ОПРЕДЕЛЕНИЕ№.......
гр. Враца, 21.02.2020 г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНАТА Г.МИШОНОВА -
ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл. с. ИВАН
НИКИФОРСКИ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Никифорски в.ч. гр. дело № 39 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано
е по възражение на С.И.В., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по ч.гр.д.
№ 1064/2017 г. на Врачански районен съд, чрез адв. И.Ч., против заповед за
изпълнение на парично задължение № 775/08.03.2017 г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1064/2017г. по описа на Врачанския районен съд въз основа
на депозирано заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. Враца,с която е осъден
длъжникът да заплати на заявителя сумата 3956.67 лв.,, от които главница в
размер на 1 552.44 лв., законна лихва в размер на 425.20 лв. за периода
07.03.2017 г. - 18.11.2019 г., разноски
в изпълнителното производство - 560.00 лв., присъдени разноски от 31.05 лв.,такси по тарифата към ЗЧСИ в
размер на 593.89 лв., както и публични вземания в размер на 794.09 лева -
дължими суми към 18.11.2019 г.
Твърди се от жалбоподателя, че на 18.11.2019 г. узнал
за издадената заповед за изпълнение, както и за издадения впоследствие изпълнителен лист, след
получаване на съобщение за образувано изпълнително дело № 20178990400767 по описа на ЧСИ И.Ц.,
рег.№899, с район на действие ОС- гр.Враца, което станало лично в кантората на
частния съдебен изпълнител.
Позовава се на хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като развива подробни доводи,че заповедта не му е
връчена надлежно и е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като през
месец март 2017 г. не се е намирал в пределите на Република България, а се е намирал
в Република Германия.
На насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.
Враца е било връчено копие от възражението, която в предоставения от съда седмичен
срок не е депозирала становище.
След като обсъди събраните доказателства
и взе предвид изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема
следното:
Заповедното производство е образувано
пред Районен съд гр.Враца по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. Враца, с което
е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С.И.В., ЕГН **********
***.
След постъпване на заявлението, съдът е
извършил служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., при която е
констатирал, че длъжникът има регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
Приемайки, че са налице предпоставките
на чл. 410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 775/08.03.2017 г. На длъжника В. е изпратено съобщение, което е
върнато в цялост с отразяване, че адресата е търсен на 10.03.2017 г./10.10
часа/, 17.03.2017 г. /12.00 часа/, 26.03.2017
г. /16.55 часа/ и на 09.04.2017 г. в
16.40 часа, но не е открит на адреса. При тези данни, районният съд е пристъпил
към връчване по реда на чл. 47 ГПК. На 13.04.2017 г. е залепено уведомление на
входната врата на адреса, като е
отбелязано, че копие от уведомлението е пуснато и в пощенска кутия на адреса. В
рамките на двуседмичния срок по чл. 47, ал.2 ГПК, длъжникът или негов
представител не се е явил за получаване на заповедта. След изтичането на този
срок е изтекъл и двуседмичния срок по чл. 414, ал.2 ГПК за подаване на
възражение, в който не е постъпило такова. Приемайки, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, с Разпореждане № 5271/16.05.2017 г. районният съд е
разпоредил издаването на изпълнителен лист.
Към възражението е приложено заверено
копие от съобщение за образувано изпълнително дело, от което е видно, че въз
основа на издадения по ч.гр.д. № 1064/2017 г. на Врачански районен съд изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20178990400767 по описа на ЧСИ И.Ц..
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта:
От
приложеното по делото копие от съобщението за образуване на изпълнителното дело
се установява, че молителят е узнал за издадената против него заповед за
изпълнение на 18.11.2019 г.Молбата за приемане на възражението е подадена на
19.12.2019г., тоест в рамките на преклузивния едномесечен срок, при което съдът
приема същата за процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, молбата за
приемане на възражението е основателна.
Разпоредбата на чл. 423, ал.1 ГПК
предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по
реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за
изпълнение, в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение да подаде
възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно
изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно,
2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България,
3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението
си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В жалбата се твърди да са налице хипотезите
на чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Доводите
за неправилно / ненадлежно / връчване на издадената заповед за изпълнение,
настоящият състав намира за основателни. Съгласно
чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото; когато
адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия
му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Пред първостепенния съд е
установено, че посочения в заявлението адрес е и настоящият, и постоянният адрес
на ответника. Същевременно, съобразно правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
посочените в текста места. Съдебната практика, преди изменението на чл. 47,
ал.1 ГПК /ДВ., бр. 87 от 2017 г./ приема, че отсъствието на всеки адресат от
адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява
посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение -
не по-малко от три посещения, в продължение на повече от един месец, по
различно време на деня, включително в обичайното време за пребиваване на адреса
и в часовете извън стандартното работно време, като поне едно от посещенията да
се извърши в неработен ден. /Определение № 160/31.03.2009 г. по ч. гр. д. №
194/2009 г., ВКС, I г. о., Определение № 642/25.10.2012 г. по ч. т. д. №
520/2012 г., ВКС, I т. о., Определение №
559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 14
от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., Решение №
298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, ІV г. о./. Видно е от
приложеното съобщение, че е изпълнено изискването посещение да е извършено в
неработен ден, като това е станало на 26.03.2017 г. - неделя, както и на
09.04.2017 г. - също неделя. Не е изпълнено обаче изискването през работните
дни посещение да е извършено извън стандартното работно време, като в
делничните дни посещенията са извършени на 10.03.2017 г./10.10 часа/ и на
17.03.2017 г. /12.00 часа/. На следващо
място следва да се посочи, че връчителят е длъжен да отрази в съобщението
всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за
приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или
въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да
бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което
е съгласно да получи съобщението. Безспорно в случая длъжникът не е бил намерен
на посочения адрес, но не е удостоверено обстоятелството, че не се намира лице,
на което съобщението /в случая – заповедта за изпълнение и приложенията към нея/
да бъде връчено.В тази връзка следва да се има предвид, че процедурата по връчване
предвижда, че ако връчителят не намери лицето на адреса и не намери лице сред
посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението, се
преминава към залепване на уведомлението на описаните в закона места. / в този
смисъл решение № 122/24.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 950/2012 г., IV г.о. и
определение № 565/28.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 577/2009 г., III г. о./.
В конкретния случай върху уведомлението длъжностното лице е удостоверило, че на
посочените дати не намира длъжника, но не е посочено търсени ли са и намерени
ли са лица, които са съгласни да получат съобщението. Това е необходимо, защото
съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Съгласно
чл. 46, ал. 2 ГПК, това „друго лице“ може да бъде всеки пълнолетен от домашните
му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно
работодател на адресата. Връчителят на издадената заповед за изпълнение е
констатирал в съобщението за нейното връчване единствено, че е посещавал четири
пъти адреса на длъжника, при които посещения последния не е бил открит.Само по себе си
обстоятелството, че адресът е посетен четири пъти в продължение на повече от
един месец не е достатъчно, за да се приеме, че процедурата е надлежно
извършена. От отразеното в съобщението не може да се направи извод защо
длъжникът не може да бъде намерен на адреса - защото се укрива, защото живее
там, но не може да бъде открит,или не живее там. Не е отразено дали на адреса
живеят някои от домашните на длъжника и дали някои от тях желае или всички не
желаят да получат съобщението.
С
оглед изложеното настоящият състав приема, че процедурата по връчване на
съобщението за заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е опорочена, при
което заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника. Налице са
предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Подаденото възражение се явява
основателно и следва да бъде прието. Следва
да бъде указано на основание чл. 423,
ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.
Враца, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането
си, като довнесе дължимата държавна такса.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1, т.2 ГПК.За да е налице въпросната
хипотеза, законът изисква да са изпълнени в условията на кумулативност две
предпоставки - заповедта за изпълнение да не е била връчена лично на длъжника и
към момента на връчването й същият да не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България.Несъмнено се установява от доказателствата по
делото, че е налице първата предпоставка, тъй като заповедта не е връчена лично
на длъжника.Не е изпълнена, обаче, втората от предвидените предпоставки, като
следва да се посочи, че в тази насока по делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства.
Така
мотивиран и на основание чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение вх. № 22929 / 19.12.2019 г. на С.И.В., ЕГН **********,***,
депозирано чрез адвокат И.Ч., срещу издадена в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.
Враца, ЕИК ********* заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК с № 775/08.03.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 1064/2017г. по описа на
Врачанския районен съд.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на заповед № 775/08.03.2017 г., издадена по ч.гр.д. №
1064/2017г. по описа на Врачанския районен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Врачанския районен съд за продължаване на
производството с даване на указания до заявителя по реда на чл. 415,
ал.1 ГПК.
Препис от определението да се връчи на
страните и да се изпрати на ЧСИ И.Ц.,
рег.№899, с район на действие ОС - гр.Враца за изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.