Р Е Ш Е Н И Е
№ 1296 / 4.7.2022г.
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, І състав, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря к.р., като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 277, по описа на съда за
2022 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, вр. чл.166 от ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на „Бяла река - ВЕЦ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Караманджуков“ № 8, представлявано
от ***от Н.А.Щ., против Акт за установяване на публично държавно вземане №
23/13.01.2022г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който е установено по основание и размер парично задължение на
жалбоподателя за такси за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден
обект съгласно Разрешително № 33750025/09.07.2018г., издадено от директор на
БДИБР за период 01.01.2019г.-31.12.2019г. с дължима главница – 30 646,12
лева и законна лихва за забава – 979, 53 лева(от 16.02.2020г. до 09.06.2020г.),
1660, 23 лева(от 10.06.2020г. до 21.12.2020г.), 3 303, 23лева (от 22.12.2020г.
до 13.01.2022г.), законна лихва от издаване на АУПДВ до датата на плащане на
главницата. С жалбата се представят доводи за незаконосъобразност, неправилност
на оспорения акт. Твърди се недължимост на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите и съответните лихви с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 11,
т. 4 от ЗВ. Иска се отмяната му и присъждане на сторените разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата – директор на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“(БДИБР), чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспореният
административен акт съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване. Обосновава съответствието му с материалния закон. Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
срок. АУПДВ е съобщен на 18.01.2022 г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.40), а жалбата е постъпила пред административния орган на
27.01.2022 г., което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Налице е и
правен интерес, поради което жалбата е допустима.
От представената административна
преписка се установява, че на дружеството е издадено
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхности води №33750025/09.07.2018г., с което на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б.б от ЗВ
му се предоставя разрешително за ползване на воден обект Дере Гьопса,
представляващо имот № 000199, общинска публична собственост, с НТП „дерета,
оврази, ями“, по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за
експлоатация на съществуващ обект „Предприятие за преработка на риба и
рибовъдна база“.
Дружеството притежава Разрешително за
водоползване № 300172/26.11.2003г., издадено на основание чл. 44, ал. 1 и 2 от
ЗВ, което е продължено по отношение на срока на действие с Решение №
РР-753/20.08.2009г. на директора на БДИБР. Разрешителните са изменени с Решение
№2/17.07.2020г. на кмета на Община Карлово по отношение на целта на
водоползването, която от риборазвъждане се изменя на водоснабдяване за
аквакулкури, добавя се воден обект, и срокът се удължава с десет години.
Дружеството има издадено Разрешително за водовземане № 31520039/08.05.2008г. на
основание чл. 44, ал. 1 от ЗВ.
В
административната преписка е представена Декларация по чл.194б от ЗВ от
31.01.2020г. (лист 66-68), според която декларация за периода 01.01.2019г. –
31.12.2019г. на “Бяла река - ВЕЦ” ООД, титуляр на разрешително за заустване №
33750025/09.07.2018г. се определя дължима такса за замърсяване за заустване на
отпадъчни в повърхностни води – 26061, 90 лева, като подробно е описан редът за
определяне на размера, съобразно отчетеното по измервателно устройство №
55259790 и № 13812464/по разрешено количество, такса Е=0,005лв/куб.м.
Изготвен
е доклад от същата дата за изпълнение на условията в Разрешително(с номер
31160084/29.03.2018г., което или е техническа грешка на изписване или няма
данни на дружеството да има издадено такова), към който е приложена
Декларацията по чл. 194б от ЗВ.
На
08.03.2019г. длъжностни лица в БДИБР съставят Констативен протокол №ПВ-1(листи
71-72), според който протокол за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. “Бяла река
- ВЕЦ” ООД е подало некоректна декларация по чл. 194б от ЗВ и дължимата такса е
преизчислена Определената дължима такса за замърсяване за заустване по
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхности води №33750025/09.07.2018г. е в общ размер от 30661,05 лв., от
които 13, 01 лв. е платена, а оставащата сума е 20684,04 лв.
На
18.12.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-501
(л 41) от директора на БДИБР, с която дружеството е поканено да заплати
доброволно задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б.а от ЗВ в размер на
30661,05 лева, като титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхности води №33750025/09.07.2018г. На
жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението си в 14-дневен срок
от получаване на поканата, която видно от известието за доставяне е получена от
дружеството на 22.12.2020г. Същото е изразило възражение с писмо с вх. №
ПО-02-501(1), като счита, че дължимата сума за 2019г. за такса за заустване е
калкулираната по Поток 1, а именно 14,93 лева, за което прилага платежно
нареждане. Счита, че не дължи други такси за заустване.
Във
връзка с депозираното възражение Директор БДИБР е изпратил до дружеството писмо
с изх. № ПО-02-501(3), с което разяснява, че подадената декларация е
некоректна. Дължимата такса е 30661,05 лева, като за Поток 1 е 14,93 лева, за
Поток 2 е 29893,92 лева, които са дължими съобразно чл. 194, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
като чл. 194, ал. 11 от ЗВ не посочва заустване на отработени от рибовъдни
басейни отпадъчни(производствени) води. Писмото е получено на 11.03.2020г. от дружеството,
което отново изразява пред директор на БДИБР становище с писмо с вх. №
ПО-02-501(4) от 26.03.2020г. с правни аргументи за приложимост на чл. 194, ал.
11, т. 4 от ЗВ.
С
писмо с изх. № ПО-02-501(5) от 12.05.2020г. директорът на БДИБР уведомява отново
дружеството за дължима сума за период 01.01.2019г-31.12.2019г. в размер на
30661, 05 лева по Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхности води №33750025/09.07.2018г.
С
писмо с изх. № ПО-02-501(6) от 08.10.2020г. директорът на БДИБР е изпрати до
„Бяла река-ВЕЦ“ЕООД Уведомление за започване на производство по издаване на
АУПДВ. Посочва се дължимата сума и съответната лихва за забава. Дава се
възможност за изразяване на становище и ангажиране на доказателства. Видно от
известие за доставяне уведомлението е получено от жалбоподателя на 12.10.2021г.
Издаден
е Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/13.01.2022г. от
директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено
по основание и размер парично задължение на жалбоподателя за такси за заустване
на отпадъчни води в повърхностен воден обект съгласно Разрешително №
33750025/09.07.2018г., издадено от директор на БДИБР за период
01.01.2019г.-31.12.2019г. с дължима главница – 30 646,12 лева и законна лихва
за забава – 979, 53 лева(от 16.02.2020г. до 09.06.2020г.), 1660, 23 лева(от
10.06.2020г. до 21.12.2020г.), 3 303, 23лева (от 22.12.2020г. до 13.01.2022г.),
законна лихва от издаване на АУПДВ до датата на плащане на главницата.
По
делото от жалбоподателя се ангажира съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
е изчислило количеството и цената на заустените води по потоци за периода
01.01.2019г. – 31.12.2019г., съответно е направило съпоставка по Декларацията
по чл. 194б от ЗВ и посочената в АУПДВ. В АУПДВ таксата е определена по
0,006лева/куб.м., а тази по декларацията е 0,005 лева/куб.м. Съответно за Поток
1 по данни от декларацията таксата е 13,01 лева, а в АУПДВ е 15,30 лева. За
Поток 2 определената такса е 30 645, 75 лева, а по декларация –
26 048, 89 лева. Разликата идва от различно определения единичен размер на
таксата по буква Е - 0,006лева/куб.м/ 0,005 лева/куб.м. Вещото лице установява
общ размер на извършено плащане от дружеството за 14, 93 лева, като остатък от
дължимата главница по АУПДВ е 39646, 12 лева. Представено е от експерта и
размера на дължимите лихви по периоди.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
АУПДВ
е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 и ал.
2, във връзка с чл. 166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за правото на
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.
Издаден
е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.
2 АПК.
По
отношение на административнопроизводствените правила –Административният орган е
уведомил писмено адресата на акта за започването на административно
производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе
участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на
доказателства. По отношение на спазване на процедурата в настоящия случай
административният орган не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, относими към вида на акта и реда за
неговото издаване. Не се установяват съществени нарушения в процедурата.
Актът
обаче е издаден в противоречие с материалния закон, поради следното:
Не
се спори, че Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхности води №33750025/09.07.2018г., е издадено на основание чл. 46,
ал. 1, т. 3, б.б от ЗВ, с което на дружеството му се предоставя разрешително за
ползване на воден обект Дере Гьопса, представляващо имот № 000199, общинска
публична собственост, с НТП „дерета, оврази, ями“, по поречие на река Марица,
за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект
„Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“.
Съгласно
чл. 46, ал. 1, т. 3, б.б. от ЗВ Разрешително за ползване на воден обект се
издава за: заустване на отпадъчни води в повърхностни води за: експлоатация на
съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни
и курортни образувания;
Съгласно
чл. 194, ал.1 от ЗВ е посочено, че за правото на използване на водите се
заплащат: 1. такса за водовземане от: а) повърхностни води; б) подземни води;
в) минерални води; 2. такса за ползване на воден обект за: а) изземване на
наносни отложения от река Дунав и водохранилища; г) нарушаване на
непрекъснатостта на река от съоръженията по чл. 156и, ал. 2, т. 4; 3. такса за
замърсяване: а) за заустване на отпадъчни води в повърхностни води; б) за
отвеждане на замърсители в подземните води;
Съгласно
чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ Такса по ал.
1 не се заплаща в случаите: на водовземане за аквакултури по чл. 44 и на
ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и
свързаните с тях дейности;.
В
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите
се съдържа легална дефиниция на понятието "аквакултури". Това са
дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни
организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях.
Водовземането
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с
отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно § 1, т. 25 от ДР на
ЗВ е всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на
водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.
Според
§ 9 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, когато използването на водите се осъществява на
основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите,
дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в
сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се
намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Определящо
за възникване на задължението за заплащане на такса по чл. 194 от ЗВ е не
наличието или не на разрешително и неговия вид, а видът дейност, която се
извършва. В процесния случай няма спор между страните по делото и то е видно от
издаденото разрешително за водовземане, че целта на водовземането е
"Аквакултури", както и обекта на водоснабдяване е „Предприятие за
преработка на риба и рибовъдна база“, попада в понятието "аквакултури и
свързаните с тях дейности".
Предвид
§ 9 от ПЗР на ЗВ, както и съобразявайки и чл. 39 от ЗВ, който определя
използването по смисъла на този закон като водовземане и ползване, т.е.
терминът "използване" е в по-широк смисъл и обхват от
"ползване".
Според
издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхности води №33750025/09.07.2018г., на основание чл. 46, ал. 1, т.
3, б.б от ЗВ се предоставя разрешително за ползване на воден обект Дере Гьопса,
представляващо имот № 000199, общинска публична собственост, с НТП „дерета,
оврази, ями“, по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за
експлоатация на съществуващ обект „Предприятие за преработка на риба и
рибовъдна база“. Безспорно предприятието на „Бяла река-ВЕЦ“ООД попада в
понятието "аквакултури и свързаните с тях дейности". Затова по
смисъла на чл. 194, ал.11, т.4 от ЗВ с оглед целта на водовземането и
ползването на водния обект не се дължи такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от ЗВ.
В
нормите на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ е уреден разрешителният режим при упражняване
на дейностите водовземане и ползване на воден обект. Разрешителните по чл. 44
от ЗВ се издават за извършване на водовземане, като съобразно дефиницията по
чл. 44, ал. 2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на води от водните обекти
и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.
Разрешително за ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ се издава за извършване
на дейностите, посочени в ал.1, т.т.1-10 от закона. Различието в двата начина
на използване на водите се изразява в това, че в случая на водовземане водите
се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване водният обект се използва
във вида, в който съществува за изрично посочените в закона дейности.
В
казуса дружеството притежава Разрешително за водоползване №
300172/26.11.2003г., издадено на основание чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗВ, което е
продължено по отношение на срока на действие с Решение № РР-753/20.08.2009г. на
директора на БДИБР, които разрешителните са изменени с Решение №2/17.07.2020г.
на кмета на Община Карлово по отношение на целта на водоползването, която от
риборазвъждане се изменя на водоснабдяване за аквакулкури. Дружеството
притежава и Разрешително за водовземане № 31520039/08.05.2008г. на основание
чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Тези обстоятелства за достатъчни за да се приеме, че „Бяла река-Вец“ООД има разрешение за ползване
по чл. 44 от ЗВ и ползването е с цел „аквакултури и свързаните с тях дейности“,
което в случая изцяло покрива хипотезата за освобождаване от заплащане на такса
съобразно чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ, съгласно която Такса по ал. 1 (вкл.
Такса заустване по чл. 194, ал. 1 т. 3 на ЗВ) не се заплаща в случаите: на
водовземане за аквакултури по чл. 44.
Освобождаването
от заплащане на такса с разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ, касае
таксите за водовземане, водоползване, заустване, когато се отнасят за дейности
свързани с ползването на водния обект за аквакултури. В казуса целта на
водовземането е аквакултури за обект - „Предприятие за преработка на риба и
рибовъдна база“, което попада в понятието "аквакултури и свързаните с тях
дейности".
Предвид
нормата на чл.194 от ЗВ, настоящият състав на съда приема за установено, че
законът не предвижда заплащането на такса за водовземане, такса за ползване на
воден обект, такса за заустване, когато
се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Съответно,
жалбоподателят не дължи такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, тъй като следва да се
отчете, че целта на водовземането по издадените разрешителни е за аквакултури.
С
оглед на гореизложеното съдът счита, че оспореният по делото АУПДВ е издаден в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Противоречието с
материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на акта и същият
следва да бъде отменен.
С
допусната ССЕ по делото се установи, че определената такса за заустване в АУПДВ
е изчислена съобразно формулата, като Е=0,0006 лева, съответно по декларация по
чл. 194б е по стойност Е=0,0005 лв. Съдът счита, че вещото лице е отговорило на
поставените въпроси и съобразно процесния период на определеното задължение е
направило изчисленията си съобразно чл. 16 от Тарифата при Е=0,0006 лв.
Съответно лихвите също са изчислени и потвърждават стойностите от АУПДВ.
Релевантно по делото е дали таксата за ползване на воден обект за заустване е
дължима или е налице освобождаване от заплащането й, поради което заключението
не влияе на крайния извод на съда.
Съдът
намира така установеното за достатъчно за извода, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и
правни мотиви, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с
материалноправните норми.
Предвид
изхода на спора претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото са основателни, които съдът определя в размер на 50 лева ДТ, 300 лева
депозит за вещо лице и 1630 лева за адвокатско възнаграждение, което съдът не
намира за прекомерно с оглед материалния интерес и осъществената защита.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, първи състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/13.01.2022г., издаден от
директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на „Бяла река
- ВЕЦ“ООД, с ЕИК *********, е установена такса за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект съгласно Разрешително №
33750025/09.07.2018г., издадено от директор на БДИБР за период
01.01.2019г.-31.12.2019г. с дължима главница – 30 646,12 лева и законна лихва
за забава – 979, 53 лева(от 16.02.2020г. до 09.06.2020г.), 1660, 23 лева(от
10.06.2020г. до 21.12.2020г.), 3 303, 23лева (от 22.12.2020г. до 13.01.2022г.),
законна лихва от издаване на АУПДВ до датата на плащане на главницата.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „Бяла река -
ВЕЦ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Караманджуков“ № 8, представлявано от ***от Н.А.Щ., сумата от общо 1980
(хиляда деветстотин и осемдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на Република България
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: