Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. В. 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично заседание
на 27.02.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА
КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.разгледа НАХД №1052/2018г. по описа на ВРС, въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1070 от
20.06.18г. на
Началник РУП-В., с което на М.Д.Е.,*** с ЕГН **********, за
извършено нарушение на чл.6
от ЗАКОН за българските лични документи /ЗБЛД/, е наложено административно
наказание – ГЛОБА в
размер на 50/петдесет/лева
на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М.Д.Е.,***, с ЕГН ********** е обжалвал НП №1070 от
20.06.18г. на
Началник РУП-В., с което за извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД му е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/лева, на основание чл.80
т.5 от ЗБЛД. В жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди липса на вина за
извършеното нарушение поради изземване на личният документ от органите на реда.
Ответникът
по делото ангажира становище в подкрепа на НП.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 11.06.2018г., жалбоподателя М.Д.Е. бил установен от органите на реда да управлява МПС след употреба на алкохол за което му бил
съставен Акт №451284/11.06.18г., била му връчена и ЗПАМ №367/11.06.18г., същевременно
тогова било установено и че жалбоподателя носи във себе си документ за самоличност - лична карта №********* издадена на 05.08.2013г. от ОД на МВР Р., която е била
обявена за невалидна още през 2016г., като жалбоподателя немогъл да даде логичен отговор,
защо обявената за невалидна лична карта се намира у него именно тогава той
предал същата на полицейските служители, които по служебен път я препратили на ОД
на МВР Р..
Междувременно на 14.06.2018г., около 10.00ч. в гр.В.
до ЖПГ - В. при извършване на полицейска
проверка от полицейски екип състоящ се от св.К.К.И. и Г.М.А. *** било
констатирано, че жалбоподателя М.Д.Е. *** не
може да представи, нито лична карта, нито друг документ удостоверяващ
самоличността му, като след направена справка било установено, че установеното
от тях лице е именно настоящият жалбоподател Е.. На място от св.К.К.И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, като свидетел по акта бил вписан св.Г.М.А..
Жалбоподателя подписал акта без възражения.
Впоследствие - на 20.06.18г. от Началника РУП -В. е издадено наказателно
постановление №1070, с което на основание чл.80,
ал.1, т.5 от ЗБЛД, на жалбоподателя Е., е наложена глоба в размер на 50 лв., като същият в жалбата
си възразява срещу констатациите в него и срещу наложеното и въз основа на него
административно наказание твърдейки, че личният му документ е иззет
неправомерно от полицейските органи.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства - свидетелски показания на св.К.К.И. и Г.М.А.
и св.И.Д.В. дадени в съдебно заседание, както и от приложените по делото
писмени доказателства - акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление, заверено ксерокопие от министерска заповед № 8121з -
493/01.09.14г. на МВР, Удостоверение от ОД на МВР Р., Акт №451284/11.06.18г.,
Справка за личен документ, картон ЗПАМ, писмо от РУ –В. с приложени към него
декларации, молби, товарителница.
Съдът намира жалбата за подадена
в срока, предвиден в чл.59, ал.2 ЗАНН, разгледана по същество, същата е
процесуално допустима, и неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 1 т.1 от ЗБЛД "Документ
за самоличност" е удостоверителен документ, издаден от
компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на
българските и чуждестранните граждани.”, а съгласно чл.6 от ЗБЛД “Гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност.”
Разпитан по делото актосъставителя св.К.К.И. обяснява,
че са поискали от жалбоподателя Е., да представи документ за самоличност същият, обаче не представил документ по чл.13 ал.1 т.1 - лична карта
или някои от останалите посочени в същата разпоредба в т.2 и т.3 документи от ЗБЛД,
след което му съставили акт по ЗБЛД, като
и св.Г.М.А. потвърждават думите на
актосъставителя.
По делото въпреки възраженията на жалбоподателя не
се събраха доказателства, от които да се установи, че наказаният е бил в
невъзможност да представи документ за самоличност поради кражба на същият,
изгубване или др.причина.Напротив установява се от приложените доказателства,
че на конкретната дата час и място жалбоподателя М.Д.Е. е бил без Документ за самоличност, поради което и не го е представил по време на
проверката.
Що се отнася до лична карта №********* издадена на 05.08.2013г. от ОД на МВР Р. по отношение на жалбоподателя М.Д.Е.,***, с ЕГН ********** то от приложените
доказателства е видно, че
е била обявена за невалидна от ОД
на МВР Р. на дата 17.02.2016г. Също
така от приложената по делото Докладна записка от 11.06.2018г. изготвена от
полицейският служител Л.Б.се установява, че жалбоподателя Е. с Протокол за доброволно
предаване е предал лично обявеният за невалиден от ОД на МВР Р. свои личен документ. Установява се и че
Протокола за доброволно предаване от 11.06.2018г. е изготвен в два екземпляра един от който е бил
връчен на жалбоподателя, същевременно при извършената му проверка на 14.06.2018г. той не е представил на проверяващите
го лица – полицейските служители И. и А. своят екземпляр от визираният Протокол за удостоверяване на това
обстоятелство. За да могат да възприемат последният, като заместващ документ.От
което следва, че жалбоподателя Е. не е притежавал към момента на проверката удостоверяващ самоличността му
документ по смисъла на чл.13 от ЗБЛД.
Съгласно
чл.6 ЗАНН Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а
съгласно чл.24, ал.1 ЗАНН
административнонаказателната отговорност е лична.
Деянието,
чрез което се осъществява съставът на посоченото в НП нарушение, е под формата
на бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено задължение за
определено действие. В случая, задължението, регламентирано в чл.6 от ЗБДС, е за удостоверяване на
самоличността на лицето при поискване пред компетентните органи. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗБДС, документите за самоличност - удостоверяват
самоличността, чрез съдържащите се в тях данни. Те се явяват и официални
документи, издадени от компетентните органи с цел идентификация на лицето
съгласно § 1 от ДР на ЗБДС. Съгласно
чл.3, ал.2 от ЗБДС, самоличността на
българските граждани може да се удостоверява и със заместващите документи или с
други документи по реда и в случаите, определени със закон. От горните
разпоредби следват следният извод: самоличността на едно лице може да се
удостоверява единствено с документи, в
конкретният случай такива не са били предоставени от страна на жалбоподателя, с
което и състава на нарушението се явява консумирано от него.
При
определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е взел
предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и
изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение, като е наложил наказанието в
предвидения от закона предел. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е
неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение, а НП - да се
потвърди, като законосъобразно.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1070 от 20.06.18г. на Началник РУП-В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: