Решение по дело №408/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260058
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Палма Василева Тараланска-Петкова
Дело: 20204501000408
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     260058

                        гр. Русе, 12.11.2020 г.

 

         В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 Окръжен съд Русе, търговско отделение,  в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ   

                                          ЧЛЕНОВЕ:  ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

                                                                 БОЯН ВОЙКОВ –мл.с.

 

при секретаря  Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Таралнска   В. т. д. № 408 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Б.“ С.А. П.,  Ф., чрез „Б.“ С.А. К., ЕИК*****, със седалище гр.С. и адрес на управление на дейността: *****, чрез юрисконсулт Н.М., против решение № 2212/27.12.2019 г. на Районен съд Русе, постановено по гр.д.№ 8316/2020 г., с което са отхвърлени предявените  от дружеството искове за признаване за установено дължимостта от ответницата Р.Д.Я. с ЕГН:********** на сумите: 786,41 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем от 28.07.2008 г.; 83,85 лева - възнаградителна договорна лихва от 10.06.2009 г. до 10.11.2009 г.; 142,74 лева – законна лихва за забава за периода от 10.07.2009 г. до 19.05.2011 г.; 125,00 лв съдебни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение; ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми за които е издадена  Заповед за изпълнение №3637 / 06.06.2011г. по ч.гр.д.№ 5061/2011 г. по описа на Русенски районен съд. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Развиват се доводи за това, че вземането не е погасено по давност, както е приел първоинстанционния съд. Счита, че срокът за предявяване на иск е спазен и давността следва да се счита за прекъсната от датата на депозиране на заявлението, а именно 02.06.2011 г. Моли въззивния съд  да се произнесе с решение, с което да уважи заявените претенции. Претендира разноски.

  Насрещната страна - въззиваемата Р.Д.Я. чрез пълномощник адв. Н.Т.,*** е подала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено. Поддържа твърдението си, че вземането на ищеца е погасено по давност. Счита, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение  не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.  Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно е установено от представените доказателства, че на 28.07.2018 г. между "Б." ЕАД, гр. С., чийто правоприемник е ищецът "Б. С. А. ", П., Ф. и Р.Д.Я. е сключен Договор за кредит PLUS-01235800, по силата на който Я. е получила сумата от 1529,24 лв , която е следвало да върне на 15 месечни вноски, всяка по 131,09 лв, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишен процент на разходите 44,86 % посочен в параметрите на договора. Не се спори обстоятелството, че длъжникът Р.Я. е погасила 9 месечни вноски, като на 10.06.2009 г. е преустановила плащанията, като са останали неплатени 6 месечни вноски. Последната месечна вноска е с падеж на 10.11.2009 г.

За вземането си "Б." ЕАД, гр. С., чийто правоприемник е ищецът "Б. С. А. ", П., Ф. на 02.06.2011 г. е депозирал пред РРС заявление, по което е издадена заповед за изпълнение  № 3637 от 06.06.2011 г. за сумите 702,56 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем от 28.07.2008 г.; 83,85 лева- възнаградителна договорна лихва от 10.06.2009 г. до 10.11.2009 г.; 142,74 лева – законна лихва за забава за периода от 10.07.2009 г. до 26.05.2011 г.; 125,00 лв съдебно разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Длъжникът е уведомен за задължението си по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В предвидения двуседмичен срок не е постъпило възражение, поради което съдът с Разпореждане от 18.08.2011 г. е издал изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20158380410693 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ.

 По делото е приложено В.ч.т.д. № 267/2018 г. по описа на РОС, образувано по  възражение по чл. 423 ГПК на Р.Д.Я. *** против издадената срещу нея  заповед от 06.06.2011 г., по което съдебния състав е счел за основателни наведените доводи, приел е възражението, спрял е изпълнението на заповедта и е върнал делото на РРС за продължаване на производството с указания към заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК – Определение № 366/18.09.2018 г. постановено по В.ч.т.д. № 267/2018 г. по описа на РОС.

  В законовия срок  - на 12.12.2018 г. е депозирана искова молба по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на претендираните суми, законосъобразността на решението по която е предмет на настоящото производство.

За да отхвърли заявените претенции, първоинстанционният съд е приел тезата на ответницата за изтекла в нейна полза погасителна давност  - приел е, че задълженията й са погасени с изтичане на предвидения в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, приложим според него в случая, тъй като вземанията на ищеца са периодични плащания. Освен това е счел, че е изтекла и общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, защото са  изминали повече от пет години, считано от възникване на задължението - от 10.07.2009 г. до предявяване на иска. Аргументира се с това, че предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността и  погасителната давност тече от момента, в който кредита е станал изискуем, като същата  по отношение на главницата е изтекла на 11.07.2014 г., а по отношение на лихвите  - на 11.07.2012 г., като исковата молба е подадена значително след този срок – 12.12.2018 г.

Настоящия състав не споделя така изложените изводи по приложението на закона. Намира, че решението е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, по следните съображения:

Действително съгласно тълкувателната практика на ВКС подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение само по себе си не прекъсва давността на вземането, но в случаите  когато длъжникът оспори дълга по заповедта за изпълнение и кредиторът предяви искова молба за установяване на вземането си, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В настоящото производство заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на процесния договор за потребителски кредит е депозирано в канцеларията на съда на 02.06.2011 г., с което е прекъсната започналата да тече от 10.07.2009 г. до този момент давност.  Не са налице предпоставките както на чл. 110, така и чл. 111 ЗЗД и претендираните вземания не са погасени по давност. Доколкото няма представени доказателства за изплащането им, същите са и дължими.

Като  е отхвърлил претенцията изцяло, позовавайки се на настъпила погасителна давност, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да  бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което  ответната страна да бъде осъдена да заплати дължимите вноски, ведно със следващите се договорна и законна лихви.

С оглед изхода на спора направените по делото разноски от въззивния жалбоподател следва да бъдат заплатени от насрещната страна.

Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд

                                   Р   Е   Ш  И:

                               

ОТМЕНЯ  Решение № 2212/27.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 8316/2020 г. по описа на Районен съд Русе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  съществуването на вземането на  „Б.“ С.А. П.,  Ф., чрез „Б.“ С.А. К., ЕИК*****, със седалище гр.С. и адрес на управление на дейността: *****,  към Р.Д.Я. с ЕГН:********** на сумите: 786,41 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем от 28.07.2008 г.; 83,85 лева - възнаградителна договорна лихва от 10.06.2009 г. до 10.11.2009 г.; 142,74 лева – законна лихва за забава за периода от 10.07.2009 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена  Заповед за изпълнение №3637/06.06.2011г. по ч.гр.д.№ 5061/2011 г. по описа на Русенски районен съд.

 

ОСЪЖДА Р.Д.Я. с ЕГН:********** да заплати на „Б.“ С.А. П.,  Ф., чрез „Б.“ С.А. К., ЕИК***** гр. С. сумата от 125,00 лв разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 5061/2011 г. по описа на Русенски районен съд  и 400,00 лв разноски  по В.ч.т.д. № 408/2020 г. по описа на РОС съобразно представена справка по чл. 80 ГПК.

 

  РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                          

 

                                                  Председател:  

                                                  

                                                         Членове: