Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Русе, 06.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 598 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК
вр.
чл.48, ал.1 и чл.17 от ЗДДФЛ.
Образувано е по жалба на Й.А.Л. ***, представлявана от Адвокатско съдружие „Т.,
И., Н. и съдружници“, чрез преупълномощения от представляващия дружеството адвокат
- адв. Ц. П., срещу Ревизионен акт № Р-03001820007721-091-001/30.06.2021 г. на
орган по приходите при ТП на НАП-Варна, с който са й установени задължения за данък върху
доходите на физическите лице по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2016
г. в общ размер на 10 827.00 лв. и лихва за забава в размер на 6701.65 лв.,
потвърден
с Решение № 195 от 16.09.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"
гр.Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на РА поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение
на процесуалноправните разпоредби. Иска се отмяна на ревизионния акт в цялост и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор
на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител - главен юрисконсулт З.Е., оспорва жалбата. Моли да се отхвърли
жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт, съобразно материалния интерес
по делото в размер на 1055 лева.
Производството е процесуално допустимо.
Жалбата е подадена
от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат
на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е
задължителната фазата на административния контрол – РА е потвърден с Решение №
195 от 16.09.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ
на НАП, поради което е налице годен предмет на
съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на лицето по електронен път на 16.09.2021 г. /л.2, том 2 от преписката/, а
жалбата до съда е изпратена по куриер,
като пратката е предадена на 29.09.2021 г. /л.8 от делото/.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със
Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001820007721-020-001/10.12.2020 г. ( л.1,
том 1 от преписката) е възложено извършване на ревизия на Й.А.Л. *** за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г. и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. Заповедта е
издадена от М. Ц. М. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна,
надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със Заповед №Д- 2273 от
20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК /л.16 от делото/. Със ЗВР е определен
ревизиращия екип, съответно: Д. Д. Н. – гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С. П. Д. – ст. инспектор по приходите. Определен
е и срокът за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР. Връчването
е извършено
електронно на 07.02.2021 г. (разписка на л. 2, гръб от том 1 от преписката).
За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-03001820007721-092-001/28.04.2021
г. от определения ревизиращ екип, съответно: Д. Д. Н. – гл.
инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и С. П. Д. – ст. инспектор по
приходите /л.553-л.566, т.2 от преписката/. Спазено
изискването по чл.117, ал.1 от ДОПК за издаване му в 14 дневен срок след
изтичането на срока за извършване на ревизията. РД е връчен на
ЗЛ на 10.05.2021 г. /л.552 от преписката/, като то не е подало възражения по
реда на чл.117,ал.5 от ДОПК.
Последвало е издаване на процесния Ревизионен акт № Р-03001820007721-091-
001/30.06.2021 г. на орган по приходите при ТП на НАП-Варна, с който на оспорващата са установени задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа чл.17 от ЗДДФЛ и лихви, както следва: за 2014 г. - главница – 10 465 лв. и лихви - 6 548.69 лева и за 2016 г. - главница –
362 лв. и лихви – 152,96 лв.
РА /л.566-л.571 от преписката/ е издаден в
предвидената в чл. 120 ДОПК
форма и от компетентните органи по приходите –
възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – М.
Ц. М. - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна
/възложител на ревизията/ и Д. Д. Н. – гл. инспектор по приходите /ръководител на ревизията/. Не се спори от
страните по делото, че ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни
подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената
служебно от съда проверка в проведеното открито съдебно заседание на 09.11.2021
г.
С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният РА е издаден
при спазване на изискването за компетентност. Допуснати са обаче съществени
нарушения на процесуалните правила, които се отразяват и на материалната
законосъобразност на акта.
Няма спор по делото, че Й.А.Л. е местно
физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.
1 от ЗДДФЛ.
Същата не е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за
ревизираните данъчни периоди 2014 г. и 2016 г. Тя не е
получила възнаграждения от сключени трудови и граждански договори в страната. РЛ
е пенсионер, считано от 30.07.2009 г.
В хода на ревизионното производство на основание чл.37,
ал.1 от ДОПК
са
присъединени
протоколи за извършени предходни контролни производства,
имащи отношение към данъчното облагане па задълженото лице,
както следва:
- с
протокол №Р-03001820007721-ППД-001/12.04.2021 г. /л.16-л.18 от преписката/ са присъединени документи, събрани в хода на извършена
проверка на Й.А.Л., приключила с Протокол
ПФ-03001820000081 -073-001/10.12.2020 г. за проверка за
съпоставка на придобитото имущество и получените доходи на лицето за периода
2014г. – 2019г. /л.256-л.281 от преписката/;
- с протокол №
Р-03001820007721-ППД-002/14.04.2021 г. /л.548/ са присъединени документи,
събрани в хода на извършена проверка на Иво Христов Иванов, приключила с ПИНП
№П-03001820075508-141-001 /16.06.2020
г./л.529-л.531 от преписката/;
- с
протокол № Р-03001820007721-ППД-003/14.04.2021 г. /л.527 и л.528 от преписката/ са присъединени документи, събрани в хода
на извършена проверка на И. Х. И.,
приключила с Протокол №П-03001820038067-073-001/23.06.
2020 г./ л.517-л.525 от преписката/.
При извършената предходна проверка
на Й.Л., приключила с Протокол №ПФ-03001820000081-073-001/10.12.2020г., с цел
установяване налични парични средства към 01.01.2014 г., от жалбоподателката са
били представени множество писмени доказателства: Договор за дарение от 25.12.2013
г. за получена сума в размер на 110 000 лв.
от сина й И. Х. И., ведно с разписка за получената сума на 25.12.2013 г.; НА за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 83 от 30.08.2013 г., с който И.И.И. дава в заем на Й.А.Л.
сумата от 90 000.00 лева; банкови документи за изтеглена сума в размер на 90
000.00 лв. от ТБ „КТБ" АД, както следва: на 27.08.2013 г. - 5000.00 лв.,
на 28.09.2013 г. - 5000.00 лв., на 29.08.2013 г. - 4000.00
лв., на 02.09.2013 г. - 76000.00 лв.; копия на разписки за
върнати суми от Й.А.Л. на И.И.И. в общ размер на 90 000.00 лв., както следва: на 22.03.2014 г. -
3000.00 лв., на 21.03.2014 г. - 14500.00 лв., на 19.03.2014 г. - 14500.00 лв., на 17.03.2014 г. - 14500.00 лв., на 14.03.2014 г. - 14500.00 лв., на 12.03.2014 г. - 14500.00 лв. и
на 11.03.2014 г. - 14500.00 лв.; решение
№128/16.03.2020 г. на РОС, с което е отхвърлен иск на И.И. И. за невъзстановен
заем, ведно с лихвите в размер на 120387.79 лв.; съгласие за разкриване на банкова
тайна.
Въз основа на събраните
доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че РЛ е получило през 2013
г. паричен заем в размер на 90 000.00 лв. от И. И. И. Прието е, че сумата в размер на
90 000.00 лв. е била налична при РЛ към
01.01.2014 г.
Във връзка ИПДПОЗЛ с
изх.№ПФ-03001820000081-040-002/09.07.2020г. /л.46-л.50/ от ЗЛ са представени
документи във връзка с получено дарение в размер на 110 000.00 лв. от И. Х. И.
/син на ЗЛ/, с която сума е закупен от „Евро Старс" ЕООД лек
автомобил Мерцедес Бенц /л.50-52/.
Във връзка ИПДПОЗЛ с
изх.№Р-03001820007721-040-001/01.02.2021 г. /стр.2- 4/, от оспорващата Л. са
представени писмени обяснения и множество писмени доказателства - договори, описани
в РД.
По повод
представения Договор за дарение от 25.12.2013 г., в хода на производството на И. Х.
И. е връчено
ИПДПОТЛ № ПФ-03001820000081-041-055/01.07.2020 г., с което
са изискани доказателства, относно направеното дарение в размер на 110 000 лв. Третото лице е представило писмено обяснение и писмени доказателства.
Ревизиращите са съобразили и данните от извършената
проверка на И. Хр. И.,
приключила с Протокол №
П-03001820075508-141 -001/16.06.2020 г. /л.530-531/.
Органите по приходите са констатирали, че не може да
се направи категоричен извод за налична сума в брой при И.Х.И. в размер на 110 000,00
лв., с която той към 25.12.2013 г. да разполага и да предостави в дарение на майка
си.
В резултат на получената информация oт
банкови институции, други контролни органи и трети лица
е направен анализ на получените доходи и направените парични разходи от Й.Л. за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., в
резултат на което са установени налични парични средства в брой към 01.01.2014 г. в размер на 93
292.45 лв.
Въз основа на всички събрани
писмени доказателства са установени получени парични доходи/постъпления и парични разходи от Й.Л. за
2014 г., както следва:
Доходи/постъпления: налични
парични средства към 01.01.2014 г. - в брой в размер на 93 292.45 лв. и по
банкови сметки в размер на 1 074.57лв, както и налични към 31.12.2014 г.
по банкови сметки в размер на 1 101.23 лв. Установени са получени доходи от пенсия в размер на 3919.88 лв.
Разходи в общ размер на 201 840.51 лв., в т. ч.:
-върнат заем на И. И. в размер на
90 000 лв.
-разходи към „Енерго-Продажби“ АД -273.84
лв.
-разходи към „ВиК"
ООД – 297.86 лв.
-разходи зa платени
задължения по ЗМДТ - 1083.00 лв.
-разходи в размер на 109 699.17
лв. по Договор за покупко-продажба на МПС от 20.01.2014 г.,
сключен с „Евро
Cтapc" ООД с ЕИК ********* за закупен от лицето л.а.Мерцедес
Бенц SLK 350 за сумата от
56088.30 евро, равняващи се на 109 699,17 лева.
В резултат на извършената проверка за съответствие между паричните
постъпления и разходи за 2014 г. е установено превишение на направените разходи
над получените доходи/приходи в размер на 104 654.84 лв. /стр.17 и стр.18 от
РД, неразделна част от РА/. В РА е прието, че изразходваните парични средства,
превишаващи получените доходи, са суми с неустановен произход и представляват
облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Предвид установените факти с РА е определена обща
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на Й. А. Л. за 2014 г. в размер на
104 654.84 лв. и дължим данък по чл.48, ал. 1 и ал.8 от ЗДДФЛ в размер на 10 465
лв. Начислени са и лихви към 30.06.2021
г. в размер на 6 548,69 лв.
Въз основа на доказателствата касателно имуществото на ЗЛ за 2016 г. ревизиращите
са приели:
Доходи: налични парични средства към
01.01.2016 г. в брой - 0.00 лв. и по банкови сметки в размер на 77.56 лв., налични към 31.12.2016 г. по банкови
сметки в размер на 149,76 лв. Установени са получени доходи от
пенсия в размер на 4079.34 лв.
Разходи: в общ размер на 7636,02
лв., в т.ч.:
- разходи към „Енерго-Про
Продажби" АД - 474,93 лв.
- разходи към „ВиК" ООД с ЕИК
********* - 279,28 лв.
- разходи за платени задължения по
ЗМДТ - 6776,69 лв.
- разходи в размер на 105,12 лв. по
фактури, описани на стр. 10-11 на РД.
В
резултат на извършената съпоставка за съответствие между паричните постъпления
и разходи за 2016 г. е установено превишение на направените разходи над
получените доходи в размер на 3 628,88
лв. В РА е констатирано, че изразходваните парични средства, превишаващи
получените доходи, са суми с неустановен произход и
представляват облагаем доход от други източници по чл. 35,
т.6 от ЗДДФЛ. Въз основа на това е определена обща годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3628,88
лв. и дължим данък по чл.48, ал.1 и ал.8 по
ЗДДФЛ в размер на 362 лв. Начислени са и лихви за забава в размер на 152,96лв.
В хода на
административното обжалване, решаващият орган е анализирал
подробно представените пред него с жалбата писмени доказателства. За
неоснователно е счел възражението, че неправилно органите по
приходите не са приели за доказани получени от жалбоподателката парични
средства в брой в размер на 110 000.00 лв. по Договор за дарение от 25.12.2013
г., сключен със сина й И. Х. И., респ. че към в
началното салдо на парични средства към
01.01.2014 г. е следвало да се
включи посочената сума. Решаващият орган е
извел извод за това, че правилно органите по приходите са определили
размера на получените от ЗЛ парични средства и доходи, както
и размера на направените от него парични разходи, а също и че в резултат
на извършената съпоставка между постъпленията на парични средства и разходите
на парични средства за 2014 г. и 2016 г. са установили превишенията, които представляват
получен и недеклариран облагаем доход oт Й.Л. за всяка от годините на ревизията.
По съответствието на оспорения ревизионен акт с
материалния закон, съдът намира следното:
Проведеното ревизионно производство, приключило с
издаването на обжалвания РА, е по общия ред, а не по особения на чл. 122
и сл. от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон
размер на данъка да се приложи към установена от органите по приходите по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа.
С процесния РА на оспорващата са определени задължения за
данък върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се
определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Според чл. 17 от ЗДДФЛ
общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25,
30, 32, 34 и 36 от ДОПК,
намалена с предвидените в този закон
данъчни облекчения.
От констативната част на ревизионния доклад,
представляващ неразделна част от ревизионния акт, се установява, че органите на
приходната администрация приемат, че през ревизираните два периода Й.Л. има
придобити доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ
– доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО.
Липсват обаче каквито и да е констатации относно това кои са тези други
източници на получените доходи.Органът по приходите приема наличие на
доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като се основава на констатираните в проведеното ревизионно
производство несъответствия между разходите и доходите /приходите/ на РЛ
на годишна база за всяка от ревизираните години. Неправилно от органа установеният паричен недостиг е определен като облагаем доход от други
източници на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Превишението
на разходите над приходите не представлява "доход от друг източник"
по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото тази
законова хипотеза изисква установяване на наличен доход от конкретен източник на средства, непопадащи в останалите хипотези на подоходното облагане. В
случая такъв конкретен източник на доход не е установен от ревизиращите, поради
което констатираното превишение на разходите над приходите
на РЛ /отрицателна разлика/ се явява основание по чл.122, ал.1 ДОПК за провеждане
на ревизия по особения ред, респ. за определяне на данъчна основа по чл.122, ал.2 ДОПК. Имуществено
несъответствие не е източник на доход, нито това несъответствие материалният
закон презюмира като доход, подлежащ на облагане по общия ред.
В заключение съдът приема, че установените с оспорения РА задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
процесните периоди по отношение на ревизираното лице на база облагане на
квалифицираното като доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ
превишение на разходите над приходите и съответно
определянето на данъчни задължения по общия ред, а не по реда на
чл.122 и сл. от ДОПК, е направено в
противоречие на процесуалните правила и материалния закон. Оспореният РА е
незаконосъобразен и се следва отмяната му.
При
установеността, че ревизионното производство не е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът не следва да
обсъжда наведените в жалбата доводи, касаещи констатираните от
приходните органи несъответствия между приходите и разходите на ревизираното
лице за процесните данъчни периоди.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.161, ал.1, изр.първо от ДОПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски. Оспорващата е представлявана в производството от
Адвокатско съдружие „Т., И., Н.
и съдружници“ /пълномощно на л.21 от делото/, чрез
преупълномощения от представляващия дружеството - адв. Ц.
П. За адвокатското дружество е договорено и му е заплатено
възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 1866 лв. с ДДС
/фактура №1311 от 04.10.2021 г. и платежен документ, л.24 и л.25 от делото/,
което се следва на страната. Освен това е заплатена държавна такса – 50 лв. /банков документ на л.7 от делото/. Общият размер на сторените
разноски възлиза на 1916 лв. Разноските, на основание § 1, т.6 от ДР на
АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП – гр.София, която агенция притежава правосубектност като
юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001820007721-091- 001/30.06.2021 г. на органи по
приходите при ТД на НАП-Варна, с който на Й.А.Л., ЕГН **********, с адрес:
***, са установени задължения
за данък върху доходите на физическите лице по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както
следва: за 2014 г. - главница в размер на 10 465 лв. и
лихви в размер на 6 548.69 лева и за 2016 г. - главница в размер на 362 лв. и
лихви в размер на 152,96 лв., потвърден с Решение № 195/16.09.2021
г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите – гр.София да заплати на Й.А.Л., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата 1916 лв.– разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: