Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6673 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д.Н.Л.
твърди в исковата молба, че с постановление от 16.04.2016 г. е привлечен като
обвиняем по бързо производство ЗМ 1130/2016 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.
пр. 9205/2016 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, предявено
му на същата дата. Със заповед за задържане на лице от 15.04.2016 г. по същото
досъдебно производство, е задържан под стража за срок от 24 ч. Поддържа, че след
приключване на разследването, на 29.01.2018 г., СРП внася обвинителен акт срещу
ищеца, и е образувано НОХД № 1750/2018 г. на СРС, НО, 96 състав. С присъда от
08.11.2018 г. по горепосоченото дело, Д.Н.Л. е признат за невиновен за
повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал.1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Присъдата е протестирана от прокурор при СРП, като е образувано ВНОХД №
397/2019 г. по описа на СГС, НО, II въззивен
състав. С окончателно решение № 273 от 21.03.2019 г. на СГС е потвърдена изцяло
оправдателната присъда на СРС. Във връзка с обвинението му е извършена и полицейска
регистрация, което му е създало проблеми в работата му като водач на лек
таксиметров автомобил.
Ищецът
поддържа, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство търпи
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в следното: злепоставено е
доброто му име, накърнени са достойнството и честта му. Сочи, че не е осъждан и
срещу него не е имало други наказателни производства, преди обвинението е водил
спокоен живот със семейството му, а след това животът коренно му се е променил.
Повече от 17 години е бил служител в редиците на МВР, ползвал се е с авторитет
сред колеги и началници, като след пенсионирането му е продължил да работи като
таксиметров шофьор. Задържането е станало публично, по изключително унизителен
начин. Няколко часа след задържането, е закаран с белезници от полицейски
служители до жилището му, където е извършено претърсване, а поемни лица са
негови съседи, живущи в същия блок. Хората са започнали да злословят по негов
адрес, да го отбягват и да одумват, а голяма част от семейните им приятели,
познати и близки са променили отношението си. След задържането и привличането
като обвиняем е подложен на продължителен стрес, затворил се в себе си и нямал
желание за нищо. Непрекъснато се е измъчвал, че може да бъде наказан несправедливо,
притеснявал се е за бъдещето си, за здравето си и за най - близките.
Ето защо, Д.Н.Л. моли на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника П.НА Р.Б., да му заплати сумата от
50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето
е било оправдано с присъда от 08.11.2018 г., по НОХД № 1750/2018 г. на СРС, НО,
96 състав, влязла в сила на 21.03.2019 г.
Ответникът П.НА Р.Б. в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковата претенция по основание и размер, като сочи, че по
делото не са представени доказателства, че претендираните от ищеца
неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Твърди, че няма данни спрямо ищеца да е взимана МНО или други мерки за
процесуална принуда, наказателното производство е приключило в разумен срок и
вреди в тази насока не са търпени. Счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е в завишен размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
Установява се от събраните по делото
доказателства, че с постановление за привличане на обвиняем от 16.04.2016 г. Д.Н.Л.
е привлечен като обвиняем по бързо производство ЗМ 1130/2016 г. по описа на 06
РУ - СДВР, пр. пр. 9205/2016г. по описа на СРП, Д.Н.Л., за престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, предявено му на същата дата. Със заповед за задържане на лице от
15.04.2016 г. (представена към исковата молба)
по същото досъдебно производство, ищецът е задържан под стража за срок от 24 ч.
По делото е представен протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи от 15.04.2016 г., извършен от
разследващ полицай, в жилището на Д.Н.Л., в присъствието на поемни лица.
На 29.01.2018 г., СРП внася обвинителен акт срещу Д.Н.Л.,
като е образувано НОХД № 1750/2018 г. на СРС, НО, 96 състав. С присъда от
08.11.2018 г. по НОХД № 1750/2018 г. на СРС, НО, 96 състав, горепосоченото
дело, Д.Н.Л. е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение по чл. 209,
ал.1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След протест, е образувано ВНОХД № 397/2019 г.
по описа на СГС, НО, II въззивен състав. С окончателно решение
№ 273 от 21.03.2019 г. на СГС е потвърдена изцяло присъда от 08.11.2018 г. по
НОХД № 1750/2018 г. на СРС, НО, 96 състав. Решението на СГС не подлежи на
обжалване.
По делото са изслушани
показанията на свидетеля В.Н.Л., брат на ищеца, който сочи, че знае че неговия
брат е обвинен
през 2016 г. и е бил задържан за измама.
Заявява, че брат му му е служител на МВР дълги години, като го знаят като
честен и съвестен човек. След този случай и след като са направили претърсване
на дома, и поемните лица са били от блока, са започнали подхвърляния и подигравки, познатите и
съседите са започнали до го избягват,
той се е затворил и е бил много притеснен. Чувствал се е много зле, не е
искал да се среща с хора.
По делото е представена
заповед от 14.07.2020 г. на ГД „Национална полиция“, за снемане от
информационните фондове на МВР, на полицейска регистрация № 234000/20.10.2016
г. , извършена в 06 РУ - СДВР, на Д.Н.Л..
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните
органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно
следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на
престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са налице всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по чл. 209, ал. 1 ал. 1 от НК., по което е оправдан на първа инстанция, а
присъдата е била потвърдена от въззивната инстанция. По делото са събрани
доказателства, че ищецът е бил служител на МВР, преди пенсионирането си (видно и от представеното удостоверение за пенсия от 9 РПУ на МВР, приложено
към исковата молба), като от свидетелските показания се установява, че ищецът
се ползва с добро име в обществото и че именно това обвинение го е злепоставило
пред близки и познати. Като взе предвид вида
и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК),
продължителността на наказателното производство (около три години), полицейското
задържане, при повлияване върху емоционалното състояние на
пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, съдът намира, съобразявайки
социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на Д.Н.Л.
за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 9
500 лв. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 9 500 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв. Върху така определеното обезщетение, предвид
заявеното в исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 21.03.2019
г.
С оглед уважената част от иска, ищецът има
право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат
присъдени държавна такса от 10 лв. На адвокат В. Пенчев, следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на
385,70 лв., съобразно представения договор за правна помощ от 20.05.2019 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*********,
да заплати на Д.Н.Л., ЕГН **********,***,
представляван от адв. В.В.П.,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 08.11.2018 г., по НОХД № 1750/2018 г. на СРС, НО,
96 състав, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното
плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 9 500 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*********, да заплати на Д.Н.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 10 лв., представляваща
разноски за държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „*********, да заплати на адвокат
В.В.П. ***, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 385,70 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението може
да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: