какво е следвало да бъде дължимото от ***а
на клиниката поведение в конкретния случай.
В наказателното постановление не е посочено конкретно
по коя от изброените хипотези е извършеното нарушение, за да може
жалбоподателят да узнае в какво се обвинява, респективно за какво точно е
санкциониран. Нарушените законови разпоредби трябва да бъдат посочени
конкретно, без всякакво съмнение. Те не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, тъй като се създава сериозна неопределеност
засягаща правото на защита на нарушителя.
Административно-наказващият орган се е позовал на
нормата на чл.71, т.2 от ЗЛЗ, която е счел за нарушена от жалбоподателя и
съгласно която ***ът на клиника, отделение и
лаборатория – планира, организира, контролира и отговаря за цялостната
медицинска дейност в структурата, която ръководи, като е посочил, че е
приложима хипотезата на „контролира“. Тази законова разпоредба не съдържа в
себе си състав на нарушение с белези на изпълнително деяние, а очертава
правомощията на ***а на клиниката. Разпоредбата се намира в глава осма
Структура, управление и персонал на лечебното заведение, раздел управление и
контрол на лечебното заведение, където са регламентирани дейностите на
управителните органи на лечебното заведение, главната медицинска сестра,
създаването на медицински съвет и други структури в рамките на ЛЗ и в този
смисъл съдържащите се в този раздел правни норми имат дефинитивен характер и не
следва да се изваждат от този контекст, като им се придава смисъл на състави на
нарушения, ако съответните длъжностни лица не изпълняват съдържащите се там
правомощия.
В допълнение следва да
се посочи, че административно-наказателната отговорност на д-р К. е ангажирана
на основание чл. 116, ал.1 ЗЛЗ за допуснато нарушение на чл. 71, т.2
от същия закон. Санкционната норма ангажира отговорността на всяко административнонаказателно отговорно лице, извършващо
дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на закона или
на нормативните актове по прилагането му. Така формулиран, съставът на
административното нарушение изисква поведението на д-р В.К. да бъде отнесено конкретно към
съответната правна норма, регламентираща дължимото поведение на изпълнителя на
медицинската дейност. Нещо, което в настоящия случай не е сторено. Сочената за
нарушена норма на чл. 71, т.2 ЗЛЗ установява единствено общото правомощие на ***а на клиниката да
контролира, организира, координира и отговаря за цялостната медицинска дейност
в отделението, да анализира качеството и подобряване на работата в отделението.
Това посочване, с оглед неговия общ характер и предвид безспорно установения по
делото факт, че санкционираното лице не е участвало пряко в провежданото
лечение на пациента, обосновават извода, че административно-наказателната
отговорност е ангажирана незаконосъобразно. Липсата на достатъчно конкретна и
ясна обосновка на фактическите и правни основания за ангажиране на
административно- наказателната отговорност на дадено лице всякога съставлява
съществено нарушение, тъй като ограничава упражняването на правото му на
защита.
С оглед изложеното съдът
намира, че на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Наказателно постановление №НП-27-462/06.07.2018г.
на Изпълнителен директор на И.а. „М.о.“***, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №НП-27-462/06.07.2018г.
на Изпълнителен директор на И.а. „М.о.“***, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и на основание чл.116, ал.1 от ЗЛЗ и чл.117 от ЗЛЗ на жалбоподателя В.К. е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.71, т.2 от Закона за лечебните заведения.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: