Р Е Ш Е Н И Е
№ 268/27.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша
докладваното |
|
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1037 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.
21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и чл. 18, ал. 5 от Правилника
за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) и е образувано по жалбата
на Д.И.В., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. П. ***, против Отказ за издаване
на задължително предписание с изх. № СГ/Д-РА/225-001/28.09.2022 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик.
Жалбоподателят
оспорва отказа за издаване на задължителното предписание като незаконосъобразен
и издаден в несъответствие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила. Жалбата съдържа аргументи, които се
допълват с подробно становище по същество на спора в съдебно заседание от адвокат
П.. Иска се отмяната му и присъждане на разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът по
жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, в писмено
становище и чрез процесуалния си представител ст. юрк. С., оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Обосновава законосъобразността на отказа за задължителни
предписания. Представя административната преписка. Представя писмена защита.
Заинтересованата
страна – Е.Т.Т., редовно призована, не се
явява в последното съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана
в предвидения законов срок и изхожда от лице, което има правен интерес от оспорването
му, доколкото с този акт се засягат негови права и законни интереси в качеството
му на баща на дете, по отношение на което е подаден сигнал за дете в риск по реда
на ППЗЗДет.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Предмет на оспорване
е отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик да издаде
задължителни предписания по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. по депозирано от Д.В. искане
с вх. № СИГ/Д-РА/225 от 21.09.2022 г. по отношение на детето П. Д. В.. Отказът е
обективиран в писмо с изх. № СГ/Д-РА/225-001 от 28.09.2022 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Пазарджик. Видно от
приложеното известие за доставяне, същият е връчен на жалбоподателя на 28.10.2022
г., като в законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба.
В случая отказът,
обективиран в писмо с изх. № СГ/Д-РА/225-001 от 28.09.2022 г., е издаден от териториално
и материално компетентен административен орган – Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик. Според чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД Дирекция „Социално
подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата
и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. са разписани
правомощията за издаване на задължителни предписания при отказ за сътрудничество
от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи
за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“. Процедурата по
издаване на задължителни предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗДет.
(чл. 9 – чл. 18).
Съдът намира, че при издаването на обжалвания
административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до немотивираност на акта и издаването му в противоречие на материалния закон.
Оспореният в настоящото производство отказ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и като такъв следва да има необходимото
съдържание по чл. 59 от АПК. Оспореният акт е издаден, без да са налице фактическите
и правни основания за издаването му. Същите не могат да бъдат извлечени и от
административната преписка, и от събраните в хода на делото доказателства. Съдът
намира, че в конкретния случай, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, в отказа не са посочени пълно фактическите основания за издаването му.
В оспорения акт е посочен единствено номерът на подаденото заявление от жалбоподателя,
без да са посочени конкретни действия по извършеното социално проучване от
представителите на ДСП – Пазарджик. Липсата на конкретно посочване на
изготвената оценка на сигнала, извършените проверки и проведени разговори в
административното производство не дава възможност да се установи действителното
фактическо положение, направените констатации, съответно изводи, относно
необходимостта от закрила на детето, както и откриването на случай, който да
бъде последван и от изготвяне на план за действие. По делото е приложен
социален доклад по сигнала, който съдържа фактически констатации, но по никакъв
начин не може да санира липсата на такива в изготвения писмен отказ. В
оспорения административен акт не са посочени и правните основания за издаването
му, което от своя страна препятства съда да извърши проверка относно
материалната му законосъобразност, както и относно допуснатите съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство. Налага се
изводът, че актът е издаден, без да са изяснени всички факти и обстоятелства по
делото, което е нарушение на чл. 35 от АПК и води до отмяна на акта в условията
на чл. 146, т. 3 от АПК. Горното е достатъчно основание съдът да приеме, че оспореният
отказ е немотивиран и следва да бъде отменен.
Освен това съдът намира, че в нарушение на чл. 14 от ППЗЗДет.
не е извършено цялостно и всеобхватно проучване на случая. Тази разпоредба предвижда,
че социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата
информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната
институция, роднини, близки, съседи, друга Дирекция „Социално подпомагане“, личен
лекар и от други източници при необходимост. В процесния случай информация е събрана
само след проведени разговори с родителите, за което са съставени протоколи. Видно
от социалния доклад, както и от събраните по делото доказателства, информация от
други места не е събирана, включително и от семейството на майката. Във връзка с
последното, съдът намира, че социалният работник се е позовал само на подадения
от бащата сигнал и проведените разговори с двамата родители, като не е извършил
всеобхватната проверка, която предвижда разпоредбата на чл. 14 от ППЗЗДет. Не е
посетено жилището, в което се отглежда детето, детската градина, не са
проведени разговори с роднини, близки или съседи, както и с личния лекуващ
лекар на детето.
В протокола от 23.09.2022 г. от проведена среща и
разговор с Е.Т. е споменат лекуващият лекар на детето, обстоятелствата, че
същото е здраво и са му поставени всички ваксини, без това да е надлежно
документирано с писмени доказателства. Социалният работник не е проучил и събрал
допълнителна информация относно средата, в която детето е живяло. Не е събрал информация,
подкрепяща или оборваща твърденията на бащата, че детето е поставено в риск,
предвид на влошените отношения между двамата родители.
Предвид на гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна,
а оспореният административен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което
ще следва да бъде отменен. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК ще следва
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по депозирано
от Д.И.В. искане с вх. № СИГ/Д-РА/225 от 21.09.2022 г. по отношение на детето П.
Д. В., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
С оглед на изхода от спора и направеното своевременно
искане от оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, ще следва
да бъде осъдена Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик да му заплати направените
по делото разноски в общ размер на 1130 лева, от които – 1100 лева адвокатско възнаграждение,
20 лева депозит свидетел и 10 лева държавна такса. Съдът намира за
неоснователно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за заплащане
на адвокатски хонорар в размер на 250 лева за явяване в трето съдебно
заседание, тъй като по делото не са представени писмени доказателства за реално
извършено плащане на посочената сума.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд – Пазарджик, IIІ-ти административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ писмо с изх. № СГ/Д-РА/225-001 от 28.09.2022 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, в което е
обективиран отказ за издаване на задължително предписание на майката Е.Т.Т. по отношение на детето П. Д. В..
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Пазарджик за ново произнасяне по депозирано от Д.И.В. искане с вх. № СИГ/Д-РА/225 от 21.09.2022 г. по отношение на детето П.
Д. В., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик да заплати
на Д.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от пълномощника на
жалбоподателя за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)