Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
02.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№520/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Г.Б.А., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, в качеството му на наследник на Б.Г. А. оспорва решение
№1040-09-31/15.10.2019г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е
отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №21/25.03.2019г. на длъжностното лице
по чл.60, ал.1 от КСО – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ -
Кюстендил. С последното не е приета за трудова злополуката станала около
19.40ч. на 04.07.2019г. с Б.Г. А. на път с участък на ГТЛ 5, стопанисван от Т.
„Б.д.“ ЕАД ***. Иска се отмяна на решението като нищожно, неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при липса на компетентност,
неспазване на установената форма, допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалния закон и явно несъответствие с целта на
закона. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират
разноски.
Заинтересованата
страна В.С.А., чрез пълномощника си изразява становище за основателност на
жалбата. Не се претендират разноски.
Заинтересованата
страна Т. „Б.д.“ ЕАД *** не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения административен акт е започнало по подадена от Т. „Б.д.“ ЕАД ***
декларация за трудова злополука вх.№5101-0921/10.07.2018г. в качеството му на
осигурител, за пострадало лице Б.Г. А.,
изпълняващ в предприятието длъжността „охранител“, считано от 01.08.2012г., с
място на злополуката Т. „Б.д.“ ЕАД, път
в участък ГТЛ 5, дата 04.07.2018г., час около 19.40ч., на обичайното работно
място при пътуване със служебен автомобил, начин на увреждане и материален
фактор, причинил увреждането - смърт.
Със заповед №1015-09-128/17.07.2018г. на директора на
ТП на НОИ – Кюстендил е назначена комисия, която да извърши разследване на
декларираната злополука. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
№9/13.11.2018г. Установено е следното: На 04.07.2018г. около 19.40 ч. при
придвижване по пътя със служебен автомобил от ТЕЦ „Бобов дол“ ЕУАД към
сгуроотвал „Каменик“ в участъка на ГТЛ 5, стопанисван от дружеството, на Б. А. му е прилошало. Автомобилът е спрян от колегата му,
пострадалия свалил якето и продължили. Наложило се повторно спиране, при което А.
взел хапчета, но при разговор с колегите си изведнъж паднал на колене до
предната врата на колата. Колегата му К.С. се обадил по телефона да дойдат
колеги да го сменят и да го закарат до болница. Бил извикан и екип на спешната
помощ. Пристигналите колеги се опитали да му направят сърдечен масаж, но
безуспешно, а медицинския екип констатирал смъртта на лицето. Във фиш за спешна
медицинска помощ амб.№20/04.08.2018г. на ФСМП гр.Бобов дол е отразено, че
лицето е намерено до лентата на сгурооизвоз, починал с пяна на уста. Тези факти
се потвърждават и от разпитаните в съдебно заседание свидетели В.Ч., К.С. и И.Ш.
/срав. заседание от 23.01.2020г./, както и от дадените в хода на
административното производство писмени обяснения от В.Ч., К.С., И.Ш., Д. Б., В. Н., Г. П. /л.42-49/.
С
Разпореждане №21/25.03.2019г. длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО към ТП на
НОИ - Кюстендил не е признало станалата с Б.Г. А. злополука за трудова с мотив
– в ЕР №2638/11.12.2018г. на ТЕЛК е записано, че комисията не се произнася по
причинната връзка, поради липса на протокол за аутопсия. Актът е обжалван по
административен ред от наследника на починалото лице Г.Б.А. с жалба
вх.№5101-09-21-16/24.09.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Кюстендил постановил
решение №1040-09-31/15.10.2019г., с което отхвърлил като неоснователна жалбата
с мотивите, че в случай на внезапно увреждане, което е нетравматично /какъвто е
настоящия случай/, наличието на причинна връзка между него и извършваната
работа, се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК, съгласно чл.60, ал.2 от КСО въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсия
/чл.66, ал.1 от НМЕ/. В случая липсва протокол от аутопсия /отказ за извършване
от съпругата на починалия/, поради което ТЕЛК/НЕЛК на основание чл.66, ал.2 от
НМЕ не е установил причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето
и извършваната работа, а длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е разполагало
с единствената законова възможност по арг. от чл.113, ал.3 от ЗЗ – да не
признае злополуката за трудова.
В хода на
съдебното производство е прието като доказателство решение на НЕЛК
№0591/23.03.2020г., с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК, като на основание чл.66,
ал.2 от НМЕ при липса на протокол за аутопсия националната комисия не се
произнася по причинна връзка.
Приета е и
съдебномедицинска експертиза вх.№3380/13.08.2020г. на вещите лица Д-р Р.С. и
Д-р Н.А., която заключава, че при Б. А. са били налице заболявания с
хронично рецидивиращ характер -
Хипертонична болест от 2006г., хипертонично сърце с хипертонична нефропатия и
ангеопатия ретине хипертоника. Подагра. Захарен диабет тип ІІ. Подагрен артрит
и подагрозна нефропатия, ХБН ІІ степен. Тези заболявания според експертите
могат да доведат и до смърт в хода на самото протичане, без да е ясно кога, но
непосредствената причина за настъпването й може да се установи със сигурност
след извършена аутопсия. При положение, че така не е извършена вещите лица не
могат да се произнесат за непосредствената причина за смъртта и за причинно
следствената връзка.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Оспореното решение
№1040-09-31/15.10.2019г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е индивидуален
административен акт, издаден от компетентен орган по см. на чл.117, ал.1, б.“г“
във вр.с чл.60, ал.4 от КСО, притежава необходимото по закон съдържание и е
съобразен с целта на закона. Оспореният акт е мотивиран, посочени са
установените конкретни обстоятелства във връзка със злополуката, вида на
увреждането, както и всички други данни, които са от значение за определяне на
характера й. Обоснован на база изготвеното досие и протокола по чл.10, ал.1 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки е извода на органа за правилност на разпореждане №21/25.03.2019г. В
този смисъл отразените в решението фактически констатации се намират в
корелация с правните такива. Волята на органа за формиран извод за неналичие на
трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 от КСО може да бъде преценена ясно и
недвусмислено.
В хода на административното
производство по издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да представляват самостоятелни отменителни
основания. Проверката и анализът на събраните писмени доказателства установява
спазване на процедурата по разследване на декларираната трудова злополука по
чл.58, ал.1-3 от КСО; по откриване на досие, съдържащо документите по чл.59,
ал.1 от КСО; съставяне на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки въз основа на
досието и издаване на разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО, с което не е призната
злополуката за трудова. Тук съдът следва да отбележи, че се явява неоснователно
релевираното възражение за незаконосъобразност на разпореждането, изразяващо се
в невръчване на препис от протокола по чл.10 от Наредбата за резултатите от
извършеното разследване на жалбоподателя в качеството му на наследник на Б. А.. При условията на чл.10, ал.2 и
чл.11 от НУРРОТЗ протоколът е връчен на наследника В.А. – съпруга, а на
жалбоподателя е връчен на по-късен етап от производството /13.09.201г./.
Визираният
порок на производството от
оспорващия не представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на разпореждането
по чл.60, ал.1 от КСО. Не е ограничено непоправимо правото на защита на единия наследник
на пострадалото лице, доколкото другият е уведомен своевременно, наследниците
са майка и син и живеят на един и същ адрес. Същите са разполагали с възможността
в срока по закон да реализират правата си в административното производство – да
узнаят фактите и да се запознаят с доказателствата /срав. писмо до В.А. л.40 и
писмо до Г.А. л.22/, както и да упражнят правото си на оспорване на
разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО по реда на чл.117 от КСО. Тук
съдът отбелязва, че според чл.11 от НУРРОТЗ, изискването за подписване на
протокола от лицата по чл.58, ал.4 и 5 от КСО има само удостоверително значение,
че са запознати с него.
Актът по
чл.60, ал.1 от КСО е констативен, доколкото длъжностното лице, овластено от
закона да го издава, с властническо волеизявление констатира /установява/ или
отрича съществуването на факт с правно значение – трудовата злополука.
Разпореждането е и официален диспозитивен документ, който следва да се издаде
по установените форма и ред. Съобразявайки разпоредбите на КСО относно
разпореждането, съдът счита, че е спазен както редът за издаване на
разпореждане №21/25.03.2019г., така и неговата форма - законодателят не въвежда
задължителни реквизити на акта, а посочва единствено, че се издава въз основа
на документите в досието, т.е. след като са налични съответните писмени
доказателства по чл.59, ал.1 от КСО длъжностното лице издава акта по чл.60,
ал.1, с който признава или отрича трудовия характер на злополуката.
Съдът счита,
че е приложен правилно и материалния закон. Материалноправната норма на чл.55,
ал.1 от КСО дефинира понятието „трудова злополука“ като внезапно увреждане на
здравето, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт и е станало при наличие на две кумулативно дадени
предпоставки – през време и във връзка с извършваната работа или по повод на
тази работа или въобще всяка работа, извършвана в интерес на предприятието.
От анализът
на доказателствата съдът приема за безспорно установено, че е налице внезапно
увреждане на здравето, което е нетравматично, на лице, работещо по трудово
правоотношение /срав. трудов договор л.50/. Съгласно легалната дефиниция по §1,
т.3 от ДР НМЕ „нетравматично увреждане“ е болест в резултат на различни причини
извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно
налягане, диабет и други).
Налице е и
неблагоприятен резултат - смърт /срав. акт за смърт л.95/.
По отношение
на причинната връзка между увреждането и условията на труд съдът съобразява
разпоредбите на чл.60, ал.2 от КСО и на чл.61, ал.1 и 2 от НМЕ. Съгласно чл.61, ал.1, т.6 от НМЕ
експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на
причинната връзка между увреждането – в случая смъртта и условията на труд по
време на злополуката. А нормата на чл.66, ал.1 от НМЕ определя, че при внезапно
починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на
наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, като ал.2
постановява, че при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се
произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В настоящото
производство съдът приема, че е налице хипотезата на чл.66, ал.2 от НМЕ,
доколкото на пострадалото /починало/ лице не е извършена аутопсия. В този
смисъл е постановено ЕР №2638/11.12.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ
„Д-р Никола Василиев“ АД гр.Кюстендил - не се произнася по причинната връзка. Същото е
обжалвано, като НЕЛК с ЕР №0591/23.03.2020г. го е потвърдил, отново
непроизнасяйки се по причинната връзка на основание чл.66, ал.2 от НМЕ.
Следователно в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската
експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между
настъпилата смърт на лицето и условията на труд. Това не е сторено и в приетото
по делото заключение вх.№3380/13.08.2020г. също поради липса на протокол от
аутопсия. И тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО предвижда, че при
декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по
ал.1 за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, се издава въз
основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността,
а с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното
увреждане, от което е настъпила смъртта на Б. А. и условията на труд, то правилно
органът по чл.60, ал.1 от КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението
по чл.60, ал.2 от КСО представлява специално правило за доказването на
причинната връзка между увреждането и условията на труд и е задължително и за
органа, който издава първоначалния административен акт, и за по-горестоящия
административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по
административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Т.е. органът по
чл.60, ал.1 от КСО е обвързан от решението на друг орган, а именно този осъществяващ
експертизата на работоспособността. По
тези съображения съдът счита, че липсва доказване, че внезапното увреждане
/смърт/ на Б. А. на 04.07.2018г. около 19.30 ч. е
настъпило в резултат от извършваната работа, респ. злополуката не може да бъде
призната за трудова.
Като е
достигнал до изложените по-горе от КАС фактически и правни изводи, директорът
на ТП на НОИ – Кюстендил е постановил правилен и законосъобразен
административен акт, по отношение на който не са налице нито релевираните в
жалбата, нито останалите основания за отмяна по чл.146 от АПК. Това обуславя
отхвърляне на оспорването като неоснователно.
Разноски не
се присъждат с оглед изхода от правния спор /такива не са претендирани от
ответната страна/.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Б.А., ЕГН ********** *** срещу решение
№1040-09-31/15.10.2019г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане
№21/25.03.2019г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО – главен инспектор
по осигуряването при ТП на НОИ – Кюстендил за неприемане за трудова злополуката
станала около 19.40ч. на 04.07.2019г. с Б.Г. А. на път с участък на ГТЛ 5,
стопанисван от Т. „Б.д.“ ЕАД ***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: