р е ш е н и е
N
гр.Плевен,
25.03.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***,
ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц...................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 8884 по описа за 2018
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В ***е постъпила искова молба от И.К.Г. ЕГН с **********,
действаща като майка и законен представител на В.Ц.И. с ЕГН ********** срещу Ц.С.И.
ЕГН **********, в която се твърди, с решение по гр.д № 6695/2012 г. по описа на
*** бащата на детето е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева.
Излага се, че от присъждане на издръжката досега се е увеличила минималната
работна заплата, а с това и минималния размер на издръжката. Сочи се, че детето
се нуждае от средства за облекло, храна, обувки и консумативи, свързани с
отглеждането му, както и медикаменти за лечение на обичайните заболявания за
възрастта му и за развлечения и почивки. Излага се, че отделно от това детето
ходи на танци, за което се заплаща сума в размер на 40 лева. Сочи, че към
момента са нужни и допълнителни средства от 100 лева месечно за помагала и
учебни пособия, тъй като детето е в подготвителна група в детската градина.
Твърди се, че майката на детето получава месечен доход в размер на 380 лева,
тъй като е в отпуск по майчинство. Сочи се, че ответникът няма други деца, за
които да полага грижи и работи в личен автосервиз, в който получава високи
доходи и размерът на търсената издръжка не следва да го затрудни. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да постанови предварително
изпълнение на решението. Претендират се и сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал искова молба, в която сочи,
че исковата претенция е допустима, но неоснователна по размер,
поради което моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Оспорва
твърденията, че притежава високи доходи и размерът на издръжката няма да му
създаде затруднения. Сочи, че е трудово ангажиран с трудово възнаграждение в
размер на 510 лева. Твърди, че изпитва финансови затруднения и в тази връзка му
е предоставен бърз кредит. Излага и, че заплаща стока купена на лизинг. Твърди, че претендираната издръжка надхвърля
по размер общата сума, необходима за издръжка на дете на тази възраст. Сочи, че
майката също следва да дава издръжка на своето дете. Излага, че е в състояние
да заплаща 140 лева месечна издръжка.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, а това е
видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ищцата И.Г.
и ответника Ц.И. са родители на детето В.Ц.И., родена на ***г.
Безспорно е също така и е видно от
приложения препис на Решение №1929 от 21.12.2012г. по гр.д.№6695/2012г. по
описа на ***, че бракът между родителите е бил прекратен с развод, при което
упражняването на родителските права по отношение на детето В.е било
предоставено на майката, а в тежест на бащата е било възложено задължението да
заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 120лв.
Видно от приложения препис на удостоверение за раждане,
изд. на ***г***, че ищцата И.Г. има и второ дете Н., родено на ***г.
От представения препис на удостоверение с изх.№145/05.12.2018г.,
издадено от ***се установява, че детето В.било записано през учебната
2018/2019г. в подготвителна група за задължителна подготовка и следвало да се
заплаща такса от 2,60лв. на присъствен ден.
От приложения препис на служебна бележка с ***, изд. от ***се
установява, че детето В.било записано на 28.09.2017г. и съответно посещавало към м.декември 2018г. ***, за
което се заплащала от родителя месечна такса в размер на 20лв.
От постъпилата справка от ***е видно, че в информационната система на НАП липсват данни
за подавани от ответника декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, установяващи доходи за дивиденти в периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г.
В хода на производството по делото са събрани гласни
доказателства по искане страните.
Свидетелката З.Г. излага в показанията си, че е омъжена за
брата на ищцата и познава страните по делото. Твърди, че майката се грижи сама
за двете си деца, т.к. била разделена с бащата на второто си дете. Излага, че
детето В.посещава детска градина, където таксата била 2,60лв. за присъствен ден
и отделно трябвало да се закупуват учебни материали, които били необходими за
подготовката на децата. Излага също, че детето ходело и на народни танци, за
което майката заплащала месечна такса от 20лв. Купила и носия, чиято цена била
190лв. Сочи, че детето искало да посещава и уроци по плуване, но месечната
такса била 73лв. и майката не можела да я осигури. Св.Г. твърди още, че
единствения доход на майката бил от получаваната месечно сума за отглеждане на
дете, която била 380лв. Теглила била кредит в размер на 4000лв. за обзавеждане
на детска стая и плащала по него месечна вноска в размер на 84лв. Сочи, че за
бащата знаела, че имал автосервиз.
Свидетелката Ц.В.Д., сочена от ответника твърди, че живее с
него на съпружески начала, като с тях живеела и осемнадесет годишната й дъщеря.
Твърди, че ответника имал собствена фирма и работел като автомонтьор, но към
момента нямало работа. Излага, че се наложило той да тегли кредит, за да плаща
издръжката на дъщеря си.
По делото е изготвен писмен социален доклад от ***, в който
се излага, че майката живее в собствено жилище, състоящо се от две спални, хол,
кухня и сервизни помещения, като към момента е в отпуск по майчинство за
отглеждане на детето й Н.. Излага се, че бащата е управител на търговско
дружество и се занимава с автомонтьорска дейност в собствен сервиз. Формирано е
мнение в социалния доклад, че получаваните от майката месечни доходи били
крайно недостатъчни за задоволяване на базисните потребности на детето В.и
бащата следвало да осигурява адекватна месечна издръжка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното :
Безспорно е, че за ответника
съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по
делото, че размерът на издръжката, която ответника дължи на дъщеря си е
определен към 2012г. От този момент до завеждане на настоящото производство е
изминал един период от шест години, през който детето е пораснало и неговите
нужди са се изменили. Променили са се и социално – икономическите условия в
страната, както и минимално дължимия размер на издръжката. При тези
обстоятелства, съдът намира, че безспорно са налице основанията по чл.150 от СК
за изменение на дължимата от бащата в полза на детето В.издръжка.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите
на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я
дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която
родителят дължи на детето си - една
четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано
от 01.01.2019г. МРЗ е в размер на 560лв. или една четвърт от нея се определя на
140лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето В.месечна издръжка, съдът съобрази, че тя е на седем
годишна възраст; посещава детска градина в подготвителна група, където
дължимата такса е 2,60лв. на присъствен ден (50 лв. при 20 присъствени дни);
посещава едно извънкласно занимание, което е свързано с 20лв. месечен разход за
такса. Отделно от това са ежемесечните обичайни разходи за храна; закупуване на
облекло; обувки; пособия и материали, свързани с учебния процес; разходи за
книги и развлечения; за екскурзии и почивки. На детето предстои и записване в
първи клас, което е свързано с
допълнителни разходи. С оглед на това, съдът счита, че ежемесечната сума, която
би могла да задоволи нормалните потребности на детето В.е в размер на около 280лв.
месечно.
Съдът счита, че бащата следва да
осигурява 180лв. от тази издръжка. Макар и осигурителния му доход да е в размер
на 510лв., бащата е в трудоспособна възраст, притежава професионални умения на
автомонтьор и има автосервиз, което съдът счита, че би му позволило да осигури
реализирането на доход, от който да отдели 180лв. за издръжка на малолетната си
дъщеря. В същото време ответника няма задължения за издръжка на други
Съдът приема, че останалата част от
издръжката следва да се поеме от ищцата. Установи се, че месечния доход на
майката е в размер на 380лв., от който трябва да осигури издръжка освен за
детето В.и за друго свое дете, което е на едногодишна възраст. Следва да се отчете и факта, че майката полага
непосредствените и ежедневни грижи за детето, които също са оценими.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 180лв. и
следва да бъде уважен като такъв, като в останалата част следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Върху дължимата от ответника издръжка следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 270лв., съразмерно уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3
от ГПК ищцата дължи на ответника деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 30лв., съразмерно отхвърлената част от иска. С оглед
на това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер
на 240лв. по компенсация.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка
на *** държавна такса върху увеличения размер издръжка в размер на 86,40лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1
от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК
решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е
посочил, че ще обяви решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена по гр.д.№6695/2012г.
по описа на ***, като ОСЪЖДА Ц.С.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на детето В.Ц.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана
от своята майка и законен представител И.К.Г. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от 10.12.2018г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер месечна издръжка
от 200лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.С.И. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
като майка и законен представител на детето В.Ц.И., сумата от 240лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.6 от ГПК Ц.С.И. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ***
държавна такса в размер на 86,40лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок, считано от 27.03.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: