№ 96
гр. Свищов, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244150100156 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1
от Семейния кодекс.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи. Бракът им бил сключен на
18.07.1986 г. с Акт за граждански брак №150/18.07.1986 г. на Община Горна
Оряховица, като същият е първи и за двамата. Твърди, че от този брак нямат
родени или осиновени деца. Заявява, че в първите години от брака живеели в
дома на родителите на ответника в с. П. През 1996г. ищцата се разболяла и
отишла да живее при родителите си в с.М. Оттогава с ответника били
разделени, нямали общ интимен живот, нямали каквито и да било общи
преживявания, не споделяли един с друг, нямали общ бюджет. Налице била
пълна липса на емоционална връзка, като всеки живее самостоятелен живот.
Заявява, че бракът съществува формално вече 28 г. и моли съда да го
прекрати с развод, като да не се произнася по въпроса за брачната вина. Моли
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име К. Не
претендира ползването на семейното жилище в с. П, като същото следвало да
се възложи на ответника.
В срока и по реда чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника по делото. Счита предявения иск за основателен, поради което
1
не го оспорва. Не възразява срещу фактите изложени в исковата молба, а
именно, че страните са във фактическа раздяла от 28г., като съпружеските им
отношения са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се
очаква да бъдат заздравени. Счита, че бракът им е лишен от дължимото
съдържание и съществува формално. Не желае съда да се произнася по
въпроса за брачната вина. Счита, че поради обстоятелствата изложени в
исковата молба и отговора, въпросът с възлагане на семейното жилище е
неприложим. Не се противопоставя ищцата да носи предбрачното си фамилно
име.
В проведеното съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява
лично и се представлява от адв. М. К. от ВТАК. Поддържа исковата молба,
като заявява, че ищцата е променила желанието си да направи промяна на
фамилното си име, а именно желае да продължи да носи брачното име Х.
Лично ищцата пред съда изразява желание след прекратяване на брака да
продължи да носи брачното си фамилно име – Х..
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по
делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са законни съпрузи от 18.07.1986г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт
за граждански брак № 150/18.07.1986 г. от длъжностно лице по гражданското
състояние на Община Горна Оряховица, като съпругата е приела да носи
брачното фамилно име Х..
Видно от представените по делото удостоверение за съпруг и
родствени връзки изх. № 06-08А14/29.02.2024 г. на Община Свищов, по време
на брака страните нямат родени деца.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Н Н.а – живуща в същото населено място, където живее ищцата.
Същата изнесе, че познавала ищцата от много отдавна, била още дете, когато
тя /ищцата/ заживяла в с.М , общ.Свищов. Чувала е, че ищцата има сключен
граждански брак, но никога не е виждала съпруга й. Ищцата живеела сама.
Свидетелят ПБ – Кмет на с.М, общ. Свищов изнесе, че познава ищцата
от 15-20 години. Не познава съпруга й, даже не знаел, че имало такъв.
2
Свидетелят изнесе, че ищцата живее сама в селото.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
В настоящия случай, българският съд е компетентен да се произнесе по
въпроса за прекратяване на брака, тай като и двамата съпрузи са български
граждани.
Съдът намира, че искът за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между страните брак
бъде прекратен. От доказателствата по делото се установи, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за
близост, взаимност и другарство. Същото се установява от разпитаните по
делото свидетели. Видно от свидетелските показания след раздялата страните
преди повече от 20 години, същите не са положили усилия да заздравят
връзката си и не желаят да направят това. Всеки от двамата съпрузи е
организирал живота си така, че в него не участва другия. Доказателствата по
делото безсъмнено установяват, че семейната общност е разкъсана по
необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално,
поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Видно е, че
в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно
състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.
Последното е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака,
каквото е вменено от закона и морала.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Правото да иска
възстановяване на предбрачното фамилно име след развода принадлежи на
този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи фамилното име
на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът, променил името си,
3
желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ищцата в
съдебно заседание изрично заяви, че на осн. чл. 53 СК, с прекратяването на
брака, желае да продължи да носи брачното си фамилно име Х.. Съдът
намира, че следва да постанови, след прекратяване на брака, ищцата да
продължи носи това фамилно име.
Съгласно чл.56, ал.1 от СК при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. В случая никоя от страните не е поискала ползването на
семейното жилище, поради което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а в случая и такива не се претендират. Окончателната
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, съдът определя на
50, 00 лв. на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. С определение № 126/12.03.2024 г. ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, поради което съответната половина от държавната такса следва да
остане за сметка на бюджета, а разликата от 25 лв., вносима по сметка на
Районен съд - Свищов, следва да се възложи на ответника, както и 5лв. - такса
за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Н. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес
с.М, общ. * и Л. Н. Х., ЕГН **********, с адрес с.П, общ. **, сключен с акт
за граждански брак № 150/18.07.1986 г. от длъжностно лице по гражданското
състояние на Община Горна Оряховица, КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да продължи носи брачното
си фамилно име Х..
ОСЪЖДА Л. Н. Х., ЕГН **********, с адрес с.П, общ. ** да заплати по
сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева
4
(двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева)– такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5