Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 14.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор М.Славчева
при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 115 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на Ю.А.Й.,***, против
Решение № 152/05.05.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
213/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0869-003519 от 12.12.2022г. на началника сектор ПП към ОД на
МВР – гр. Шумен, с което на Ю.А.Й., са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
/шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи,
че не е бил уведомен за служебно извършената дерегистрация на автомобила, което
изключва вината му при извършване на нарушението под формата на умисъл или
непредпазливост.Твърди също, че при изготвянето на обжалваното НП са допуснати
съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като липсвало описание на доказателствата, които потвърждават
извършването на нарушението, а посоченият като очевидец при съставянето на акта
служител РДВР изобщо не бил посочен като такъв в НП.По тези съображения се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната
страна, началник на сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, в
съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва
предявената жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 22-0869-003519/12.12.2022год. на Началник сектор към ОДМВР
сектор ПП Шумен , на жалбоподателя на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца за това, че
”управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”, като по този начин
виновно нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП . В обстоятелствената част на процесното
наказателно постановление е посочено, че на 29.05.2022г., около 15.10 часа в
Шумен на ул.“Люлебургас“ до №8 в посока ул.“Строител“ управлява собственият си
лек автомобил „*****“ с рег.№***** , като управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред в Република България- със служебно прекратена
регистрация от 18.05.2022г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДП. В наказателното
постановление, също така е посочено, че деянието е установено по преписка
вх.№5637/2022г. на ШРП, като с постановление от 05.12.2022г., прокурор в ШРП е
отказал да образува досъдебно производство. От събраните в хода на цитираната
по горе прокурорска преписка, а и от свидетелските показания на разпитаните в
съдебно заседание свидетели става ясно, че на 29.05.2022г. управлявания от
жалбоподателя лек автомобил „„****“ е бил спрян за проверка на ул.“Люлебургас“
в Шумен , като след направена справка с техническо средство, било установено ,
че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДП. В хода на
проверката, жалбоподателят е представил и договор за покупко-продажба на МПС,
като свид.Н. освен това изтъква, че жалбоподателят е знаел, че следва да пререгистрира
закупения от него автомобил. На база тези доказателства, административно[1]наказващия орган е
приел, че жалбоподателят Й. е осъществил състава на чл.140 ал.1 от ЗДП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство,
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага
отмяна на НП. Съдебният състав приел за безспорно установено от обективна и
субективна страна извършването на описаната в НП деятелност от страна на
санкционираното лице, поради което потвърдил процесния правораздавателен акт.
При извършената
служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази
връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав
напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките
за ангажиране на отговорността на касатора.
Касационната инстанция
намира за неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за
наличие на допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП.
Противно на изложеното в
жалбата, касационният състав счита, че санкционното производство е протекло при
стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до издаване на НП се е
стигнало, след като е постановен отказ за образуване на наказателно
производство на прокурор при Районна прокуратура - Шумен и преписката е върната
на РУ – Шумен с оглед преценка за търсене на административнонаказателна
отговорност. В рамките на регламентирания законов срок
административнонаказващият орган, надлежно оправомощен с посочената в
обстоятелствената част на НП заповед на министъра на вътрешните работи, е
пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца, издавайки процесното НП.
Противно на твърденията на касатора, съдът намира, че правораздавателният акт съответства
напълно на изискванията за неговото съдържание, регламентирани с чл. 57 от ЗАНН, при което нарушението и обстоятелствата по неговото реализиране, в т.ч. и
наличието на служебно прекратена регистрация на управляваното от жалбоподателя
превозно средство, са дефинирани пределно ясно и изчерпателно. Наказващият
орган изрично е посочил, че регистрацията на автомобила е осъществена служебно
на 18.05.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тази разпоредба е с ясно
и непротиворечиво съдържание и разписва реда за служебно прекратяване на
регистрацията на автомобил, посредством отбелязване в автоматизираната
информационна система от органите на МВР, в случаите, когато собственик в двумесечен
срок от придобиването на превозното средство не изпълни задължението си да го
регистрира.
Настоящата инстанция намира
за неоснователни и твърденията на касатора за незаконосъобразност на съдебното
решение, поради липса на съставомерно административно нарушение, обуславящо
издаването на наказателното постановление, като изцяло споделя направените от
районния съд изводи относно безспорната установеност от обективна и субективна
страна на вмененото на водача нарушение.
С разпоредбата на чл.
140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и
чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при
промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“.
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при
ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според
която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1
регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в
срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал по
път, отворен за обществено ползване собствения си лек автомобил марка, „*****“ с рег.№*****, както и че това
МПС, към датата на управлението е било със служебна прекратена регистрация,
считано от 18.05.2022г. Прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на
регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните
органи да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в
законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица
приложението на разпоредбата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му, без да е предвиден
ред за издаване на съответен административен акт, каквито твърдения касаторът
прокарва.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. На водача на автомобила, в казуса и негов собственик, е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на
чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай незнанието на
факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност. Същият, като приобретател на МПС, е бил длъжен да знае предвидените
в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият собственик.
Противното сочи на виновно извършено деяние. Съгласно правната теория, вината
има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има
две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия
казус обосновава извод, че Ю.Й. е осъществил виновно вмененото му нарушение, за
което е санкциониран с обжалваното пред ШРС наказателно постановление.
Касационният състав приема
също, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в размер от 200
лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца, са определени в
минимален размер.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
Ограничен в пределите
на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението,
настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
Предвид изхода на
спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен /в чиято структура е административнонаказващият
орган/ и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 152/05.05.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 213/2023г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА Ю.А.Й.
*** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по
делото пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 14.07.2023 г.