Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/05.01.2023
г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 569/2022 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5
от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на П.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000388/03.10.2022 г.,
издадена от началник група към ОД на МВР – Добрич, сектор “Пътна полиция”, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185
дни. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорената заповед поради нарушение
на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се,
че актът е немотивиран, тъй като не съдържа фактически и правни основания за
издаването му съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи се, че към момента на
проверката водачът на МПС е притежавал валидно свидетелство за управление на
МПС, след като е положил теоретичен и практически изпит на територията на
Република България, но поради продължителния му престой във Великобритания е
бил принуден да замени българското си СУМПС с друго такова, издадено от
властите във Великобритания. Това, че не е заменил чуждестранното СУМПС в
3-месечен срок след влизането си на територията на Република България по
никакъв начин не го прави неправоспособен водач. Възразява се, че дори СУМПС да
не отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията за движение по
пътищата, на основание чл. 161, т. 1 от ЗДвП органът е бил длъжен да посочи
изрично защо СУМПС не отговаря на изискванията за валидност. По тези
съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът
– началник група в сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, оспорва жалбата и иска
тя бъде отхвърлена като неоснователна. Възразява срещу размера на разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Административен
съд – Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000388/03.11.2022
г. началникът на група към ОД на МВР – Добрич, сектор “ПП” – И.В.Н., е наложил
на П.Х.С. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 185 дни. Принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП за това, че на 03.10.2022 г., около 14, 50 часа, в гр.Добрич, по ул. „Цар Петър“, в
близост до ОУ “Христо Ботев”, в посока към ул. „Васил Левски“ лек автомобил „Ауди
А6“ с ДКН № ХХХХХХХ, собственост на П.Х.С., е управляван от Траян Стойчев
Стойчев, роден на ***г., български гражданин, който управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство, без то да е подменено с българско
свидетелство след пребиваване повече от 3 месеца. Лицето е влязло в Република
България на 10.06.2022 г. Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на жалбоподателя
на 07.10.2022 г., видно от попълнената към нея разписка за връчване.
От данните по административната преписка се установява, че на 03.10.2022 г.
срещу Т.С.С.е съставен АУАН № 702636, серия GA, за това, че на 03.10.2022 г., в 14, 50 часа, в гр. Добрич, по ул. „Цар
Петър“, в близост до ОУ “Христо Ботев”, в посока към ул. „Васил Левски“ управлява
лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ХХХХХХХ, с чуждестранно национално
свидетелство, което не е подменено след пребиваване в Република България повече
от 3 месеца, считано от 10.06.2022 г. Актосъставителят е квалифицирал
поведението на водача като нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Едновременно
със съставянето на акта са иззети регистрационните табели и свидетелството за
регистрация на автомобила. Актът е
подписан от нарушителя без възражения.
При същата проверка на 03.10.2022 г. на водача Т.С.С.е направен тест за
наркотични вещества и техните аналози, според който резултатът за наличие на
веществото амфетамин е положителен. Поради това против него е съставен АУАН №
806362, серия GA за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на автомобил след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. При съставянето на акта като доказателство е иззето
чуждестранно СУМПС: ХХХХХХХ.
Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0851-000387/03.11.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която на водача е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на чуждестранно
СУМПС: ХХХХХХХ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
От приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че Т.С.С.притежава
правоспособност за управление на МПС от категория А1, като българското му СУМПС
№ *********, издадено на 23.05.2018 г., е със статус „унищожен“.
По делото е представена заповед № 357з-815/19.04.2017 г. на директора на ОД
на МВР – Добрич, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4
от ЗМВР, с която началниците на групи в сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Добрич.
Не се спори по делото, че Т.С.С.е управлявал МПС на 03.10.2022 г. с чуждестранно СУМПС, издадено от Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
Не се спори по делото, че лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ХХХХХХХ е
собственост на жалбоподателя П.Х.С..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за налагане на
принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП.
Процесната заповед по правното си
естество е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин
и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се
постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от
вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП
сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП
министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР като
структури, осъществяващи контрол по ЗДвП.
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на предоставените
му правомощия съгласно заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора на ОД на
МВР – Добрич. Административният акт съдържа необходимите реквизити и при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до отмяната му. Заповедта е издадена, след като срещу водача е съставен АУАН за извършено
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. В акта са посочени фактическите основания
за издаването му – управление на МПС от водач, български гражданин, който
притежава чуждестранно СУМПС, което след 3-месечен престой не е подменено с
българско СУМПС, описани са регистрационният номер и марката на управляваното
МПС, мястото, датата и часа на управление на процесния автомобил, трите имена и
ЕГН на собственика и на лицето, което е управлявало МПС. В обжалваната заповед е
посочена и приложимата правна разпоредба, обуславяща налагането на оспорваната
принудителна административна мярка. От изложените в акта фактически и правни
основания става ясно, че се касае за управление на МПС от лице, което не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и на целта на закона.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в
закона принудителни административни
мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. “а“, предл. второ
на чл. 171 от ЗДвП (редакция - ДВ, бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.). В случая всички тези
обстоятелства са налице, с оглед на което е осъществен фактическият състав на посочената
норма и правилно административният орган е приложил процесната ПАМ.
По делото е безспорно, че водачът е български гражданин, който управлява
МПС с чуждестранно национално свидетелство, което не е подменено след
пребиваване повече от 3 месеца в България. СУМПС е издадено от Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия – държава, която към 03.10.2022 г. не
е член на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. В този случай е приложима нормата на чл. 162, ал. 1
от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват МПС на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава-членка на ЕС, или от друга държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Пряка последица от изтичането на 3-месечния срок е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията
на Република България. В случая не е спорно, че водачът е влязъл в страната на
10.06.2022 г., поради което е имал възможност да управлява МПС с чуждестранното
СУМПС до 10.09.2022 г. Нарушението е установено на 03.10.2022 г., т.е. около
месец след изтичане на законовия тримесечен срок, през който Траян Стойчев не е
предприел действия да се сдобие с българско СУМПС. Констатираното бездействие
на правоимащия води до предвидените от законодателя правни последици –
незачитането на чуждестранното свидетелство за управление на територията на
РБългария. Действително това не лишава водача Траян Стойчев от правоспособност
да управлява МПС, но той губи правото да управлява МПС на територията на страната,
тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
Следователно управлението на МПС в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на 3-месечния срок от датата на влизането в
страната, е равнозначно на управление на МПС без валидно свидетелство за
правоуправление за съответната категория и обосновава прилагането на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Ирелевантни са възраженията в жалбата, че Траян Стойчев никога не е губил правоспособността си на водач на МПС, защото мярката не е
наложена заради липса на правоспособност на водача, а заради липса на валидно
СУМПС за територията на държавата. Безспорно удостоверяването на
правоспособността е посредством валидно СУМПС, но в случая законодателят е
разграничил двете хипотези. Самият факт, че към момента на проверката са изминали
повече от три месеца от влизането на лицето в страната, без да е извършена нужната
замяна с равностойно българско свидетелство за управление, показва
недвусмислено, че не са спазени изискванията на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С
изтичането на предвидения в закона срок СУМПС, издадено от Обединеното кралство,
не представлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление
на МПС на територията на Република България. Без правно значение са
възраженията на жалбоподателя, че органът не е посочил защо чуждестранното
СУМПС не отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията за
движението по пътищата, защото в случая не се касае за нарушение на чл. 161 от ЗДвП, а за нарушение на чл. 162 от ЗДвП. Без правно значение е и обстоятелството,
че Траян Стойчев е притежавал по-рано валидно СУМПС, издадено от българските
власти, защото то е било унищожено и заменено с чуждестранно национално свидетелство
за управление съгласно приложената по делото справка от сектор „ПП“ при ОД на
МВР - Добрич. От решаващо значение е само това, че към момента на установяване
на нарушението водачът не е притежавал валидно СУМПС за съответната категория
превозно средство, което задължава административния орган да наложи процесната
ПАМ срещу собственика на автомобила. В случаите по чл. 171 ЗДвП органът действа при условията
на обвързана компетентност, което означава, че при наличие на предвидените в
нормата материалноправни предпоставки той е длъжен да издаде заповед с
указаното в закона съдържание, без да има право на избор или свободна преценка.
Следователно оспореният
административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически
и правно обосновано и съответства на законовите правила. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена непосредствената цел
на закона да се преустанови шофирането от лице без валидно СУМПС и да се осигури безопасността на движението
по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид.
При издаването на заповедта
органът не е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК. В разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП е предвиден срок на
мярката, който е с продължителност от 6 месеца до една година. В случая срокът
на действие е определен близо до минималния предвиден в закона размер, поради
което не противоречи на
закона и неговата цел.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, поради което
жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателката
няма право на разноски. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради
което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0851-000388/03.10.2022 г., издадена от началник група към ОД на МВР –
Добрич, сектор “Пътна полиция”.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Административен
съдия: