№ 24763
гр. София, 15.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110140954 по описа за 2023 година
Ищцата Ц. Ц. С. твърди, че на 10.05.2023г. е сключила договор за потребителски
кредит № 2771347 от 10.05.2023 г. Твърди, че сключеният договор между ищцата и
„Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал.
1, т. 9-11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречие на закона.
Претендира при условията на евентуалност – с правно основание чл. 26, ал. 1 , предл.
2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит,
поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави.
Също така се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен
във връзка с Договора за потребителски кредит № 2771347 от 10.05.2023 г. между
ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2,
евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП поради заобикаляне на
закона, евентуално накърняване на добрите нрави.
Посочва, че при условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявените
главни искове за прогласяване недействителността и нищожността на договора за
кредит и договора за поръчителство, претендира прогласяване нищожността на
следните клаузи, а именно за задължението за предоставяне на обезпечение, за
възнаградителна лихва (ГЛП) и за ГПР.
Заявява, че сключения между страните договор за потребителски кредит №
2771347 от 10.05.2023 г. е сключен от разстояние чрез средство за комуникация по
смисъла на ЗПФУР. Ищцата не оспорва, че сумата в размер на 4150 лева е
предоставена и усвоена, видно от Договора и погасителния план към него.
Твърди се, че в Договора е уговорен ГЛП в размер на 40% и ГПР в размер на
48,21%. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в случай че страните са
1
договорили обезпечение, кредитополучателят следва, да предостави на „Кредисимо“
ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Сочи, че
срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението.
Твърди се, че в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от ответното дружество, съответно този договор не поражда действие между
страните. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, в случай че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаването му, като ако в същия срок липсва одобряване на
заявлението, договорът не поражда действие.
Заявява, че не оспорва, че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор
за поръчителство към Договора за потребителски кредит № 2771347 от 10.05.2023 г.
Посочва, че след като първият ответник – „Кредисимо“ ЕАД отказва да предостави на
ищцата договора за поръчителство, то ищцата твърди, че се намира в невъзможност да
го представи с исковата молба.
Твърди, че е начислена такса за поръчител, която се претендира от ищцата, тъй
като е начислена към всяка вноска в обединения погасителен план. Посочва, че
обединения погасителен план е отразен в клиентския номер на ищцата на сайта на
първия ответник, като видно от същия, в него има освен вноска, обхващаща главница и
възнаградителна лихва по ДПК, така и вноска, наименувана „гарант“ и съответно
„обща вноска“, включваща главница по ДПК, възнаградителна лихва и таксата за
гарант. Сочи, че съобразно обединения погасителен план вноската за „гарант“ е
разсрочена на 24 месечни вноски и е в общ размер на 3497,80 лева.
Заявява, че ако ответниците не представят договор за поръчителство или твърдят,
че такъв не съществува, в такъв случай оспорва дължимостта на начислената такса
„гарант“ в обединения погасителен план, доколкото за нея не е налице основание да се
претендира и не е налице правоотношение, във връзка с което да се дължи.
Посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент, а именно –
годишният процент на разходите по кредита. Твърди, че не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че
както в договора, така и в приложение № 1 към него липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, което от своя страна представлява нарушение на
2
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Твърди, че
неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че посоченият размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя „Ай Тръст“ ЕООД, което се
включва в общите разходи по кредита.
Посочва се, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Изтъква, че процесния кредит е от категорията на бързите кредити при които
кредитоискателят разчита да получи паричните средства, които е заявил в сравнително
кратък срок, като разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на
практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита, което съставлява и неравноправно
третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на
тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо
лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя, а
избраното от него юридическо лице, следва да бъде одобрено от първия ответник.
Посочва, че сключването на договора за поръчителство се явява очевидно
задължително условие за сключването на договора за предоставяне на потребителски
кредит с посочено от ответното дружество юридическо лице и то при условия, които
потребителят не може да предоговори и измени.
Сочи, че от извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. Твърди, че "Кредисимо" ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, видно от обединения погасителен план, в който
фигурира като дължима към първия ответник и таксата „гарант“ ежемесечно.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява
допълнителна услуга за кредитополучателя, която услуга е пряко свързана с договора
за кредит и за която кредитополучателят дължи възнаграждение без значение дали ще
бъде редовен платец. Сочи, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния
договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че
действителният ГПР по кредита нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Посочва, че когато не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в
3
общата сума дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за потребителя, поради
което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент
на разходите, са нищожни. Сочи, че посредством сключването на договор за
поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по- висок
размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
Твърди се, че въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума
(3497,80 лева, която е почти колкото отпусната в заем сума от 4150 лева), те не могат
да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и
достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
Сочи, че липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Изтъква, че доколкото не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Посочва, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на втория
ответник и сключения с този поръчител/гарант договор излиза от присъщата функция
за обезпечаване на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни
разходи по кредита (скрита възнаградителна лихва), които разходи не са включени в
посочения ГПР.
Твърди, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство/гаранция на
точно определено лице, за което се заплаща и възнаграждение, противоречи и на
изискването на чл. 16 от ЗПК за извършване на проверка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора. Сочи, че клаузата е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е формулирана по ясен и недвусмислен
начин, както изисква чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици. Твърди, че единствената цел е заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че
незаконните такси се дължат не на кредитора, а на втория ответник „гарант“.
Счита, че поръчителството/гаранцията на избрано от заемодателя лице е
абсолютна предпоставка за одобряване на договора за кредит. Твърди, че посочването
в договора на размер на ГПР, който няма да се прилага реално в отношенията между
страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, то следва и двата договора да се разглеждат като едно цяло.
4
Посочва, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
Сочи, че нищожността на договора за заем води до нищожност и на договора за
поръчителство. Твърди, че има акцесорен характер спрямо договора за заем и не може
да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем. Сочи, че в случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени
поради недействителност на договора за заем, което прави и договорът за
поръчителство нищожен. Твърди, че Договорът сключен между потребителя и
"Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АИ ТРЪСТ" ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Твърди, че действителното обезпечение е договорът за поръчителство между
поръчителя и кредитора, а не „договорът за предоставяне на поръчителство“ между
поръчителя и потребителя, който не е нужен за учредяването на поръчителството.
Сочи, че страните по договора за кредит формално са уговорили „възможност“ за
представяне на съответните „обезпечения“, но доколкото кредиторът „одобрява“
заявлението за кредит след представянето на съответните „обезпечения“ и може да не
го „одобри“, ако такива не са заявени то всъщност поръчителството е задължително
условие за да се сключи договора за потребителски кредит.
Посочва, че е налице и значителна нееквивалентност в престациите по договора за
предоставяне на поръчителство. Сочи, че този резултат е във вреда на потребителя и
води до неоснователно обогатяване на първия ответник за сметка на по-слабата в
правоотношението икономическа страна. Твърди, че сключеният договор за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, поради което същият не е породил
предвидените с него правни последици.
Твърди, че отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на
заемодателя, което означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за заем,
имуществената отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. Сочи, че по
този начин клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
заемодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Заявява, че договорът е недействителен и на друго основание – посоченият в
договора фиксиран лихвен процент в размер на 40 % не отговаря на действително
5
приложения лихвен процент, тъй като уговорката за такса за предоставеното
обезпечение представлява добавък към договорната лихва (скрита възнаградителна
лихва).
Твърди се, че не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в
договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил
заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на
добросъвестността. Също така ищецът твърди, че уговорката за заплащането на
договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави.
Сочи, че преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят
всички обстоятелства, относими към нея.
Изтъква, че в съдебната практика е прието, че противоречи на добрите нрави
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение -
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Сочи, че договорената
възнаградителна лихва, възложена в тежест на кредитополучателя, е 40 % на годишна
база, което очевидно надвишава двукратния размер на законната такава, тъй като
кредитът е обезпечен. Съобразявайки тези обстоятелства, както и че първия ответник е
икономически по-силна страна, която извършва дейността по предоставяне на
потребителски кредити по занятие, считам, че уговореното задължение за заплащане на
възнаградителна лихва излиза извън присъщата функция на възнаградителната лихва, а
именно да служи като възнаграждение за кредитора за това, че е предоставил паричен
заем.
Твърди, че клаузите от договора за заем, предвиждащи задължение за заплащане
на възнаградителна лихва при годишния лихвен продент от 40 % са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като накърняващи добрите нрави, по-конкретно
общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации. Сочи, че
договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във
връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че клаузата
за възнаградителна лихва (ГЛП) противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й
надвишава двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.
Счита, че възнаградителната лихва фактически е формирана от два показателя -
явна възнаградителна лихва с параметрите посочени в договора и приложение № 1 и
скритата възнаградителна лихва, фомирана от твърда сума, съставляваща такса за
поръчителство, при което цената /печалбата/, за кредитора е в следното съотношение:
1993,97 лв. (възн. лихва) + 3497,80 лв. лв. (такса за поръчителство) = 5491,77 лв., която
6
сума представлява повече от размера на отпускания кредит в рамките на две
календарни години. Твърди, че представлява съществено нарушение на добрите нрави
и води до нищожност на целия Договор за потребителски кредит.
Посочва, че в конкретния случай, договорната лихва е по – голяма от
предвидената в договора от 40% поради скритото увеличаване на печалбата на
кредитодателя чрез включването на такса за поръчителство, която такса се дължи на
равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение
на ответника „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, че Договор за кредит № 2771347
от 10.05.2023 г. е нищожен.
Моли съда да прогласи нищожността и на Договора за поръчителство във връзка с
процесния ДПК, имащ акцесорен характер.
Моли съда да при условията на евентуалност, да признае за установено в
отношенията между страните, че следните клаузи от Договора за кредит и Договора за
поръчителство са нищожни, а именно задължението за предоставяне на обезпечение (в
това число таксата за поръчителство), за възнаградителна лихва (ГЛП) и за ГПР.
Претендира присъждане на разноски, включително и адвокатски възнаграждения
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА във връзка с исковете срещу „Кредисимо“ ЕАД, както и във
връзка с исковете срещу „Ай Тръст“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е недопустим, а разгледан по
същество същия е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Твърди, че
ищецът не е страна по посочения договор за поръчителство. Посочва, че за ищецът не е
налице правен интерес, тъй като от атакувания договор за поръчителство черпи
единствено права, като за него не възникват задължения. Сочи, че в самия договор за
поръчителство не са уговорени никакви задължения за ищеца, тъй като същият не е
страна по него.
Завява, че не оспорва, че е сключен договор за потребителски кредит № 2771347
от 2023 г. със страни „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и Ц. Ц. С. като
кредитополучател. Заявява, че не оспорва, че предоставената в кредит сума е в размер
на 4150,00 лева при уговорени ГПР от 40,00% и ГЛП от 48,21%, като същата е усвоена
от ищеца и следва да бъде върната на 24 месечни вноски.
Оспорва твърдението на ищцата, че между „Ай Тръст“ ЕООД и Ц. Ц. С. е сключен
Договор за поръчителство. Твърди, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство, който по своята същност представлява
форма на Договора за поръчка по чл. 280 от ЗЗД. Твърди, че евентуалната
недействителност на този договор на основанията изложени в исковата молба би
довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
7
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия
договор за поръчителство. Счита, че искът за прогласяване на нищожност на договора
за поръчителство е неоснователен.
Сочи, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на
„Ай Тръст" ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за
кредитополучателя. Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Посочва, че в случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в
ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита.
Твърди, че сключването на този договор не е „задължително условие за
получаване на кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде
включено в ГПР.
Сочи, че Договорът за предоставяне на поръчителство, се сключва след
сключването на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. Твърди, че „Кредисимо" ЕАД
не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по
бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ
договор „Кредисимо" ЕАД не е страна.
Изтъква, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия
договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за
кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19
от ЗПК.
Посочва, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена
възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за
поръчителя, като това може да стане по сметка на доверителя ми или по сметка на
„Кредисимо" ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант е
предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-
благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.)
Твърди, че в такъв случай „Кредисимо" ЕАД единствено получава от името и за сметка
на доверителя ми плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със
същото, което е изрично уговорено в договора за поръчителство.
Заявява, че договорът за потребителски кредит има необходимото съгласно ЗПК
съдържание, като е посочен приложим спрямо същия лихвен процент.
Твърди, че са налице изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и оплакванията на
ищеца в този смисъл са несъстоятелни.
8
Моли съда да прекрати производството като недопустимо в частта, в която се иска
прогласяване на нищожността на договор за поръчителство към договор за
потребителски кредит №2771347 /2023г.
Моли съда при условията на евентуалност да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения от ищеца иск за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит №2771347 /2023г. и договор за поръчителство към договор за
потребителски кредит №2771347 /2023г.
Претендира присъждане на разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева.
Оспорва ищецът да е материално затруднено лице, оспорва да е приложима
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от другия ответник „Кредисимо“
ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.
Заявява, че не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №
2771347/10.05.2023г., (договора за кредит) между ищеца, като кредитополучател, и
Кредисимо ЕАД (Кредисимо), като кредитодател. Посочва, че усвоената сума от
клиента е в размер на 4150,00 лева. Сочи, че приложимият по договора годишен
лихвен процент (ГЛП) е в размер на 40,00 %, годишният процент на разходите (ГПР) е
в размер на 48,21%, а ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни
вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 6 143,97 лева
(сбор от 4 150,00 лева главница и 1 993,97 лева договорна възнаградителна лихва).
Ответникът не оспорва че за обезпечаване на задължението на ищеца по договор
за кредит № 2771347 / 10.05.2023г., между последния и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
договор за предоставяне на поръчителство от 10.05.2023г., по силата на който другият
ответник се е задължил да встъпи спрямо доверителя ми като поръчител по цитирания
договор за кредит. „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задължението си и между него и
ответника е сключен договор за поръчителство към договор за кредит № 2771347 от
10.05.2023 г.
Посочва, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание
съгласно ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията на насрещната страна за
нищожност поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че за ищцата не е
било задължително да сключва Договор за предоставяне на поръчителство с другия
ответник. Твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал.
3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е.
потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, като няма
задължително условие кредитът да е обезпечен.
Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител", то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към
9
договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за
кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното
заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен
разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от
кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в
насока на твърдението ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие
за отпускане на кредита.
Оспорва твърденията на ищцата, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало да
се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ГПР. Твърди, че договорът за предоставяне
на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на
общи разходи по кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че размерът на ГЛП,
възлизащ на 40%, противоречи на добрите нрави.
Изтъква, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за
предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Сочи, че
вземането на ответника по договора за потребителски кредит е действително и първият
главен иск следва да бъде отхвърлен.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу
ответника „Кредисимо“ ЕАД главен иск за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит, както и евентуалния иск за прогласяване на нищожност на
клаузите, уреждащи предоставяне на поръчителство като обезпечение, ГЛП и ГПР.
Претендира присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски. Оспорва ищцата да е
материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Задв. Оспорва да е
приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока за депозиране на отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал и
насрещен искм с който заявява, че кредитополучателят не е извършил нито едно
плащане за погасяване на задълженията си по договора. Твърди, че след като
кредитополучателят оспорва своето задължение, то за ответника е налице правен
интерес да предяви настоящия насрещен иск.
Заявява, че към датата на изготвяне на настоящата искова молба е настъпил
падежът на 4 месечни погасителни вноски за главница, а именно – месечни
погасителни вноски от първа с падеж – 30.06.2023 г. до 4-та с падеж на 30.09.2023 г. в
10
общ размер на 440,55 лева. Твърди, че ако предявения иск бъде уважен и бъде
установено от съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен,
то чистата стойност на кредита възлиза в размер на 4150,00 лева, колкото е размерът на
усвоената главница.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ц. Ц. С. да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД сумата от 440,55 лева, представляваща изискуема главница по
договор за потребителски кредит № 2771347 от 10.05.2023 г., включена в месечни
погасителни вноски от 1-ва с падеж 30.06.2023 г. до 4-та с падеж на 30.09.2023 г.,
ведно със законна лихва върху същата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Моли съда при условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде
отхвърлен, да осъди ищцата за сумата от 4150,00 лева – главница, представляваща
чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №
2771347 от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
Претендира и присъждане на разноски.
В отговора на насрещната искова молба първоначалния ищец я оспорва като
неоснователна и недоказана. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен по подробно изложените в първоначалната искова молба съображения,
които изцяло поддържа. Заявява, че доколкото ищецът по насрещния иск претендира
плащане на 4 погасителни вноски само за главницата по договора, то счита, че следва
да се приеме, че и последният с конклудентни действия приема, че сключеният договор
не е валиден. Посочва, че доколкото с първоначалната искова молба се твърди, че
Договорът за потребителски кредит е недействителен, то ищецът не доказва най-малко
една от предпоставките за уважаване на главния си иск, а именно наличието на
валиден договор за кредит.
Заявява, че след като предявеният насрещен главен иск се основава на договора,
то при липса на валиден договор, се явява неоснователна и самата искова претенция.
Твърди, че не се доказва и настъпване на изискуемост на предявените вземания.
Заявява, че с оглед на гореизложеното процесният ДПК е недействителен,
съответно при липсата на валиден сключен договор между страните. Твърди, че са
неоснователни претенциите на ищеца по насрещния главен иск, основаващи се на
договора и уговорените падежи в него.
Моли съда да остави без уважение така предявения главен иск.
Моли съда да остави без уважение предявения насрещен иск при условията на
евентуалност, а именно осъждане на ищцата да върне чистата стойност на кредита,
представляваща главница в размер на 4150,00 лева.
11
Претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 , т. 2
от ЗА във връзка с този иск.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на насрещната искова молба да се изпрати на насрещния
ищец.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2024г.
от 10:40ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12