Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 10.05.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на единадесети
април две хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Албена Стефанова
Иванка
Иванова
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: Мартин Александров
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
КАНД номер №20237250600027 по
описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от Т.Р.С.
***, действащ чрез процесуалния си пълномощник а.. И.И. ***, против Решение №84/22.12.2022г.,
постановено по АНД № 219/2022г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърдено Наказателно
постановление №18-34 от 08.08.2022г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол
– Централен Дунав“-Русе към ГД „РК“ при ИАРА. Визира се незаконосъобразност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът намира, че не е спазен
реквизита по чл. 42 т.3 ЗАНН, тъй като не било точното място на извършване на
нарушението. Възразява срещу направеното от РС кредитиране на определени
свидетелски показания. Сочи на наличие на възприета от съда крайно
противоречива фактическа обстановка, което водело до непълни и дори липсващи
мотиви на съдебното решение. Ето защо моли за отмяна на обжалваното съдебно
решение на РСО и съответно за отмяна на потвърденото със същото наказателно
постановление като незаконосъобразни. В с.з. касаторът не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба – ИАРА, ГД „РК“, Отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“- Русе, не изпраща представител по делото, но в писмени
становища упълномощеният гл.юрк. С.Ж. оспорва касационната жалба и моли да бъде
оставено в сила обжалваното решение на РСО. Обстойно мотивира липсата на
визираните от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Прави
възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за
отмяна на обжалваното решение, както и не са налице основания за отмяна на
потвърденото със същото НП. Моли
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
При разглеждане по същество в
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав
намира жалбата за основателна, но по съображения, различни от наведените в нея
доводи:
С Решение №84/22.12.2022г.,
постановено по АНД № 219/2022г. по описа на РС – Омуртаг, е потвърдено
Наказателно постановление №18-34 от 08.08.2022г., издадено от Началника на
отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ - Русе към ГД „РК“ при ИАРА, с
което на Т.Р.С. *** на основание чл. 86 ЗРА е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1 и
2 ЗРА. С посоченото решение Т.С. е осъден да заплати на ИАРА сумата от 100
лева, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл.
27е от НЗПП.
След образуване на АНД №
219/2022г. по описа на РС – Омуртаг съдията – докладчик е насрочил делото с
Разпореждане №210/24.10.2022г., с което като страни в това производство е
конституирал жалбоподателя Т.С. и ответника по жалбата ИАРА. В изпълнение на
това разпореждане призовките за съдебните заседания по делото са изпращани
именно до ИАРА, а в протоколите за проведени съдебни заседания като ответник –
АНОрган е посочена ИАРА, ГД „РК“, Отдел „Рибарство и контрол – Централен
Дунав“- Русе. Същевременно в обжалваното НП е записано, че същото се издава от началник
отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ - Русе към ГД „РК“ при ИАРА
съгласно Заповед №ЧР-187/19.07.2022г., оправомощен да издава НП съгласно
Заповед №РД 09-406/01.04.2022г., издадена от министъра на земеделието. По
делото са приложени цитираните в НП заповеди и от същите става ясно, че със
Заповед №РД 09-406/01.04.2022г. на основание чл. 91 ал.4 ЗРА министърът на
земеделието е делегирал правомощията си по издаване на НП по ЗРА на началниците
на отдел“РК“ при ИАРА, а със Заповед №ЧР-187/19.07.2022г.на изпълнителния
директор на ИАРА А.А.Д.е определен да изпълнява задълженията на началник отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“- Русе до назначаване на служител на
тази длъжност, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.61,
ал.1 от ЗАНН /обн. с ДВ 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ при разглеждане
на делото пред районния съд се призовават нарушителят, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д т.4 ЗАНН. Жалбата против издаденото НП е подадена на 11.10.2022 г.,
т.е. след влизане в сила на тази редакция на чл. 61 ал.1 ЗАНН, поради което и
съдебното производство по делото следва да се проведе при съобразяване на тази
норма. Тълкуването на последната гласи, че във всички случаи на обжалвано НП се
призовава конкретния наказващ орган, посочен като длъжност в НП и подписал
последното, докато само в случаите на обжалван ЕФ като страна се конституира
съответното учреждение /ОДМВР/, тъй като ЕФ не се издава и подписва от
конкретно длъжностно лице/орган. Различното тълкуване на цитираната норма на
чл. 61 ал.1 ЗАНН и противоречивата съдебна практика по прилагането ѝ
предизвикаха образуване на тълкувателно дело №5/2022г. на ВАС и ВКС, по което е
постановено Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен
съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд. Това
ТП е задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130 ал.2 ЗСВ.
Съгласно т.1 от същото е прието, че надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3
от Закона за административните нарушения и наказания е наказващият орган.
При така даденото тълкуване, което съвпада и с установената след изменението на
ЗАНН от 23.12.2021г.съдебна практика на АдмСТ, като надлежен ответник по АНД №
219/2022г. по описа на РСО е следвало да бъде конституиран началник отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ - Русе към ГД „РК“ при ИАРА, на когото
министърът на земеделието е делегирал правомощията си по издаване на НП по ЗРА
и който е издал обжалваното НП. В мотивите към т.2 от Тълкувателно
постановление № 3/28.04.2023г. е прието, че винаги, когато е налице основание
за определяне на решението като недопустимо (например като постановено при
липсата или при ненадлежно упражнено право на жалба или след предходно
десезиране на съда и др.), разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК е приложима и
оправомощава касационната инстанция да го обезсили със съответните правни
последици от това (да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да
го прати на компетентния съд или орган), като
това важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в
постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна
страна, което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното
производство. Съдиите от ВКС и ВАС
са аргументирали недопустимостта на решението в тези случаи с това, че
провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на
недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от
правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е
благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се
защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно
решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици,
без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Ето
защо приемат, че в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от
възможността да упражни правото да защити правата си и в тези случаи
касационният (административният) съд на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 3 от АПК следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието
на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на
недопустимо съдебно решение. В този смисъл е и решението по т.2 от ТП
№3/28.04.2023г. по тълкувателно дело №5/2022г. на
ВАС и ВКС.
При така обсъдените фактически
данни и направени правни изводи настоящият състав намира, че провеждайки
въззивното производство с конституирана ненадлежна страна, РСО е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е отменително основание по
чл.348, ал.1,т.2 НПК. Ето защо на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили като недопустимо
обжалваното решение на РСО и делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.226
ал.3 АПК във вр.с чл. 63в ЗАНН по отговорността за разноските, направени пред
настоящото касационно производство, следва да се произнесе районния съд при
новото разглеждане на делото.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл.222, ал.2,т.1 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №84/22.12.2022г., постановено по АНД № 219/2022г. по описа на РС –
Омуртаг.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Омуртаг, при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.