Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260058
гр. Русе, 12.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, търговско отделение, в публичното заседание на пети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
БОЯН ВОЙКОВ –мл.с.
при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от
съдия Таралнска В. т. д.
№ 408 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Б.“ С.А. П., Ф.,
чрез „Б.“ С.А. К., ЕИК*****, със седалище гр.С. и адрес на управление на
дейността: *****, чрез юрисконсулт Н.М., против решение № 2212/27.12.2019 г. на
Районен съд Русе, постановено по гр.д.№ 8316/2020 г., с което са отхвърлени
предявените от дружеството искове за
признаване за установено дължимостта от ответницата Р.Д.Я.
с ЕГН:********** на сумите: 786,41 лева, представляваща главница по договор за
потребителски заем от 28.07.2008 г.; 83,85 лева - възнаградителна
договорна лихва от 10.06.2009 г. до 10.11.2009 г.; 142,74 лева – законна лихва
за забава за периода от 10.07.2009 г. до 19.05.2011 г.; 125,00 лв съдебни разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение; ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми за които е
издадена Заповед за изпълнение №3637 /
06.06.2011г. по ч.гр.д.№ 5061/2011 г. по описа на
Русенски районен съд. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които
се свеждат до нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Развиват се доводи за това, че вземането не е погасено по давност, както е
приел първоинстанционния съд. Счита, че срокът за предявяване на иск е спазен и
давността следва да се счита за прекъсната от датата на депозиране на
заявлението, а именно 02.06.2011 г. Моли въззивния
съд да се произнесе с решение, с което
да уважи заявените претенции. Претендира разноски.
Насрещната страна - въззиваемата
Р.Д.Я. чрез пълномощник адв. Н.Т.,*** е подала
отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и
иска решението да бъде потвърдено. Поддържа твърдението си, че вземането на
ищеца е погасено по давност. Счита, че подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва
давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите
правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването
на изпълнителния лист.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността
му, с оглед посоченото във въззивната жалба, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно
е установено от представените доказателства, че на 28.07.2018 г. между "Б."
ЕАД, гр. С., чийто правоприемник е ищецът "Б. С. А. ", П., Ф. и Р.Д.Я.
е сключен Договор за кредит PLUS-01235800, по силата на който Я. е получила
сумата от 1529,24 лв , която е следвало да върне на
15 месечни вноски, всяка по 131,09 лв, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно
годишен процент на разходите 44,86 % посочен в параметрите на договора. Не се
спори обстоятелството, че длъжникът Р.Я. е погасила 9 месечни вноски, като на
10.06.2009 г. е преустановила плащанията, като са останали неплатени 6 месечни
вноски. Последната месечна вноска е с падеж на 10.11.2009 г.
За
вземането си "Б." ЕАД, гр. С., чийто правоприемник е ищецът "Б.
С. А. ", П., Ф. на 02.06.2011 г. е депозирал пред РРС заявление, по което
е издадена заповед за изпълнение № 3637
от 06.06.2011 г. за сумите 702,56 лева,
представляваща главница по договор за потребителски заем от 28.07.2008 г.;
83,85 лева- възнаградителна договорна лихва от
10.06.2009 г. до 10.11.2009 г.; 142,74 лева – законна лихва за забава за
периода от 10.07.2009 г. до 26.05.2011 г.; 125,00 лв
съдебно разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен за задължението си по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В
предвидения двуседмичен срок не е постъпило възражение, поради което съдът с
Разпореждане от 18.08.2011 г. е издал изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20158380410693 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ.
По делото е приложено В.ч.т.д. № 267/2018 г.
по описа на РОС, образувано по
възражение по чл. 423 ГПК на Р.Д.Я. *** против издадената срещу нея заповед от 06.06.2011
г., по което съдебния състав е счел за основателни наведените доводи, приел е
възражението, спрял е изпълнението на заповедта и е върнал делото на РРС за
продължаване на производството с указания към заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК –
Определение № 366/18.09.2018 г. постановено по В.ч.т.д. № 267/2018 г. по описа
на РОС.
В законовия срок - на 12.12.2018 г.
е депозирана искова молба по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта
на претендираните суми, законосъобразността на решението по която е предмет на
настоящото производство.
За
да отхвърли заявените претенции, първоинстанционният съд е приел тезата на
ответницата за изтекла в нейна полза погасителна давност - приел е, че задълженията й са погасени с
изтичане на предвидения в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, приложим според него в
случая, тъй като вземанията на ищеца са периодични плащания. Освен това е счел,
че е изтекла и общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, защото са изминали повече от пет години, считано от
възникване на задължението - от 10.07.2009 г. до предявяване на иска.
Аргументира се с това, че предявяването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността и
погасителната давност тече от момента, в който кредита е станал
изискуем, като същата по отношение на
главницата е изтекла на 11.07.2014 г., а по отношение на лихвите - на 11.07.2012 г., като исковата молба е
подадена значително след този срок – 12.12.2018 г.
Настоящия
състав не споделя така изложените изводи по приложението на закона. Намира, че
решението е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено,
по следните съображения:
Действително
съгласно тълкувателната практика на ВКС подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение само по себе си не прекъсва давността на вземането, но в
случаите когато длъжникът оспори дълга
по заповедта за изпълнение и кредиторът предяви искова молба за установяване на
вземането си, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В настоящото производство
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на процесния
договор за потребителски кредит е депозирано в канцеларията на съда на
02.06.2011 г., с което е прекъсната започналата да тече от 10.07.2009 г. до
този момент давност. Не са налице
предпоставките както на чл. 110, така и чл. 111 ЗЗД и претендираните вземания
не са погасени по давност. Доколкото няма представени доказателства за
изплащането им, същите са и дължими.
Като е отхвърлил претенцията изцяло, позовавайки
се на настъпила погасителна давност, първоинстанционният съд е постановил
неправилно съдебно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати
дължимите вноски, ведно със следващите се договорна и законна лихви.
С
оглед изхода на спора направените по делото разноски от въззивния
жалбоподател следва да бъдат заплатени от насрещната страна.
Мотивиран
така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2212/27.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 8316/2020 г. по описа на Районен съд Русе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „Б.“ С.А. П.,
Ф., чрез „Б.“ С.А. К., ЕИК*****, със седалище гр.С. и адрес на
управление на дейността: *****, към Р.Д.Я.
с ЕГН:********** на сумите: 786,41 лева, представляваща главница по договор за
потребителски заем от 28.07.2008 г.; 83,85 лева - възнаградителна
договорна лихва от 10.06.2009 г. до 10.11.2009 г.; 142,74 лева – законна лихва
за забава за периода от 10.07.2009 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение №3637/06.06.2011г. по
ч.гр.д.№ 5061/2011 г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Р.Д.Я. с ЕГН:********** да
заплати на „Б.“ С.А. П., Ф., чрез „Б.“
С.А. К., ЕИК***** гр. С. сумата от 125,00 лв разноски
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 5061/2011
г. по описа на Русенски районен съд и
400,00 лв разноски по В.ч.т.д. № 408/2020 г. по описа на РОС
съобразно представена справка по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: