О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 777
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесети първи април двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев
в. ч. гр. д. № 372 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й.Т.Г. против
Определение № 17 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 1028/2019 г. на РС Харманли за прекратяване на производството по
делото.
В жалбата се прави оплакване за нищожност,
недопустимост и неправилност на обжалваното определение, поради което се иска
да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за разглеждане на
предявения иск по същество.
С частната жалба се прави искане за отвод на всички
съдии от ОС Хасково поради предубеденост поради изградено и изразено становище
по подобни спорове (т. д. № 104/ 2015 г.).
В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от
„Първа инвестиционна банка“ АД, с която оспорва частната жалба.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди изложените
доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Й.Т.Г. е предявил против „Първа инвестиционна банка“
АД и „С. Г. Груп“ ООД иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите по т. 8. 4 и т. 8. 5 от Анекс 10 от 31.07.2015 г. и
Договор за поръчителство от 31.07.2015 г. към Договор за кредитна линия № 368 –
11/ 08.03.2010 г.
С обжалваното определение районният съд е прекратил
производството поради недопустимост на предявения иск, като е приел, че
правният спор за дължимостта на претендираните от „Първа инвестиционна банка“
АД вземания по договора за кредит от 08.03.2010 г. е решен с влязло в сила
решение по т. д. № 104/ 2015 г. на ОС Хасково, а възраженията за нищожност на
клаузите от Анекс № 10 и договора за поръчителство от 31.07.2015 г. за
преклудирани от формираната сила на пресъдено нещо по делото.
По
направеното искане за отвод:
Правният институт на отвода по чл. 22 ГПК цели да
изключи от съдебния състав съдия, по отношение на който са налице
предпоставките по ал. 1, т. 1 – 5 или са налице други обстоятелства, които
пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие (т. 6), т. е. че той
няма да реши правният спор съобразно доказателствата по делото, вътрешното си
убеждение и закона.
В случая в искането за отвод не се сочат конкретни
обстоятелства, които да налагат извод, че настоящият съдебен състав по някакъв
начин е предубеден по отношение на правния спор - например, че има изградено
положително или негативно субективно отношения към някоя от страните или има
формирани по друг повод представи относно релевентните за спора факти. Предходното
произнасянето по аналогичен правен въпрос (процесуален или материален) между
същите страни от същия съдебен състав не е основание за отвод и не води до
извод за пристрастност на съдията, доколкото липсват други данни, поставящи под
съмнение неговата честност и професионализъм. Отделно от това следва да се
отбележи, че въпросът за допустимостта на възраженията за нищожност на процесните
клаузи не е бил поставян и не е бил разглеждан по т. д. № 104/ 2015 г. на ХОС,
за да се приеме, че съдът предварително е формирал становище по този въпрос,
още повече, че никой от членовете на настоящия съдебен състав не е участвал в
неговото разглеждане. По изложените съображения съдът намира направеното искане
за отвод да неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.
По
основателността на частната жалба:
По делото не е спорно, че с влязло в сила решение по
т. д. № 104/ 2-15 г. на ОС Хасково по отношение на Й.Т.Г. е признато за
установено, че дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД общо сумата от
104 336. 50 евро, произтичащи от Договор за кредитна линия № 368 – 11/
08.03.2010 г. и Договор за поръчителство от 31.07.2015 г. Меродавният момент,
към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува ли
не съществува, това е денят, когато са приключили устните състезания, след които
решението е влязло в сила (чл. 235, ал. 3 ГПК). След като е установено със сила
на пресъдено нещо, че към този момент правото съществува, то не може да бъде
оспорено въз основа на факти, настъпили преди този момент. Всеки опит да се
отрича съществуването на правото въз основа на такива факти ще означава
подновяване на вече разрешения правен спор, което е недопустимо предвид
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК. Под страх от преклузия ответникът трябва да
изчерпи всичките си възражения по предявения иск, които са му били известни.
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се извежда и от нормата на
чл. 439, ал. 2 ГПК, според която длъжникът може да оспори изпълнението само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание. В исковия процес
действа принципа за изчерпателност на възраженията на ответника, като
пропуснатите възражения се преклудират независимо от това дали обосноваващите
ги факти са били известни на страната или не. От изложеното следва, че ищецът в
настоящето производство Й.Т.Г. е следвало да релевира възраженията си за
нищожност на процесните клаузи в производството по т. д. № 104/ 2015 г. на ХОС.
След влизане в сила на решението по това дело всички възражения на ответника в
това производство Й.Т.Г. се явяват преклудирани и не могат да бъдат заявени
като фактически основания на нови искови претенции по отношение на същото
материално правоотношение. Поради това, като е приел, че формираната по т. д. №
104/ 2015 г. сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална пречка за
допустимостта на предявения иск за прогласяване нищожността на процесните
клаузи от Анекс № 10 и договора за поръчителство и на това основание е
прекратил производството по делото, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
За пълнота следва да се отбележи, че пропускът на съда
да обяви служебно процесните клаузи за неравноправни, което е довело и до
постановяване на решението по т. д. № 104/ 2015 г. на ХОС в противоречие с
правото на Европейския съюз, каквито твърдения се съдържат в исковата молба, не
е основание за допустимост на предявения иск и за преразглеждане на спора за
дължимостта на вземанията на банката. В този случай жалбоподателят може да защити
правата си чрез иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Що се отнася до оплакването за нищожност на
обжалваното определение, то е неоснователно, тъй като са налице всички формални
изисквания за неговата валидност – постановено е от надлежен съдебен състав, в
пределите на правораздавателната му власт, подписано е от съдията и волята на
съда е ясно и недвусмислено изразена.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата „Първа
инвестиционна банка“ АД разноски за юрисконсулт в размер на 120 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Й.Т.Г. за отвод
на настоящия съдебен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 1028/2019
г. на РС Харманли.
ОСЪЖДА Й.Т.Г. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД
разноски за юрисконсулт в размер на 120 лв.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.