№ 1259
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262784/28.04.2021 г. по гр.д. № 654/2020 г. на СГС, I-12 състав е
прогласена недействителността (нищожността) на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (обективиран в нотариален
акт № 185 от 08.09.2014 г. на нотариус В. Б.) по иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 4-то ЗЗД на Я. И. П., ЕГН ********** против Ц. И. П., ЕГН **********.
Ответникът Ц. И. П. е депозирал въззивна жалба с която обжалва
първоинстанционното решение изцяло. Поддържа, че същото е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на
материалния закон и е необосновано. Преценката на СГС за наличие на всички
изискуеми от закона и съдебната практика на ВКС елементи за липса на основание към
момента на сключване на нотариалния акт бил неправилен. Не било вярно, че към
датата на договора на Ц.П. е било известно, че майка му е нелечимо болна и че смъртта
й ще настъпи в кратък срок. Съдът не разгледал за установяване на това обстоятелство
доказателствата в тяхната съвкупност. Сочи противоречие с критериите по Решение №
569/08.03.2011 по гр.д. № 76/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 420/11.01.2012 г. по
гр.д. № 99/2011 г. на ВКС, III г.о. Прогноза за бърза смърт не давали и лекарите. Освен
това данни за тежко състояние на О. П. присъствали в медицинска документация,
която следва датата на сключване на нотариалния акт. Съдът пренебрегнал тези
обстоятелства. На следващо място жалбоподателят сочи, че СГС недопустимо приел
второ основание за нищожност на процесната сделка, без то да е въведено в предмета
на спора от ищеца – лишаване на единия син на О. П. от нейното наследство. Извън
предмета на спора било и приетото от СГС, че оказването на морална подкрепа и
финансова грижа на майката от нейния син е негов синовен дълг, поради което
ответникът нямал юридическо и морално право да получи имота, така лишавайки
1
другия син от него. Съдът разглеждал и неотносимия към делото въпрос за
изправността на ответника по договора за гледане и издръжка. Поддържа още, че в
случая е приложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, което негово възражение
първоинстанционният съд не обсъдил. Моли въз основа на изложеното да бъде
отменено първоинстанционното решение и искът срещу него – отхвърлен.
Ищецът Я. И. П. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Я. И. П. е твърдял в исковата си молба, че с ответника Ц. И. П. са братя,
а тяхна майка е О. П.. Последната живеела в жилището на ищеца от 2012 г. до смъртта
си. Тя живяла в жилището на ответника само няколко месеца през 2014 г., за да гледа
децата му, докато той бил в САЩ, но след като се върнал през май 2014 г., тя отново се
върнала при ищеца. През лятото здравословното й състояние се влошило и на
13.08.2014 г. постъпила във ВМА, където й била поставена диагноза
Нискодиференциран белодробен аденокарцином, IV клиничен стадий. Била насочена
за лъчелечение, а по-късно било установено, че няма възможност за химиотерапия,
като било препоръчано да остане на симптоматично лечение и палиативни грижи.
Ищецът е твърдял още, че ответникът бил наясно със състоянието на майка си.
Въпреки тежкото й здравословно състояние майка му и ответникът сключили на
08.09.2014 г. Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане № 185, т. IV с рег. № 14209, дело № 0710/2014 г. на нотариус В. Б., с който
майката прехвърлила на ответника два апартамента и един гараж. Впоследствие О. П.
постъпила в Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести
„Св. София“, където починала на 21.10.2014 г.
Ищецът е поддържал, че ответникът е знаел за тежкото здравословно състояние
на майка си, както и за близката й смърт, въпреки това две седмици след като й била
съобщена диагнозата, той сключил с нея процесния нотариален акт, като могъл да
предположи, че леталният й край е близо и няма да му се наложи да се грижи за нея.
Отделно от това той не полагал никакви грижи за майка си, за нея се грижел ищецът.
Искал е да бъде прогласена нищожността на нотариалния акт за прехвърляне на
недвижими имоти срещу издръжка и гледане поради липса на основание за
сключването му.
Ответникът Ц. И. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорвал
иска. Сочил е, че майка му му е прехвърлила процесните имоти не само за бъдещи
грижи, но и заради грижите, които до момента е полагал за нея. Оспорвал е
твърденията на брат си, че последният се е грижил за майка им от началото на 2014 г. и
е твърдял, че напротив, ответникът се е грижел за майка си в този период и тя е
2
живеела при него. Сочи множество изследвания които майка му е предприела по
негово настояване, както и че резултатите от кръвно изследване на О. П. за проверка
какъв вид лечение да й бъде приложено, е излязъл на 12.09.2014 г. Едва след
прехвърлянето на имотите срещу издръжка и гледане, на 18.09.2014 г. клинична
онкологична комисия препоръчва провеждане на химиотерапия, а при невъзможност
такава да се проведе – симптоматично лечение и палиативни грижи, поради което
оспорва твърдението на ищеца, че отнапред е било ясно, че химиотерапия не може да
бъде проведена. Предвид нуждата от допълнителни изследвания за преценка дали
химиотерапия може да се поведе, на 26.09.2014 г. на О. П. било направено изследване
на сърцето. Едва на 06.10.2014 г. в личната амбулаторна карта на О. П. било вписано,
че не е подходяща за химиотерапия. Оспорвал е твърденията на ищеца, че на ответника
още на 15.08.2014 г. е било известно, че майка им е нелечимо болна и същата ще
почине до дни или месец. Ответникът правил много консултации с лекари, чел
специализирана литература и проучвал методи на лечение, за да помогне на майка си.
Сочел е, че непрекъснато е полагал грижи за майка си и дори се отказал да започне
работа в Брюксел, за да бъде до нея. От м. януари 2014 г. до смъртта й всячески се
грижел за нея. Изложил е доводи, че дори да се приеме, че договорът е нищожен в
частта за бъдещите грижи, следва да се приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД и сделката е
действителна относно вече положените грижи. Искал е предявеният иск да бъде
отхвърлен.
За установяване твърденията на страните пред първата инстанция са събрани
писмени и гласни доказателства, както и заключение на СМЕ, от които се установява
следното:
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
№ 185, т. IV, рег. № 14209, дело № 0710/2014 г. от 08.09.2014 г. на нотариус В. Б., О. Я.
П. е прехвърлила на сина си Ц. И. П. собствеността върху два апаратмента и един
гараж срещу грижите, които Ц. И. П. е полагал досега за нея, както и за грижите и
издръжката, които той ще полага за нея до края на живота й, като й осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водила досега, лично или чрез трето лице.
Видно от представен писмен резултат от КТ изследване на гръден кош, такова е
направено на О. П. на 11.08.2014 г.
Н 12.08.2014 г. на О. П. са направени изследвания на кръв и урина.
От Епикриза, издадена от Клиника по Пневмология и фтизиатрия при ВМА се
установява, че О. Я. П. е постъпила там на 13.08.2014 г. и е изписана на 15.08.2014 г. с
окончателна диагноза Нискодиференциран белодробен аденокарцином, IV кл.ст. В
анамнезата е посочено, че от април същата година О. П. се оплаква от задух, обща
отпадналост, кашлица с отделяне на белезникави храчки.
Представен е резултат от хистопатологично изследване на пациент О. П. от
21.08.2014 г., видно от което и предвид находката след биопсия на десен бял дроб е
поставена диагноза Ниско диференциран белодробен аденокарцином.
На 27.08.2014 г. Лечебно-диагностичен комитет за онкологично болни е решил,
че за преценка за лекарственото противотуморно лечение и палиативнодекомпресивно
лъчелечение О. П. се изпраща в СБАЛЖ – Дървеница.
На 03.09.2014 г. на О. П. е направено кръвно изследване в част хематология и
биохимия.
На 12.09.2014 г. на О. П. е направено изследване в „Токуда болница“, като е
направена патологоанатомична оценка на установения карцином.
Видно от Протокол от решение на Обща клинична онкологична комисия от
18.09.2014 г. е взето решение на О. П. да се проведе лечение, при липса на
3
противопоказания, за 4-6 курса химиотерапия. Вписано е, че при невъзможност за
химиотерапия (ХТ) пациентката следва да остане на симптоматично лечение и
палиативни грижи.
На 26.09.2014 г. на О. П. е направена ехокардиография в Медицински център
„Сърце – 21 век“.
На 06.10.2014 г. в Личната амбулаторна карта на О. П., създадена на 03.09.2014
г., е направено вписване, че не е подходяща за химиотерапия и следва да остане на
симптоматично лечение.
Видно от Епикриза, издадена от Специализирана болница за активно лечение по
белодробни болести „Св. София“ О. П. е постъпила там на 14.10.2014 г. и е починала
на 21.10.2014 г. При постъпването си тя е имала висока температура до 38 градуса от 3-
4 дни, кашлица с експекторация на слузно-гнойни храчки, бодежи в гърдите,
отпадналост, лесна умора. Смъртта е настъпила поради прогресираща дихателна и
сърдечна недостатъчност.
Представени са писмени доказателства, установяващи, че жилище в гр. ***, кв.
*** е собственост на О. П. по нотариален акт, като в него е живеел и Ц.П., като същият
е заплащал електрическата енергия за жилището през 2014 г.
Видно от Извлечение от Протокол КП-47-10/22.08.2014 г. с него е извършено
класиране на кандидати в конкурс за длъжността „Щабен офицер за координация“ в
Международния секретариат на НАТО в Брюксел, като подполковник Ц. И. П. е заявил
пред членовете на комисията, че по лични причини се отказва от участието си в
конкурса.
Ц.П. е представил множество касови бележки от покупка на хранителни
продукти и лекарства, издадени в периода септември-октомври 2014 г.
Представени са копия от заглавни страници на литературни издания, всички
касаещи алтернативни лечения на рак.
Пред първата инстанция е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от д-р О.
М., онколог, неоспорено от страните, в което същият е посочил, че към момента на
сключване на Договора за гледане и издръжка от 08.09.2014 г. О. П. е била в увредено
общо състояние с астено-адинамичен, диспнеичен и интоксикацинен синдроми. Като
се е позовал на събраните по делото резултати от клинични изследвания на О. П., д-р
М. е пояснил, че при нея е видно развитието на един паранеопластичен и
интоксикационен синдроми, изразяващи се в увредено общо състояние, малигнена
тромбоцитоза, увеличени гранулоцити, занижени лимфоцити и повишен CRP. Това са
директни и индиректни клинични и лабораторни доказателства за влошено
здравословно състояние на пациента. Диагнозата, която е поставена е
нискодиференцииран белодробен аденокарцином с метастази. Развитието на
заболяването е в четвърти клиничен стадий, което го определя като авансирало.
Въпреки това към 08.09.2014 г. не би могло научнообосновано да се предположи, че
леталният край би настъпил в близките месеци. Развититето на конкретното заболяване
не предполага фатален край, ако е установено в ранен стадий. В случая обаче
заболяването е установено в много късен, метастатичен, четвърти стадий, който
предполага фатален край. Към 08.09.2014 г. е сигурно, че заболяването ще има фатален
край, но не може да се предположи, че това ще стане в близките дни или месец.
Отговорил е още, че към 08.09.2014 г. не е могло да се предположи, че О. П. не може
да се подложи на химиотерапия или друг вид лечение, а напротив съвременната
онкология търси и предлага възможности за терапевтично въздействие върху
развитието на тумора и неговите метастази дори в авансирал, четвърти клиничен
стадий. Посочил е, че О. П. е оценена като неподходяща за химиотерапия на 06.10.2014
4
г. с оценка 3, което означава, че тя е способна за ограничено самообслужване при
дейности до леглото или стола за повече от 50% от часовете за будност. Лекарят е
обяснил, че ако О. П. е била подходяща за лечение с химиотерапия, то същата не е
могла да я излекува, но е могла да удължи живота й, като не може категорично да се
каже с колко.
По делото са разпитан двама свидетели.
Свидетелката А. П. П., която живее на семейни начала с ищеца е заявила, че
познава О. П. от 2012 г., като знае, че тя е работила 11 години в Гърция, откъдето се е
върнала през 2012 г. През август 2014 г. тя не се чувствала добре и тогава с Я. я завели
във ВМА. След направени различни изследвания се установило, че тя има онкологично
заболяване. Професорът казал, че заболяването е м много напреднал стадий, назначили
биопсия и на следващия ден О. постъпила в болница. Синът й Ц. разбрал за
заболяването й още след първия преглед. До момента на откриване на заболяването О.
живеела с тях в Божурище Тя била дейна жена и се грижила за всичко в къщата на Я., а
той се грижел за финансовата издръжка. О. имала българска и гръцка пенсия и нямала
разходи. До август 2014 г. не се налагало някой да я подпомага финансово и физически.
След откриване на заболяването до смъртта й за нея се грижел Я. и свидетелката. Друг
не се е грижил за нея. Свидетелката не знае защо О. е прехвърлила апартаментите си
на друг, въпреки че Я. се грижил за нея.
Свидетелката И. П. П. е заявила, че е съпруга на ответника. През 2014 г. вече
живеели заедно, а по-късно сключили брак. Познава майката и брата на съпруга си.
Към август 2014 г., след изследвания, се установило, че О. има белодробно заболяване,
онкологично заболяване и медицинска комисия излязла със решение за провеждане на
химиотерапия. О. престояла във ВМА няколко дни за изследвания, след което
свидетелката и съпругът й я взели при тях. Я. не се появил. Решението на комисията
излязло по-късно. До смъртта й тя живяла със свидетелката и съпруга й в ж.к. „***“.
Свидетелката не е виждала приятелката на Я., а О. й казала, че тя не желае да се
запознае с нея. През лятото на 2014 г. поканили Я. и приятелката му на рожден ден, но
дошъл само Я.. На всички медицински прегледи до смъртта на О., я придружавал синът
й Ц.. Понякога ходела и свидетелката. До момента на смъртта си О. се обслужвала
сама. Свидетелката не знае дали О. е имала финансови средства, пазарувал Ц.. О.
живеела с тях и свидетелката не знае друг да се е грижел за нея. Допреди да се открие
заболяването О. не се чувствала зле, единствено била отслабнала на килограми. Докато
живеела с тях тя можела да се обслужва, въпреки че имала затруднено дишане.
Свидетелката и съпругът й предприели лечение с цел да се подобри състоянието на О..
Купували витамини, хранителни добавки и т.нар. лули със соли, които облекчават
дишането. Не били полагани специални грижи. Излизала веднъж на разходка и когато
трябвало да се ходи в болницата. Тя починала в края на октомври в белодробната
болница.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от
правна страна следното:
В практиката на ВКС се приема, че когато имот е прехвърлен само срещу
задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка
смърт на прехвърлителя и той няма намерение да изпълнява поетото задължение,
договорът е нищожен поради липса на основание. В тази практика са изяснени
фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса
на основание: наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде
скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на
сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива заболявания са
5
както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти,
напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален
стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементари движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. Изискваният според критериите на
установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е
съвсем кратък – дни, по-малко от месец. (така напр. Решение № 569/08.03.2011 г. по
гр.д. № 76/2009 г. на ВКС, IV г.о., в което е цитирана и предходна практика в същия
смисъл).
Относно знанието на приобретателя за скорошното настъпване на смъртта на
прехвърлителя в практиката на ВКС се приема, че допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.
Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро
здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с
неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната
необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е
основанието за сключване на такъв договор. (така Решение № 420/11.01.2012 г. по гр.д.
№ 99/2011 г. на ВКС, III г.о.)
Съдебната практика е последователна и непротиворечива и относно хипотезата,
в която договорът е сключен както за минали, така и за бъдещи грижи. В тази хипотеза
не се променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики.
Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е
неделимо, но от това произтичат последици преди всичко във връзка с изпълнението.
От неделимостта на задължението не следва, че когато клаузата за бъдещи грижи е
нищожна, това води до нищожност на целия договор. Основанието /каузата/ на
договора за разлика от конкретния мотив за сключването му, представлява
непосредствената цел, характерна за определен тип сделки, към която са насочени
правните им последици. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание
придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото
вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и
зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към момента на
сключването е в повечето случаи е неизвестно. Но дори и ако към този момент
прехвърлителят да е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за близката му
смърт, не може да се приеме във всички случаи, че липсва основание за бъдещите
грижи, преценката следва да бъде направена с оглед обстоятелствата, при които е
сключен договора и неговото съдържание. От изложеното следва, че когато е сключен
договор, с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи, както и срещу
задължението такива да се полагат и за в бъдеще намира приложение разпоредбата на
чл. 26 ал.4 предл. второ ЗЗД (така напр. Решение № 98/2010 г. по гр.д. № 5114/2008 г.
на ВКС, на I г.о.)
Не е спорно и се доказва от събраните доказателства още, че на 08.09.2014 г. О.
П. е прехвърлила собствеността върху три недвижими имота на сина си Ц. срещу
грижите, които той е полагал до момента за нея, както и със задължение да я издържа и
да се грижи за нея в бъдеще.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и се установява от събраните
писмени доказателства, че в средата на м. август 2014 г. О. П. е диагностицирана с рак
на белия дроб (Ниско диференциран белодробен аденокарцином) в четвърти клиничен
6
стадий, за което заболяване още през август 2014 г. са разбрали и двете страни.
Настоящият състав намира обаче, че от съвкупната преценка на събраните
доказателства не може да се приеме за установено, че Ц.П. е знаел към 08.09.2014 г., че
майка му ще почине до дни или месец след това и няма да му се налага да се грижи за
нея. На първо място това е така, защото според заключението на СМЕ макар
заболяването й да е било авансирало и да е предполагало като цяло фатален край, т.е.,
било е нелечимо, то към 08.09.2014 г. не е възможно научнообосновано да се
предположи настъпване на много близка смърт, което пък означава, че един обикновен
човек, които няма научни познания в областта съвсем не би могло да е наясно с близко
настъпване на такава смърт.
На следващо място, към 08.09.2014 г. все още не са били направени всички
необходими изследвания на О. П. и дори не е било ясно, че за нея няма да е приложимо
лечение с химиотерапия, която е предназначена да удължи живота на пациента.
Напротив, такава е била предписана на О. П. на 18.09.2014 г. и то за 4-6 седмици, което
означава, че не е било очаквано тя да почине до дни. Няма данни още към 08.09.2014 г.
О. П. да е била във видимо тежко физическо състояние, което да дава основание дори
да се предположи, че тя ще почине съвсем скоро. Напротив, установява се от
доказателствата – издания за алтернативно лечение на рак, че Ц.П. действително е
издирвал такива и очевидно се е надявал майка му да се лекува и да удължи живота си,
което не би правил, ако вече знаеше, че тя ще почине до месец.
Следва да бъде посочено, че настоящият състав дава вяра на показанията на
свидетелката И. П., а не на тези на А. П. по отношение това кой от двамата братя се е
грижил за нея след средата на август 2014 г., а именно Ц., защото именно последният е
представил доказателства, че се е отказал през август 2014 г. след диагностицирането
на майка му от възможност да замине на работа в Брюксел и че е закупува специални
добавки и лекарства за О. П., както и че именно той е представил почти всички
медицински документи относно изследванията на майка му, от което логически може
да се заключи, че Ц. е бил този, който се е грижел за нея и я е придружавал при
извършване на изследванията. Показанията на И. П. съответстват на писмените
доказателства.
Посоченото дава основание да се приеме, че сключеният договор за издръжка и
гледане не е бил без основание – не само с него е направено признание за вече
полагани грижи за О. П. от страна на Ц.П. (като нито е твърдяна, нито е доказана
симулативност на това признание), които минали грижи сами по себе си дават
основание на договора, но и са установени полагани грижи от страна на Ц.П. след
сключването му от една страна, а от друга – не се установява той да е знаел към
08.09.2014 г., че едва след малко повече от месец майка му ще почине. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид достигане на въззивния съд до краен извод различен от крайния извод,
направен от първата инстанция, първоинстанционното решение е неправилно и следва
да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има жалбоподателят. Той е сторил такива за държавна такса в размер на
152 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. Неоснователно е
възражението на насрещната страна за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение. При материален интерес от 111 312.60 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 3 756.25 лева, а заплатеното в случая го надвишава
незначително. Въззиваемият дължи да заплати на жалбоподателя общо 4 152 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, каквито са присъдени на ответника и вместо това на ищеца следва да бъдат
7
присъдени 4 250 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 262784/28.04.2021 г. по гр.д. № 654/2020 г. на
СГС, I-12 състав, включително в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Я. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „Позитано“ № 39 – адв. А. Т. против Ц. И. П., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“
№ **, ет. *, ап. *, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД
за прогласяване нищожност поради липса на основание на Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 185, том IV, с рег.
№ 14209, дело № 0710/214 г. по описа на нотариус В. Б..
ОСЪЖДА Я. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Позитано“ № 39 – адв. А. Т. да заплати на Ц. И. П., ЕГН **********, гр. ***, бул.
„***“ № **, ет. *, ап. * сумата 4152 лева – разноски пред САС и сумата 4 250 лева –
разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8