Р Е Ш Е Н И Е № 805/3.11.2021г.
гр.Пазарджик 03.11.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет
и първа година, в
следния касационен състав:
Председател:
МАРИАНА ШОТЕВА
Членове
:ХРИСТИНА ЮРУКОВА
НИКОЛИНА
ПОПОВА
секретар Я.Вукева и с участието на прокурора С.Янев , като разгледа
докладваното от съдия Попова КАНД № 726 по описа за 2021 година.
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Постъпила е касационна жалба адв. В.С. *** , като
процесуален представител на Б.Т.Е. ,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик срещу Решение № 411/17.05.2021 г. ,
постановено по адм. дело № 91/2021 г. по
описа на Административен съд Пазарджик, с
което е отхвърлен изцяло предявения иск за присъждане на неимуществени вреди в
размер на 50000,00 лв. в периода 09.05.2016 г. до 20.01.2021 г. при
пребиваването му в Затвора гр. Пазарджик.
Касационния жалбоподател, чрез
процесуалния си представител счита
съдебното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно, необосновано и постановено
при съществени процесуални нарушения. Счита се, че в случая не са преценени
правилно събраните по делото доказателства, тъй като ищецът е доказал
твърденията си си с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Позовава
се на практиката на ЕСПЧ , не само по пилотното решение „Нешков „ но и по
делото „Д.Б.А.“. Освен това се поддържа, че присъденото обезщетение не било съобразено с актуалната практика на
ЕСПЧ – делото „Иванов и други срещу България „. Иска се решението да бъде
отменено , като се уважи изцяло предявения иск. Претендират се съдебно –
деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията „ гр. София , не взема писмено становище по същата.В съдебно заседание поддържа,
чрез своят процесуален представител, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустима.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от адв. В.С. *** , като процесуален
представител на Б.Т.Е. ЕГН ********** , към
момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик да бъде осъден ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, да му заплати сумата от 50 000,00
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, претърпени докато ищецът изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик за периода 09.05.2016 г. до
20.01.2021 г. ,
в резултат на незаконосъобаразни бездействия на съответната администрация, да му
осигури обитаване в хигиенични и с достатъчно жизнено пространство помещения,
заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Б.Е. е осъден на наказание доживотен
затвор по влязла в сила присъда на Окръжен съд гр.Пазарджик. Начало на
наказанието е 05.12.2001 г. Същият е поставен на специален режим на 15.03.2004
г., а със Заповед № РЖ-100/04.12.2017 г. на началника на Затвора гр.Пазарджик е
поставен на строг режим. Не са предоставени данни в кои спални помещения в периода от
09.05.2016 г. до 20.01.2021 г. е пребивавал лишеният от свобода. Представени са
данни за това, че в момента Е. е настанен в 404-то спално помещение, което е с
площ от 22.59 кв.м., което разполага със санитарен възел с размер 1.87 кв.м.
Заедно с ищецът са настанени още 4 лишени от свобода. Съгласно приобщената
справка в помещението има 2 двойни вишки и 1 единично легло, 5 бр. шкафчета и 2
бр. маси с табуретки. Вишките са с размери 70/190 см или 1.33 кв.м. /бр.,
шкафчетата са с размери 45/40 см. или 0.18 кв.м./бр. и маси с размери 40/40 или
0.16 кв.м./бр. с по три табуретки. Установено е , че в периода 09.05.2016 –
11.01.2016 г. ищецът е бил в 1-во отделение, от 11.01.2019 г. до 14.05.2019 г.
във 2-ро отделение, от 14.05.2019 . до 14.04.2020 г. – 5-то отделение, а от
14.04,2020 г. до момента в 4 отделение. През 2018 г. е ремонтирано крилото, в
което се намират 2-ро, 8-мо и 5-то отделение, а през 2019 г. – крилото, в което
са 1-во, 4-то и 7-мо отделение, като е намален капацитета на спалните помещения
и е увеличен техния брой. Подменена е изцяло подовата настилка и дограмата, а
всяко помещение разполага с баня и
тоалетна с душ с течаща студена вода и осигуряване на топла вода по график. Предоставени
нови дюшеци на осъдените, а в спалното помещение има място за сушене на дрехи,
като е предоставена възможност да се ползва собствен вертикален сушилник,
предоставят се всеки месец санитарно-хигиенни материали. Ищецът Е. не е подавал
оплаквания за наличие на плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за
повишено ниво на влага в помещенията, в които е пребивавал.
От представената по делото справка от Затвора Пазарджик се установява, че
храната се приготвя в затворническа кухня и се съобразява със стандартите за
годишна бюджетна издръжка, както и в съответствие с изискванията на утвърдена
от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването Таблица 1 за
състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от
свобода. Изготвят се седмични менюта от щатно работещ в Затвора Пазарджик
готвач, които се съгласуват с началник сектор „ФЛРК“ и директор „Медицински
център“ и се утвърждават от началника на Затвора. Приблизителна дневна
калоричност на ястията варира между 2600 и 2800 калории за един лишен от
свобода. През годините менюто се обновява, като през последната година са
включени ризото с различни видове месо, огретен, риба плакия, бисквитена торта
и боза. Ищецът с оглед на заболяването си се храни на диета 9 – диета за болни
от захарна болест /диабет/.
Относно оплакването за заплащане на инсулин – от предоставената по делото
копие на рецептурна книжка на хронично болния се установява, че на осъденият Б.Е.
се изписва инсулин mixstard 30, който се покрива в
по-голямата си част като стойност от НЗОК и за пациента остава сума за заплащане в размер от 7.19 лева. Дали тази сума се покрива от
Затвора Пазарджик или се заплаща от лишения от свобода зависи от това дали
последният е платежоспособен или не, което се определя по алгоритъм спуснат от
ГДИН. Доколкото Б.Е. не е неплатежоспособен, тъй като има постъпления през
последните шест месеца, по тези ред следва да доплаща медикамента си. В
медицинската справка се сочи, че Е. приема и друг медикамент във връзка с
установеното заболяване захарен диабет тип II – инсулиноизчерпан – метфодиаб 350 мг в доза 3х1 таблетка, за който
медикамент не заплаща нищо.
За изясняване на спора от фактическа страна, първоинстанционният съд е
допуснал и изслушал заключение на съдебно-икономическа експертиза. Същото
заключение е прието без възражения от страните. Вещото лице е извършило
сравнение на общо 49 хранителни продукта, като в констативно-съобразителната
част е приело, че в процентно съотношение при 7 продукта е отчетена липса на
разлика между цените на стоките в магазинната мрежа и тези предлагани в
магазина на територията на Затвора , при 9 продукта е отчетено, че са по-евтини
в затворническата лафка, а за останалите 33 продукта е отчетена по-висока
стойност от тази в търговската мрежа в гр.Пазарджик. В заключението си вещото
лице приема, че цените в лафката на Затвора Пазарджик са по-високи от цените в
магазинната мрежа средно от 5 до 15-25 %по високи.
От другите представени по делото писмени доказателства се установява още,
че Б.Е. е със завършено основно
образование, като не е проявил желание за продължаване на образованието и
придобиване на по-висока образователна степен. Той посещава ежедневно беседите
и празничните литургии в параклиса към затвора, има достъп до библиотечния фонд
на затвора и може да бъде абониран за негова сметка за всички предлагани на
пазара вестници и списания. По отношение на започване на работа е депозирал
заявление за започване на работа в обслужващата дейност на Затвора
гр.Пазарджик, но е с две незаличени дисциплинарни наказания, последното от
които е от м.ноември 2020 г., поради което по отношение на него са били
приложени разпоредбите на чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС за заемане на работа в
обслужващата и комунално-битовата дейност приоритетно на лишени от свобода, които спазват реда и
дисциплината и са с доказани трудови качества.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Ю. М., твърди, че
от около пет месеца са настанени в близки помещения с ищеца / в един коридор/ и
до тогава не са се засичали и не са
говорили. Свидетелят поддържа , че спалните помещения са пълни с дървеници,
хлебарки , влага, таванът в банята паднал. В столовата имало мишки.Затворниците
се оплаквали от лавката в Затвора, тъй като всички стоки били по-скъпи , затова
си поръчвали да им купуват отвън, включително и Булфон – телефонни карти. По
делото е разпитан като свидетел на ответника служителят в Затвора Пазарджик – С.
Т.. В показанията си същият сочи кога и какви ремонтни дейности са били
извършени, какви са обичайните проблеми в поддържката и какво е влиянието за
причиняването им от лишените от свобода.
Съвкупната
преценка на описаните данни е основала извода на съда, че в производството не са били установени и доказани незеконосъобразни
действия или бездействия на ответника, които да са в причинно- следствена връзка с претърпени от
ищеца неимуществени вреди.
Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира
отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за
нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва
кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на
противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени
вреди, причинени от : лошите хигиенно - битови условия,лоша храна, високи цени
в лавката на Затвора и необходимост закупване на инсулин отразяващо се негативно
в имущественото състояние на ищеца, липсата на образователна и културна дейност
и на работа , с които са му причинени вреди изразяващи се в подлагане на
нечовешко и унизително отношение.
Така предявения иск , настоящата касационна инстанция счита за частично основателен.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и
нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко
и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Като видно от събраните доказателства по делото, няма нарушение на
посочената разпоредба. От предоставените по делото доказателства се установи,
че всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена
светлина , като е осигурена възможност за проветрение по всяко време на
денонощието, в зависимост от желанието на обитаващите спалните помещения.
Поетапно са били обновени санитарните възли
във всички съществуващи спални помещения, извършена е била подмяна на
електрическата и ВиК инсталация. От друга страна обаче от свидетелските
показания безспорно се установява, че през годините помещенията, където са
пребивавали лишените от свобода са били с изключително лоши хигиенни и битови
условия, като се установява , че след предприетия
поетапен ремонт , приключил през 2020 г. това положение значително се
подобрило. Свидетелят М. поддържа , че и до сега има много хлебарки и дървеници,
както и мишки в столовата, но не отрича, че на втория етаж за сега нямало
гризачи. Освен това уточнява, че сега разполагат с работещи тоалетни по килиите
и с една обща в коридора, но те често се запушвали, тъй като се ползвали от
много хора.
Затова съдът приема за установено и доказано , че при пребиваването си в
Затвора – Пазарджик, лишеният от свобода е бил настанен в условия на
изключително лоши битови условия, които в определена степен уронват човешкото
достойнство. Безспорно това положение е било особено сериозно преди започналия
през 2017 г. поетапен ремонт. От показанията на разпитания свидетел се
установява, че спалните помещения са били с изключително лоша хигиена, породена от мухъл,
влага, наличие на хлебарки и дървеници. Тоалетните са били мръсни, таванът в
банята паднал , което възпрепятства спокойното осъществяване на ежедневните им
физиологични нужди.
Съдът намира обаче, че затворническата администрация е създала организация
за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на
самите лишени от свобода. Извършвани са процедури по дезинсекция и дератизация
от фирми занимаващи се с такава дейност ежемесечно. Това е потвърдено от
приложени по делото протоколи за извършени услуги.
Независимо от положените в тази посока усилия обаче в случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията", защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве, нито
на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са
разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи и чл. 29, ал. 1
от Конституцията на Република България, според която никой не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или
унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение
на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган - ГД "Изпълнение на наказанията" - е да следи
и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято
лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Същият нормативен регламент
подробно е развит и в цитираните по-горе в настоящото решение разпоредби на чл. 3, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС.
Конкретно установените факти по
делото водят до извода, че битовите условия в затвора са създавали и все още създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти.
По
отношение на другите твърдения изложени в обстоятелствената част
на исковата молба / високи цени в лавката на Затвора
и необходимост закупване на
инсулин , липсата на образователна и културна дейност и на работа , с които на
ищеца са причинени вреди изразяващи се в
подлагане на нечовешко и унизително отношение /,
първоинстанционния съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Съдът възпрема изцяло мотивите в тази им част , поради което не намира за
нужно да ги преповтаря ,а следва да препрати изцяло към тях.
Предвид изложеното до тук , настоящата инстанция намира
исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от
незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, за
частично основателна. По отношение на размера на
дължимото обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност между
установените факти и действията на страните, настоящата инстанция намира, че съгласно
чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и
с оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството
и степента на претърпените морални страдания, както и периода за които се
претендират вредите / около четири години
и половина / , съдът счита, че
справедливото обезщетение е в размер на 800,00 лева, за този период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата
част същият следва да се отхвърли. Ще
следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Обжалваното решение следва да
бъде отменено частично , като в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба , като на основание чл. 38 ЗА на адвоката-
пълномощник на ищеца , ответникът следва да заплати разноски за възнаграждение
, съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер на 32,48 лв. / по
чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба 1 МРАВ в общ размер от 2030,00 лв. , а съобразно
уважената част от претенцията 32,48 лв./ Ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по съразмерност разноски за вещо
лице в размер на 4,00 лв. по сметка на ПАС , както и 10,00 лв. за дължима
държавна такса. В останалата му отхвърлителна част, съдебното решение се явява
валидно , допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
411/17.05.2021 г. по адм.д. № 91 / 2021 г. по описа на ПзАС,в частта с
която, е отхвърлен
предявения иск за присъждане на неимуществени вреди над размера от 800,00 лв. до претендирания размер от 50000,00 лв. в периода 09.05.2016 г. до
20.01.2021 г. , вместо което постановява :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на Б.Т.Е. ЕГН ********** , към
момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик , представляван от адв. В.С.
*** обезщетение за неимуществени вреди за периода от
09.05.2016 г. до 20.01.2021 г. в размер
на 800,00 лв., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411/17.05.2021 г. по адм.д. № 91 / 2021 г. по описа на
ПАС 923/12.11.2020 г. по адм. дело № 642/2020 г. на
Административен съд – Пазарджик в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. В.С. *** по съразмерност възнаграждение в размер на 32, 48 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати държавна такса в размер на 10,00 лв.,
както и да заплати по съразмерност по сметка на ПАС разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 4 ,00 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ :1. (П)
2. (П)