РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Търговище, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253500600249 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 313 и сл. НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. А. С. от АК –
Търговище, в качеството на повереник на частния тъжител К. Б. Т., против
присъда № 12/18.07.2025 г., постановена по НЧХД № 221/2025 г. по описа на
Районен съд – Търговище, IV състав, с която подсъдимите П. Т. Д. и Т. Н. П. –
и двамата от с. **********, общ. **********, са били признати за невинни и
оправдани изцяло за това, че „на 28.09.2024 г. в с. Пробуда, ул. „Иван Къндев“
№ 8, причинили на К. Б. Т. от с. Пробуда, общ. Търговище лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето“. Наред с това съдът е отхвърлил като неоснователни и
предявените от тъжителя Т. граждански искове за причинени неимуществени
вреди в размер от по 3000 лв. срещу всеки от подсъдимите.
В жалбата и в допълнителното писмено изложение към нея, депозирано
в срока по чл. 320, ал. 4 НПК, са наведени доводи за неправилност и
необоснованост на постановения съдебен акт поради липсата на обективно,
всестранно и пълно изследване на целия събран по делото доказателствен
материал. Твърди се, че съдът е дал повече вяра на обясненията на
подсъдимите без да отчете техния двойствен характер и е кредитирал
показанията на едната група свидетели, въпреки че другата група се подкрепя
от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. Настоява се за нова
оценка и анализ на доказателствения материал. Моли се присъдата да бъде
1
отменена, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимите бъдат
признати за виновни.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от
частния тъжител К. Т. и от упълномощения му защитник – адв. А. С. от ТАК,
които молят присъдата да бъде отменена, като двамата подсъдими бъдат
признати за виновни. Алтернативно защитникът пледира за отмяна на
присъдата поради липса на мотиви и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата П. Д. – адв. Д. М.,
изразява становище, че присъдата е правилна, обоснована, точно и обективно
мотивирана предвид обстоятелството, че тъжбата не е била подкрепена с
доказателства, поради което моли за нейното потвърждаване. Подсъдимата Д.
поддържа изложеното от защитника си, като заявява, че се счита за невинна,
тъй като нищо не е направила.
Процесуалният защитник на подсъдимия Т. П. – адв. Р. Р., изразява
позиция, че не са събрани никакви доказателства за нанесени удари от когото
и да е от двамата подсъдими, като акцентира върху разминаванията в
защитата на тъжителя. В тази връзка счита присъдата за правилна и
законосъобразна и моли за нейното потвърждаване. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Подсъдимата Д. в последната си дума моли присъдата да бъде
потвърдена.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314,
ал. 1 НПК, намира следното:
Районен съд – Търговище е приел следната фактическа обстановка:
Частният тъжител К. Т. и подсъдимите П. Д. и Т. П. се познавали от
години, тъй като били съседи. Тъжителят живеел със своите родители в къща в
с. *******, на ул. „*********“ № ****, докато подсъдимият П. закупил къща в
близост до тях, на адрес: с. ********, ул. „***********“ № ****, която
посещавал със семейството си само през почивните дни. Между страните
съществували съседски скандали.
До такъв вербален и физически конфликт се е стигнало и на 28.09.2024
г., около 12:00 ч. в с. Пробуда, на ул. „Иван Къндев“, при който тъжителят
викал, крещял, опитал се със сила да отвори вратата към двора на
подсъдимите, но не успял, тъй като подсъдимата Д. подпирала вратата от
другата й страна. Междувременно, тъжителят започнал да хвърля цигли и
керемиди по подсъдимия П., успял да го улучи и му разкървавил ръката.
Прието е за недоказано на процесното място и дата подсъдимата Д. да е влязла
във физически контакт и да е нанесла телесна повреда на тъжителя.
Аналогичен извод е направен и по отношение на подсъдимия П. – не се
установява същият да е нанесъл удар по тъжителя, респективно да му е
причинил телесна повреда. След обаждане на тел. 112 пристигнал полицейски
2
екип и конфликтът приключил.
Към така описаната фактическа обстановка следва да бъдат внесени
някои уточнения, промени и допълнения:
На първо място, подсъдимият Т. П. се намирал заедно със съпругата си
Н. П. в градината към къщата им, достъпът до която се осъществявал през
улицата, която е успоредна на къщата, съответно се минава покрай външна
мрежеста ограда и врата с височина от 1.50 метра, за да се стигне до
вътрешността й.
По същото време тъжителят К. Т. се бил запътил да храни кучетата на
тяхна съседка, живееща в по-долна къща на същата улица, при което минал
покрай градината на подсъдимите. В този момент конфликтът бил иницииран
от подсъдимия Т. П., който след като видял тъжителя Т. да се придвижва по
тяхната улица, се е обърнал към него с думите да спре да уринира на вратата
на къщата.
Междувременно подсъдимата Д., след като оставила родителите си да си
почиват в градината, се прибрала до къщата, когато чула някакви викове и
веднага се запътила обратно към двора. Там заварила К. да крещи на
родителите й и да блъска телената врата към градината в опитите си да влезе
във вътрешната страна на двора, където се намирали майка й и баща й.
Подсъдимата Д. се намесила във вече възникналия конфликт, като през цялото
време се опитвала да държи далеч един от друг К. и Т. – застанала от
външната страна на оградата /от страната на К. Т./ и хванала тъжителя здраво
за ръката, в областта на мишницата, за да предотврати нахлуването му в
градината, като същевременно отправяла молби към него да преустанови
действията си.
В така развилия се спор взела участие и свидетелката А. Т. – майка на
тъжителя, която след като чула виковете от двора, се намесила също в опит да
преустанови кавгата. В разгара на суматохата подсъдимата Д. хванала ръката
на свидетелката Т., мислейки си, че е тази на тъжителя Т., при което скъсала
блузата й. През това време, като видял, че не може да влезе във вътрешността
на двора, тъжителят взел керемиди от оградата и започнал да ги хвърля в
посока към подсъдимия П., една от които ранила последния в областта на
предмишницата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Окръжен съд – Търговище извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал.
3 и 5 НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в
наказателното производство, при която отчете следното:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите А. Т., Н. П., Д. Д., А. П., Сл. Сл. и Г. И., както и от
обясненията на подсъдимите П. Д. и Т. П., депозирани в хода на проведеното
съдебно следствие пред първата инстанция; материалите по преписка вх. №
2710/2024 г., ДП № 784/2024 г. по описа на РП-Търговище;
3
съдебномедицинско удостоверение № 313/30.09.2024 г., заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
както и останалите доказателствени материали по делото.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи по делото
показанията на св. Н. П. – съпруга на подсъдимия П. и майка на подсъдимата
Д., дадени пред районния съд, които са детайлни, вътрешно непротиворечиви,
логически издържани и последователни. Макар свидетелката да е част от
близкия семеен кръг на подсъдимите, на показанията й следва да бъде дадена
вяра, доколкото същата излага свои лични впечатления от развилия се между
страните конфликт, на който е била пряк очевидец и участник – още повече, че
изложената от нея информация се подкрепя и допълва и от останалия събран
по делото доказателствен материал.
По делото е безспорно обстоятелството за наличието на предишни
съседски разногласия между двете семейства, но конкретно от показанията на
свидетелката се установява, че причина за възникването на настоящия
сблъсък е поведението на подсъдимия П.. Свидетелката съобщава, че двамата
със съпруга й са били почти до вратата на градината, когато последният се
провикнал на тъжителя, който през това време минавал по улицата, с думите
„К.е, К.е“, като това, което искал да му каже, било да не уринира на вратата на
къщата. Изложеното се потвърждава и от обясненията на самия подсъдим П.,
който споделя причината, поради която въпросното място е толкова
сантиментално за него и съответно си е позволил да направи забележка на
тъжителя. Обстоятелството, че двамата съпрузи са се намирали в близост до
достъпа към улицата потвърждава факта, че тъжителят е възприел звуково
отправените критики, които са обусловили ответната му реакция. От разпита
на свидетелката П. се извличат сведения относно импулсивния отзвук на Т.
към изречените думи и последвалата от неговата страна вербална агресия,
ескалирала до опити за физическа саморазправа – блъскане на вратата с оглед
намерението на тъжителя да достигне до вътрешността на градината, където
се намирали семейство П.. В отговор на случващото се свидетелката П.а
задържала вратата от другата страна, за да предпази съпруга си. В този момент
се намесила и подсъдимата Д., която застанала от външната страна на вратата
/тоест от страната на тъжителя/ и започнала да я подпира по начин, че К. да
няма възможност да влезе вътре.
Обстоятелството, че подсъдимата Д. се е опитала да преустанови
конфликта, съответно да държи далеч един от друг тъжителя и баща си, се
установява и от показанията на свидетелката А. Т. – майка на К. Т..
Последната категорично заявява, че П., също като самата нея, се опитвала да
няма скандал и била стресирана. Независимо от изложеното, двамата съседи –
К. и Т., продължили да се карат, като в уплахата си подсъдимата Д. хванала
свидетелката Т.а за ръкава, като си мислела, че е на сина й, в резултат на което
скъсала блузата й.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката Т.а,
4
доколкото същите са дадени обективно и съответстват напълно на възприетата
фактическа обстановка. При техния анализ може да се направи обоснованият
извод, че при създалата се ситуация подсъдимата Д. е застанала като преграда
между тъжителя и своите родители, при което в действителност е имало
съприкосновение между нея и тъжителя, но то е било единствено с цел да
отдалечи К. от вратата към градината им. Такава е житейската оценка и на
майката на тъжителя към поведението на подсъдимата – „аз не я обвинявам
П.“.
Действията на подсъдимата Д., дори и изразяващи се в здраво стискане
за ръката на тъжителя, са логични, тъй като вече е имало вербален конфликт
между тъжителя и нейния баща, но няма данни дори по сведения на
свидетелката Т.а, че подсъдимата цели да напада когото и да е от тях –
тъжителя К. Т. или самата свидетелка А. Т., негова майка. При положение че
всички участници в сблъсъка са били на близко разстояние един до друг,
съвсем обосновано се явява и нецеленасоченото действие от страна на
подсъдимата Д. към майката на тъжителя, чиято блуза е била скъсана по време
на спречкването. Неиздържано обаче се явява твърдението, че подсъдимата се
е отправила конкретно към майката на тъжителя, след което съзнателно се е
върнала към тъжителя. По-скоро става въпрос за опит на подсъдимата Д. да се
намеси във вече започналия вербален конфликт, включително и в опит да го
преустанови, но твърдяното от тъжителя агресивно поведение на подсъдимата
Д. се опровергава от показанията на свидетелката А. Т., която изяснява
действителните намерения на подсъдимата.
Що се отнася до поведението на другия подсъдим – Т. П., свидетелката
Т. излага сведения и за неговите действия, които обаче разгледани по същество
не дават основание да се приеме, че същият е причинил телесно увреждане на
тъжителя. Фактите, които свидетелката Т. е възприела лично и
непосредствено, са единствено как Т. посяга с патерицата през мрежестата
ограда към К.. Същата категорично заявява, че не е видяла нищо друго, тоест
не е видяла лично нанасяне на удар с патерица от страна на подсъдимия. С
оглед изложеното, не се установява какъвто и да е физически контакт между
тъжителя и подсъдимия П., отчитайки съществуващата между тях ограда,
факта, че тъжителят не е успял да премине през вратата към вътрешността на
градината, разположението на свидетелката П. /пред съпруга й/, както и
здравословното състояние на подсъдимия, който е трудно подвижен и се
предвижва с помощта на две патерици.
Същевременно са налице данни за укоримото поведение на тъжителя
спрямо подсъдимия П., към когото е хвърлял керемиди, в резултат на което му
е причинена рана в областта на предмишницата. В този смисъл са показанията
на свидетелката Н. П. и обясненията на самите подсъдими П. и Д., които се
подкрепят както от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение №
313/30.09.2024 г. на Т. Н. П. за наличието на разкъсно-контузна рана по
гръбната страна на лявата предмишница и кръвонасядания, така и от
показанията на свидетеля Сл. Сл. – служител в РУ-Търговище, отзовал се на
5
постъпилия сигнал, според когото пострадал от възникналия конфликт е
именно подсъдимият П..
Сведения относно последиците от развилия се скандал се извличат от
показанията на свидетелите Д. Д. – съпруг на подсъдимата Д., и А. П. – нейна
сестра, които потвърждават наличието на предишни конфликти между
семейството на подсъдимите и тъжителя, в това число и приключилите
съдебни спорове, доказателства за които представляват приложените по
делото НЧХД № 128/2022 г. по описа на РС-Търговище и ВНЧХД № 145/2022
г. по описа на ОС-Търговище. И двамата свидетели еднозначно посочват още,
че вратата, която не можело да се отваря навътре, е сменила посоката си на
движение, като е била цялата избутана навътре, а в градината било
разхвърляно, имало керемиди и цигли по земята, които лично свидетелката П.
след това оправила, като ги поставила на мястото им. Наличието на цигли и
керемиди се потвърждава и от разпита на свидетеля Г. И. – старши полицай в
РУ-Търговище, изпратен на сигнала за междусъседския скандал, който към
момента на пристигането си на място е установил и вербалната агресия между
страните.
Съдът кредитира показанията на ангажираните свидетели от близкия
семеен кръг на подсъдимите, както и тези на отзовалите се на сигнала
полицейски служители, доколкото първата група свидетели е запозната
отблизо с междусъседските конфликти между страните и конкретно с
разположението на градината и достъпа до нея, а втората група свидетели са
независими и незаинтересовани от изхода на спора лица, които пресъздават
свои лични впечатления от заварената на място фактическа обстановка.
При анализа на обясненията на подсъдимите съдът отчете
обстоятелството, че същите имат двойствена природа и представляват освен
доказателствено средство и средство за защита. В тази връзка съдът ги
подложи на внимателен и задълбочен анализ както в тяхната цялост, така и с
оглед събрания останал доказателствен материал и намери, че същите
възпроизвеждат обективно възприети от подсъдимите обстоятелства и факти.
Относно причината за иницииране на конфликта, проявилата се вербална
агресия на висок тон между тъжителя Т. и подсъдимия П. и стремежа на
подсъдимата Д. да преустанови разногласията между двамата съседи,
обясненията на подсъдимите се подкрепят напълно от показанията на
останалите очевидци на конфликта – свидетелките Наталия П. и А. Т.. По
отношение на поведението на тъжителя К. Т., изразяващо се в опити да влезе
във вътрешността на градината през вратата на оградата и последвалото
хвърляне на керемиди в посока към подсъдимия П. и неговата съпруга, съдът
приема, че обясненията и на двамата подсъдими също следва да бъдат
кредитирани, доколкото в тази част намират опора в показанията на
свидетелите Д. Д. и А. П., които са констатирали резултата от външното
въздействие върху целостта на вратата, довело до избутването й навътре, и
конкретното състояние на градината след потушаването на конфликта.
6
Съдът не кредитира заявеното от подсъдимите в обясненията им, че П.
Д. не е дърпала, стискала и щипала тъжителя К. Т.. Макар и обратното да се
поддържа единствено от майката на тъжителя и от самия него, показанията на
свидетелката А. Т. в тази им част са житейски и логически издържани,
доколкото е неестествено подсъдимата да е седяла напълно безучастно спрямо
тъжителя и единствено да се е опитвала да задържи вратата затворена, без да
осъществи какъвто и да е физически контакт с него. В тази връзка съдът
отчита показанията на свидетелката П. в частта относно разположението на
подсъдимата Д. спрямо вратата на оградата – П. била застанала с гръб /към
тях/ и с лице към К.. От значение е още обстоятелството, че се касае до
положение, при което родителите на подсъдимата Д. – подсъдимият Т. П. и св.
Н. П., са били вербално нападнати и обиждани, в това число и поставени в
потенциална опасност от ескалиране на конфликта във физическа разправа. В
тази част обясненията по-скоро са защитна версия, макар настоящият състав
да намира, че е логично в такава емоционално натоварена и стресова ситуация
подсъдимата Д. да е била уплашена и да се е опитала да защити семейството
си.
Независимо от изложеното тезата на частното обвинение относно
нападението спрямо тъжителя и неговата майка от подсъдимата Д., а именно
твърденията, че същата е хванала К. за лявата ръка и го е стискала с всичка
сила в продължение на около 10 минути, след което се насочила и към
неговата майка, започнала да я драска, щипе и стиска за ръката, и отново се
върнала към Т., се опровергава по същество от показанията на св. Т..
Последната е очевидец на част от развилата се конфликтна ситуация,
съответно възпроизвежда свои собствени впечатления и възприятия – че
подсъдимата Д. е държала К. за ръката, като го е стискала здраво. В частта
относно действителните намерения на подсъдимата, стоящи зад нейното
поведение – да предотврати възникналия междусъседски скандал,
показанията на свидетелките Т. и П. се подкрепят и допълват, поради което
съдът изгради фактическите си изводи на тяхна база.
Съдът кредитира и изготвената в съдебното производство пред районния
съд съдебномедицинска експертиза на тъжителя К. Т., доколкото същата е
обоснована, изводите на вещото лице са мотивирани и допълнително
разяснени в съдебно заседание. Видно от заключението на експертизата, К. Т.
е получил повърхностни линейни охлузвания (драскотини) по лицевата страна
на лявата предмишница, в горната и трета; по дясната лицева страна на
гръдния кош, в горната част на десния голям гръден мускул, по средна
ключична линия; кръвонасядания по вътрешната страна на лявата мишница, в
горната и трета; по лицево-вътрешната страна на лявата мишница, в средната
и трета; по лицевовътрешната страна на лявата мишница в долната и трета; по
лицевата страна в областта на лявата лакътна става; по лицево-външната
страна на гръдния кош, в областта на предна мишнична линия, на нивото на
мамилите, които са реализирали медико - биологичния признак болка и
страдание. Уточнено е, че установените увреждания са възникнали по
7
механизма на действието на твърди тъпи предмети, като кръвонасяданията са
получени при удари/пристискане/стискане с или върху такива предмети, а
повърхностните линейни охлузвания (драскотини) – при косото
(тангенциално) действие на твърди тъпи предмети с малка контактна
повърхност. По повод възраженията на защитата относно еволюцията на
процесните увреждания, вещото лице посочва, че повърхностните
кръвонасядания могат да се появят в рамките на няколко минути, като в
конкретния случай тези кръвонасядания биха се получили по-бързо, тъй като
не са толкова дълбоки. Допълва, че предвид индивидуалната реактивност на
конкретния организъм не е възможно с точност да бъде определено кога са
получени уврежданията, а само приблизително, но при така дадените
разяснения приема, че установените процесни увреждания отговарят да са
получени по начин и време, както са описани от пострадалия.
Предвид изложеното настоящият състав намира, с оглед уточнения
механизъм на нанасяне на инкриминираните увреждания на тъжителя, че
същите могат да станат по възприетия начин, видно от самото заключение по
СМЕ, както и от дадените разяснения на вещото лице в съдебно заседание, а
именно – чрез нанасяне на удар, притискане или стискане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
от обективна и субективна страна подсъдимите П. Д. и Т. П. не са
осъществили състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК.
Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения,
които осигуряват физическата неприкосновеност на личността. Телесната
повреда е виновно и противоправно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болки и
страдания.
С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
намира, че на 28.09.2024 г., около 12.00 часа, в с. Пробуда, ул. „Иван Къндев“
№ 8, подсъдимата П. Д. действително е дърпала тъжителя К. Т. за лявата
мишница, стискала го е здраво за ръката и притискала по начин, че да
възпрепятства нахлуването му в градината на родителите й, като тези нейни
действия са причина за установените на 30.09.2024 г. от д-р Н. С. – лекар
специализант в отделение Съдебна медицина и деонтология при „МБАЛ –
Търговище“ АД, кръвонасядания и повърхностни линейни охлузвания на
лявата мишница, лявата лакътна става и лицево външната страна на гръдния
кош. Настоящият състав обаче приема, че подсъдимата е извършила деянието
в условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 НК, поради
което то не е общественоопасно, съответно не представлява престъпление.
Установи се, включително и от приложеното по делото ДП № 784/2024 г.
по описа на РУ-Търговище, пр. пр. 2710/2024 г. по описа на РП-Търговище, че
тъжителят Т. и семейството на подсъдимите се намират във влошени
8
междусъседски отношения и всеки един от участниците в обсъждания спор е
инициирал повдигане на обвинение срещу насрещната страна във връзка с
възникналите разногласия на процесната дата – 28.09.2024 г. Касае се до
пореден проявил се конфликт, който в конкретния случай е създал
непосредствена опасност за здравето на подсъдимия П. и неговата съпруга св.
П., към които тъжителят се е насочил първоначално с вербална агресия, а след
това и с намерение за физическа саморазправа. Именно с цел да опази
здравето на своите родители, подсъдимата Д. е влязла във физическо
съприкосновение с тъжителя, заставайки като „жива ограда“ между него и
семейството й, като предвид ескалирането на ситуацията, близостта на Т. до
вратата на оградата, неговия враждебен тон, използваните средства за
нападение и настъпателното му поведение, същата не е могла да избегне и
предотврати по друг начин опасността, освен като причини на тъжителя по-
малко значителни вреди от предотвратените – хващайки го за мишницата и
опитвайки се да го издърпа далеч от вратата, при което той е получил
гореописаните кръвонасядания и повърхностни линейни охлузвания.
Наблюдава се силно изразен отрицателен заряд в комуникацията между
съседите, който трудно би бил потушен единствено с думи, отчитайки и
бързата първична реакция на тъжителя, който е оставил на заден план
първоначалното си намерение да посети съседна къща да нахрани кучетата и
незабавно е предприел активни действия, насочвайки се към градината на
подсъдимия П.. Предвид изложеното, подсъдимата е следвало да се намеси
незабавно и адекватно, опитвайки се да издърпа тъжителя Т. настрани, за да
предотврати по-сериозни последици както за подсъдимия П., така и за самата
свидетелка П.а, с оглед и нейното пряко участие в случката – придържането на
вратата от вътрешната страна на оградата и близостта й до тъжителя.
Подсъдимата Д. е действала напълно адекватно и в рамките на допустимото,
за да преустанови конфликта, съобразявайки, че се е намесила в разгара на
събитията, а не в последващ момент, когато страстите между страните вече са
поутихнали. Видно е, че тъжителят Т. въпреки съпротивата на подсъдимата Д.
е продължил вербално да се саморазправя с подсъдимия П., като в един
момент е започнал и да хвърля към двамата съпрузи керемиди, което само по
себе си обуславя повишената опасност за живота и здравето на семейство П.и.
Несдържаното поведение и неконтролируемото емоционално състояние на Т.
се потвърждават и от св. Н. П. Изложеното е наложило в случая употребата на
малко повече сила от страна на подсъдимата Д., за да бъде тъжителят възпрян
и накаран да преустанови действията си, като не е било достатъчно леко
хващане за ръката. В тази ситуация подсъдимата е гледала да действа
максимално бързо без възможността за реална преценка кого точно хваща –
тъжителя или неговата майка, която също се е намесила в суматохата,
отчитайки близкото разстояние на всички замесени участници в сблъсъка.
Целта е била възможно най-бързо да раздалечи тъжителя от оградата на
градината и да предотврати конфликта, в резултат на което е причинила на Т.
леки вреди по предмишницата и в областта на гърдите и гръдния кош в
9
рамките на допустимото, но много по-малки от тези, които е можело да
настъпят, ако не се беше намесила веднага и същият беше нахлул във
вътрешността на градината, където са се намирали по-възрастните й родители,
единият от които трудно подвижен.
Налице са всички елементи на института на крайната необходимост.
Деянието извършено при крайна необходимост е правомерно,
общественополезно и необходимо. Ето защо настоящият състав, макар и по
различни съображения, намира, че на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 13, ал. 1
НК подсъдимата П. Т. Д. следва да бъде оправдана по повдигнатото й с
тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
В допълнение трябва да се посочи, че деянието е несъставомерно и от
субективна страна, тъй като липсва умисъл за причиняване на лека телесна
повреда, а това престъпление може да е само умишлено. В чл. 133 НК се
предвижда наказание само за причиняване на тежка или средна телесна
повреда по непредпазливост, но не и за лека такава. В настоящата хипотеза
умисълът на подсъдимата Д. и нейната цел не са били причиняване на телесна
повреда на тъжителя Т., а целта й е била насочена към това да предотврати
евентуални вреди, които биха могли да настъпят от конфликта между двамата
съседи. Предвид на това, макар от обективна страна да има хващане, дърпане
и стискане за лявата мишница и за ръката, то не е налице умисъл за
причиняване на телесна повреда на К. и целта на подсъдимата не е била да
увреди здравето му, а напротив – да опази включително и него от по-сериозни
последствия.
По отношение повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Т. П.
настоящият състав споделя изводите на районния съд, че не се установява от
обективна страна същият да е нанесъл какъвто и да е удар на Т. Действително
по делото са налице данни от показанията на свидетелката А. Т., че Т., който се
намирал в двора си, е посягал през мрежестата ограда да удря К., който е бил
на пътя, но самата свидетелка е категорична, че това е всичко, което е
възприела, тоест не е видяла конкретно нанасяне на удар. В тази връзка е и
изразеното крайно становище на майката, че синините по тялото на сина й са
от П..
При това положение настоящият състав счита, че не се установява
причинно-следствена връзка между конкретните действия на подсъдимия П.
/посягане с патерицата към тъжителя/ и престъпния резултат, който му се
вменява. В тази връзка районният съд е отчел и собственото противоправно
поведение на тъжителя, който в опитите си да нахлуе във вътрешността на
градината, вероятно сам е причинил част от уврежданията си. Като краен
резултат основният мотив за потвърждаване на оправдателната присъда по
отношение на Т. П. е недоказаност на повдигнатото обвинение поради липса
на безспорни доказателства инкриминираното кръвонасядане, установено при
освидетелстването на тъжителя К. Т. на 30.09.2024 г., да е причинено именно
от действията на този подсъдим.
10
С оглед на всичко изложено, доколкото крайните изводи на двете
инстанции по съществото на делото съвпадат, първоистанционната присъда
следва да бъде потвърдена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, въззивникът
К. Т. следва да бъде осъден да заплати на Т. П. направените по делото пред
въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение. Последното е действително заплатено, видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 29.09.2025 г., сключен
между Т. П. и адв. Р. Р., представляващ разписка за получената сума.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК, вр. чл. 338
НПК, Окръжен съд – Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12 от 18.07.2025 г., постановена по НЧХД
№ 221/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, IV състав.
ОСЪЖДА тъжителя К. Б. Т., ЕГН ********** от с. ********, общ.
*********, да заплати на Т. Н. П., ЕГН ********** от с. **********, общ.
**********, сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК
подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11