Решение по дело №12485/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Гр. София, 26.10.2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ:           Стилияна Григорова

                               Райна Мартинова

 

като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 12485 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ДЗИ О.З.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 201887900401187 по описа на ЧСИ Р.М.срещу постановление от 24.08.2018 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да намали разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Твърди, че в срока за доброволно изпълнение е превел с платежно нареждане изцяло дължимата сума по изпълнителното дело. В същия ден подал възражение срещу разпореждането за разноски по изпълнителното дело, тъй като адвокатското възнаграждение в размер на 922 лева е прекомерно. С обжалваното постановление съдебният изпълнител отказал да намали приетите по делото разноски. Поддържа, че адвокатско възнаграждение е дължимо единствено за образуване на изпълнително дело, но не и за изпълнителни действия, тъй като такива не са извършвани.  Моли обжалваното постановление да бъде отменено и разноските по делото да бъдат намалени.

Взискателят в производството Р.И.Ф., чрез процесуалния си представител адв. АА.Т.оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност, тъй като то било съобразено с минималните размери, определени от Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Р.М.е представила подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително изпълнително дело № 201887900401187 по описа на ЧСИ Р.М.е образувано по молба от Р.И.Ф. от 21.08.2018 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.08.2018 г. по гр.д. № 710/2018 г. по описа на САС, 7 състав, с който „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на Р.И.Ф. на основание чл. 405 от КЗ сумата от 24585,82 лева – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2016 г. и сумата от 739,05 лева – законна лихва върху обезщетението за периода от 13.04.2016 г. до 29.07.2016 г. Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 21.08.2018 г., с който взискателят и упълномощения адвокат  са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 922 лева, като са отразили в договора, че сумата е внесена изцяло и в брой към датата на сключването му.

На 22.08.2018 г. на длъжника „ДЗИ – О.З.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, като с молба от 27.08.2018 г. е представено платежно нареждане, с което се удостоверява пълно погасяване на дължимите по изпълнителното дело суми.  С възражение от 23.08.2018 г. длъжникът „ДЗИ – О.З.“ АД е направил искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

С Постановление от 24.08.2018 г. ЧСИ Р.М.е постановила отказ да намали приетите по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление от 24.08.2018 г изпълнително дело № 201887900401187 по описа на ЧСИ Р.М.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,  ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е в размер на половината от съответното възнаграждение, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Адвокатското възнаграждение, определено при спазване на минималната стойност, определена в чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и с оглед размера на вземането, за което е образувано изпълнителното дело е в размер на 644,87 лева. Установява се, че освен образуване на изпълнително дело други процесуални действия от взискателя чрез неговия пълномощник не са извършвани, тъй като вземането по издадения изпълнителен лист е погасено в срока за доброволно изпълнение. Следователно уговореното и платено адвокатско се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед минималните размери, определени в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС . В този смисъл, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 200 лева.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „ДЗИ – О.З.“АД - длъжник по изпълнително дело № 201887900401187 по описа на ЧСИ Р.М.Постановление от 24.08.2018 г., с което е оставено без уважение искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност за сумата над 200 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 21.08.2018 г. между взискателя Р.И.Ф. и адв. АА.Т.до размер от 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.