№ 152
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Г. Г. С.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603948 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от 11.06.2021 година, постановена от СРС, НО, 112-ти състав
по НOХД № 8650/2019 година. Съдът е признал подсъдимия М. Е.М. за
ВИНОВЕН за това, че на 23.07.2018 година, около 12:30 часа, в с. Казичене,
ул. ****, склад №35, на складова база „Ритекс“ чрез използване на моторно
превозно средство, а именно автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
неустановен регистрационен номер, отнел чужда движима вещ – един брой
къртач, марка и модел „BOSH GSH 11E“, на стойност 1170, 00 /хиляда сто и
седемдесет/ лева, от владението на М.П.М., упълномощен представител на „Е.
– БРД“ ЕООД, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои
– престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в
размер на ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.66 НК е отложил с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда подсъдимия е
осъден да заплати и направените по делото разноски.
1
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. Х., с която се
иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Първоинстанционната присъда е определена като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди се, че липсват доказателства – както преки, така и
косвени, доказващи обвинителната теза. Релевира се, че контролираният съд
неправилно е приложил закона, като същевременно е допуснал и съществени
процесуални нарушения. Изложени са съображения, че обвинението не е
безспорно доказано, както и че липсват доказателства, установяващи умисъла
на подсъдимия. Счита, че възприетата от съда фактическа обстановка не
почива на обективен и безпристрастен анализ съгласно изискванията на НПК,
като част от доказателствата са тълкувани превратно и в полза на
обвинителната теза. В заключение моли съдът да отмени така постановената
осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия.
Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
В разпоредително заседание на 21.10.2021 година, въззивният съд, след
като се запозна с протеста, атакувания първоинстанционен акт и с
приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327
от НПК, намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на
подсъдимото лице, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства. Намери, също така, че не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото, с оглед и предмета му.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. Х. поддържа
изцяло жалбата и не прави доказателствени искания. В хода на съдебната
прения защитата заявява, че не са събрани каквито и да е преки или косвени
доказателства, че подсъдимият е отнел без знанието и съгласието от
владението на пострадалото юридическо лице движимите вещи. Излагат се
аргументи, че между подсъдимия и св. М. е имало уговорка за
гражданскоправна сделка за изплащане на определени парични вноски, за
определено време, за което била изготвена и съответната документация.
Посочва се, че обекта от който е извършена кражбата е охраняем, с външна
охрана, поставени бариери и жива охрана, следователно подсъдимият е
напуснал обекта със знанието на правоимащото лице. Твърди се, че
подсъдимият не е отнемал противозаконно тези движими вещи, поради тази
причина от обективна и субективна страна не са налице съставомерните
признаци на обективно извършено деяние и се моли за оправдаването на М.
2
изцяло.
Представителят на СГП счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна. Твърди, че са налице достатъчно категорични и
безспорни доказателства, които обуславят обективната и субективната
съставомерност на извършеното деяние, както и че изведената фактическа
обстановка от СРС е правилна и основана на събраните по съответния
процесуален ред доказателства. Представителят на държавното обвинение
счита, че подсъдимият правилно е признат за виновен, като намира
първоинстанционната присъда за обоснована, с оглед на което счита, че
следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият моли за отмяната на първоинстанционната присъда, тъй
като не е извършил престъплението, за което е обвинен. Изтъква, че няколко
дни по – късно е платил сумата, макар че имали уговорка за по- дълга
отсрочка за плащане.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав,
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът
пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на
вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка
на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни
и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на
доказване, в това число авторството на подсъдимия. Настоящият съдебен
състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената
3
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато
и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето
защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в
жалбата и допълнението към нея.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност
настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която
не се различава съществено от приетата от първата инстанция:
От фактическа страна :
Подсъдимият М. Е.М., с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София,
българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен,
неосъждан към датата на деянието, но осъждан след това.
На 23.07.2018 година около 12:30 часа подсъдимият отишъл в магазин
„Е. БРД“ ЕООД, нахождащ се в с. Казичене, ул. ****, складова база „Ритекс“,
където бил обслужен от св. М. М. в качеството му на продавач и
упълномощен представител на гореспоменатото търговско дружество. М.
заявил, че желае да закупи две машини, марка „BOSH”, тип къртач, модел
„GSH 11E“. Тъй като в магазина имало налична само една бройка от желаната
машина, а подсъдимият обяснил, че същия ден ще пътува за гр. Бургас, св. М.
проверил къде във веригата магазини „Е. БДР“ ЕООД има налични такива
машини. Оказало се в гр. Стара Загора има такава машина и двамата се
договорили М. да мине да я вземе от там на път за гр. Бургас. Подсъдимият
заявил, че желае да плати по банков път, поради което св. М. се заел с
приготвянето на необходимата документация - гаранционна карта, приемо-
предавателен протокол, проформа фактура и т.н. След което М. пожелал да
види наличната машина и заедно със св. М. отишли до склада, като
последният дал на подсъдимия и необходимите книжа, тъй като се очаквало
всеки момент да пристигнат парите по банков път. М. уверявал свидетеля, че
е превел парите, дори му показвал на телефона си, че е наредил плащането.
След като чакали повече от час, през което време св. М. се свързвал
неколкократно със счетоводството на фирмата и парите все още не се
отразявали при тях, свидетелят решил да продължи работните си задължения,
докато изчакват постъпването на плащането. През това време обаче М. взел
машината и изготвените документи, натоварил ги в колата си, която била
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с неустановен по делото регистрационен номер
и потеглил, въпреки че св. М. не бил дал разрешение на подсъдимия да взима
инкриминираната стока със себе си, преди да бъде получен паричния превод.
4
Действията на подсъдимия по товарене на машината и напускане на склада
били възприети от св. В.Р., служител на фирмата, който обаче нямал
представа към онзи момент за уговорките между М. и св. М., в това число
относно начина на плащане на машината. При проверка от страна на св. М. по
– късно същия ден, дали е получен превод на сумата, напълно неочаквано за
него се оказало, че отново няма такъв. След проверка в интернет на трите
имена на подсъдимия, св. М. установил, че имало и други такива подобни
прояви от страна на М., при което се свързал с един от оплакалите се
търговци. След като в продължение на една седмица и до датата 30.07.2018
година се уверил, че няма да получи паричен превод от подсъдимия за
инкриминираната машина, свидетелят сигнализирал органите на МВР за
случилото се. След извършване на дейности по предварителна проверка М.
бил установен от разследващите органи и извикан на разпит, в който заявил,
че може да плати веднага въпросната машина. Разследващият орган потърсил
св. М. и го уведомил, че може да отиде в районното управление да си получи
парите и на 03.08.2018 година получил на ръка сумата за машината, за което
съставил разписка.
От наличните по делото банкови документи се установява, че М. е имал
лична сметка в Първа инвестиционна банка АД, по която обаче към момента
на извършване на деянието, освен че били наложени редица запори от частни
съдебни изпълнители, нямало никакви налични парични средства.
По делото има приложени и допълнителни справки за налични сметки на
подсъдимия в Обединена Българска Банка АД, както и такива на дружество
„С.“ ЕООД, на което той бил собственик на капитала. При обстоен преглед на
банковата документация се установи, че към момента на извършване на
деянието М. е имал една лична сметка в „С.“ ЕАД, чийто пълен
правоприемник към датата на изискване на информацията е търговска банка
ОББ АД. По тази сметка е имало и активно електронно банкиране, но салдото
към момента на извършване на деянието е било 0.00 /нула/ лева. По делото се
установи също, че капитала на дружеството „С.“ ЕООД, чийто собственик е
подсъдимият, с ЕИК ****, разполагало с открита сметка в „С.“ ЕАД с IBAN
№ ****, но за тази сметка не е използвана услугата електронно банкиране,
както и към дата 23.07.2018 г. наличната сума в нея била 30, 68 / тридесет
лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, като същевременно върху нея били
наложени няколко запора от частни съдебни изпълнители.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият М. е бил осъждан към
датата на деянието, но реабилитиран по право, с което следва да се приеме за
неосъждан. В същото време обаче прави впечатление, че за периода от
18.11.2017 година до 11.09.2018 година, в който период влиза и настоящото
инкриминирано деяние, извършено на 23.07.2018 година, подсъдимият М. е
извършил други 13 сходни престъпни деяния, при които под претекст, че ще
закупи определени движими вещи, се е стигнало до подобно противозаконно
тяхно отнемане и присвояване, за което е бил осъден с влезли в сила присъди.
Тези осъждания имат значение не толкова за съдебното минало на дееца,
5
въпреки че безспорно се отразяват неблагоприятно на характеристичните му
данни, но най-вече с оглед разкриване на престъпните намерения, които е
имал към онзи момент и изработения механизъм за незаконно
облагодетелстване, които напълно се припокриват със събраните по
настоящото дело доказателства и очертават обективната и субективна
съставомерност на инкриминираното деяние.
По делото е изготвена съдебно оценителна експертиза, от заключението
на която се установява, че стойността на процесната вещ, а именно машина
тип къртач марка „BOSH”, модел „GSH 11E“, възлиза на стойност 1170
/хиляда сто и седемдесет/ лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от
първоинстанционния съд въз основа на събрания по делото доказателствен
материал.
Първоинстанционният съд е извел релевантната фактическа обстановка
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване. Установената фактическа обстановка
въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на
доказателствения материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция и на досъдебното производство, включващ: гласни
доказателствени средства: частично обясненията на подсъдимия М.М. /л.62 от
СП/, показанията на св. М. М. /л. 59 от СП/, показанията на св. В.Р. /л. 61 от
СП/, писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК: съдебно – оценителна експертиза; наличните банкови
документи за сметките на М. и на „С.“ ЕООД; разписка за заплащане на
сумата за инкриминираната машина; проформа фактура; копие на фактурата –
оригинал, издадена на 03.08.2018година, след заплащане на сумата; справка
за съдимост на подсъдимия и останалите писмени доказателствени материали.
Анализът на доказателствената съвкупност, проведен от
първоинстанционния съд и отразен в мотивите към присъдата е пълен,
всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се
солидаризира с него. От мотивите към атакуваната присъда става видно, че
първостепенният съд е изяснил релевантните факти посредством показанията
на свидетелите, разгледани в съчетание с доказателствата, извлечени от
писмените доказателствени средства и заключението на изготвената и приета
експертиза. Оплакванията във въззивната жалба за превратно тълкуване на
събраните доказателства по делото са неоснователни. При установяване на
решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление
от М. е анализирана подробно доказателствената съвкупност, чрез която е
установено точно поведението и действията му през инкриминирания ден.
Въззивната инстанция не може да се съгласи с твърдението в жалбата за
недоказаност на обвинението, при все че така изброения доказателствен
материал напълно кореспондира помежду си. От показанията на свидетелите,
съпоставени с писмените доказателствени материали става ясно, че именно
6
подсъдимият е отнел чуждата движима вещ, както и че е имал намерението
противозаконно да я присвои и то без съгласието на правоимащия.
Показанията на св. М. са логични, последователни, достатъчно подробни
и описателни относно темпоралната линия, локацията и динамиката на
осъщественото от подсъдимия посегателство над собствеността, която е
владял. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме подсъдимия,
както и поведението му преди и по време на осъществяване на процесното
посегателство. М. подробно описва всички факти, които непосредствено е
възприел през инкриминирания ден, касаещи поведението на подсъдимия
преди извършване на деянието. Подобно на първата инстанция и настоящият
съдебен състав намира, че липсата на спомен относно датата и наложилото се
приобщаване на тази част от показанията му от досъдебната фаза е
несъществена и не внася съмнение в достоверността на изложеното от св. М.,
доколкото се дължи на изминалия период от време от процесните събития и
разпита му пред орган на разследването до изслушването му пред съда в хода
на съдебното следствие. На първо място от показанията св. М. М. се
установяват мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние,
описани в подробен, последователен и логичен разказ. Неговите показания
намират опора в писмените доказателства по делото и са в пълен унисон с
тези на св. В.Р.. Двамата свидетели излагат напълно сходна фактология по
случая досежно факта, че именно М. сам е натоварил в колата си процесната
машина и е напуснал местонахождението на складовете. На следващо място
св. М. в своите показания е заявил категорично, че не е давал разрешение или
съгласие на подсъдимия да си тръгне от складовата база с инкриминираната
стока, без тя предварително да бъде платена, както и че повече от час са
чакали потвърждение за получен паричен превод, който така и не пристигнал.
При анализа на обясненията на подсъдимото лице въззивният съд отчете
двойствената им правна природа – като средство за защита и доказателствено
средство, необвързано със задължение за установяване на обективната
истина, като ги подложи на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на
собственото им логическо съдържание и на отношението им към останалите
доказателства. В настоящия случай въззивният съд, аналогично на
контролираната инстанция констатира, че обясненията на подсъдимия се
явяват в по-голямата си част защитна теза и не следва да бъдат кредитирани с
доверие. В частта, в която подсъдимият обяснява, че на инкриминирания ден
е посетил магазин „Е. БРД“ ЕООД и след което складовата база на същия,
намират опора и в останалия доказателствен материал, поради което следва
да бъдат възприети като достоверни и от настоящата инстанция. От там
насетне обаче, досежно фактите, че подсъдимият е имал намерение да закупи
инкриминираните машини, че е наредил паричен превод, че е напуснал
помещението на складовата база със съгласието на св. М. и т.н., следва да не
7
бъдат кредитирани като доказателствено средство за установяване на
обективната истина. Настоящата инстанция не може и не следва да се съгласи
с твърдението на защитата, че между подсъдимия и св. М. възникнала
уговорена гражданско правна сделка за изплащане на определени парични
вноски за определено време, за което му била издадена фактура. Първо на
подсъдимия е била издадена проформа фактура, като самата фактура според
политиката на дружеството се издава след цялостно плащане на стоката,
каквото така и не настъпило до момента, в който св. М. не сигнализирал на
органите на МВР. След което при анализа на обясненията на самия подсъдим,
СГС никъде не откри твърдение от негова страна за подобна уговорка с
изплащане на определени вноски, даже напротив той потвърждава, че му е
издадена проформа фактура и че след като получат плащането, от
дружеството следвало да му се издаде и самата фактура. На следващо място
за въззивната инстанция не се установява категорично да е доказано
намерението на М. да плати за исканата стока, поради факта, че е твърдял, че
е платил по банков път, при липсата на каквито и да е било налични средства
за плащане по сметките си.
В сферата на защитната теза попада и твърдението на М., че именно св.
М. е дал съгласие да напусне склада, както и че последният е дал знак на
охраната, след като собственоръчно натоварил в колата на подсъдимия
инкриминираната вещ. Това твърдение се оборва, както от показанията на св.
М., така и от показанията на св. Р.. Последният като очевидец на процесното
действие е имал обективна възможност да възприеме целия процес по
натоварване на стоката и напускането от страна на подсъдимото лице на
местопрестъплението. Основателно, СРС е кредитирал с доверие показанията
на този свидетел, тъй като той е незаинтересован от изхода на делото,
показанията му са подкрепени от цялостния доказателствен материал и не на
последно място са от съществено за делото значение по разкриване на
обективната истина. Р. заявява, че е видял подсъдимият сам да натоварва
машината в колата марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, след което да
напуска складовото помещение, отново сам. С оглед на това, СГС счита, че
твърдението на адв. Х. подсъдимият да е влязъл и излязъл със съгласието на
пострадалия, е безпочвено и остава недоказано.
Показанията на св. Е. М. са останали изключени от първоинстанционния
съд като източник на доказателства. Следва да се отбележи, че
възприемането на определени свидетелски показания като достоверни, е
въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. От друга страна, подлежи
на контрол правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение
и този контрол сочи, че невъзприемането на показанията на св. М. не е
произволно, а е резултат на анализ и съпоставяне с други доказателствени
източници. Първоинстанционният съд е констатирал противоречието между
8
заявеното от последния с останалите кредитирани по делото доказателствени
източници. Въззивният съд, след внимателен анализ, не дава вяра на
изложеното посредством показанията на св. М., като ги приема в цялостно за
опит за доизграждане защитната версия на подсъдимия, която обаче се
опровергава от останалите доказателства. Съдебният състав отчете
обстоятелството, че св. М. е в близка роднинска връзка подсъдимия, а именно
негов баща, с оглед на което е и нормално да желае да му помогне да избегне
понасянето на наказателна отговорност. Съдът не възприема показанията на
св. М., тъй като този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и
изолирано в описания общ ход на събитията.
Във въззивната жалба са изведени доводи за нарушение на
процесуалните права във връзка с анализа и оценката на доказателствата,
както и че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а присъдата почива
на предположения. В този ред на мисли, настоящата инстанция следва да
отбележи, че осъдителната присъда не следва да почина на предположения, а
на категорично доказани факти, каквито в настоящия случай са налице. СРС е
сторил това, след като е изпълнил задължението си по чл. 303, ал. 2 от НПК, в
съответствие с чл. 107, ал.5 от НПК, извършвайки анализ на доказателствения
материал, въз основа на който е обосновал извода си за достоверността на
установеното, относно механизма и авторството на подсъдимия по
инкриминираното деяние. При положение, че съдът прави извода си в тази
част след съпоставка с обективни доказателствени източници, констатациите
за превратно тълкуване в полза на обвинителната теза са лишени от
основание. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че направените
оплаквания за нарушения на процесуалните правила в доказателствената
дейност на съда, с оглед основанието за нарушение при установяване на
фактите, относно авторството на подсъдимия като извършител на процесното
деяние е необосновано.
Обвинението е доказано и от писмения доказателствен материал, наличен по
настоящето дело. От банковите документи се вижда ясно, че по сметките на подсъдимия не
е имало никаква парична наличност. Единствено в сметка на дружеството „С.“ ЕООД е
имало запорирана сума от 30,68 /тридесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, която
освен, че е била запорирана, по сметката не е била налична услугата на електронно
банкиране, но и е недостатъчна да обслужи нуждите на подсъдимия за заплащане на
инкриминираната вещ. Поради тази причина, настоящата инстанция приема, че подсъдимият
е имал намерение да вземе веща неправомерно, противно на твърденията във въззивната
жалба.
Подобно на първоинстанционния съд, СГС кредитира изцяло заключението на
съдебно оценителната експертиза като отговарящо на поставените му задачи, пълно,
изчерпателно и изготвено от компетентно вещо лице.
9
С оглед на така изложеното настоящият състав счита, че основните фактически
констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката
на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от
НПК съдът е обсъдил, макар и пестеливо, събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел
единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият М. Е.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, а именно, че на 23.07.2018 г., около
12:30 часа, в с. Казичене, ул. ****, склад №35 на складова база „Ритекс“ чрез
използване на моторно превозно средство, а именно автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с неустановен регистрационен номер, е отнел
чужда движима вещ – един брой къртач марка и модел „BOSH GSH 11E“ на
стойност 1170, 00 /хиляда сто и седемдесет/ лева, от владението на М.П.М.,
упълномощен представител на „Е. – БРД“ ЕООД, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвои.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
изразява с отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без
неговото съгласие. Съобразявайки това с установените по делото фактически
обстоятелства е видно, че в конкретния казус подсъдимият е осъществил
признаците на състава на горепосоченото престъпление, като на
инкриминираната дата е взел процесната машина, натоварил я в колата си и
напуснал складовите помещения. Това свое действие М. е извършил без
изричното съгласие на св. М., който по силата на упълномощено лице от
дружество „Е. БДР“ ЕООД е владеел веща. Доказано е също и че за
отнемането на инкриминираната вещ, подсъдимият е използвал моторно
превозно средство. По делото са налични достатъчно доказателства, които да
насочат настоящия съд към убеждението, че авторството на деянието в
лицето на М. е безспорно. С оглед на това, СГС подкрепя
първоинстанционния съд в правните си констатации досежно факта, че
извършеното от подсъдимия представлява кражба, тъй като той е отнел веща
без съгласието на св. М.. Твърдението на защитата, че складовата база
разполага с охрана и поставени бариери и поради тази причина има
невъзможност за свободен достъп и изход, се опровергава и според
настоящата инстанция, най-малкото поради обстоятелството, че процеса по
влизане и излизане, макар и с налична охрана, не е бил контролиран прецизно
и всеки, който се е приближавал до бариерата и е махал с ръка, е бил
допускан да премине.
Този въззивен състав също намери, че от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия в условията на пряк умисъл. От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че той е искал да присвои веща от владението на св. М.. Извършителят е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
10
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
С оглед на всичко изложено дотук, както и на наличния доказателствен материал по
делото, според СГС е абсолютно категорично доказано от обективна и субективна страна
наличието на признаците на обективно извършено деяние по чл. 195, ал.1, т. 4 от НК.
По вида и размера на наказанието :
Настоящият съдебен състав изразява съгласие и с наложеното от контролирания съд
наказание на М. и не намира основания за различна оценка на тежестта на изброените
обстоятелства. Правилно като смекчаващо вината обстоятелство е отчетено чистото съдебно
минало към момента на извършване на деянието от страна на подсъдимия, а като
отегчаващо – лошите характеристични данни.
Съгласно чл. 54 от НК при определяне на наказанието съдът се
ръководи от пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление,
като взема предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършването му, както и установените по делото смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, като преценката за вида и размера на
наказанието се извършва, като се съобразят посочените обстоятелства, с
оглед изискванията на разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от НК. В
процесния случай контролираният съд, като е определил наказанието при
условията на чл. 54 от НК не е определил явно несправедливо наказание в
размер на 1 /една/ година лишаване от свобода.
Правилно и обосновано е преценено, че в случая следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на наказанието
да бъде отложено за срок от три години. Настоящата инстанция счита, че този
срок, предвид потенциалната възможност от привеждане в изпълнение на
отложеното наказание, ще съдейства за постигане целите на генералната
превенция и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
По разноските :
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил направените по
делото разноски в тежест на подсъдимия.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е
явно несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на
деянието и дейците.
11
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт,
въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко
съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат
отмяната или изменението му, ето защо съдът счете, че същия следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Предвид всичко изложено СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 11.06.2021г. на СРС, НО, 112-ти
състав, постановена по НОХД 8650/2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12