ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2801 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С подадена в срока по чл. 248 ал.
1 предл. първо ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК молба с. д. № 8030/20.05.2022 г. директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Варна е поискал да се допълни в частта за разноските
постановеното по делото решение № 623/05.05.2022 г. като жалбоподателят по
делото „Хримар“ ООД бъде осъден да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 583,
37 лв. за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт,
изчислено съобразно с материалния интерес по спора.
В едноседмичния срок по чл. 248
ал. 2 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК пълномощникът на жалбоподателя „Хримар“ ООД адвокат
И.И. в подадена молба с. д. № 8578/01.06.2022 г. е възразил срещу процесуалната
допустимост на искането, позовавайки се на нормата на чл. 80 ГПК и на т. 9 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, а в отношение на евентуалност
– и срещу неговата основателност, при позоваване на чл. 161 ал. 3 ДОПК.
Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК е
предявено от надлежна страна, пред компетентния да се произнесе по него съд и в
14-дневния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, започващ да тече за директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна от редовно извършеното на 11.05.2022 г. връчване на
постановеното по делото решение № 623/05.05.2022 г., съгласно приложеното на л.
82 СРГ.
Неоснователно е позоваването на
насрещната по искането страна на разпоредбата на чл. 80 ГПК и на т. 9 от ТР №
6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, тъй като в случая не
става въпрос за изменение на решението в частта за разноските, а за допълването
му посредством присъждане за пръв път по реда на чл. 248 ГПК на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна. Действително, в подадената
по делото молба с. д. № 8030/20.05.2022 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ –
Варна е посочил едновременно и двете регламентирани в чл. 248 ал. 1 ГПК процесуални
възможности /за изменение и за допълване на решение в частта за разноските/, но
от съдържанието на молбата, съотнесено и към постановеното по делото решение, става
ясно, че искането, с което съдът е сезиран, е за допълване на решението в
частта за разноските, тъй като с него юрисконсултско възнаграждение изобщо не е
присъдено в полза на ответната по спора страна.
Съвкупно, изложеното сочи на
процесуалната допустимост на отправеното искане по чл. 248 ал. 1 ГПК вр. пар. 2
ДР ДОПК.
Същото обаче е неоснователно по
следните съображения:
Макар в случая с решение №
623/05.05.2022 г. да е отхвърлено предявеното от „Хримар“ ООД оспорване на потвърдения
с решение № 45/22.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП ревизионен акт № Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. с искане за обявяване на
нищожността му, жалбоподателят не дължи заплащане на поисканото
от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3 583, 37 лв., изчислено по реда на чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет вр. чл. 161 ал. 1 изр. последно ДОПК.
Съдът
изрично е посочил в мотивите на решението защо искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, предвид нормата на
чл. 161 ал. 3 ДОПК, според която в случаите, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото
независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4: тъй като
част от доказателствата, пряко относими към компетентността на издателите на
ЗВР, РД и РА, са представени едва в хода на съдебното производство, без да се
съдържат и в изпратената до съда със съпроводително писмо вх. док. № 18928/23.12.2021
г. ревизионна преписка. Като аргумент в подкрепа на този извод съдът е посочил,
че представените от ответника в хода на съдебното производство документи с пряко
отношение към компетентността на издателите на ЗВР, РД и РА не са описани в приложеното
на л. 20-18 от преписката Удостоверение за извършено връчване по електронен път
в ИС „Контрол“, в което последователно са изброени всички връчени на
ревизираното лице актове със съобщението, между които на първо място е съставеният
при ревизията Ревизионен доклад № Р-03000320001516-092-001/10.12.2020 г. Те не
са приобщени и при административното обжалване на ревизионния акт пред директора
на Дирекция „ОДОП“ – Варна, приключило с постановеното от него решение № 45/22.04.2021
г. В искането по чл. 248 ал. 1 ГПК директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна сочи,
че представените едва пред съда доказателства: заповед на директора на ТД на
НАП-Варна за определянето на състава на служителите в Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП-Варна и разпределението им по функции; заповеди на директора на ТД на
НАП-Варна за определяне на органите по приходите, които да възлагат ревизии,
съгласно чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК; решения за отвод и за изземване на преписката
- са му служебно известни, поради което било безпредметно тяхното представяне,
още повече, че при административното обжалване не е имало спор относно
компетентността на издателите на ЗВР, РД и РА. Обстоятелството, че тези документи
като служебно съставени са известни на административния орган не означава, че и
ревизираното лице е било наясно със съществуването им при положение, че в нито
един момент на административното производство не е информирано за тях. След
като документите са с пряко отношение към компетентността на издателите на ЗВР,
РД и РА, то те е следвало да бъдат своевременно съобщени на ревизираното лице, при
което щеше да му бъде осигурена възможност навреме да прецени доколко изобщо е налице
основание за оспорване на валидността на ревизионния акт. След като не е сторила
това, данъчната администрация трябва да понесе последиците по чл. 161 ал. 3 ДОПК и независимо от благоприятния за нея изход на спора, с решението не следва
да й се присъжда юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 161 ал. 1 изр.
последно ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 161 ал. 3 ДОПК се явява гаранция не само срещу пропуски на ревизираното лице своевременно
да представи относими към ревизионното производство доказателства, но и срещу
пропуски на администрацията. Възприемането на обратното разбиране и стесняването
на приложното поле на чл. 161 ал. 3 ДОПК само до пропуските на ревизираното
лице би довело до нарушаването на прокламирания с чл. 6 ДОПК принцип на добросъвестност
и право на защита, според ал. 3 на който органите по приходите и публичните
изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да
упражнят процесуалните си права и правото си на защита.
В
целостта си изложеното сочи на неоснователност на отправеното от директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна искане за допълване на решението в частта за разноските,
поради което то не следва да бъде уважено.
Воден
от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното
в молба с. д. № 8030/20.05.2022 г. искане на директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна за допълване в частта за разноските на постановеното решение №
623/05.05.2022 г. посредством осъждането на жалбоподателя „Хримар“ ООД да
заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение по
делото в размер на 3 583, 37 лв.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: