Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260364/10.11.2020г.
гр.в., 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
3080 по описа за 2020 год.
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Т.П.Б. против НП № 20-0442-000488/14.07.2020 г. на Началника
на Четвърто РУ при ОД на МВРв., с което на основание чл.
174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В депозираната до съда жалба се излага твърдение,
че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че при
съставянето на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че неправилно е приложен материалния закон.
Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк
Лукова, в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба.
Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обоснован, а административно-наказателното
производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 16.06.2020 г. в 23.05 ч.
въззивникът управлявал л.а. *с ДК№ * в с.П.
по ул. Ц.в посока – в.. По същото време лицето било спряно за проверка от дежурен
полицейски екип при Четвърто към ОД на
МВР – в., в състав – св. Ж.Х. и св. И.И.. В хода на проверката, водачът бил поканен да се тества
за употреба на наркотични вещества и
техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARKA-0045. Същият категорично отказал да даде проба. На същия бил издаден талон за
медицинско изследване, който му връчен с
посочване на възможността в срок от 60 минути, считано от момента на
предоставянето му да се яви във ВМА – гр. в. за извършване на
медицинско-токсикологично изследване. Същият не се е възползвал от възможността
за провеждане на кръвно изследване въз основа на издадения медицински талон. На
лицето е съставен АУАН № 8398/16.06.2020 г. за извършено нарушение на чл. 174
ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 20-0442-000488/14.07.2020 г.. е издадено от компетентен
орган - от Началника на
група в сектор ПП при ОД на МВР- в., съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно
от приложеното към АНП заверено копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра
на вътрешните работи.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение. Вмененото във вина на въззивника нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът намери за установено от правна страна следното:
От събраните по делото доказателствата безспорно се установява, че
жалбоподателят е реализирал изричен
словесен отказ да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества с предявено му за целта техническо средство.. В случая фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в частност – отказът на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и на
наркотични вещества или техни аналози, както с тест, така и с вземане на
биологични проби за химическо изследване и химико-токсикологично лабораторно
изследване, като даде кръвна проба за целта, се установява от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и от съдържанието на представения талон за
изследване, съдържащ подписа на нарушителя под отбелязването, че същият е
издаден въз основа на реализиран от него отказ да бъде тестван с техническо
средство Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARKA-0045.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Наказва се и водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както
и водачът, който не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Редът, по
който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно нормата на чл. 1, ал. 3 употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и
тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За
целите на медицинските изследвания се извършват и химически и
химико-токсикологични лабораторни изследвания. За целта на медицинското
изследване, се издава талон за изследване, който се връчва на водача срещу
подпис с указани в него лечебното заведение, в което водача следва да се яви и
срока на явяването му. Съобразно конкретиката на
настоящия случай жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, след
което не се е възползвал от възможността да му се извърши медицинско изследване,
въз основа на издадения му талон, доколкото липсват по делото доказателства в
този смисъл.
Следва да се вземе предвид в настоящия случай и че съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, редовно съставените актове, се ползват с доказателствена
сила по отношение на визираните в тях факти, освен ако не се установи друго въз
основа на събраните по делото доказателства, каквато хипотеза не е налице в
настоящото производство. В тази връзка,
жалбоподателят не е ангажирал доказателства оборващи обвинението,
визирано в АУАН и издаденото въз основа
на последния НП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно лицето е санкционирано на
основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП, доколкото е осъществило нарушение, предвидено в
хипотезата на посочената норма.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифицаране
на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които да сочат отсъстваща или незначителна обществена
опасност на извършеното нарушение.
Като взе предвид, че административните санкции предвидени кумулативно в
нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП са определени в твърд размер, съдът намери, че
не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на санкцията.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0442-000488/14.07.2020 г. на
Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР- в., с което на Т.П.Б. на основание чл. 174
ал. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Т.П.Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОД на МВР-в. сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при PC- в.: