РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110212705 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Г. А. чрез адвокат Т. Р. срещу наказателно
постановление (НП) № 21-4332-012786 от 24.06.2021г., издадено от ***на
длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя
А. Г. А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява в
последно съдебно заседание и не представя допуснатите и гласни
доказателствени средства.
Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
1
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
АА671579 от 19.05.2021г., на Ф. Н. И., на длъжност мл. автоконтрольор, е
установено, че 18.05.2021г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил
марка **по ул. ** с посока на движение от бул. ** и при ясно подаден сигнал
със стоп палка по образец на МВР не се подчинява, не спира на посоченото
му място или в най-дясната част на платното за движение, а увеличава
скоростта си и продължава движението си.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба”
в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от два месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства-показанията на
актосъставителя, който заявява пред съда, че на процесните дата и час е бил
извикан за съдействие от служители на жандармерията, като преди това чул в
радиоефира, че при подаден ясен сигнал водачът не се е подчинил и не е
спрял. Свидетелства, че АУАН съставил въз основа докладна записка,
съставена от служителите на жандармерията.
Съдът цени показанията на актосъставителя и изгражда вътрешното си
убеждение въз основа на тях, тъй като те се подкрепят от останалите писмени
доказателства по преписката. На първо място това е докладна записка от
19.05.2021г.,съставена от служител на жандармерията, която потвърждава
фактите, изложени в съставения АУАН. Не на последно място това е и самият
АУАН в частта му, в която жалбоподателят посочва, че няма възражения по
него и се извинява, че не е спрял на подаденият му сигнал от полицейските
служители.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, тъй като на посочените
дата и място в АУАН и НП при подаден му ясен и възприет от него сигнал
със стоп палка по образец на МВР да спре, не се е подчинил, не е спрял, а е
2
продължил движението си.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното
постановление. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57,
ал.1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна
степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то
по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му
нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.
При определяне размера на наказанието наказващият орган е взел
предвид характера и тежестта на нарушението с оглед важността на
засегнатите от него обществени отношения. Съгласно чл.12 от ЗАНН целта
при прилагане на административното наказание е постигане на превантивен и
предупредителен ефект на наказанието към спазване на установения правен
ред, както и да превъзпита нарушителя. Съдът намира, че наложеното
наказание е справедливо и с него може да се постигнат целите, визирани в
ЗАНН.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя чрез адвокат Р. за
присъждане на съдебни разноски е неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед горното издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-012786
от 24.06.2021г., издадено от **, на длъжност началник група към СДВР-
ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя А. Г. А. е наложено административно
3
наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя чрез адвокат Т.
Р. за присъждане на съдебни разноски,като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4