Р Е
Ш Е Н И Е
№ 364 19.11.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова т. д. № 464 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ивайло №97,
представлявано от управителя Янчо Василев, чрез пълномощника си: Александър Костадинов Събев, със съдебен, адрес:
гр.Бургас, ул. „Пиротска” № 26 –
партер против „РИЧ ХАУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;
гр. Бургас, ул. Адам Мицкевич №3, ет.1,
Офис 3, представлявано от
управителя Валентин Начев Драгиев за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 93 163,48 лева, представляваща незаплатена сума по договор за
извършването на СМР във връзка с реализацията на Национална програма за
енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на община
Ямбол по обособена позиция: ж.к. „Хале“, бл. 2, от 1.09.2016 г., както и
направените разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че на
01.09.2016 г., страните са сключили договор по силата на който, ответникът
възложил на ищеца извършването на СМР във връзка с реализацията на Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на
територията на община Ямбол по обособена позиция: ж.к. „Хале“, бл. 2. От своя
страна, ищецът се задължил да извърши възложените му с „възлагателно писмо“ по
утвърдена техническа документация СМР, в уговорените срокове. Договорената цена
за извършване на всички СМР била в общ размер на 300 000 лева без ДДС,
като плащането следвало да стане на три етапа – авансово плащане, междинни
плащания и окончателна плащане, което се дължало след подписване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Била договорена и
възможност за завишаване на договореното възнаграждение при възникване на
непредвидени или допълнителни разходи, след съгласуване с възложителя и
издаване на протокол и фактура.
Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора, включително за надлежно изготвяне и връчване на
протоколите за извършената работа, но ответникът не му е изплатил дължимото
възнаграждение. Заявява, че от него са били съставени четири протокола за
установяване на извършените от него СМР, като само протокол № 4 не бил подписан
от възложителя, което обстоятелство се сочело от последния като основание за
отказ да заплати претендираната сума. Сочи се, че претенцията на ищеца за
изпълнени и незаплатени СМР, представлявал сбор от дължимите за заплащане
дейности по протокол № 4/13.08.2018 г. и фактура № 691/22.11.2018 г. към него
за сумата от 80062,44 лв. и неизплатен остатък от протокол № 3/31.10.2017 г и
фактура № 596/31.10.2017 г. към него за сумата от 13 101,04 лв. Ищецът
твърди, че са водени разговори с ответника и са изпращани покани за дължимите
суми, но до момента задължението не било изплатено. Представя доказателства.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците . С отговора на исковата молба ответникът
изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна. Признава обстоятелствата,
относно сключването на процесния договор, но твърди, че ищецът не е изпълнил
точно задълженията си по него. В тази връзка навежда твърдения, че съгласно
клаузата на чл. 2 от договора, изпълнителят се задължил да извърши възложените
СМР за срок от 160 календарни дни. За начало на срока се считала датата на
подписване на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителната линия и ниво на строежа, което условие се изпълнило на 13.03.2017
г. Строителството било спряно по надлежния ред за целия месец юни (от
01.07.2017 г. до 31.07.2017 г.), поради което се прави извода, че е следвало да
приключи в срок до 18.09.2017г.
Ответникът заявява, че поради
некачествено изпълнение от ищеца на възложените му СМР били постъпили множество
жалби от страна на живущите в сградата. Констатации за некачествено изпълнени
работи били направени и от ДНСК, поради което на изпълнителя било указано да
отстрани забележките в 30 – дневен срок. Обектът бил предаден от изпълнителя на
възложителя на 13.08.2018 г. със съставянето на Протокол № 4 за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР, от което се констатирало
закъснение в изпълнението от 329 дни. В тази връзка от ответника се заявява, че
съгласно чл. 23 от договора, ищеца му дължи неустойка за забава в размер на
90 000 без ДДС или 108 000 лева с ДДС.
По отношение на представените от
ищеца фактури твърди, че задължението по фактура № 596/31.10.2017 г. е в размер
на 7 342,80 лева, но фактура № 691/22.11.2018 г. не била осчетоводена от него,
поради което за него не била налице задължение за плащането й. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с вземането си по договорната
неустойка, при евентуално уважаване на
иска.
С допълнителната искова молба ищецът
оспорва наведените от ответника твърдения за виновна забава от негова страна
при изпълнението на възложените му СМР. Твърди, че забавата от негово страна се
дължала на обективни за него причини, а именно: несвоевременно доставяне на
нужните материали от страна на ответника, което обстоятелство се установявало
от съдържанието на адресирано до последния писмо от 20.09.2017 г. Ответникът
бил в забава и по отношение на дължимите плащания, което също възпрепятствало
своевременното изпълнение на възложените СМР. Заявява, че бездействието на
ответника е причина за неизпълнение в срок на възложената работа. Твърди, че не
е налице забава от негово страна, а ако такава е налице, то тя е в разумни
граници и се дължи на обстоятелства, които не зависели от него, а от ответника
и от трети лица.
Ищецът пояснява, че за процесния
обект, по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради, от община Ямбол бил сключен договор с дружеството
„Булелектрикс“ ООД. От своя страна това дружество било възложител на ответника
„Рич хаус БГ“ ООД, което с процесния договор, възложило на ищеца изпълнението
на посочените в него СМР. Освен от ответникът, изпълнението на необходимите СМР
в обекта било възложено за извършване и от други дружества, от които също е
зависело изпълнението на процесния договор. Забавянето от страна на тези трети
дружества, довело да забавяне и по изпълнението на договора с ответника, за
което обстоятелство той бил своевременно уведомен.
На следващо място ищецът излага
твърдения, че ответникът изцяло е получил договореното възнаграждение от
„Булелектрикс“ ООД, поради което не е налице основание за искането му за
прихващане с претенцията му за неустойка, която също е неоснователна. Счита, че
в случай на уважаване на тази претенция, ответникът ще обогати неоснователно.
Сочи също, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Счита, че тя излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции, поради факта, че е процентно обвързана с пълната стойност
па договора, а не със стойността на евентуално неизпълнените СМР.
По отношение на твърденията на
ответника за наличието на жалби от живущите в процесната сграда заявява, че
същите не касаят извършената от него работа, а касаят СМР, за които отговаря
трето за спора лице.
С допълнителен отговор на исковата
молба ответникът оспорва направените от ищеца твърдения в допълнителната искова
молба, като сочи че след подписването на акт № 15, във връзка с множество
оплаквания на живущите в сградата бил извършен повторен оглед и били
констатирани множество неизправности, свързани с възложени на ищцовото
дружество дейности. Позовава се на представените по делото констативни
протоколи на РДНСК. Сочи, че сградата е била въведена в експлоатация на
02.08.2018 год., което само по себе си означава, че ищеца е в забава.
Бургаският окръжен съд, като
съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата
молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените
искове са допустими. По направеното възражение за родова неподсъдност на част
от исковете , съдът се е произнесъл с доклада по делото.
Бургаският окръжен съд, след
съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и
съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ивайло №97,
представлявано от управителя Янчо Василев, чрез пълномощника си: Александър Костадинов Събев, със съдебен, адрес:
гр.Бургас, ул. „Пиротска” № 26 –
партер против „РИЧ ХАУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. Бургас, ул. Адам Мицкевич №3, ет.1, Офис 3,
представлявано от управителя Валентин Начев Драгиев, с правно
основание чл.266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, вр. с
чл.288 от Търговския закон, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 93 163,48 лева, представляваща
незаплатена сума по Договор от 01.09.2016 год. с предмет извършването на СМР
във връзка с реализацията на Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради на територията на община Ямбол по обособена
позиция: ж. к. „Хале“, бл. 2, както и направените разноски по делото.
Не се спори, че на основание чл. 41
от Закона за обществените поръчки , Община Ямбол е сключила договор с
„Булелектрикс“ ООД по Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за процесния
обект в гр. Ямбол за извършване на СМР на стойност 1 837 102,49 лв. с
ДДС. За същият обект бл. 2 в ж. к. Хале в гр. Ямбол е регистрирано сдружение на
собствениците „Хале 2 Ямбол“. За
изпълнение на договора си с ***, изпълнителят „Булелектрикс“ ООД е сключил договор с ответното дружество, а
ответникът е сключил договор с няколко търговски дружества, сред които и
ищцовото.
Страните не спорят по
действителността, датата на сключване и съдържанието на сключения помежду им
договор за извършване на СМР на дата 01.09.2016 г., с предмет - извършване на
определени видове и количества СМР на обект ж. к. „Хале“, бл. 2, гр. Ямбол,
като дейностите по договора включват СМР, описани във „възлагателно писмо“ от
възложителя – ответник по делото и възнаграждението по договор е 300 000
лв. без ДДС. Не се спори, че срокът за
изпълнение е започнал да тече на 13.03.2017 год. – датата на подписване на
протокол за откриване на строителна площадка
и че строителството е спряно за м. юли 2017 год. Договорът е за изработка, като предметът му е
извършване на строително –монтажни работи.
Въз основа на последното съдът
приема , че 160 дневният срок за
изпълнение, който би изтекъл на 18.08.2017 год., е спрял да тече за периода от
01.07.2017 год. до 31.07.2017 год., с актове по Наредба №3 /2003 год.,
следователно е изтекъл на 20.09.2017 год.
Не е представено възложителното
писмо, описано в договора като съдържащо описанието на възложената работа,
поради което съдът приема , че същата е със съдържание идентично на
представената с допълнителната искова молба количествено-стойностна сметка и
описанието на СМР в колона втора на представените протоколи за установяване на
завършването и за заплащане на натурални
видове строителни и монтажни работи, по който начин е възприело заданието към
изпълнителя и вещото лице инж. Чанкинова, което е изготвило приетата по делото
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице и отговорите й на
поставените от страните въпроси в съдебно заседание се установи, че останалите
колони на представените протоколи за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове строителни и
монтажни работи с поредни номера втори,
трети и четвърти, всъщност не са коректно попълнени. Това несъответствие,
съчетано с обстоятелството , че първите три протокола са надлежно подписани от
представителите и на двете страни, създава убеждение у съда, че страните не са
водили надлежно отчетната си документации по отношение на количествата
изпълнени и остойностени СМР, поради което представените протоколи следва да
бъдат кредитирани единствено в частта, в която се описват възложените СМР.
От заключението на вещото лице Ели
Вълчева, по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Община
Ямбол е изплатила изцяло дължимата сума по договора, в размер на 1837 102,48
лв. на „Булелектрикс“ООД. Установява се също, че „Булелектрикс“ ООД е изплатил изцяло дължимата сума по договора
си с ответника „Рич хаус БГ“ ЕООД в размер на 1 651 330,61 лв. с ДДС.
Нито едно от страните възложители по тези „каскадни“ договори не е задържала
суми, дължими по договорите поради забавено изпълнение, нито има данни за
фактурирани неустойки за забава. Всички фактури, издадени от ищеца по процесния
договор, с изключение на фактура № 691/22.11.2018 год. на стойност 80062,44 лв.
са осчетоводени от ответното дружество и за тях е ползван пълен данъчен кредит.
Осчетоводените фактури са на обща стойност 289567,02 лв. с ДДС, като от тях към
датата на изготвяне на заключението не са заплатени 80062,44 лв. по фактура №
691/22.11.2018 год. и 1867,02 лв. по
фактура № 596/31.10.2017 год.
От приетата съдебно-техническа
експертиза се установява , че позициите в Протокол № 4/13.08.2018 год., за
които работи е издадена фактура № 691/22.11.2018 год. на стойност 80062,44 лв.,
не отговарят на описанията на СМР по договора, включително и като стойности на
заложените единични цени. При детайлно изчисление по позиции се стига до извод,
че същите са неправилно записани в Протокол № 4, койно не е подписан от
ответника. По част от позициите актуваните СМР по протоколи №1,2 и 3 се
различават от приетите работи с Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 14.11.2017 год. – обр. 15, като разликите са и в двете
посоки. Установява се също констатираното по-горе некоректно съдържание на
Протоколи № 2 и 3 в частта на всички колони след първите две. Вещото лице
посочва и че изпълнението на задълженията на ищеца във времето е било поставено
в зависимост от своевременното изпълнение на задълженията на останалите
подизпълнители, а именно тези извършващи „част „Ел“, подмяна на дограма ,
монтаж на водосточни тръби.
От съдържанието и датата на
неоспорените от страните Акт за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството / обр. 10 по Наредба № 3/2003 год./, Акт за установяване
състоянието на строежа при продължаване на строителството / обр. 11 по Наредба
№ 3/2003 год./, Констативен акт за установяване годността и приемане на строежа
от 14.11.2017 год. / обр. 15 по Наредба № 3/2003 год./ и Констативен протокол №
Я-35-1 от 31.01.2018 год. съставен по повод сигнал за проверка лошо качество на
изпълнени СМР се установява следното :
Към датата на спиране , респективно
на възстановяване на строителството не са били извършени изцяло както
възложените на ищеца СМР, така и СМР, от чието изпълнение е зависело
изпълнението на ищеца – част „Електро“, конструкции и подмяна на дограми. Не са
представени доказателства каква част от тези работи са изпълнени към датата на
изтичане на срока за изпълнение на ищеца – 20.09.2017 год. , но към датата на
акт обр. 15 – 14.11.2017 год. всички работи са изпълнени.
Ищецът не е доказал, че е изпълнил
възложените му СМР към датата на изтичане на срока за изпълнение. Не са
доказани и твърденията на ищеца, че забавянето се дължи на несвоевременно
изпълнение от трети лица – подизпълнители или от неизпълнение на задълженията
на ответника. Единствените доказателства в тази посока са писмата на ищеца до
ответника, които не могат да бъдат доказателство за горните твърдения.
Събраните гласни доказателства също не са достатъчно конкретни, за да бъде
направен извод, че ответникът е изпаднал в забава, поради което ищецът не е
изпълнил възложеното в рамките на първоначалния срок.
Обстоятелството, че възложителите на
ответника са му заплатили изцяло, без претенции за неустойка за забава, както и
че Община Ямбол е платила изцяло на първия изпълнител, не могат да бъдат
доказателство за точното изпълнение на задълженията на ищеца, защото тези
плащания са извършени в изпълнение на други договори. Те доказват единствено,
че работата е извършена, но не и че е извършена от ищеца и то не забавено или с
недостатъци.
Представени са доказателства за
некачествено изпълнение - Констативен протокол № Я-35-1 от 31.01.2018 год.
съставен по повод сигнал за проверка лошо качество на изпълнени СМР, от които
се вижда, че има забележки към изпълнението на част от възложените на ищеца
СМР, следователно изпълнението е било не само забавено, но и неточно.
С горните аргументи съдът приема, че
не са налице доказателства за извършването на описаните в Протокол №
4/13.08.2018 год. СМР, за които работи е издадена фактура № 691/22.11.2018 год.
на стойност 80062,44 лв., следователно не е дължимо заплащането на цената по
тази фактура , независимо, че част от нея попада в общата ценова рамка на
договора за строителство от 300000 лв.
Дължима е неплатената част от 1867,02
лв. по фактура № 596/31.10.2017 год., която фактура е издадена по Протокол № 3,
който въпреки невярното си съдържание е подписан от двете страни и издадените по него фактури са почти изцяло
платени, изцяло са осчетоводени и по тях е използвано правото на ответника на
данъчен кредит по ЗДДС.
По отношение на направеното
възражение за прихващане, съдът счита същото за основателно със следните
аргументи :
От изложената по-горе установена по
делото фактическа обстановка е видно, че ищецът не е изпълнил в определения
срок по договора. Създаването на Протокол №4 почти година след изтичане на този
срок и издаването на фактурата , по която се търси плащане са само индиция за
забавата на ищеца. Ищецът не е представил доказателство за своевременното си
изпълнение, нито е представил такова за забава на ответника, но видно от Констативен акт за установяване годността и
приемане на строежа от 14.11.2017 год. / обр. 15 по Наредба № 3/2003 год./, т. 28
на стр. 6 последните СМР от възложените на ищеца са приети с Акт обр. №12 от
24.10.2017 год. , т.е. 34 дни след изтичане на срока. Следователно ищецът е в
забава за най-малко 34 дни и на основание чл.23 от договора между страните
дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден от стойността на договора или 17%,
равняващи се на 51000 лв. , която сума надвишава значително размера на
дължимите 1867,02 лв.
По силата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Установява се, че
изпълнителят по договора за изработка не е получил част от възнаграждението за
приетите СМР, което обстоятелство е признато от възложителя. В настоящия случай
е направено съдебно възражение за прихващане с дължимата от ищеца неустойка за
забава, поради което претенцията следва да бъде изцяло отхвърлена.
По разноските :
С оглед погасяване на дължими 11000 лв.
след подаване на исковата молба и отхвърляне на иска поради неоснователност до
размер от 1867,02 лв. и като погасен
чрез възражение за прихващане за този размер, ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски в съотношение 11867,02/93163,48 /12,74%/ от
доказаните такива в размер на 7956,54 или
1013,66 лв., а ищецът следва да заплати на ответника 87,26% от
доказаните разноски в размер на 3500 лв. или 3054,10 лв., съобразно представените
списъци на разноските с приложени доказателства за извършването им.
Мотивиран от изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „БИЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. Ивайло №97, представлявано от управителя Янчо Василев, чрез пълномощника си: Александър
Костадинов Събев, със съдебен, адрес: гр.Бургас, ул. „Пиротска” № 26 – партер против „РИЧ ХАУС
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас, ул.
Адам Мицкевич №3, ет.1,
Офис 3, представлявано от
управителя Валентин Начев Драгиев, с правно основание чл.266, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, вр. с чл.288
от Търговския закон, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 93 163,48 лева, представляваща незаплатена сума по Договор от
01.09.2016 год. с предмет извършването на СМР във връзка с реализацията на
Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на община Ямбол по обособена позиция: ж.к. „Хале“, бл. 2, поради
неоснователност за размера над 11867,02 лв., погасяване чрез плащане за сумата
от 11000 лв. и погасяване чрез
прихващане в останалата част.
ОСЪЖДА „БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Ивайло №97, представлявано от управителя Янчо
Василев, чрез пълномощника си: Александър
Костадинов Събев, със съдебен, адрес: гр.Бургас, ул. „Пиротска” № 26 – партер да заплати на „РИЧ
ХАУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас,
ул. Адам Мицкевич №3, ет.1,
Офис 3, представлявано от
управителя Валентин Начев Драгиев разноски по делото в размер на 3054,10 лв.
ОСЪЖДА „РИЧ ХАУС БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление; гр. Бургас, ул. Адам Мицкевич №3, ет.1, Офис 3, представлявано от управителя
Валентин Начев Драгиев да
заплати на „БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ивайло №97,
представлявано от управителя Янчо Василев, чрез пълномощника си: Александър Костадинов Събев, със съдебен, адрес:
гр.Бургас, ул. „Пиротска” № 26 –
партер разноски по делото в размер на 1013,66 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ
: