Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.О.Х.Д. № 5294/18 г.
18.01.2019
год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесетата година , в състав
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Светлана Атанасова
При участието на съдебен секретар Сн.Колева и
прокурора Д.Тарев, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД№ 5294/18 г.по описа на
СГС , като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба с Допълнение към нея от защитника на подсъдимия В.И.К. срещу
Присъда на СРС,НО,12-ти състав по НОХД № 6509/2017 г.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за виновен
подс.К. в извършването на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, като му наложил
по реда на чл.54 от НК наказание „Лишаване от свобода“/ЛОС/ за срок от 1
година и „Глоба“ в размер на 200 лв.Изпълнението на наказането „ЛОС“ съдът
отложил по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.Със същата Присъда
подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година на
основание чл.343Г,вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК.Възложени са му разноските с
оглед изхода на процеса.
В
своята ВЖ защитата твърди ,че СРС не е осигурил справедлив съдебен процес ,
като били допуснати „крещящи“ проц. нарушения, които обусловили необходимостта
да се сезира ВСС, което защитникът и направил.В тази ВЖ се правят
доказателствени искания , както и се иска отмяна на осъдителната и
постановяване на нова оправдателна Присъда.
В Допълнението към ВЖ защитата иска отмяна на осъдителната и постановяване на
нова оправдателна Присъда, считайки че постановената такава от първата
инстанция е неправилна и необоснована,постановена при съществени проц.нарушения
и при липса на мотиви.В Допълнението защитата конкретизира оплакванията си като
визира нарушения на реда в Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване
на употреба на алкохол от водачи на МПС.Не е бил спазен редът за
изследване на взетата кръв за изследване, което било видно от показанията на
св.М..Последните не били съпоставени с тези на св.М..Подс. бил в адекватно
състояние и без мирис на алкохол преди да се попълни Констативния
Протокол.Посоченото от в.л. М.било в противоречие с останалия събран
доказателствен материал.Върховният съд в ППВС№ 1/1983г. приема ,че пияното
състояние може да се установява с всички средства по реда на НПК.Това обаче
следва да става по реда на Наредба № 30/2001г.Не е ясно спазени ли са
изискванията за предхождащата дезинфекция преди вземането на кръв/чл.12
от Наредбата/, като това не може да се вмени във вина на подсъдимия, а
е отговорен съответния лекар.Не било вписано в амб.журнал още точен дата ,час
на явяване на пациента,номер и дата на издаване на талона и точен час на
взимане на кръвта.Нямало е яснота колко количество кръв е иззета, както и с
какъв дезинфекциращ разтвор е третирата кожата на подсъдимия преди убождането.Неясно
за защитата се явява и обстоятелството в какви условия е съхраняване
кръвта.Всичко това водело до груби нарушения на чл.9,чл.11,чл.13 и чл.15,ал.1 от
Наредба № 30/2001г.Следователно не може да се приеме ,че изземването и
съхраняването на кръвта е станало по реда на Наредбата, а щом е така и поради
някои Решение на ВКС/цитирани в Допълнението към ВЖ/ не може да се постанови
осъдителна Присъда, тъй като обвинението е недоказано.
Защитата сочи още ,че подс. нито е
съзнавал , нито е искал настъпването на вредните последици, тъй като предната
вечер е празнувал до полунощ на 08/09.12.2016 г. Студентския празник,употребил е
алкохол , върнал се , спал , събудил се,изпил хомеопатичните препарати
„Ехинацея Форте“ и „Есберитокс“, след което се качил на процесното МПС и го
управлявал до спирането му за проверка от контр. органи.
Съществено проц.нарушение е налице
, според защитата, при изготвянето на Протокола от СЗ/проведено на
31.01.2018г./ от първата инстанция.В този Протокол защитата настоява ,че са били
вписани съдебни заседатели , единият от които се казва М.Н..Няма твърдения/нито
във ВЖ , нито в ОЗ пред възз.съд/,че в СЗ от 31.01.2018 г. СРС е заседавал в
състав от един съдия и двама съдебни заседатели.По този повод на 27.03.2018 г.
защитникът сезирал със Сигнал Инспектората на ВСС/л.59-60 от съд. производство
пред СРС/, като без да посочи правното основание за това , изискал от този
орган извършването на обективна проверка по случая и поискал да му бъде отговорено от ИВСС
дали Протоколът е „манипулиран“ и дали последният не е
„официален документ с невярно съдържание“.Отговор на Сигнала /ако такъв има/ не е приложен по
делото.
Поради горните си доводи защитата
иска от възз.съд отмяна на осъдителната и постановяване на нова оправдателна такава.Алтернативно-
да се отмени Присъда и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В Определението си по реда на чл.327
от НПК въззивният съд се произнесе по направените доказ. искания,
като същите аргументирано са оставени
без уважение, а предвид принципът на процесуална икономия тези въпроси тук няма
отново да бъдат обсъждани.
В СЗ пред въззивния съд въззив.жалбоподател и подсъдим се явява лично и
със защитника си.СГП изпраща прокурор.
Съдът
след докладването на постъпилата ВЖ с Допълнението и при липсата на нови
искания от страните , прие и прочете доказ. материали и обяви за приключено
събирането на доказателства.Бе даден ход по същество.
Защитникът на подсъдимия иска от съда да
отмени Присъдата на СРС,НО,12-ти състав.При разглеждането на делото пред
първата инстанция били допуснати съществени проц. нарушения,като отново заявява
че получил един Протокол от СЗ със съдебни заседатели , а после получил друг с
различни обстоятелства.По делото пред СРС защитата настоя,че не бил осигурен
справедлив съдебен процес.Така напр. в.л.М.по повод изготвеното Заключение на
СТЕ заявява ,че познавала хомеопатичните лекарства,но това направила в разрез с
изискванията на ЗЗ/Закона за здравето/ , където било стриктно указано кои лица
са компетентни да се изказват за хомеопатичните лекарствени средства.Защитата
смята ,че не са налице и Мотиви към Присъдата в хипотеза на чл.305,ал.3
от НПК.При това си виждане защитата иска отмяна на Присъдата и
постановяване на нова оправдателна такава от въззивния съд.Алтернативно, ако не
се споделят доводите за оправдаване на подсъдимия,тогава въззивната инстанция
да отмени Присъдата и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на СРС/в
случай че се констатират твърдяните съществени
проц. нарушения/.
Подсъдимият по същество заявява ,че се
присъединява към доводите на защитника си.
Прокурорът по същество предлага на
въззивния съд да остави ВЖ без уважение като неоснователна, като същевременно
потвърди Присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.Първата инстанция е
ценила коректно доказателствената съвкупност.Извършеното престъпление е
осъществено от подсъдимата, както обективна, така и субективна страна и е
доказано по изискуемия начин, поради което следва ВЖ да се остави без уважение.
При последна дума подс. заявява ,че
няма какво да добави.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ и
Допълнението ,аргументацията на страните във въззивното производство пред СГС ,
както и събраните доказателства по делото и след служебна проверка на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Първоинстанционният
съд в производството пред себе си е установил фактическата обстановка и е извел
оттам коректните правни изводи.Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Установено
е от фактическа страна ,че на процесната дата 09.12.2016 г. подсъдимият В.И.К.
около 09,00 ч. сутринта управлявал МПС лек автомобил „БМВ“ модел 320 Д с рег.№ ******в
гр.София, по бул.“Овча Купел“ , с посока на движение от ул.“Любляна“ в посока
към ул.“Народно хоро“.Преди това бил употребил неустановено по вид и количество
алкохол , като действието му не било преминало.Предвид състоянието си и поради
други нарушения на правилата за движение подс. изгубил контрол над управлявания
от него лек автомобил и реализирал ПТП с
лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ ******с водач св.И.И..Последният
сигнализирал на тел.112 за инцидента, като двамата водачи останали на
място.Служебно били изпратени на мястото на ПТП свидетелите К.и К./служители на
„Пътна полиция“ СДВР/.Водачите били изпробвани за алкохол ,като при проверката
на подс.В.К. с техн.средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с проба № 0266 в 10,09 ч.
се установила употреба на алкохол с концентрация 1,52 %о в съдържанието на
издишания въздух.На подс. бил съставен акт и му бил връчен Талон за медиц.
изследване.К. бил транспортиран до МБАЛ „Св.Анна“ за вземане на кръв за
изследване.Преди вземането на кръв в Протокол
за медиц. изследване подс. посочил данни , които били записани в този
документ от лекаря.В графата „алкохолна напитка“ било записано
„уиски“,количество – „не знае“ , а време на приемане след 23 часа на
08/09.12.2016 г.В този Протокол подс. съобщил ,че няма употреба на лекарствени
средства в изрично предвидената за това графа в Протокола /Вж.т.14 Употребени
лекарства в последните 24 часа/.
Кръвната
проба била взета от подс.В.И.К. в на 09.12.2016 г.12,05 ч., като в бланката на Протокола за медицинско
изследване, съгласно установена с години практика,не се съдържат данни за вида
на дезинфекционен препарат,марля , памук или други медицински консумативи ,
които обичайно се ползват при подобни манипулации.
Резултатът
от изследването за наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия В.И.К. бил
1,4 %о, като последният бил инкорпориран в писмена форма в Протокол за химическа експертиза № 1474/12.12.2016 г.Този извод е
потвърден и от Заключението на повторна СХЕ /направена на 17.02.2017г. по лично
желание/.
СРС ,предвид
дадените обяснения от подс.К., назначил и Съдебно химическа/Токсикологична/
експертиза въпреки съобщените данни на
лекаря от същия подс./преди да даде кръв/ ,че не е употребявал лекарствени
препарати преди процесното управление на
МПС.Разбира се подсъдимият може както да не дава обяснения, така и ако дава-да
депозира такива обяснения каквито ,намери за нужно.Изводите на тази експертиза обаче
практически не променят констатациите на предходните две такива по въпросите ,
релевантни за отговорността предвид наказателното производство и повдигнатото
обвинение.
Тази фактическа обстановка се
установява от подробния и логичен анализ на доказателствените материали
,направен от първата инстанция.Последният е извършен прецизно в съответствие с
процесуалните правила и формалната логика.Въззивният съд се присъединява към
този анализ, както и не намира основания да установи нови фактически
положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също така, доколкото
се възприема като правилен анализът на доказателствената съвкупност от
въззивния съд , то последният не намира за нужно да коригира изводите на СРС в
тази посока.
Въззивната
Жалба на защитата се явява неоснователна
, тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционният СРС е признал за виновен
подс.В.И.К. в извършването на престъпление
по чл.343Б,ал.1 от НК.
Наличието
на състав на извършено престъпление по горната правна квалификация от страна на
подсъдимия е достатъчно и детайлно коментирано в Мотивите на първоинстанционната
Присъда.Към този анализ се присъединява и въззивния съд.Следва да се акцентира
само върху някои детайли с оглед обхвата на проверката от страна на възз.съд
спрямо постановения и оспорен съд.акт на първата инстанция..
По
делото се намира Протокол за медицинска
експертиза/л.14 от ДП/ ,където на въпросите на деж.лекар в МБАЛ „Св.Анна“
подсъдимият е отговорил преди даването на
кръвна проба ,че е започнал употребата на „уиски“ в 23,00 ч.на 08.12.2016 г.,без да
конкретизира кога е спрял тази употреба и колко е изпил като резултат, като е
подписал този Протокол без никакви възражения.Както и СРС е отбелязал в Мотивите си, това
обстоятелство е в писмено доказателство,прието и ценено в доказателствената
съвкупност.
Доказателствените
материали се преценяват поотделно и в съвкупност, като оценката им се извършва
с оглед тяхното действително съдържание.С оглед предмета на доказване и кръгът
от обстоятелства подлежащи на доказване при така зададената правна рамка от
обвинението и дължимо произнасяне от страна на сезирания съд, следва да се
посочи ,че леките противоречия в показанията на свидетелите/при това по
несъществени обстоятелства/, не могат да променят установената фактология
касателно резултатите от изследването в
кръвта и заявеното пред деж.лекар от подсъдимия.В една логическа
последователност СРС е посочил начина на формиране на вътрешното си убеждение
въз основа на обективен анализ на доказателствените материали.Първата инстанция
убедително излага в Мотивите своите съображения касателно въпросите кои
доказателства кредитира и кои не , както и поради какви причини, с което са
изпълнени процесуалните нормативни и тълкувателно приети изисквания за оценка и
анализ на доказателствената съвкупност. Следователно , няма как въззивната
инстанция да приеме наличието на „липса на мотиви“ , в каквато посока е налице
оплакване във ВЖ.
Касателно
наведените доводи във ВЖ за допуснати серозни нарушения на реда за вземане на
кръв и дали това е в съответствие с Наредба № 30/2001г.въззивният съд намира
,че такива нарушения не са налице.Следва да се прави разлика между доказани
нарушения и твърдения за такива.Нарушенията на правилата за упражняване на
лекарската професия и на средния медицински персонал се установяват по
съответен ред.за целта има създадено звено Изпълнителна Агенция „Медицински
одит“ към Министерството на здравеопазването.Няма данни за настоящия случай да
има проверка и извод за нередности от
оторизирани за това квалифицирани медицински специалисти.Извън това,следва да
се посочи че в одобрените от здравните органи бланки на Протокол за медиц.
изследване има изрично препращане ,че той представлява Приложение № 2 към Чл.10,ал.2 от Наредбата.Следователно,щом
Наредбата не предвижда да се вписват в него такива подробности като вида на
дезинфекциращото средство и количеството иззета кръв /респ. детайли за други
употребени медиц.консумативи при манипулацията/, то непосочването им не
представлява нарушение на процедурата,макар
някой да проявява интерес и към това.
Протоколът
от СЗ на 31.01.2018 г. е изготвен на компютър и се намира от л.42-45 от съд.
производство.Този Протокол е подписан от Предс. на състава.Към Сигнала до ИВСС
е приложен проекто-протокол/респ. електронно копие/ от същото СЗ/неподписан от
Предс. на съставаВ този проекто-протокол/електронно копие/ е видно ,че е налице
несъразмерно поставен крайно вдясно на страницата текст „съдебни
заседатели“.Тъй като това е в края на листа вдясно ,то явно няма място къде да
се впишат имената на „заседателите“ , макар такива да не са присъствали в това
съдебно заседание.Един ред по-ниско ,но доста по наляво са написани имената М.Н.
и Б.Б., но последните не могат по граматически критерии да се отнесат към горепосочения текст вдясно горе,тоест това да
са „съдебни заседатели“.В протокола от СЗ/л.42-45/ е видно ,че съдът е
заседавал на датата еднолично/тоест , без съдебни заседатели/ , а в СЗ са
присъствали прокурор М.Н. и секретар Б.Б..Доколкото няма данни да е оспорено качеството
прокурор на М.Н.или качеството секретар на Б.Б.,то явно не е било някаква изненада за страните по
делото/би следвало да е така и за защитата/ след като на предишен Протокол от
СЗ Б.Б. отново е била секретар ,макар прокурорът да е бил различен от М.Н..За
въззивния съд е ирелевантно ,че е бил
сезиран за този Протокол ИВСС, още повече - при липсата на резултат от исканата
проверка и липса на яснота дали такава изобщо е извършвана.Следва обаче
да се отбележи ,че не само за настоящия състав е ноторно известно ,че при
изготвянето и оформянето на Протоколи от СЗ на компютър нерядко самата
компютърна система размества текста на документа, а за целта има специални
файлове и способи за текстообработка.Тоест ако и доколкото е станало
разместване в рамките на дадена страница ,едва ли може да се вмени в нечия вина
, тъй като вероятно става въпрос за разместване на текста от самата компютърна
система.Неслучайно не е положен подпис под този Протокол от Предс. на
състава.За да се твърди процесуално нарушение,то би следвало последното да е
резултат от човешка намеса,при това недобросъвестна в отклонение от
процесуалните изисквания.На последно място , непредвиденото в НПК
„присъединяване“ на съдебните актове към определена деловодна компютърна
система/организационно управленско решение за улеснение на работата и
повишаване информираността на гражданите и страните по дела/ допуска корекции
при грешки в процеса на присъединяването.Следователно ,корекцията няма как да
се идентифицира като проц.нарушение,от една страна защото е допустима , а на
следващо място не е проц. нарушение
,защото самото присъединяване не е регламентирано в процесуалния закон.
Не
са налице основанията да се отмени осъдителната Присъда , за да се постанови
нова оправдателна такава, нито са допуснати съществени проц. нарушения, които
биха обусловили отмяна и връщане на друг състав от първата инстанция.Наложените наказания са в минимален размер с прилагане
на института „Условно осъждане“,а това е достатъчно хуманен подход при
индивидуализацията с оглед размера на концентрацията на алкохол и липсата на
критичност от страна на подсъдимия.Лишаването от права е детерминирано като
размер с допусканите и в миналото нарушения на правилата за движение от страна
на подсъдимия К..Следователно ,не са налице предпоставки не само за отмяна , но
и за изменение на Присъдата , а съдът дължи цялостна проверка на контролирания
съд.акт с оглед принципа на „ревизионно начало“ във въззивното производство.С
оглед горното обжалвания съд.акт на СРС следва да се потвърди изцяло като
правилен и законосъобразен.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,12-ти състав по
НОХД№ 6509/2017 г. , с която подс.В.И.К. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК,като на основание
чл.54
от НК е осъден на 1 година „ЛОС“ и „Глоба“ в размер на 200 лв, с
отложено изпълнение на наказанието „ЛОС“ по реда на чл.66 от НК за срок от 3
години,както и „Лишаване от право да управлява МПС“ по чл.343Г,вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК
за срок от 1 г, тъй като същата е правилна и законосъобразна, а депозираната
Въззивна Жалба е неоснователна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: