№ 61
гр. Русе , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Росица Радославова
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600229 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 14/22.01.2021 г. по н.о.х.д. № 1051/20 г. на РРС - шести
нак. състав,
подсъдимата П. А. Ц. е призната за невинна по обвинението в
престъпление по по чл. 201 от НК за това, че на 10.07.2017 г., в гр. Русе, в
качеството си на длъжностно лице - ***** в Е.“, представлявано от Н.С..,
присвоила чужди пари - сумата от 25 000 лв., собственост на ЕТ , поверени й
в това качество да ги управлява, като съзнателно се разпоредила със сумата в
своя полза, като
е отхвърлен и присъединения засъвместно разглеждане граждански иск
на Е.“ против подсъдимата за сумата 25000 лв. обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението.
Присъдата е обжалвана от гражданския ищец Е.“, представлявано от
Н.С.., с конкретизирани оплаквания за неправилност по подробно изложени
съображения и искане за отмяна и постановяване на осъдителна такава.
1
Присъдата е протестирана от прокурор при РРП В.С., с конкретизирани
оплаквания за необоснованост по подробно изложени съображения: приетата
от РРС фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства;
неправилно приел, че подсъдимата върнала от личната сметка на св. А. на
собствената си лична сметка заемо т 1200 рлв. През 2016 г.; по делото
липсвали доказателства дза получавани и други заеми, специално 20 000 лв.
от св. А. от подсъдимата; св. Г. опровергаварл твърденията на подсъдимата;
съдът, при изграждането на фактическата обстановка, изцяло игнорирал
показанията на всички свидетели, вкл. пострадалата, дал вяра единствено на
обясненията на подсъдимата; обясненията на подсъдимата са противоречиви,
непоследователни и изцяло се опровергават от останалите доказателства по
делото;Искане се отмяна и постановяване на осъдителна присъда в
съответствие с тезата на прокурора в първата инстанция.
В съдебно заседание протестът и жалбата се поддържат от подалите ги
страни.
Подсъдимата и защитникът й считат, че протестът и жалбата са
неоснователни.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, въззивната нстанция прие следното:
Протестът и жалбата са процесуално допустими като подадени от
легитимни и оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при
спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си те са неоснователни, а присъдата правилна и като
такава следва да бъде потвърдена.
От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимата е родена на 12.08.48 г., със средно образование, семейна,
неосъждана, пенсионер. Икономист е с 40 годишен стаж, вкл. и след
пенсионирането си, в отдели „Продажби“, търговски и др.под. в завод З , без
допускани при това каквито и да било нарушения в хода на работата й с
банки, налични пари, дистрибутори и клиенти пр. партньори, вкл. от съседни
2
балкански държави.
Познавала се със свид. А. от времето, когато тя работела в завод „З. и
след като напуснала „З.
по покана на свидетелката от 2012 г. работела със сключен трудов
договор № 41/1.06.2012 г. като „оперативен *****“ в регистрираната от А..
Фирмата имала за основен предмет производство, изкупуване, преработка и
реализация на селскостопанкска, промишлена, животинска продукция и др.
Съгласно трудовия й договор и изготвената длъжностна характеристика
подсъдимата трябвало да оформя документите, свързани с финансовата
дейност, да обработва счетоводните документи по сметки за които пряко
отговаря, да изчислява и осчетоводява вноските за държавния и общинския
бюджет, Д., съставя извлечения и справки от аналигтични сметки, ведомости,
баланксови извлечения, упражнява вътрешно-финансов контрол за спазване
на финансовата дисциплина в предприятието. Ипълнявала и функциите на
касиер, като приемала парите от оборотите на притежаваните от А.
сладкарница и магазин /с продавачки св. А.и А., записвала ги в тетрадка,
наречена „касова книга“, съхранявала ги в касата в офиса ан фирмата и
извършвала по-малки разплащания.
По големите суми се съхранявали в банковите сметки на едноличния
търговец в С., като плащанията по тях се извършвали по банков път.
С договор от 25.04.2017 г. за ползуване на услугата „С. свид. А.
упълномощила подсъдимата като потребител, който да я представлява при
извършването на операции и ползуването на услуги от С. По този договор А.
предоставила на подсъдимата права от категория „А“, т.е. същите като
собственика, за разпореждане и опериране по какот по фирмената сметка,
така и личната сметка на св. А.. Подсъдимата получила вкл. и устройство за
генериране на еднократна парола, т.нар. „***“ с изрично деклариране, че
всички действия се считатн извържшени от титуляра. По този начин
подсъдимата получила правата и обективната възможност да се разпорежда
както с наличните в касата парични суми, така и с паричните средства по
фирмените банкови сметка на търговеца, както сочи в показанията си в
съдебно заседание св. А. - на притежаваните от нея Е.
3
Причина за така дадения достъп, освен служебната функция на
подсъдимата и създалите се дългогодишни приятелски отношения помежду
им, били
даваните преди тази дата от подсъдимата на св. А. лични средства
за нуждите на търговската й дейност.
Ползуването на тА.а средства било практика в дейността на св. А., като
преди подсъдимата лични средства за дейността на фирмата и били
предоставяне и от други служители във фирмата, вкл. и св. Г.. При
последния се стигнало до там, че правоимащи по сключвани от св. А.
договори за аренда, на които тя не заплатила дължимите суми, започнали
системно да ги търсят директно от посредника й св. Г.. Стигнало се до
влошаване на отношенията и напускане на фирмата от св. Г., както и съдебни
производства помежду им.
Тези заеми били предоставяни по един и същ начин - от лична
сметка на служителя по лична сметка на А. и от там - по сметката на
дружеството.
По същия начин парични средства предоставяла подсъдимата. По
този начин били извършени преводи на 17 и 21 октомври 2016 г. за
сумата 1200 лв., предоставена от подсъдимата на свидетелката и
впоследствие, съгласно уговорката им за връщане на заема, върнати с
нареждане на титуляра на сметките А. обратно от „фирмената“ на личната й
сметка и от тавна личната на подсъдимата..
Поради сложилите се лични отношения и многократно
предоставяните заеми на св. А.,
след сключването на горепосочения договор от м. април 2017 г.,
подсъдимата придобила възможността, вкл. чрез онлайн банкиране, да
извършва действия и с личната сметка на св. А. наред с „фирмената“ й
такава по силата да дадените й от А. пълномощия и възможности за
опериране по сметките й.
При тази предистория и създадена методика на работа
4
през лятото на 2016 г. и лятото на 2017 г. подсъдимата отново дала
на свид. А. на два транша заеми в размер на общо 25 000 лв. Конкретно
парите били дадени с изготвени, подписани от А. с уговорки за
конкретизирани дати на връщане, разписки първо 20 000 лв. на
12.06.2016 г., с уговорка за връщане до 12.06.2017 г., и 5000 лв. на
22.03.2017 г., с уговорен срок за връщане до 22.05.2017 г.
Тези суми безспорно не са върнати на подсъдимата.
Причината била липсата на съответната наличност по сметките на А.
през 2017 г. Св. А. никога не е оспорвала дължимостта на сумата, нито
правото и дадената от самата нея обективна възможност на подсъдимата да си
я върне по горепосочения начин при постъпване на пари по сметките на
фирмата. Вместо това я убедила при водени разговори да изчака до
получаване на субсидии. Не е посочвала и въобще не са били и обсъждани
други начини да върне дължимите суми.
Междувременно, обаче, св. А. поискала от подсъдимата още пари, по
конкретно да изтегли заем от 20 000 лв., които да и предостави по същия
начин. Свидетелката отказала поради невръщането на горепосочените
предходни заеми за общо 25000 лв. с изтекли вече падежи на 22.05.2017 г. и
16.06.2017 г. Същевременно подсъдимата отказала на молбата на А. да
свидетелства в нейна полза по горепосочените й дела със свид. Г.. Тези два
отказа довели до рязко влошаване на взаимоотношенията им и обмисляне от
страна на подсъдимата за напускане след уреждане на задължението на А..
Когато на 7.07.2017 г. по банковите сметки на „Е. подсъдимата
постъпила 165 000 лв., на въпроса на подсъдимата кога ще и бъдат върнати
дължимите пари,
св. А. заявила, че тъй като било петък и поради изискването за
предварителна заявка в банката за теглене на големи суми,
ще решат въпроса помежду си в понеделник - 10.07.2017 г.
А. безспорно отново не е оспорила нито задължението си, нито
горепосочената установена практика за погасяването на заема чрез
последователни преводи от сметките на фирмата и нейната и
5
подсъдимата лични сметки.
На така уговорената дата, в понеделник, 10.07.2017 г., подсъдимата
отишла в офиса на фирмата в 7.15 ч. сутринта. Изключила, както винаги
когато била на работа там, сигналната система и около 7,30 ч.. Без специално
да уведомява св. А., извършила, видно от непротиворечивите писмени
доказателства по делото, правилно съобразени от РРС,
с последователни безспорно установени преводни нареждания
извършила първо няколко „служебни“ превода по текущите финанси на
Е., както и тА.а по личната й сметка - по взаимоотношения с ДЗИ и за
захранване на личната сметка на св. А. в размер на 1000 лв.
Едва след тях, все по същия по горепосочен начин, с предоставено от
А. онлайн банкиране,
превела от наличността по „фирмената“ сметка сумата 25500 лв.,
първо на личната сметка на А. с посочено основание захранване на сметка.
От там превела сумата 25 000 лв. на собственото си лична сметка /всички
сметки с конкретизирани и безспорни номера/ с посочено основание за
превода „връщане на заем“. Сумата от 500 лв. по превода от „фирмената“ на
личната сметка на св. А. си останала там, също както и другата в размер на
1000 лв., също преведена преди това, както се посочи „захранване на личната
/на А./ сметка.
Тези констатации, при протекло по реда на чл. 371 т. 1 от НПК съдебно
следствие - с разпит в с.з. само на св. А. и допуснатия по искане на защитата
св. Г. и четене на показанията от досъд.пр. на останалите св. Р. П., Й., М. Г. И.
Д. Р. А. и на закюченията на вещите лица Цв. П., Ж. Т. Д. Д, Д. Ш. М. М.
както и писмените доказателства по делото
са изведени от първоинстанционния съд след обстоен, задълбочен и
правилен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни, при,
противно на доводите по жалбите, стриктно спазване на касаещите този
анализ наказателно-процесуална уредба, теорията и съдебна практика, поради
което се споделят изцяло и от въззивната инстанция.
Обосновано първоинстанционният съд, при правилен и обстоен анализ
6
на доказателствата по делото, е съобразил и констатирал противоречивостта и
очевидната тенденциозност на показанията на св. А. в частите им относно
отричане на горепосочената й практика системно да ползува заеми от
служители във фирмата й, довели при невръщането им до конфликти, вкл. с
последвали правни процедури. Не е нужно да се преписват тук подробните
съображения в тази насока, почиващи на обсъдените показания на св. Г.,
устатновените преводи по друг заем на подсъдимата и тези след постъпването
на горепосочената сума от 165000 лв. преводи за 112562 лв. и 8030 лв. по
различни непогасени задължения на формата на св. А.. При това, както
правилно е обсъдил и съобразил първъстепенният съд, тези, както и
останалите горепосочени преводи по текущите задължения на фирмата са
били наредени от подсъдимата, в съответствие със служебните и задължения
и дадените й от А. правомощия, превода на 25500 лв. по „фирмената“ сметка
на работодателя й и след това на личната на А. и събствената лична сумата
25000 лв. за погасяване на задължението по личния й заем. Че заемът е бил
личен е безспорно наред с другото и поради това, че некъде по
документацията на фирмите на А., впрлочем както и всички останали, не е
бил завеждан като кредит или по друг начин. Също правилно е съобразено, че
по личната сметка на А. са останали преведените преди това 1000 лв. и
остатъка в размер на 500 превода от 25 500 лв. „захранването на личната
сметка“. Тези детайли, наред с остатаналата безспорна устнановеност по
делото, вкл. безспорната дължимост на процесната сума от 25 000 лв., изцяло
подкрепят, при липса на каксвито и да било опровергаващи, изводите на
първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, а именно:
Процесното деяние на подсъдимата е било подчинена изцяло на
съзнанието, че, в пълно съответствие с уговорката й св. А. и
предоставените й от нея пълномощия и обективна възможност за това
удовлетворява вземането си, погасявайки, в качеството на пълномощник на
А., задължението на последната за връщане на заетите суми от 20000 и 5000
лв., с отдавна /както се посочи/ изтекър падеж и с изрично съгласие това да
стане именно на 10.07.2017 г. Резонно е обсъдено и несъстоятелното
отричане от страна на св. А. на обстоятелствата, че процесните заеми от
20000 и 5000 лв. /самото им договаряне и получаването на сумите никога не е
отричала/ не били просрочени, при положение че по делото са приложени
подписаните от самата нея разписки. Най-сетне правилни и изцяло опиращи
7
се на доказателствата по делото са и доводите на РРС за несъстятелността на
твърденията на А. че не била давала съгласие за прочесния начин на
погасяване на заемите, като се имат предвид гореизложетните безспорно
установени обстоятелства относно сложилата се в това отнвошение нейна
практика, липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на това й
твърдение и
особено факта, че в жалбата на А. до полицията, подадена при това
едва три месеца след процесния превод, основното й оплакване въобще не
било по този въпрос, твърдяла е други липси на пари /невъзприето на
досъдебното производство, вкл. и от съда в производствата по чл. 243 от
НПК/ и освен тях е посочила парите от заемите. Недостоверността на
показанията на св. А. в частите отричащи съответствието на процесните
действия по погасяване на задължението по заема с уговорките им личи и от
противоречивите й и очевидно шиканиращи изявления при разпита й в с.з., че
подсъдимата имала достъп до личната й сметка и преди договора на А. за
онлайн банкиране, била я упълномощила да я представлява и сключила
договора с банката за да има подсъдимата пълни права по електронен път за
всичките й /като физическо лице, на Е.й/ и същевмеренно, че не била
забелязала при сключването на договора, че и дала достъп до личната й
сметка. Напротив, изцяло кореспондира с доказателствата по делото и
констатцията на РРС, че именно за улесняване и преводите по получаване и
връщане на системните й заеми специално от подсъдимата А. я
упълномощила и улеснила по горепосочения начин с договора за онлайн
банкиране по всичките й сметки от м. април 2017 г. Безспорно длъжностната
характеристика на подсъдимата по никакъв начин не касае действията с
личната сметка на св. А.. Въззивната инстанция възприема изцяло и
останалите съображения, доводи и констатации по фактите на делото, които
не е нужно да се преписват тук.
При така изложената правилна фактическа установеност
и от материално правна страна правилно РРС е приел за
неосъществени в пълнотата им законоустановените състаномерни признаци
на вмененото на подсъдимата престъпление по чл. 201 от НК и я е оправдал,
като е отхвърлил и присъединения за съвмостно разглеждане граждански иск.
8
Присъдата законосъобразна и правилна във всяко отношение,
въпреки някои относителни несъвършенства при излагането специално на
материалноправните доводи, които могат да се изяснят в настоящата
инстанция по начин да се считат допълнени доводите на първостепенния съд.
Така, наред с приетата от РРС несъставомерност поради посочената липса на
основен обективен признак,
в несъвършенна форма в мотивите към присъдата е обсъдена и
недоказаност на обвинението от субективна страна, а именно изискуемото
съгл. действуващата материално-правна уредба от субективна страна деецът
да осъзнава в целостта и изчерпателността им съставомерните обективни
признаци - че се разпорежда в нарушение и разрез с установения съгл.
длъжностната му характеристика ред и волята на работодателя с поверени му
средства по начин да му причини щета. Изложените констатации категорично
опровергава наличие на такова съзнание у подсъдимата. Още по-малко се
установява по делото съставомерно съзнание и намерение у подсъдимата да
причини щета на предприятието /престъплението по чл. 201 и сл. с по-тежки
квалификации, безспорно е резултатно, въпреки неизолираното в НК и
въобще действуващата правна уредба редакционно несъвършенство на
тектовете/. Що се относя до изискуемата се от разпоредбата форма умишлена
форма на вина, доказателствата по делотго очевидно я изключват.
Наред с тези доводи въззивната инстанция съобрази и следната
очевидна несъстоятелност от материално-правна страна на формулираното по
делото обвинение, която, поради дублирането й с вече изложеното в случая не
е основание за допълнителна протяжност на процеса под формата на новото
му придвижване към досъдебното производство. Така, съгласно
голеизложеното и безспорно по делото,
процесните преводи за сумата 25000 лв. по заемите са
нареждане и осъществявани не директно от служебната - „фирмената“ -
сметка – на Е. към сметка или под друга форма в патрибониума на
подсъдимата, а
първо, както се посочи, от служебната сметка на личмната такава на св.
А. и
9
едва след това от последната - на лична сметка на подсъсимата.
Първият превод, както се посочи, е с посочено основание „захранване
на сметка“ - личната сметка на св. А.. То този момент е възможно
квалифициране на деянието като присвояване по см. на чл. 201, тъй като се
касае за действие обхванато от задълженията и правата и въобще функцията и
длъжгностната характеристика на подсъдимата като „*****“ съгл.
горепосочения договор при Е. - фирмата на св. А.. Този превод, обаче, не
визира каквито и да било нарушения на подсъдимита от гледна точка на
трудовия договор, длъжностната храктеристика и закона, нито пък щета,
съставомерен умисъл и въобще каквито и да било съставомерни признаци по
чл. 201/или други/ от НК.
Последващият превод, вече между личните сметки на свид. А. и
подсъдимата, наред с всичко гореказано за пълното му съответствие с
уговореното, дадените пълномощия и обективна възможност чрез
предоставения сттут „А“, практиката във взаимоотношенията на А. и
подсъдимата, закона и предходните случай на даване и връщане назаеми,
принципно по никакъв начин не може да се третира като обхванат от
длъжностната характеристика и действуващото законодателство отнасящи се
до подсъдимата в качеството и на „*****“ при Е. и следователно е неотносим
към процесната квалификация на процесното деяние като длъжностно
присвояване.
Ето защо материално-правния извод на първоинстанционния съд за
несъставомерност на процесното деяние е правилен и присъдата следва да
бъде потвърдена.
Въззивната инстанция възприема и не е нужно да преписва в детайлите
им и останалите фактически и правни съждения и доводи изложени в
мотивите към присъдата.
Оплакванията по протеста и частната жалба са неоснователни.
По част визираните в тях въпроси вече се изложиха съображения.
Не могат да бъдат възприети доводите по протеста относно предходния
10
заем от 1200 лв. , върнат на 21.10.2016 г., безспорно тогава с нареждания,
както се посочи, на титуляра на сметките св. А., тъй като договора за онлайн
банкиране, оторизиращ и подсъдимата за тА.а преводи от личната й сметка, е
от м. април 2017 г. Видно от мотивите към присъдата и горното
първоинстанционният съд е посочил обстоятелството за този заем и начина
му на връщане в хода на излаганите обстоятелства и съображения за
получавани от св. А. многобройни заеми от служители и специално от
подсъдимата, като за конкретния случай съвпрадението е относно движението
по същите сметки, но не и нарежданията при връщането на сумата. Посочи се,
че оправамощаването с договора от м. април 2017 г. е извършено именно за
удобство на подсъдимата за осигуряваните от нея парични средства, както
при постъпването парите, така и при връщането им. За последното, както се
изложи, св. А. никога не е твърдяла и оспорвала /наред с дължимостта и
непогасяване на заема и многобройните предходните ползувани от нея тА.а
при платежни затруднения на фирмата/ да е изразявала несъгласие, или, още
по-малко да е уговаряла друг начин на връщане на заеманите от подсъдимата
суми. Очевидно е, същевременно, че при такова несъгласие тя е била в
състояние моментално, като титуляр на сметките, да блокира възможността
на подсъдимата да оперира по която и да било от тях. Същевременно, както
се изложи горе, вкл. и на инкриминираната дата, подсъдимата безспорно е
оперирала, очевидно по уговорка със св. А., и с личната й сметка. Най-сетне,
както резонно е подчертал и РРС,
и в обвинителния акт изрично е залегнало обстоятелството, че при
горепосоченото получаване на сумата 165000 лв. свид. А., без каквито и да
било обструкции относно дължимостта и установения начин на връщане на
парите, се е уговорила че това ще стане на процесната дата - в понеделник на
17.07.2017 г. Ако тази и уговорка е била привидна от нейна страна, при липса
на каквито и да било други изявления или действия от страна на А., както и
други обективни обстоятелства сочещи на промяна в отношенията и
прийомите им, това в никакъв случай не може да обоснове различтни от
горните изводи относно субективно-психическите представи и съзнание на
подсъдимата в нейна вреда. Важи всичко гореизложено относно
извършването на инкриминираната дата и на други служебни и лични
преводи от сметката на работодателя й А., фактическото превеждане на
11
процесната сума 25000 лв. ОТ ЛИЧНАТА сметка на св. А., а не от касаещата
процесното й длъжностно качество „фирмена“ сметка, акцента в
последвалата /и то след три месеца/ жалба на св. А. върху други твърдяни
злоупотреби, невъзприети по делото.
Противно на доводите по протеста св. Г. е установил както многократно
осигуряваните от него /вкл. до 40 000 лв./и от други служители от фирмите на
св. А., вкл. и подсъдимата /вкл. предхождащи процесния заем от 15 000 лв. и
др./, парични средства назаем, вкл. за освобождаване на стока от митницата
поради липса на средства на фирмата, изрично сочи и конкретни суми, които
„вкарвал“ във фирмата, така и личните си неприятности, когато арендаторите
започнали да търсят от него дължимите от фирмите на А. суми, а също и
влошаването на отношенията му с работодателя А. по повод невръщането на
получените от нея заеми. Свидетелят теглил и заеми за да подпомага св. А..
Показателни, в пълно съзвучие с изводите на РРС за шиканирането по
съществени въпроси на св. А., са показанията на св. Госпродинов, че след
като завел дело за невърнати му от А. „вкарани“ от него във фирмата 4000
лв., бил неоснователно обвинен от нея неотчетена аналогична сума.
Също противно на доводите по протекста съдът е обсъдил и съобразил
доказателствената съвкупност по делото, вкл. и събраните свидетелски
показания /посочи се, че с изключение на А. и допуснатия в съда св. Г. тези на
останалите са приобщени в условията по чл. 371 т. от НПК/. При това
праивлно е съобразил, че никой от останалите свидетели не опровергава
показанията на св. Г. и не противоречи на гореизложеното на плоскосттта на
останалите писмени и от експертен порядък доказателства. Останалите
/барман, продавач, ***** и контрол документи при фирмите ан А./, не знаят
нищо конкретно за гореизложените взаимоотношения между двете, поради
окето няма как да противоречат, още по-малко опровергават горното.
Георгиева Д. само са чували от А. за заем получен от подсъдимата, втората
дори не знае сумата.
Показателно е, че на поелата счетоводството след подсъдимата св.
Георгиева, св. А. въобще не е казала, че дължи на подсъдимата процесните
25000 лв. по заеми с изтекъл падеж и разписки, а просто и възложила
проверка по сметките, при което Георгиева констатирала превод на
12
10.07.2017 г. от 25 000 лв. Още по показателно за неосведомеността на тази
свидетелка са показанията й /дос. пр., том I, л. 38 гърба - посочи се че са
приобщени в условията по чл. 371 т. 1 от НПК/, заявява, че се установил
превод от сметката на „Е. в личната й сметка за 25 000 лв. Горе се посочи, че
сумата е била 25500 лв. и е имало и друга за „захранване на сметка“ за 1000
лв., освен другите разпореждания. Очевидно на свидетелката е обърнато
внимание от работодателката й А. единствено обстоятелството за сумата
25 000 лв., без при това въобще споменаване за задължението по заема към
подсъдимата, още по-малко изричното /съгл. обвинителния акт/ горепосочено
обещание за погасяване на заема на същата дата. Св. Д. пък /специалист
контрол по докупменти при фирмите на А./, само е чувала от работодателката
си през пролетта на 2017 г., че е взимала неконкретизирани заеми от
подсъдимата, то също е в пълно неведение да останалата конкретика, вкл. и
обещанието за погасяване на просроченото задължение на инкриминираната
дата 10.07.2017 г. За гореизложения комплекс от правомощия и максимални
технически облекчения, дадени на подсъдимата от св. А., респ. предисторията
и причината за тях тези свидетели не знаят нищо. Св. П. - полицейски
служител - е преразказал възпроизведеното му от св. А. и видяното като
документация, приложена поделото, на по гореизложените съществени
обстоятелства относно съставомерните деяния, респ. съзнание и вина на
подсъдимата, не знае нищо. Посочи се, най-сетне, че в подадената три месеца
по-късно жалба от св. А. основните оплаквания въобще не са за превода на
сумата от 25000 лв., а за други, отпаднали от обвинението като неустновени и
опровергани нарушения и злоупротреби на подсъдимата.
Обстоятелствата касаещи дадените от св. А. на подсъдимата
възможности при осъществуване на трудовата й функция, както и по личните
им уговорки, касаещи личната й сметка, са безспорно установени съгл.
горното по делото, вкл. и че статута „А“ на подсъдимата по онлайн
банкирането и е учреден от св. А. с договора от м. април 2017 г., а преди отва
подсъдимата не е имала тА.а правомощия. Обстоятелствата, свързани с касата
в офиса, респ. водената документация - касов дневник, наречен „касова
книга“ са неотносими към процесното обвинение при отпадането на
твърденията по жалбата на св. А. за злоупотреби на подсъдимата извън
процесните. Че подсъдимата е водила инцидентно записвания и в тази книга
13
изрично е заявила тя при обясненията си, поради окето неосноветелен е и
аргумента за тотална недостоверност на обясненията й базиран на това
именно обстоятелство. Поначало, както е изяснено още на досъдебното
производство, с приетите там съдебно-счетоводни експертизи /и в резултат е
влязло в сила прекратяването по основната част от твърденията на св. А./
въпросният дневник не е официален счетоводен регистър и не съществуват
правила за воденето му, докато воденото /от подсъдимата/, а официално
счетоводство е прецизно и без установени липси. Цитираната специфика на
вижданията на подсъдимата за дейността на продавачките в сладкарницата и
офиса е твърде несъществена и неотносима към очертания от настоящото
обвинение предмет.
Противно на доводите по протеста показанията на св. А. са изпълнени с
противоречия и очевидна тенденциозност по горепосочените обстоятелства,
касаещи връщането на процесния заем и сдъответствуващата на сложилите се
техни отношения с подсъдимата и установените методи и практика на работа.
Показателно е категоричното й отричане да е изпитвала затруднения и да е
карала никого да тегли кредит, вкл. и горепосочения св. Г., както и да е
давалаправо на подсъдимата да оперира по личната й сметка, при положение,
че това е част от договорните й отношения със С.и че безспорно, съгласно
горното, подъсъдимата многократно, вкл. и на инкриминираната дата е
извършвала различни касаещи А. и фирмите й действия. Очевидно е, както
резонно е обяснила подъдимата, че ако тА.а права не са съответствували на
желанието й, св. А. е била в състояние веднага да ги прекрати с едно
обаждане в банката, вкл. и извършването на процесните преводи, за каквито е
ноторно известно, че титуляра по сметката, дори и без онлайн банкиране,
бива моментално уведомяван с електронни съобщения. Най-сетне, едва ли
може да се приеме за достоверно, че банката, без да е оторизирана от
титуляра, е изпълнявала системно нареждания за парични преводи от
неоторизирано лице при пълна пасивност на св. А..
Най-сетне, също в противоречие с доводите по протеста, обясненията на
подсъдимата, за разлика от тези на св. А., по комплекса от относими и
особено съществените с оглед предмета на делото факти и обстоятелства
всъщност изцяло се подкрепят от доказателствата по делото, вкл. и от
показанията на св. А. досежно дължимостта, изискуемостта и дори
14
обещанието за връщане на инкриминираната дата /фиксирано и с
обвинителния акт/ на процесния заем.
Спорът по делото всъщност се акцентира и изчерпва с правното
значение на предприетия от подсъдимата начин на събиране на вземането си и
субективно-психическите представи в съзнанието й при процесните й
действия. По касаещите този спор факти и обстоятелства и правното им
значение се изложиха съображения, успоредно възприетите тА.а на районния
съд и с гореизложените допълнения на мотивите.
Поради наличието на горепосочените многобройни други причини от
фактическа и правна страна за несъставомерност на процесното деяние,
въпреки горепосочената принципна неиздържаност на процесната правна
квалификация, отнесена към заявената с обвинителния акт фактология,
очевидно неоправдано е в случая иницииране на продължаване на
наказателното производство чрез ново връщане на прокурора. Още повече
след вече изразеното от последния в постановлението му за прекратяване на
досъдебното производство от м. септември 2019 становище за принципна
несъставомерност. Последното, за съжаление, не е било възприето в
последвалото производство по чл. 243 от НПК от състави на районния и
окръжния съд по ч.н.д. № 1892/2019 г. на РРС и ч.н.д. № 754/19 г. на РОС.
Впрочем, видно от мотивите на определенията по тези дела, и там са
възприети противоположни тези по недостатъците на постановлението на
прокурора. В първото е прието, че разследването не е обективно, всестранно и
пълно, като е указана възможност за развитието му и по горепосочените
твърдения на св. А. за необхванати от настоящото обвинение престъпни
действия на подсъдимата, които по жалбата й всъжност са били основни. Във
второто /на РОС/, обратно: изрично е затвърдено в мотивите, че не се
споделят част от изводите на РРС; следствието е обективно, всестранно и
пълно; липсват неизяснени обстоятелства и прокурорът неправилно приел, че
извършените /процесните/ преводи не съставляват престъпление; по
останалите, обаче /както се посочи основни по жалбата на А./ обстоятелства
за отклоняване от подсъдимата на средства за олихвяване изводите на
прокурора за несъставомерност са споделени от съдебния състав. РОС, най-
сетне в това си определение е изложил обстойни съждения защо, според него
15
не е прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД извършеното от подсъдимата с
процесните преводи, както бил приел прокурора. При това е оставено на
последния да осмисли и изложи съждения по незасегнатите, а очевидно
съществени въпроси: 1/ дали и какво значение би имала поначало подобна
гражданско-правна конструкция при евентуално осъществени в пълнотата им
съставомерни признаци на обсъжданото престъпление, за да има смисъл
обсъждането й в производството по чл. 242 от НПК и 2/ дали залегналите в
определението на РОС обстойни, задълбочени и прецизни специални
материално-правни правни знания от облигационно-правно, облечени в
блестяща правно-логическа рекационна форма, са присъщи, още повече
доказано формирани в съзнанието на подсъдимата /средно икономическо
образование/ в инкриминирания период. Най-сетне, видно от мотивите на
това определение, там не е бил засегната горепосочената специфика на
процесната фактология, че се касае за три, а не за два превода, първият от
които е от „фирмената“ на личната сметка на св. А. и едва от последната е
извършено превеждането по рична сметка на подсъдимата. Не е необичайно,
в разнообразието на протичането на досъдебната фаза на наказателното
производство, да се установяват и доведат до различни резултати нами
обстоятелства в хода на съдебното следствие. Настоящият съдебен състав е
наясно с комплицираното положение на автора на обвинителния акт по
делото, впр. същият, който преди това постановил отмененото с горните
определения прекратяване. Не нужно да се обсъждат тук по-широките
компликации произтичащи от въведената с реформата в наказателно-
процесуалното право от 2000 г., специално въвеждането на контролно
отменителните функции на съда и по отношение на суверенната воля на
прокурора дали, та и какво обвинение да внесе в същинската, съдебна фаза на
наказателното производство. Впрочем неудобствата от неизчистените и до
момента редица неясноти относно естеството и границите на тези функции
всъщност не са по-малки за съда, отколкото за органите на досъдебното
производство, като неизбежно рефлектира върху отнасящите се за всички
ангажименти относно авторитета на прароздавателните и правозащитни
органи. За разлика от други въпроси, обаче,
действуващата правна уредба не оставя съмнение относно
задължението на съда, независимо от каквато и да било специфика при
16
протичане на наказателното производство, да поеме отговорността то да
приключи по максимално съответствуващ на закона и справедливостта начин.
Това е и най-добрата гаранция за защита както на законността, така и на
авторитета на институциите.
При липса и на други основание за изменение или отмяна на процесната
присъда и съобразно изложеното окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260014/22.01.2021 г. по н.о.х.д. № 1051/20 г. на
РРС - шести нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17