№ 109
гр. Б., 05.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Н.Ц.П. Частно наказателно дело №
20241810200100 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА БРП СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Х..
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н. - ред.пр., се явява лично, приведен чрез
Началника на Следствения арест-гр.С. и с адв. М. П., с пълномощно по
досъдебното производство.
По даване ход на делото
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото. Запознат съм с материалите по
делото. Готов съм да поема защитата на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Да се даде ход на делото. Желая адв. П. да
ме защитава.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ
Н. Ц. Н., роден на *** г. в гр. Б., българин, български гражданин, с
постоянен адрес: Б., ж.к. „***“, бл.** в**, е***, а**, със средно-специално
образование, работещ като барман и сервитьор във Ф.-Б., осъждан, с ЕГН:
**********.
Данните снети по лична карта на обвиняемия.
1
На основание чл. 274, ал.1 от НПК съдът разяснява на страните правото
им на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ.П.: Нямаме искания за отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Няма да правя отводи.
На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разяснява текстово правата на
обвиняемия по чл.55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от
НПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва, чрез прочитане искането, относно вземане на
мярка за неотклонение “задържане под стража” на обвиняемия Н. Ц. Н. по
досъдебно производство № *** г. по описа на РУ-Б., пр.пр. вх.№***г. по
описа на РП-Б. от прокурор А. Х. при РП-Б..
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча нови доказателства.
АДВ.П.: Запознати сме с искането на прокуратурата. Оспорваме го и
моля същото да не бъде уважавано. По отношение на доказателствата Ви
представям 2 броя епикризи и 1 бр. изследване колоноскопия, проведени на
подзащитният ми, които удостоверяват за минал период, че същият остро
страда от хемороиди, но това ни е налично към настоящия момент и в тази
връзка моля да се приложат по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приложат представените писмени доказателства.
Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.
АДВ.П.: Няма да соча други доказателства. Нямам други
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Няма да соча други доказателства. Нямам
други доказателствени искания.
Съдът приканва обвиняемия да даде обяснения
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Не съм извършил престъплението и моля да
бъда освободен.
2
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото материалите по досъдебно
производство № *** г. по описа на РУ-Б., както и представените в днешното
съдебно заседание такива: колоноскопия /протокол № ***/ от *** година от
СБАЛО – ЕАД гр.С., епикриза на обвиняемия, издадена от УМБАЛ „***“-
гр.С. о****** г. и епикриза на обвиняемия, издадена от СБАЛ по Детски
болести –Клиника по детска гастроентерология от *** година.
В предвид на обстоятелството, че страните няма да сочат други
доказателства и нямат други искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Господин председател, поддържам така
внесеното искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия Н. Ц. Н., като намирам, че са налице предпоставките предвидени
в чл. 63, ал.1 от НПК, а именно: От събраните на този начален етап от
производството доказателства, се установява обосновано предположение, че
именно обвиняемия е извършил инкриминираното деяние. Престъплението по
чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност
обвиняемия, е такова от общ характер, извършено при форма на вина пряк
умисъл и е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6
години. От материалите по делото се установява наличие на реална опасност
обвиняемият Н. Ц. Н. да извърши престъпление, изводима от лошите му
характеристични данни, обремененото му съдебно минало и високата
обществена опасност на извършеното от него деяние. Обвиняемият Н. е
осъждан, при това за същия по вид престъпление, със одобрено от съда
споразумение по НОХД №***/*** г., влязло в сила на *** г., като е извършил
настоящото деяние в изпитателния срок на условно си осъждане, което
свидетелства за трайната му нагласа към незачитане на установените норми
на поведение в обществото и на занижената му способност за самоконтрол и
възпиране на поведението. Изводът за висока лична обществена опасност на
обвиняемия се затвърждава и от високата обществена опасност на
извършеното от него деяние - същото съставлява тежко общо опасно
3
престъпление и е извършено едва няколко месеца, след влизане в сила на
условна присъда на обвиняемия за същото по вид престъпление, като при
това е извършено при наличието на множество други отегчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са разнородния вид на държаните
наркотични вещества и съпътстващото деянието поведение на обвиняемия,
който се е опитал да избяга и да осуети извършването на полицейска
проверка. Изтъкнатите обстоятелства характеризират обвиняемия Н. като
личност, склонна към противоправно поведение, която не зачита правата на
остА.лите членове на обществото и върху която е много трудно да се
въздейства поправително и най-вече възпиращо. Високата обществена
опасност на дееца обосновава наличието на реална опасност той да извърши и
друго престъпление. Наред с това е налице и реална опасност обвиняемият Н.
да се укрие, тъй като се е опитал да избегне наказателно преследване за
извършеното, като се е опитал да избяга от проверяващите го полицейски
служители, а и доколкото, както вече се посочи, настоящото деяние
съставлява престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода и същото е извършено в изпитателния срок на условно осъждане. По
изложените доводи, считам, че са налице всички законоустановени
предпоставки за вземане спрямо обвиняемия на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „задържане под стража“, поради което моля да се
произнесете с определение, с което на приемете направеното искане за
основателно.
АДВ.П.: Уважаеми Господин председател, моля да не уважавате
искането на държавното обвинение, за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо доверителят ми. Считам, че не са налице законовите
предпоставки, визирани в чл. 63 от НПК. По делото не са представени
никакви реални доказателства, че съществува опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши ново престъпление. Доста спорно е и така нареченото
обосновано предположение, че той е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност от прокуратурата. Мотивите ми за
това са следните: На първо място доверителят ми не е привлечен към деяние
при условията на повторност, опасен рецидив или в условията на друго
предходно извършено деяние, а е ноторен факта, че обвинителния акт,
изразен в настоящето производство, с оглед фазата му, като разписано от
прокуратурата постановление за привличане на обвиняем е този, който дава
4
рамките на производството и само върху него би следвало да се дължи
произнасяне. На следващо място, досежно обоснованото предположение, ще
се спра на следните факти: По досъдебното производство са разпитани двама
полицейски служители, които са единствените преки свидетели очевидци на
евентуалното деяние. Същите са изготвили вероятно протокол за личен обиск
по чл.80, ал.1 от ЗМВР, казвам вероятно, тъй като по делото е приложено
единствено копие на същия, незаверено с оригинала, без регистрационен
номер и без подпис на обискираното лице. Моля да се вземе предвид, че
същият е изготвен от полицейски служител, свидетелят му е друг полицейски
служител, а свидетелят на отказа, без изобщо да сме наясно имало ли е такъв
или не, да се разпише протокола от обискираното лице, също е полицейски
служител. Нещо повече и трите лица са колеги от РУ-Б.. В тази връзка по
делото не е представено доказателство на материален носител – протокол
удостоверяващ, че изобщо някакви забранени от закона вещества да са
намерени у доверителят ми. На следващо място, съгласно чл. 80, ал.1 от
ЗМВР в потвърждение на думите ми - протокол за личен обиск може да се
извърши само срещу лице спрямо, което са предприети действията по чл. 70,
ал.1, в няколко точки на алинеята и по точно т.1 „Извършител на
престъпление“. Незаконосъобразно е изготвянето на протокол за личен обиск
преди заповедта за задържане. Протоколът за личен обиск в тази връзка,
какъвто аз твърдя по делото, че липсва като годно доказателствено средство, е
без час на провеждането му като начало и край, и без отразено място на
извършването на този личен обиск. Ако приемем, че това е мястото - РУ-Б.,
отразено в процесуално задължително преди изготвянето на този протокол -
заповед за задържане, то се наблюдава и разлика географска с фактите по
делото, които прокуратурата претендира, обосновавайки така наречено
обосновано предположение. В този случай е налице нарушение на чл. 118,
ал.2 от НПК, като е допуснато единствено полицейски служители, извършили
извън процесуални действия, да бъдат и свидетели по досъдебното
производство. В тази връзка е решението на ЕС по Правата на човека по
делото „Димитър Митев“, по което ЕС се произнесе през месец януари тази
година, съвсем наскоро и фактически това не могат да са единствените
свидетели, на които да почива обвинението. В тази връзка е изготвена и
законодателна промяна на чл. 118, ал.2 от НПК, която е видна и в страницата
на Народното събрание, досежно промяната на чл.118, ал.2 от НПК. Със
5
същото решение се обсъжда и въпроса, че задължително следва на
обвиняемия и неговия защитник да бъде дадена възможност от органите на
досъдебното производство да се запознаят с доказателствата, въз основа на
които се иска и се определя от прокуратурата мярката за неотклонение,
каквото право не ни е осигурено в досъдебното производство при
привличането на доверителят ми, в качеството на обвиняем. Продължавайки
нататък, досежно отново обоснованото предположение, в протоколите за
разпити на свидетели – двамата полицейски служители, изготвили и
разписали протокола за личен обиск става ясно, че след като същите са
установили предметите у доверителят ми, е изготвено изследване на тези
предмети, забележете в РУ-Б., т.е. някакъв вид тестов А.лиз, от който те са
установили, че става въпрос за наркотични вещества. За това действие в РУ-
Б. липсва протокол. Единствено от разпита на полицейските служители се
узнава за извършването му, а в каква връзка Ви го споделям: По делото се
намират също така експертни справки с № 5, 6 и 7 по описа на РУ-Е., т.е.
същите отразяват, че някакво следващо изследване е извършено на някакви
вещества вече в РУ-Е.. Задаваме си въпроса: „Какво е изследвано в РУ Б. и
защо липсва протокол? и Какво е изследвано в РУ-Е.?“. На следващо място,
по необясними причини в РУ- Е., при изготвянето на експертните справки е
отразено, че веществото е поставено в съответен тест и изследвано. Видно е,
че не е остА.л абсолютно никакъв сравнителен материал от това вещество,
защото младши експерта е посочил, че веществото е изследвано. Не е
отразено, същото как е стигнало до РУ-Е., обърнете внимание, отзад на
експертните справки пише и ще видите „Изготвени в Е.“. Кой го е предал на
младши експерта, в какъв вид? В самите експертни справки не е отразено
веществата да са получени запечатени по съответния ред. На следващо място,
са използвани тестове с изтекъл срок на годност от преди 10 години и по тази
причини лакмусите на същите не са заснети в приложените експертни
справки. Приложени са само мъгляви снимки на леко оцветени колби, които
би следвало да приемем, не само за наркотично вещество, а за високо рисково
такова, за каквото е обвинен доверителят ми. Не е посочено въз основа на
какво се приема, че става въпрос за наркотично вещество или високо рисково
наркотично вещество. Неясно защо прокуратурата определя в
постановлението за привличане на обвиняем, веществото като такова.
Невъзможно е вече дори да разберем истината, тъй като по делото не е
6
изготвена задължителна химическа експертиза, съгласно чл.144 от НПК. Да
не говорим, че не е изготвена и задължителната съдебно-пси**трична
експертиза по отношение на обвиняемия, особено когато се иска най-тежката
мярка за неотклонение и то за лице, в което се твърди, че са намерени
наркотични вещества. Много любопитно е, че в приложения протокол за
личен обиск, който е без номер, незаверено копие, не в оригинал, не е
отразено дали са иззети някакви дактилоскопски следи или други от
предметите, които се твърди, че са се намирали в доверителят ми. Не е
изготвен протокол за оглед на веществени доказателства и забележете
разследващите дори не са направили опит да започнат такъв протокол за
оглед на веществени доказателства, не са направили опит да снемат следи от
иззетите кутии с цигари или полиетиленови пликчета. Неясно защо
елиминирайки по този начин едно от най-силните доказателства, които биха
им послужили в случай, че това което твърдят е истина. Не са приложени
полевите наркотестове, не са заснети. Не е отразено в експертните справки,
подчертавам същите не са експертизи. Въз основа, на какво се твърди изобщо,
не че това са високи рискови вещества, а изобщо, че са наркотични вещества.
Прокарва се в протокола за личен обиск твърдението, че видите ли
доверителят ми им бил казал на полицаите, че това било трева, която била за
пушене. Точно този въпрос се обсъжда и в споменатото от мен дело на ЕС
„Митев срещу България“, че не може да се интерпретират евентуални
самопризнания от полицейските служители и на тази основа да се приемат за
истина. Така че не би следвало такова доказателство да се приеме като
обосноваващо обоснованото предположение по отношение на доверителят
ми, изискуемо по чл. 63 от НПК. На следващо място в експертните справки е
отразено, че веществото е изследвано бруто, като ако забележите на
снимковия материал това вещество е в съответните пликчета - бяло и жълто, в
които се твърди, че е намерено при извършения обиск. Това означава, че
бруто измерването е заедно с пликчетата, в противен случай щеше да се
посочи „нето тегло“. Това е във всички експертни справки. Озадачаващ е
факта, че във всички експертни справки е посочен наркотест с един и същи
фабричен номер. Какво означава това? Това е невъзможно в обективната
действителност и няма как да се приеме във вреда на доверителят ми. Ако се
загледате в снимката на експертна справка №6, е отразено количеството
вещество с 0,05 грама, с размер на линийката до него заснета около 5 см., а на
7
експертна справка № 7, е отразено вещество в пъти по-голямо 6,6 грама, на
което обаче мерната стойност на линийката се вижда като 3 см. Значи една
бучка от 0,5 грама според експертите е с размер 6 см., а едно бучка от същото
вещество от 6,6 грама, десетки пъти повече е два пъти в по-малък размер.
Лишени са от логика действията на органите на досъдебното производство.
Неясен е въпроса и до момента къде се намират тези веществени
доказателства. Никакви данни няма по делото за това. Същите е видно, че са
предадени от изготвилия личния обиск на разследващия полицай и от тук
следите им се губят. Без да са запечатени, без да са огледани като веществени
доказателства, докато в един момент се изследват в РУ-Б. и по неясен път
достигат в доста далечното Районно управление- Е., където вече отново
изчезват до настоящия момент. По делото не са приложени постановления за
назначаване на експертиза. Ноторен е факта, че при наличието на задържано
лице, следва разследващите органи, съобразно писмените указания на главния
прокурор да работят делото с приоритет. В настоящият случай това не се
случва, тъй като такива постановления не са приложени по делото, за
назначаване на експертиза и няма как и да бъдат приложени, тъй като
веществата са изразходвани. Невъзможно е обаче да бъде осъден или да се
вземе някакво наказателно отношение спрямо доверителят ми без наличието
на експертизи. По отношение личността на доверителят ми, същият разполага
с постоянен адрес, видно от материалите по делото. Никога не е обявяван за
издирване, такива данни не са приложени по делото. Живее на постоянния си
адрес, за което свидетелстват и самите полицейски служители. Не на
последно място, в жилището му е извършено претърсване в условията на
неотложност, при което не са установени никакви забранени от закона
предмети или вещества. Действително можем да приемем, че настоящето
наказателно производство е в един ранен етап, но наличието на пропуските,
нарушенията и несъответствията, които споменах до тук, не биха могли в
никакъв случай да бъдат обяснени със слабостите на рания етап на
разследването. Въз основа на всичко което Ви споделих до тук считам, че
целите на мярката за неотклонение, биха могли да бъдат постигнати със
значителна по-лека такава, различна от претендирА.та от прокуратурата,
която според мен се явява необосновано тежка и за мен е необяснимо нейното
искане. В тази връзка, моля да не уважавате искането на държавното
обвинение и ако според Вас се налага изобщо да се определи някаква мярка
8
за неотклонение на доверителят ми, то моля тя да бъде различна от
„задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Поддържам казаното от защитника ми. Моля
да ме освободите.
ПРОКУРОРЪТ/реплика/: Предвид характера на настоящето
производство, пак ще кажа, че за обосноваване на обоснованото
предположение на този начален етап от разследването, е достатъчно по
делото да има гласни доказателства, каквито има и писмени доказателства,
каквито има и считам, че те са достатъчно за да се извлече от тях обосновано
предположение обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление.
АДВ. П. /дуплика/: Единствено ще кажа, тази практика която казах
Димитър Митев делото на ЕС цитира точно този въпрос, че не може да се
приеме фаза и действията на полицейските служители като единствено
меродавни за обосноваване на обвинение. В синхрон с всички други меко
казани нарушения, аз няма какво да кажа
ПРОКУРОРЪТ/реплика/: Решението по делото Димитър Митев срещу
България разглежда единствено, възпроизвеждане на обясненията на
обвиняемия, дадени в рамките на оперативна беседа и не изключва по
презумция годността на свидетелските показания на полицейските служители
и А.лиза, който се прави от защитника е некоректен.
АДВ. П. /дуплика/: Казаното противоречи на чл.118, ал.2 от НПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Моля да ме освободите.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ продължава в 15:50 часа в същия съдебен
състав и в присъствието на същите участници в процеса.
9
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК.
Образувано е по постъпило искане на прокурор в Б.ска районна
прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по
отношение на Н. Ц. Н., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № *** г. по описа на РУ - Б., пр. пр. № *** г. по описа на РП -
Б., за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
Представителят на прокуратурата поддържа искането си да бъде
определена мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
обвиняемия, като излага аргументи.
В заседанието пред РС Б. защитата се осъществява от упълномощения
защитник – адвокат М. П. от САК.
Обвиняемият Н. Ц. Н. моли съда да не взема МНО „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
Съобразно чл. 63, ал. 1 от НПК, за да вземе най-тежката МНО освен
наличието на базисните предпоставки за валидно привличане на едно лице в
процесуалното качество на обвиняем за престъпление наказуемо с „Лишаване
от свобода“, от събраните по делото доказателства, съдът следва да формира
извод за наличието на обосновано предположение за съпричастността на
обвиняемия към вмененото му престъпно деяние, както и за наличието на
някоя от алтернативно дадените опасности - да се укрие или да извърши
престъпление.
В случая Н. Ц. Н., по съответния процесуален ред на 02.02.2024г., е
привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 НК за това, че:
На 01.02.2024 г. в гр. Б., общ. Б., обл. Софийска, на кръстовището на ул.
„***“ и ул. „***“, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови
наркотични вещества - метамфетамин, с нето тегло 7,1 грама, на стойност 497
лв., и мари**на, с нето тегло 0,6 грама, на стойност 12 лв., включени в
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
10
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредба за реда за класифициране
на веществата като наркотични, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови
наркотични вещества – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
Въпреки, че наказателното производство е в своя начален етап и
предстои прецезиране на обвинението, при съвкупната преценка и
интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал
съобразно критериите заложени в чл. 5, & 4 от ЕКЗПЧ, този съдебен състав
прави извод за достатъчна степен на съпричастност на обвиняемия Н. Ц. Н.
към престъплението по повдигнатото му обвинение, времето, мястото,
неговия механизъм - без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови
наркотични вещества.
Към настоящия етап от развитие на производството и при
осъществяване на контролни функции от стрА. на съда, следва да се
отбележи, че той не разполага с процесуален инструментариум да извършва
обстойна проверка за достоверност на представените доказателствени
материали, които не е събрал непосредствено, а е достатъчно да прецени, че
от формална стрА. приложените по делото протоколи за претърсване и
изземване, ведно с приложения към него албум, протокол за обиск на лице, за
доброволно предаване и за разпитите на свидетели не страдат от съществени
процесуални недостатъци, които да ги дискредитират на формално основание
и преценката на съдебния състав е винаги и само prima facie /на пръв поглед/,
и в много начален етап на досъдебното производство, поради което може да
претърпи промяна. Данните съдържащите се в показанията на полицейските
служители М.П.П. и М.Я.М. не обективират версия, която е обективно
невъзможна и изначало е дисквалифицирА.. Към момента от показанията на
споменатите полицейски служители се извеждат твърдения за
обстоятелствата, при които те са пристъпили към проверка на обвиняемия;
опита му да избяга от полицейските служители, които предприели
преследване, респ. задържането му. На показанията на тези двама свидетели в
изтъкнатата част кореспондират и фактическите данни съдържащи се в
писмените доказателствени средства приобщени по делото - справка за
съдимост (л. 34-35), характеристична справка (л. 33) и експертна справка.
11
Последната макар и да няма характеристиката на експертиза по смисъла на чл.
152 от НПК, то тя съдържа информация относима към предмета на делото
/чрез нея е установено, че изследваният обект е наркотично вещество/, поради
което настоящия съдебен състав поставя в основата на изводите си за целта на
настоящото производство. Същността на това производство не позволява
подробно обсъждане на наличния по делото доказателствен материал, като
обратното би било основание за отвод. Това ще следва на стори съдът по
същество с крайният си съдебен акт.
За престъплението, за което обвиняемият е привлечен като обвиняем, е
предвидено наказание „лишаване от свобода” в размер от една до шест
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
С това се изчерпва наличието на първата от материално-правните
предпоставки за прилагане спрямо обвиняемия мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
По отношение наличието на реална опасност, обвиняемият да се укрие,
не се констатира такъв риск, доколкото Н. е с установен по делото адрес и
самоличност, поради което този съдебен състав не намира основание да
коментира тази предпоставка, като се концентрира върху от опасността на
извършване на престъпление.
Реалната опасност обвиняемият Н. да извърши престъпление е налице.
Изводима е от приложената по делото справка за съдимост /л.34-35 от делото
/ от която се вижда, че обвиняемият е осъждан за държане на наркотични
вещества, а настоящето деяние е извършено в изпитателния срок по НОХД №
*** о***023 година по описа на Районен съд – Б., в сила от *** г., което
свидетелства за трайната му нагласа към незачитане на установените норми
на поведение в обществото и на занижената му способност за самоконтрол и
възпиране на поведението. Налага се изводът, че обвиняемият е личност,
склонна към противоправно поведение, върху която е много трудно да се
въздейства поправително и най-вече възпиращо. Предвид изложеното съдът
намира, че е налице реална, а не хипотетична опасност, при по - лека мярка за
процесуална принуда, обвиняемият да извърши престъпление. По този начин
е изпълнена и последната предпоставка на процесуалния закон, поради което,
всички посочени аргументи подкрепят извода, че към настоящият момент
единствената адекватна мярка за процесуална принуда, се явява най - тежката
12
такава, а именно ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Действително, пред настоящия съдебен състав са представени
медицински документи, досежно здравословното състояние на обвиняемия Н.
Ц. Н.. Същите обаче са оформени през 2010 г., 2011 г. и 2022г., и е очевидно,
че към настоящия момент те не са актуални. Необходимо е да се има предвид,
че съгласно чл. 255 ЗИНЗС, обвиняемите се посещават от лекар най-малко
веднъж седмично, а в неотложни случаи – незабавно. При спешни случаи се
осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост, задържаният се
настанява в специализирано лечебно заведение.
Предвид изложеното, съдът счита, че предпоставките на чл. 63, ал. 1
НПК са налице, като опасността от извършване на друго престъпление е с
необходимата степен на интензитет, а предположението за авторството на
обвиняемия в инкриминираното деяние е с нужната степен на убедителност
за да се вземе искА.та от РП мярка за неотклонение „задържане под стража”,
като единствена мярка, която би постигнала целите предвидени в чл. 57 НПК
и единствена адекватна по тежест на степента на обоснованост на
предположението за съпричастие на обвиняемия към престъплението и на
степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение
на обвиняемия Н. Ц. Н., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № *** г. по описа на РУ - Б., пр. пр. № *** г. по описа на РП –
Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест от страните пред Софийски окръжен съд в 3-дневен
срок, считано от днес.
В случай на частна жалба или протест НАСРОЧВА делото пред
Софийски окръжен съд за 19.02.2024 г., от 11:00 ч., за която дата Районна
прокуратура гр. Б., обвиняемият, упълномощения защитник – адвокат М. П.,
13
уведомени от днешното съдебно заседание.
Препис – извлечение от протокола да се изпрати на Районна
прокуратура – Б. и на началника на Следствения арест в гр. С., бул.
Г.М.Димитров № 42, за сведение и изпълнение.
В случай на частна жалба или частен протест да се уведоми началника
на Областно звено „О**на” – С.-област за осигуряване конвой на обвиняемия
за явяването му пред Софийски окръжен съд.
Указва на обвиняемия, че делото ще се разгледа в негово отсъствие, ако
заяви, че не желае да присъства при разглеждането му.
Препис от определението след влизането му в сила, незабавно да се
изпрати на РП-Б., ведно с досъдебно производство № *** г. по описа на РУ -
Б., пр. пр. № *** г. по описа на РП – Б..
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:00
часа.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
Секретар: _______________________
14