РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500445 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Р. К. К., от гр. Я. против решение №
107/10.07.2024 год., постановено по гр.д. № 483/2023 год. по описа на
Окръжен съд - Ямбол. Решението се оспорва като неправилно и
необосновано, при неправилни изводи, при съществено нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Прави се оплакване, че съдът не
е приел искането за назначаване на експертиза за установяване дали
завещанието от М. К. в полза на М. К. е подписано от лицето, сочено като
завещател. Неправилно съдът в свое определение е приел, че оспорената
истинност на завещанието покривала възражението за нищожността му, но
съдът не е сезиран с иск за оспорване на завещание, а с иск за прогласяване
нищожността на договор за делба, сключен при позоваването на титул за
собственост - неистинско завещание. Сочи се, че по делото следва да се
съберат всички доказателства с оглед твърденията на страните - всяка страна
следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици за себе си.
При разрешаването на спор за собственост съдът има задължение да прецени
не само валидността на последната сделка, но и на предходните, ако
доказателства за това са представени по делото. Ако някоя от тях е нищожна,
то последващите макар и да са валидни, не ще породят вещноправен ефект,
защото вещни права могат да бъдат прехвърляни само от собственик. Дори и
без да е направено възражение за нищожност от страните, ако по делото са
събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235
ал.2 от ГПК съдът е длъжен да ги обсъди и да даде правна квалификация на
1
установените от тях факти /ТР №1/2020г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГТК/. Твърди
се, че в първоинстанционното производство не са анализирани събрани по
делото доказателства по наказателната преписка, установяващи
неистинността на процесното завещание. Съобразно практиката на ВКС към
гражданското дело могат да се приобщават прокурорските преписки и
събраните по тях доказателства и да се ценят с оглед вида и естеството на
съдържащите се в тях документи. Съставени са протоколи и са извършени
експертизи, събрани са свидетелски показания от други органи, които следа да
се ценят наред с другите доказателства по делото. Не е предоставена
възможност на ищцата да докаже твърденията си въз основа на събраните
доказателства, че положеният подпис в завещанието не е на посоченото като
завещател лице. На следващо място страната сочи, че съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересувана страна само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Отново е извършено позоваване на горецитираното ТР № 1/2020 год.. Когато
нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на
исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в
доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни
задължението си по чл.146 т.2 и 5 от ГПК. При пропуск или при представяне в
хода на производството на доказателства, от които за първи път се установява
нищожността, съдът е длъжен с нарочно определение да уведоми страните
като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства -
според ТР № 1/2020г. Страната се позовава и на други актове на ВС. Според
страната е налице съществено процесуално нарушение, което води до отмяна
на решението, когато съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и когато липсват мотиви за крайното му решение. Решението се
оспорва и като житейски несправедливо. Иска се решението да бъде изцяло
отменено, ведно със законните последици.
Направено е искане за назначаване от въззивния съд на съдебна
графологична експертиза, за установяване подписа в завещанието на М. К. -
дали е положен от това лице и дали ръкописният текст е изписан от него.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответниците М.
Н. К. и Н. М. К. Сочи се, че постановеният съдебен акт е валиден, допустим и
правилен. Според страната въззивникът не е възприел правилно действително
извършените от първоинстанционния съд действия. Неправилно се сочи, че
съдът е оставил без отговор искането на ищеца за експертиза, тъй като със
свое определение в закрито заседание от 30.05.2024 г., съдът мотивирано е
взел становище по него. Оспорва се възражението, че неуважавайки искането
за експертиза съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Сочи се,
че в случая не е налице спор за собственост, а се спори относно нищожността
на договор за делба. Сочи се, че по съществото си жалбата не посочва пороци
на съдебния акт, а неколкократно се настоява, че всъщност нарушението е
недопускането на исканата експертиза. Предметът на производството е
очертан в исковата молба - иск по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД - нищожност на
договора за доброволна делба поради противоречие с добрите нрави. Касае се
за договор от 15.02.2019 г. сключен между страните по делото. Същият е
сключен в изискуемата форма, с участието на всички съсобственици съгласно
чл.75 ал.2 от ЗН. Ясно е изразена волята за разпореждане със собствеността и
за уравнение с парични суми за неполучаващите дялове съобразно пазарната
2
стойност на имота към момента на делбата. Евентуално противоречие на
добрите нрави би следвало да е относимо към момента на сключване на
договора. Към тази дата са релевантни следните факти: обявено и вписано на
26.06.2014 г. в публичния имотен регистър на саморъчно завещание от
наследодателя М. К., отказ от предявения по чл.42 б.“б“ вр. с чл.25 ал.1 от ЗН
от Д. К. и Т. К. иск, по който е образувано гр.д. № 5093/2018г. на РС-Ямбол.
Тезата на жалбоподателката Р. К., че договорът за делба противоречи на
добрите нрави, защото е използвано саморъчно завещание за което се знае, че
същото е неистинско и не е съставено от завещателя, извършено е позоваване
на него като титул за собственост, при което от страна на ответника са
накърнени добрите нрави, според въззиваемите е по-скоро житейска. Не се
сочат факти за знанието от ответника за неистинско завещание. В
производството пред първата инстанция жалбоподателката не е представила
никакви доказателства за такова знание, нито е поискала събиране на
доказателства в тази насока. Съмненията на жалбоподателя за неистинско
завещание би следвало да намерят законов израз преди сключването на
договора през 2019 г. - период от около 5 години, който е достатъчен за
формиране на волята и за осъзнати последователни действия касаещи имота и
завещанието. Изрично е подчертано в исковата молба, че в настоящото
производство се оспорва договора за делба, а не завещанието, което е в разрез
с жалбата. Освен това - сочи се, че процесният имот първоначално е бил
собственост на М. К. и М. К. Въззивницата - ищца не е наследник на М. К., а
се явява преживял съпруг на сина на другия наследодател М. К. - В.
Твърденията и за неистинско завещание от страна на М. К. не биха могли да
имат ефект върху нейните права. Наличието на завещание или неговата
нищожност по никакъв начин не рефлектира върху правата й върху имота, тъй
като не черпи правата си от правата на завещателя. Това сочи преуреждане на
имуществените отношения на друга цена. Жалбоподателката през 2019 г. е
приела правата на заветника М. К., както и действителността на завещанието,
като изрично е заявила, че няма да има действия, водещи до преуреждането на
имуществените отношения по повод този имот. Направено е искане за
оставяне на жалбата без уважение, за потвърждаване на решението и за
присъждане на съдебните разноски.
Останалите ответници по иска не са подали отговори и не са изразили
становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба на Р. К. К. е редовна, подадена е от страна с право на
жалба, в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, поради
което е допустима.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по
предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1,
пр.3 от Закона за задълженията и договорите от ищцата Р. К. К. от гр.
Я. срещу М. Н. К., Н. М. К., Д. В. К. и Т. В. К., всички от гр. Я.
По искането за събиране на доказателства направено с въззивната
жалба, въззивният съд е допуснал съдебно-графологична експертиза по
твърденията на ищцата за неистинност на завещанието и е приел
заключение на вещото лице А. по допуснатата експертиза.
В исковата молба, ищцата Р. К. сочи, че страните по делото са сключили
договор за доброволна делба на 15.02.2019 год. за подялба на съсобствен по
наследяване и завещание недвижим имот находящ се в гр. Ямбол -
3
апартамент на ул. “К. М.“№ **, вх. *, ап. ***, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****.***.***.*.***, с предназначение жилище,
намиращ се в сграда № *, последната разположена в ПИ с идентификатор №
*****.***.***, ведно с 0,638 % ид. части от общите части на сградата, и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
Съгласно договора, имотът е получен в дял от ответника М. Н. К., който
уравнил дяловете на останалите съделители с пари. Ищцата твърди, че
участието на М. Н. К. в делбата е било въз основа на легитимация за
придобити вещни права по саморъчно завещание с дата 13.03.2013 год.,
оставено в негова полза от съсобственик на имота предмет на доброволната
делба - М. М. К. поч. на **.**.**** год. Сочи, че още след като открили
завещанието през 2014 год., ищцата се усъмнила в неговата автентичност,
като първоначално било заведено гр.д.№ 5093/2018 год. по описа на
Ямболския районен съд, за обявяване на нищожност на завещанието, но бил
направен отказ от иска и делото било прекратено, след което бил сключен
договора за доброволна делба. По сигнал на ищцата за проверка на
автентичността на завещанието, след това била образувана и прокурорска
преписка, по която било депозирано заключение на вещо лице, че завещанието
е неистинско, но тази преписка била прекратена. Като твърди, че
завещанието от което ответника М. К. черпи права е неистинско, ищцата
излага и твърдения, че при сключване на договора за доброволна делба М.
К. е използвал и се е позовал на саморъчното завещание знаейки, че
същото е неистинско, поради което е накърнил добрите нрави, а
договорът за доброволна делба е нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД. Сочи се още, че сделки, накърняващи доверието на близки хора, като
например сделка, при която едно лице срещу възнаграждение изгражда
неверни представи за определен факт у свой близък, със сигурност
накърняват добрите нрави. Ищцата е направила искане за прогласяване на
нищожността на договора за доброволна делба, като поддържа искането си и
пред въззивния съд.
От посочените в исковата молба ответници, становище по исковата
претенция на ищцата са взели ответниците Н. К. и М. К. , които с подадените
отговори са оспорили тези претенции.
Ответникът Н. К. е посочил в отговора си, че М. К. е бил негов брат, а
М. К. е негов син. След смъртта на М. К. през **** год., касата в неговото
жилище е била отворена от наследниците, в присъствие и на ищцата /която не
е наследник на М. К./, а в нея било намерено завещанието в полза на сина му
М. К. Четири години след като било намерено завещанието дъщерите на
ищцата – ответниците по делото Д. и Т. – също ответници по настоящото дело,
подали искова молба за обявяване на завещанието за неистинско, но след като
ответникът М. К. разговарял с тях и с тяхната майка - ищцата по делото, за
доброволно уреждане на отношенията, ищцата му казала, че тя и дъщерите й
желаят да получат сумата 18 000 лв., за да уредят окончателно отношенията
си относно имота. След като ответникът М. К. се съгласил да им заплати
исканата от тях сума, исковото производство за нищожност на завещанието
било прекратено по заявен от дъщерите на ищцата отказ от иск, и се сключил
договора за доброволна делба, при който те получили това, което поискали –
посочената от тях парична сума, която отговаряла на пазарната цена на техния
дял към този момент. Оспорени са твърденията на ищцата за накърняване на
добрите нрави, като се сочи, че същата е извършила неправилно тълкуване на
това понятие, а в случая такова накърняване не е допуснато. Направено е
4
искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът М. К. е посочил в отговора си, че М. К. е бил негов чичо.
Описва същата обстановка, като тази в отговора на неговия баща – Н. К.,
относно откриването на завещанието, завеждането на дело за неговата
неистинност, постигането на съгласие между страните и сключването на
договора за доброволна делба. Оспорва твърдението, че към датата на
откриване на саморъчното завещание, както и към датата на сключване на
договора за доброволна делба е имал знание, че завещанието, от което черпи
права, е неистинско. Отрича твърденията на ищцата, че в обясненията си по
прокурорската преписка е признал, че е знаел за неистинското завещание, като
твърди, че това са неверни интерпретации на обясненията му от страна на
ищцата. Сочи, че ако действително е имал знание, че завещанието е
неистинско, то при положение, че при сключване на договора е уравнил
дяловете на другите с пари, той би избрал да сключи с останалите договор за
покупко-продажба, а не за доброволна делба. Твърди също, че ако е имал
знание относно неистинност на завещанието, то с оглед охраняване на
интересите си, би предприел действия и за последващо прехвърляне на имота,
което не е сторено, тъй като за разлика от твърденията на ищцата, действията
му не са злонамерени и неморални, а имотът и към момента е в неговия
петримониум. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на съдебните разноски.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивницата е заявила, че
поддържа въззивната жалба и предявения иск, а въззиваемите М. К. и Н. К. са
заявили, че поддържат изразените до момента становища. Въззивният съд,
след изслушване на вещото лице, е приел заключението по съдебно-
графологичната експертиза.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустим иск, поради
което и е валидно и допустимо.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от представения нотариален акт от 1982 год. и представените
удостоверения за наследници, недвижимият имот описан в соченото от
ищцата завещание, първоначално е придобит в съсобственост при равни квоти
от М. М. К. /род. на **.**.**** год. поч. на **.**.**** год./ и неговия син М.
/М./ М. К. /род. на **.**.**** год. поч. на **.**.**** год./. След като през ****
год. е починал М. М. К., неговата 1/2 ид.ч. равна на 3/6 ид.ч. от имота е
разпределена поравно между тримата му преживели към този момент синове
– Н. М. К., М. М. К. и В. М. К. – всеки от тях е получил по наследяване по 1/6
ид.ч. от имота. През **** год. е починал В. М. К., като неговата 1/6 ид.ч. от
имота, получена по наследяване по закон от неговия баща М., е придобита по
наследяване от двете му дъщери Д. и Т. и съпругата му Р. в равни части – т.е.
по наследяване от съпруга си ищцата по делото Р. К. К. е получила 1/18
ид.ч. от имота, дъщеря й Д. В. К. е получила 1/18 ид.ч. от имота и дъщеря и Т.
5
В. К. е получила 1/18 ид.ч. от имота.
М./М./ М. К. е починал на **.**.**** год., като неговите наследници по
закон са преживелият му брат – Н. М. К. и по право на заместване /чл.10, ал.2
от ЗН/ – низходящите на починалия преди него негов брат В. М. К., а
именно – Д. В. К. и Т. В. К.. Ищцата Р. К., като съпруга на починалия преди
М. К. негов брат В. К. не се ползва от правото на заместване и не е наследник
по закон на М. К. Не се оспорва, че след смъртта на М. М. К., през **** год. в
присъствието на неговите наследници и ищцата е било открито сред неговите
вещи саморъчно завещание с дата 13.03.2013 год., съгласно което, той е
завещал на племенника си М. Н. К. /син на бат му Н. К./ неговата част от
процесния имот. От изложеното по-горе се установява, че тази част е 4/6 ид.ч.
или 12/18 ид.ч. Завещанието е обявено на 26.06.2014 год. от нотариус № 322
по описа на НК.
Видно от приложеното гр.д.№ 2754/2023 год. по описа на Ямболския
районен съд, на 27.18.2018 год. Д. В. К. и Т. В. К. са предявили срещу М. Н. К.
иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесното
завещание с твърдение, че същото не е написано и не е подписано от
посочения в него завещател, но поради направен отказ от иска, с
определение от 18.02.2019 год. производството по делото е било
прекратено. Процесният договор за доброволна делба с нотариална заверка
на подписите, относно процесния имот е сключен след депозиране на
молбата за отказ от иска, на 15.02.2019 год. между Н. М. К., Р. К. К., Д. В.
К., Т. В. К. и М. Н. К. Съгласно договора, недвижимият имот е получен в
реален дял от М. Н. К., а останалите съделители са получили от него парични
уравнения на дяловете си.
Видно от приложената преписка по ДП №42/2019 год.,СлО-01140/2019
год. на ОСЛО в ОП-Ямбол, по сигнал на ищцата е било образувано досъдебно
производство за съставяне на неистински частен документ – процесното
завещание, което е било прекратено с постановление от 18.07.2019 год. на РП-
Ямбол, поради изтекла давност.
При гореописаната фактическа обстановка, както и при зачитане
на доказателството събрано от въззивния съд, се налагат следните прави
изводи:
На 23.10.2023 год. ищцата по делото, чиито права не са засегнати от
посоченото по-горе завещание, тъй като тя не е наследник на М. М. К., е
подала настоящия иск за нищожност на договора за доброволна делба.
Както вече беше посочено, ищцата черпи права относно процесния имот
единствено от частта на М. К. по наследяване от съпруга си В. К., но макар и с
най-малка квота в съсобствеността, е била страна и е участвала при сключване
на договора за доброволна делба за ликвидиране на съсобствеността
върху процесния имот, поради което има правен интерес от водене на
иска за нищожност на договора, независимо от това, че самостоятелно не би
могла да води иск за оспорване на завещанието. Всяка страна сама избира
обстоятелствата на които основава исковата си претенция, като независимо от
това дали тези обстоятелства могат да обосноват основателност на
претенцията на предявеното основание, ищецът носи тежестта на доказване за
фактите и обстоятелствата, които твърди. Важно е да се посочи, че предмет на
предявения иск не е разрешаване на спор за собственост, поради което част от
възраженията на въззивницата-ищца изложени във въззивната жалба, които са
относими към спор за собственост, са ирелевантни за настоящия процес.
6
Предмет на исковата претенция по делото е въпроса за нищожността на
процесния договор за доброволна делба и то само и единствено на
соченото от ищцата основание – поради накърняване на добрите нрави. В
случая твърдението на ищцата за нищожност на завещанието е едно от
обстоятелствата, на които тя основава иска си за нищожност на договора
за доброволна делба поради противоречие с добрите нрави. Съдът не
следва да отказва на страната установяване на твърденията, на които основава
иска, поради което, въззвивният съд не споделя приетата от окръжният съд
невъзможност и преклузия за ищцата относно възможността й да установи с
доказателства по делото твърденията си, че завещанието, което е
легитимирало единия от участниците в делбата, е неистинско. Както вече
беше посочено, и видно от приложеното гр.д.№ 2754/2023 год. по описа на
Ямболския районен съд, /по което по предявен на 27.18.2018 год. иск по чл.26,
ал.1 от ГПК за прогласяване нищожност на процесното завещание, е бил
направен отказ от иска и производството е прекратено/, ищцата не е била
страна, поради което не е обвързана от правните последици на
прекратителното по това дело определение. Ищцата не е предявила пряк иск
за прогласяване на завещанието за нищожно като неавтентично, а и не би
могла да предяви такъв иск, тъй като нейните права не са засегнати от това
завещание, но доколкото заявеното от ищцата в исковата молба по настоящото
дело твърдение, че завещанието от което ответникът М. К. черпи права е
нищожно като ненаписано и неподписано от посочения в него завещател е
част от обстоятелствата, на които ищцата е основала исковата си
претенция за нищожност на договора за доброволна делба, тя носи
тежестта на доказването му – респ. искането й за експертиза за установяване
на автентичността или не на завещанието е основателно и по тази причина
въззивният съд е допуснал извършването на такава. Съгласно заключението
на вещо лице А., по експертизата допусната във въззивното
производство, което съдът възприема като компетентно и обосновано,
процесното завещание от дата 13.03.2013 год. не е изготвено саморъчно от
посочения като завещател М. М. К. род. **.**.**** год. поч. **.**.**** год., а
е изготвено от друго лице с имитация на почерка му. Същото се отнася и за
подписа – той не е положен от отразения като завещател М. М. К., а от друго
лице с имитация на подписа.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. В съдебната практика е прието, че
договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, когато
противоречи на основните морални принципи и ценности, върху които се
консолидира обществото и които са в основата на обществения ред,
противоречието трябва да съществено, в степен договорът да ги отрича.
Законът придава значение на неписаните, но общозначими морални правила, и
свързва порока по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД с най-тежката гражданско-правна
санкция-нищожност. Предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗД моралните
неписани правила, наред с повелителните норми на закона, съставляват
ограничител на свободата на договаряне, поради което при изследване на
основанието по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД съдът е длъжен да прецени всички
характеристики на договора и когато те създават съмнение, че е нищожен на
това основание, да ги обсъди комплексно със съпътстващите сключването му
7
обстоятелства./ решение №156/10.02.2021 г. по гр. д. № 2451/2019 г. III ГО,
решение № 222/18.12.2023 г. по гр. д. № 589/2023 г. на III-то ГО и др/.
Нищожността на договора на соченото основание се преценява към момента
на сключването му.
Установената по делото неавтентичност на завещанието, от което
ответника М. К. черпи права, самостоятелно не сочи наличието на твърдяното
от ищцата основание за нищожност – накърняване на добрите нрави. Както
самата ищца твърди, нарушаването на добрите нрави при сключване на
процесния договор според нея се изразява в съзнателното използване към
момента на сключване на процесния договор за доброволна делба, от страна
на М. К. на завещанието за което е знаел, че е неистинско, като „срещу
възнаграждение е изградил у своите близки неверни представи за определени
факти с цел да ги заблуди“. Или, ведно с твърдението за неистинност на
завещанието, другото съществено обстоятелство обосноваващо според
ищцата противоречие с добрите нрави, е твърдяно от нея знание и умишлено
използване от страна на ответника М. К. на неистинското завещание при
сключване на договора за доброволна делба.
Формално и от обективна страна процесният договор за доброволна
делба, не разкрива общественонеприемлив и неморален резултат, още повече,
че е бил предхождан от постигнато предварително съгласие между
съделителите неполучаващи реален дял, между които и преките наследници
на В. К., за ликвидиране на последващи претенции и спорове относно
делбения имот, след получаване на парично уравнение в посочен от тях
размер. Дори да се приеме, че двете твърдени от ищцата обстоятелства –
наличие на неистинско завещание в полза на М. К. и умишлено използване от
негова страна на завещанието към момента на сключване на договора за
доброволна дела с цел увреждане правата на останалите съделители, чрез
злоупотреба с доверието им, кумулативно и хипотетично могат да обосноват
противоречие с добрите нрави, съдът намира, че ищцата по делото, въпреки
указаната й тежест на доказване, не доказа наличието на второто от
твърдените обстоятелства, на които е основана исковата претенция. В
исковата молба няма изложение относно това, кой е изготвил неистинското
завещание, като авторът му не се установява и от събраните по делото
доказателства. В подкрепа на твърденията на ищцата, че към момента на
сключване на договора за доброволна делба ответникът М. К. е знаел, че
правата му произтичат от неистинско завещание, не са ангажирани никакви
доказателства. Позоваването от страна на ищцата – въззивница пред
настоящия съд на обясненията дадени от ответника М. К. по досъдебното
производство е некоректно, при неправилно пресъздаване на смисъла на
обясненията. При запознаване с тези обяснения /л.62/ съдът констатира, че
противно на твърденията на ищцата, изложеното от М. К. на 13.06.2019 год.
пред разследващите органи не сочи признание, че към момента на сключване
на договора той е знаел, че завещанието не е истинско, а по-скоро показва
изненадата му от това, че след като страните окончателно са уредили
отношенията си с договора за доброволна делба, точно страната чиито
интереси не са засегнати от завещанието, поставя въпроси за неговата
нищожност, при положение, че спорът по този въпрос между тези, чиито
права биха били засегнати от завещанието вече е приключил. В тези
обяснения е отразено, че след като е разбрал, че дъщерите на ищцата са завели
дело срещу него за „оспорване“ на завещанието, е разговарял с тях и с ищцата
Р. Целта му е била да предотврати воденето на дело между роднини, поради
8
което им е предложил да им наплати дяловете от имота при каквито цени те
определят. Те се съгласили при условие, че им плати по 6000 лв. /което е
отразено като извършено плащане и в договора за доброволна делба/, като
казали, че нямат други претенции за имота към М. К.
Ето защо и поради неангажиране на доказателства от страна на ищцата,
съдът приема за недоказани твърденията й, че към момента на сключване
на договора за доброволна делба ответникът М. К. е знаел, че завещанието от
което черпи права не е написано и подписано от посочения в него завещател, и
че той умишлено го е използвал, като е накърнил доверието на роднините си.
При комплексна преценка на обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е
установено знанието и целта на ответника М. К. за засягане на правата на
участниците в договора, поради което не би могло да се счете, че е допуснато
соченото от ищцата накърняване на добрите нрави. Исковите претенции на
ищцата са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът не споделя възраженията на въззивницата по въззивната жалба, че
е задължен да извърши служебна преценка за валидността на процесния
договор за доброволна делба, като явно се визира правомощие на съда да
обяви нищожност на договора на друго, незаявено от ищцата основание, което
е недопустимо. Както е посочено и в мотивите на ТР № 1/27.04.2022 год. по
ТД №1/2020 год. на ОСГК, принципът на диспозитивното начало се проявява в
пълнота при предявяване на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея.
Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по
посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли
поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този
факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо.
Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и
могат да бъдат предмет на нов иск.
Предвид горното, като е стигнал до окончателен решаващ извод за
неоснователност на предявения иск, макар и по различни съображения,
окръжният съд е постановил правилно решение като краен резултат, което
следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
При този изход от делото в тежест на въззивницата следва да се
възложат съдебните разноски на въззиваемите. Като взе предвид
представените доказателства за извършени съдебни разноски за заплатени
адвокатски възнаграждения, съдът следва да присъди в полза на всеки от
въззиваемите Н. К. и М. К. направените разноски за заплатени от тях
адвокатски възнаграждения за защита пред въззивния съд от по 1000 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/10.07.2024 год., постановено по гр.д.
№ 483/2023 год. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** от гр. Я., ул. „К. М.“, № **, вх. *, ап.
** да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, от гр. Я., ул. „К. М.“ № **, вх. *,
ап. *** направени разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
9
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** от гр. Я., ул. „К. М.“, № **, вх. *, ап.
** да заплати на Н. М. К., ЕГН **********, от гр. Я., ул. „К. М.“ № **, вх. *,
ап. *** направени разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10