РЕШЕНИЕ
№ 64
гр.Поморие, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на тридесет и първи май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като
разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 61 по описа за
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от Г.А.З. ***
против наказателно постановление (НП) № 320а-43/02.10.2018
г. (л.11 от делото), на началник група към ОДМВР –
Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание
глоба в размер 300 лв., на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, затова, че на 21.08.2018
г., около 04.40 ч., в гр.Поморие, на ул. „Княз Борис І”, пред заведение „Ред клуб”, не
изпълнява полицейски разпореждания да не вдига шум, да не пее и вика, както и
да не обижда и псува. Като правна квалификация на нарушението
административнонаказващия орган (АНО) е посочил нормата на чл.64, ал.2 ЗМВР.
В
жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния
закон.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
се представлява, редовно призован. Депозира писмено становище в което излага
подробни съображения в подкрепа на жалбата си.
АНО
не взема участие в производството.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като
нарушител. НП е връчено на жалбоподателя на 15.02.2019
г., а жалбата е депозирана на 19.02.2019 г. по пощата (л.13), в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За
да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид
следното.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено
административно нарушение (АУАН) серия Т, бл.№ 652823/21.08.2018
г. (л.31), съставен от Х.Н.Х.
*** при ОМДВР – бУРГАС.
При
съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето,
посочено в него като нарушител и на свидетели, подписан е от
актосъставителя и свидетеля, при отказ на нарушителя да го подпише, надлежно
удостоверен с подпис на свидетел. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП. В обстоятелствената част на акта е
посочена фактическа обстановка и законови норми, идентични
с тези по НП, издадено въз
основа на акта.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не му е
връчен препис от АУАН.
Съгласно
чл.43, ал.1 от ЗАН, актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Според ал.2
на същата разпоредба, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта.
От
съдържанието на процесния АУАН се установява, че същият е връчен
на нарушителя именно по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН и отказът на жалбоподателя да подпише предявения му акт и да получи препис от
същия е удостоверен с подписа на свидетел.
Изрично в този смисъл е и практиката на касационната
инстанция в това число Решение
№ 124/29.01.2018 г. по к. а. н. д. № 3300/2017
г. на АдмС – Бургас.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че при
издаване на НП е допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неправилно посочване в обстоятелствената част на НП на ЕГН на
нарушителя и непосочване на органа на МВР, издал полицейското разпореждане. НП
съдържа описание на нарушението в степен, позволяваща на жалбоподателя ясно да
разбере какво е въведеното с него обвинение и да осъществи в пълнота правото си
на защита.
Въз
основа събраните по делото доказателства, в това число показанията на св. Х.Н.Х., се установява
следната фактическа обстановка.
На
15.09.2018
г., около 04.40 ч., във връзка със
сигнал за нарушаване на обществения ред, служители на РУ – Поморие при ОДМВР –
Бургас посетили заведение „Ред клуб”, находящо се на ул. „Княз Борис І”в гр.Поморие. На място, на улицата пред заведението,
установили множество граждани, в това число жалбоподателя, които вдигали шум –
пеели и викали. Полицейските органи разпоредили на множеството, включително и
на жалбоподателя да престанат с нарушаването на нощната тишина, което
разпореждане не изпълнил единствено жалбоподателя, който продължил с
непристойните си прояви, което наложило задържането му в поделенията на МВР.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на датата и мястото,
посочени в обжалваното НП жалбоподателят не е изпълнил разпореждане
на полицейски служители, като от субективна страна деянието
е извършено умишлено.
Съдът не споделя застъпеното от жалбоподателя становище,
изразено в цитираната от него съдебна практика на еднакъв по степен съд, че ако
е нарушавал нощната тишина ред е следвало да бъде ангажирана отговорността му
за нарушение от друго естество, различно от процесното. Нарушаването на
разпоредби на местната власт относно опазване на обществения ред и
неизпълнението на разпореждане на орган на МВР са самостоятелни нарушения,
засягащи различни по вид обществени отношения и като такива могат да се
осъществят отделно и независимо едно от друго, както е в случая.
Предвид посоченото съдът намира, че правилно
за извършеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.257, ал.1 ЗМВр, в която норма е предвидена санкция за
неизпълнение на разпореждане на органи на МВР, като с посочването на нормата на
64, ал.2 ЗМВР, не е допуснато нарушение,
доколкото в нея са предвидени правомощията на полицейските органи да издават устни
разпореждания.
Процесният случай не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН
и не са налице основания за приложението на нормата на чл.257, ал.2 ЗМВР.
Това е така, тъй като нарушението засяга особено важни обществени
отношения и не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение в други нарушения от същия вид.
Наложеното
наказание правилно е определено от АНО по
вид, но не и по размер. П
ри съобразяване на обстоятелствата по чл.27 ЗАНН, в това
число тежестта на конкретното нарушение и степента на обществената му опасност, вземайки предвид, че същото е първо такова, според съда размерът на санкцията следва да бъде намален от 300 лв. на 100 лв., който размер съответства на тежестта на нарушението и на целите по чл.12 ЗАНН.
Тук следва да се отбележи, че макар поведението
на жалбоподателя да е довело до задържането му от органите на реда, това
обстоятелство следва да се отчете при отликата на случая от маловажен такъв, а
не при определяне на размера на наказанието.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 320а-43/02.10.2018
г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, като намалява размера на наложеното на Г.А.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.257, ал.1 ЗМВР, административно наказание глоба от 300
лв. на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :