Решение по дело №2457/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1794
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100502457
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1794
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20203100502457 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, образувано по ВЖ вх.
№5002/21.01.2020г., депозирана от ВГ-4 ЕООД, ЕИК ********* , София,
срещу решение №5329/29.11.2019г., постановено по ГД №8409/2018г. на 40
състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от въззивника
ВГ-4 ЕООД искове с правно основание чл.79 вр.чл.86 ЗЗД, за осъждане на
ответника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, да заплати
на ищеца сумата 19 670.82 лева, представляващи дължима незаплатена
преференциална цена за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник
ВяЕц ВГ 10 и ВГ 11, изчислена за м.август 2015г., за която е издадено
деб.известие №97/31.10.2015г. към фактура №48/31.10.2015г. ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба на 30.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението както и сумата от 4 962.80 лева,
мораторна лихва върху главницата, изчислена за времето от 30.11.2015г. до
29.05.2018г. вкл.
Предмет на производството е и ЧЖ вх.№12030/21.05.2020г., подадена
от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, Варна, чрез адв.Агл.Т. против
определение 4008/12.03.2020г., постановено по ГД №8409/2018г . по описа
на ВРС, 40 състав, с което е оставена без уважение молба на страната по
чл.248 ГПК за присъждане на по-висок размер на адв.възнаграждение, с
включен ДДС до размера от 516 лева.
По въззивната жалба: С ВЖ се твърди, че постановеното решение е
1
неправилно поради нарушаване на материалния закон, съдпороизводствените
правила и необоснованост. Претендира се отмяна изцяло на съдебното
решение и уважаване на предявените искове.
Твърди се на първо място, че постановеното решение е недопустимо
тъй като е в противоречие с ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т.е. при наличие
на преюдициален спор съгласно чл.229, т.4 ГПК по проверка
законосъобразността на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Образуваното
във връзка с това адм.производство не е приключило с окончателен съдебен
акт, което не е съобразено от първата инстанция при решаване на спора.
Поради това искане в идентичен смисъл по чл.229, т.4 ГПК се поддържа и с
ВЖ пред настоящия състав, вкл. по арг. от цитираното ТР.
Освен това с ВЖ се твърди, че постановеното решение е и
незаконосъобразно тъй като съдът не е анализирал ефекта на измененията на
ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма за заплащане на производителите на
енергия от възобн.източници /ВИ/. С изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ
/24.07.2015г./ се въвежда допълнителен критерий за изплащане на
произведеното количество ел.енергия по същите преференциални цени /по т.8
и т.9 на решение Ц-10/2011г., но до нетното специфично производство на
електроенергия /НСПЕ/, т.е. при ограничаване на максималното количество
изкупувано на преференциална цена. Съдът не е взел предвид, че въпреки
въведения праг на изкупуване по тези цени, не са променени установените
преди това практики между страните за изкупуване на произведеното
количество енергия от ВИ.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последствията от
отмяната на решение СП-1/31.07.2015г. Поддържа се довод, че към
постановяване на решението, поради отмяната на т.1.7 от решение СП-1 с
окончателно решение №1115 от 28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. на
ВАС, не е съществувало НСПЕ, въз основа на което да бъде ограничавано
количеството изкупувана по преф.цена ел.енергия от ВИ на ищеца.
Решението на ВАС действа по отношение на всички субекти. Висящото
производство по обжалване на постановеното ново решение СП-5 на КЕВР
представлява нов факт, който следва да бъде безусловно съобразен от съда
при решаване на спора. Това решение е обявено за нищожно с невлязло в
сила решение на АССГ по адм.дело №4422/2019г., 55 състав.
С ВЖ се твърдят и допуснати от съда съществени процесуални
нарушения – поради необходимостта от спиране на производството в
хипотезата на чл.229, т.4 ГПК и изричното искане на ищеца /с този отказ
съдът е нарушил правото на защита на страната, чиито права ще бъдат
преклудирани с влизане в сила на решението по настоящия спор; нарушаване
директно на чл.35 и чл.17 от Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от
13.07.2009г. относно общите правила за въгтрешния пазар на електроенергия
2
и отмяната на Директива 2003/42/ЕО/; съдът е следвало да се произнесе по
валидността на решение СП-5 съгласно чл.17 ГПК – съдът не е извършил
анализ на законосъобразността на решението, а единствено е коментирал
предварителното изпълнение без преценка как това би се отразило на правата
на ищеца.
На следващо място се твърди, че решението е напълно необосновано. В
решението не се коментира, че между страните по спора са прилагани и двете
точки на решение Ц-10/2011г. въпреки подробните аргументи в исковата и
допълнителна искова молба. Съдът поради това не е взел предвид всички
доводи на страната, не е обсъдил цялата фактическа обстановка, с което е
допуснал съществен процесуален пропуск и постановяване на необоснован
акт по същество. Неправилно съдът е приел, че страните не спорят, че
собствената на ищеца централа попада в групата на тези, работещи до 2250
часа, при липса на изразено становище от ищеца по този въпрос. Според
въззивника, не съществува такава класификация на ВяЕц предварително, а
такава се прави за съответната година с оглед на произведената ел.енергия.
Претендира се отмяна изцяло на решението и вместо това осъждане на
ответника да заплати претендираните главница, мораторна лихва и законна
лихва ведно с разноските за производството.
Срещу ВЖ е постъпил отговор от НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, в качеството и на трето лице
помагач на ответника ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, за неоснователност на
жалбата. Изтъква се, че съдът правилно е съобразил и приложил изменената
разпоредба на чл.31, ал.5 ЗЕВИ като съобразил и начина на
определяне/класифициране/ на процесната централа и приложимата за нея
преференциална цена по решение Ц-10/30.03.2011г. /до 2250 пълно еф.часа
годишно/. Съдът правилно е приложил и императивната разпоредба на чл.13,
ал.9 от ЗЕ, предвиждаща незабавно действие на решенията на КЕВР, в това
число на решение СП-5/2019г. – налице е изключение от предвидения
суспензивен ефект на жалбата срещу тези адм.актове. Във ВЖ е налице
противоречие относно тълкуването на изменаната чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Не следва
да се прилагат две преференциални цени за произведеното количество
ел.енергия, а спорът между страните се следва именно до това кога е
достигнато пределното количество ел.енергия, подлежащо на заплащане по
преференциална цена.
В отговора се излага, че в материалната комп. на КЕВР съгл.пар.17 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ, е да установява НСПЕ с изрично решение. Поддържа се, че
съдът правилно е възприел фактическата обстановка и се е произнесъл по
въведените от ищеца твърдения и доводи. В този смисъл е и постоянната
практика на съдилищата. Поради това се претендира отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на съдебния акт.
3
Постъпил е в срока по чл.263 ГПК и отговор от ответната страна
ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за
неоснователност на жалбата. Поддържа се, че съдът е възприел правилно
фактическата обстановка по делото и достигнал до обосновани правни
изводи. Оспорва се наличието на допуснати от съда процесуални нарушения.
Поддържа се, че адм.производство по обжалване на решение Сп-5/2019г. не е
от преюдиц.значение за спора, поради което и не е налице противоречие с ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Решението на КЕВР е постановено след отмяна
на предходно решение с окончателен съдебен акт. Решението е предварително
изпълняем ИАА по см.на чл.13, ал.9 от ЗЕ. С отмяната на това решение няма
да възникне нов факт, а именно нови обеми на изкупуваната по
преферен.цена ел.енергия – арг. директно от чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Поради това не
е налице преюдициалност на адм. към настоящия търговски спор.
Недопустимо е спирането на настоящото производство до приключване
на адм.спор, тъй като това би било в противоречие с императивната норма на
чл.13, ал.9 ЗЕ. Това би било недопустимо и с оглед защитата на обществения
интерес. Не е обоснован и довода във ВЖ, че се нарушава правото на защита
на страната, тъй като е създаден специален ред за възстановяване на
нарушени права от отмяната на ИАА – чл.301 от АПК и ТР №2/2014г. на
ОСГТК на ВКС. Поради това не е налице проц.нарушение на съда в отказа му
да спре производството на основание чл.229, т.4 ГПК. Претендира се
въззивния съд да остави съответно това искане без уважение.
За съда не съществува задължение да се произнася /съгл.чл.17 ГПК/
инцидентно по законосъобразността на ИАА, а единствено при изрично
сезиране от страната, която не е взела участие в издаването и обжалването на
акта, който и се противопоставя. Такова възражение не е правено от ищеца.
Според въззиваемата страна, съдът е съобразил ефекта на изменената
разпоредба на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Същата не ограничава производството на
ел.енергия само до или над 2250 часа, а ограничава преферен..изкупуваното
количество енергия, за което НСПЕ служи като горен праг. В разпоредбата
няма вложен смисъл, че когато една централа е технологично годна в една
година да работи до и над 2250 еф.часа на работа, то собствениците им имат
право да се ползват последователно от двете предвидени в т.1.7 и т.1.8 от СП-
1/2015г. ограничения на нетното специфично производство. Ограничението
на изкупуваната по преф.цена ел.енергия следва от закона /чл.31, ал.5/, а не от
декларативния акт на КЕВР СП-1/2015г., поради което отмяната му не е от
значение за прилаганата законова разпоредба. Отмянатана решението няма
обратно действие, а единствено създава задължение за адм.орган да изпълни
задължението си по пар.17 от ЗЕ като определи НСПЕ с последващ адм.акт.
Поради това се поддържа, че постановеното от ВРС решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено ведно с
присъждане на страната на сторените разноски.
4
За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази, че
производството е образувано пред първата инстанция по искова молба на ВГ-
4 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми: 19 670.82 лева, представляващи дължима цена за доставена и
незаплатена ел.енергия за месец август 2015г. както и сумата 4962.80 лева,
обезщетение за забава върху главницата, изчислена за периода от 30.11.2015г.
до предявяване на иска на 31.05.2018г. ведно със законните лихви от исковата
молба занапред до изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа
на основание договор за присъединяване на обект на независим производител
№ДУА-1090/14.08.2007-3072/27.09.2007-4004-ВГ-15.02.2008 от 2007г. и №
ДУА-380/13.03.2008-3030-ВГ-14.03.2008 – 4024-ВГ-04.07.2008, сключени
между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди, че е сключил Договор за
изкупуване на ел. енергия №86/11.06.2009г. с „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“
АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на
база издадени от производителя фактури, произведената електрическа
енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение №Ц-
10/30.03.11г.
Твърди, че централата е произвела през м.август 2015г. ел.енергия в
размер на 93.100 МВТч, за които е издадена фактура №95/11.09.2015г. на
стойност от 1 365.22 лева с ДДС, при продажна цена от 12.220лева/МВтч /т.е.
по цена на излишък на балансиращия пазар/. Фактурата е издадена докато
централата на ищеца е работила под 2250 часа, но при надхвърляне на прагът
от 2000 МВтч/инсталирана 1кВт мощност. Тъй като впоследствие централата
на ищеца е нахврълила 2250 часа работа, ищецът издал дебитно известие
№97/31.10.2015г. към цит.фактура, на стойност от 19670.82 лева с ДДС, чрез
което е коригирал продажната цена до дължимата преференциална цена по
т.1.7 от решение СП-1/2015г. на КЕВР. Твърди се, че общата дължима сума за
заплащане възлизала на 21 036.04 лева, от които ответникът заплатил
единствено 1 365.22 лева, цена на балансиращия пазар по издадената фактура,
поради което сумата по деб.известие е останала дължима и незаплатена.
Поради това се претендира и обезщетение за забава, считано от 30.11.2015г.
до подаване на исковата молба. Ответникът следва да заплати количеството
ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, респ. дебитното
известие и тъй като това не е сторено, претендираната мораторна лихва в
размер на законната, е изчислена от 30.11.2015г. до предявяване на иска.
Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с
Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като
5
било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена
188,29лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и НСП 2300 kWh при
цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч.
Излагат се подробно съображения относно начина на определяне на
дължимата цена за произведените количества ел.енергия от собствената на
ищеца ВяЕц. В т.3.2 от исковата молба ищецът подробно посочва начина на
калкулиране на преференциалната цена съгласно приложимото решение Ц-
10/2011г. Поддържа, че производителите на енергия от вятърни централи,
вкл. ищецът, следва да фактурират количествата ел.енергия до 2250 часа при
цена по т.8 от решението на КЕВР, а при надхвръляне на 2250 часа – по т.9 от
същото решение, или в размер на 172.95 лева/MWh. Претендира, че такава е
била практиката на заплащане между страните в период на повече от 5
години.
С допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора, като
твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията на
ответника по договора за изкупуване, по който ответното дружество се явява
неизправна страна.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав
Варненчик №258, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните
договор за изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата цена за
ел.енергията до размера на нетното специфично производство е
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство,
приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с
оглед становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продава изкупените
количества ел.енергия, относно приложимата цена при изкупуването и
липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение №
СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал произведената ел.енергия над НСП
/нетното специфично производство/ по цена за излишък. Твърди, че
задължението по издадената от ищеца фактура за м.09.2015г. е било
заплатено, а това по допълнително издаденото дебитно известие оспорва като
неправилно определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над
2 000 Квтч следвало да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът е в
неизпълнение на договорните си задължения, тъй като при издаване на това
известие не е спазил чл.18 от договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение
№ СП-1/31.07.15г. Намира за неправилно твърдението на ищеца, че т.1.7 и
т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ предвид
диференцирането и обособяването на отделни групи производители
съобразно производителността на инсталацията и наличния ресурс на
6
първичния енергиен източник. В допълнителния отговор се оспорват
твърденията в ДИМ.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8,
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, в рамките на въззивното производство,
очертани от въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
При преценка редовността на постъпилите жалби съдът след извършено
производство по администриране от ВРС, вкл. съгласно определение от
17.07.2020г. по в.т.дело №1643/2020г. на ВОС, Трети състав, намира
производството за допустимо. Въз основа указанията на съда е представено
пълномощно за проц.представителство на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД за
адв.А. Т.. С оглед на горното съдът намира, че ЧЖ е подадена в срок от
надлежно упълномощен проц.представител на дружеството.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част; по
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно сезиращата жалба, предметът на въззивното производство се
припокрива изцяло с този на първоинстанционното производство. Въззивният
съд следва да направи самостоятелни изводи относно основателността на
заявеното от страната субективно право, въз основа на събраните вече
доказателства и при липса на нови док.искания и нови твърдяни факти и
обстоятелства.
По подновеното искане за спиране на производството поради висящ
преюдициален адм.спор по обжалване на решение СП-5/2019г. на КЕВР,
съдът е изложил становище за неоснователност в разпоредително заседание,
обективирано в определение №3007/25.09.2020г., постановено по в.т.дело
№2457/2020г. на ВОС. До приключване на устните състезания не са налице
промени в окончателността на постановеното решение на КЕВР №СП-
5/2019г.
Въззивният състав приема за установено следното:
Не се спори между страните и е прието за безспорно съгл.чл.146, т.4
ГПК твърдението на ищеца, че същият е производител на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на
електрическа енергия; че между страните е налице договорно
правоотношение за изкупуване на ел.енергия; че НЕК е обществен доставчик,
7
изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; че до достигане
на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциалната цена по т.8 от
Решение №Ц-10; не са спорни количествата произведена и фактурирана
електроенергия както и получаване на фактурата и дебитното известие от
ответника. Съобразно изявления на страните в първото заседание не се спори
и относно заплащането на фактурираното количество ел.енергия по фактура
№82/2015г. Спорът е относно дължимостта на преференциалната цена,
обективирана в дебитното известие към фактура №95/11.09.2015г.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените договор за
изкупуване на електрическа енергия от 11.06.2009г., сключен между "ВГ-4"
ЕООД, и „Е.ОН България Продабжи”АД и договор за присъединяване на
обект на независим производител на ел.енергия, сключен между "ВГ-4" ЕООД
и „Е.ОН България МРЕЖИ” АД; фактура №95 от 11.09.2015г., издадена от
"ВГ-4" ЕООД с получател „Енерго – Про Продажби” АД, на стойност 1365.22
лв., дебитно известие №97 от 31.10.2015г. за сумата 19670.82 лв.
С решение от 23.02.2018г. по адм.дело №8522 по описа за 2015г. на
Адм.съд – София град е отменено решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в
частта му по т.1.7 и т.1.8, в която е определено нетното специфично
производство на ел.енергия. /на л.121 по делото/ Депозирано е решение
№1115/28.01.2019г. по к.адм.дело №5284/2018г. на ВАС, IV отделение, с
което е обезсилено решението на АССГ досежно отмяната на т.1.8 от
решение СП 1-2015г. като в останалата част решението е потвърдено. /вкл. за
т.1.7 от решение СП 1/2015г., л.140 по делото/ С решение на ВАС от
28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. решението е обезсилено в частта, с
която е отменено решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта му по т.1.8 и
е оставено в сила решението в частта по отмяната на т.1.7. Представено е по
делото решение на КЕВР №СП-5 от 28.03.2019г., с което е установено,
считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на ел.енергия в
размер на 2000 кВч, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа по т.8 от решение
№Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР. /на л.172 по делото/ По делото са
представени доказателства /във връзка с искано спиране по реда на чл.229
ГПК/ за обжалване на постановеното ново решение №СП -5/2019г. на КЕВР
пред Комисията и АССГ.
Не се спори още, че с Договора за изкупуване на ел. енергия
№86/2009г., сключен между страните по делото, ответникът се е задължил да
изкупува произведената от ищеца електрическа енергия за срок от 15 години
/чл.2 от договора/. В чл.18, ал.1 от договора е посочено, че цената се определя
от ДКЕВР, а според чл.18, ал. 2 от договора в случай, че с решение на
компетентен орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то
тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без
да е необходимо допълнително споразумение. В чл.18 от договора, ал.3 и ал.4
8
е очевидно, въпреки липсата на попълнени данни за конкретната цена, че е
уговорено различно възмездяване на производителя за произведените
количества ел.енергия до и при достигане на 2 250 пълни ефективни часа, за
следващите ефективни часове на работа до края на годината, цената се
определя по друг начин, макар отново да е регулирана от КЕВР. Не е спорно
между страните, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично
производство от 2000 Квтч за 1 квт инсталирана мощност през м.09.2015г.
при работа на централата до 2 250 часа, като до достигане на НСП ищецът е
продавал съответно ответникът заплащал ел. енергия по преференциална цена
по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
Въпреки липсата на приложени протоколи по чл.16 от договора,
ответникът не оспорва обективираните във фактурата и деб.известие
количества ел.енергия, подлежащи на изкупуване от Енерго про Продажби
АД, съответно съгл.чл.94 ЗЕ, от НЕК ЕАД като спорът е относно размера на
дължимата цена.
Не се спори и се поддържа и пред настоящата инстанция, че ответникът
е отказал заплащане на преференциална цена за количествата ел.енергия над
2000 Квтч НСП, като е заплатил същите количества по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник /вятърна електроцентрала/, която е присъединена към
електроразпределителната мрежа, както и че ответникът в качеството си на
краен снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия
по преференциални цени, които се определят от КЕВР. Процесното
правоотношение, макар възникнало на договорна основа, се развива на пазар,
където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен
с норми от императивен характер. Съобразно договора /чл.18 от същия/,
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик
и/или общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от
административен орган - КЕВР съгласно чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Между страните не се спори, че по отношение на конкретното
правоотношение, за спорния период м.08.2015г., относими се явяват
преференциалните цени, определени с Решение Ц-010/30.03.11г., конкретно
т.8 от същото. Въпреки изложеното в жалбата становище относно
едностранчивото обсъждане от съда единствено на т.8 от цитираното
решение, въззивникът /ищец/ не е изложил възражения и доводи във връзка с
приложение на друга точка от адм.акт, относно попадане на централата в
друга ценова категория. Поддържано е единствено становище, че съгласно
трайните отношения между страните и начина на формиране на плащането в
чл.18 от договора за изкупуване, на ищеца се дължат двете, посочени в т.8 и
т.9 от решение Ц-10/2011г. преференциални цени.
9
По делото не е налице фактологически, а правен спор: как се определя
цената на произведена ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ,
работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно
специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална
цена по т. 8 и/или цена по т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г., съответно
т.1.7 и или т.1.8 от Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, или по цена за
излишък на балансиращия пазар, на основание чл.31, ал.5, т.3 ЗЕВИ, респ.
дали една централа, след изменението на разпоредбата /на чл.31, ал.5 ЗЕВИ/ и
приемане на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, може да попадне
последователно в две ценови категории, определени в т.1.7 и т.1.8 от
Решение № СП– 1/31.07.2015 г.
Спорът е относно количеството ел.енергия, произведено над НСП, за
което ищецът претендира, че също следва да бъде изкупено на
преференциална цена по т.9 от цитираното решение Ц-10/2011г. /при цена
от 172.95 лева/МВтч./, тъй като през м.август 2015г. ВяЕц на ищеца не е
достигнала все още 2 250 ефективни средногодишни часа на работа, които
достига по-късно през същия месец от същата година, макар да е
достигнала НСП от 2000 КВтч. Т.е. за месец август 2015г., за количествата
над НСП от 2000 КВтч, се претендира втората преференциална цена по т.9 от
решението на КЕВР, относно ветрогенераторите на ищеца, доколкото същата
достига 2250 ефективни часа на работа едва през м.10.2015г. /т.3.4.2 и т.3.4.3
от искова молба/
Процесният договор е сключен при действието на Закона за енергията
от възобновяеми източници /обн. ДВ, бр.35 от 3.05.2011г./. Съгласно
измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., на
преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера
на определената средногодишна продължителност на работа съгласно
решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за
горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общ.доставчик продава
ел.енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С
последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството
ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия
/НСП/, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това
производство – по цена за излишък на балансиращия пазар. Въведеното с тази
разпоредба редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по
преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство,
чиито размери са определени с решение на КЕВР.
С оглед на това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с
Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
10
преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.11г., а именно: т.1.7. – 2000
kWh, при определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.
централи, работещи до 2250 часа и т.1.8. – 2300 kWh, при определената цена
172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. С
влязло в сила Решение №1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е
оставено в сила решение № 1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС
София -град в частта му, в която е отменено решение №СП-1/31.07.15г. на
КЕВР, по приложимата т.1.7 от същото.
С Решение № СП - 5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от
31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия за конкретния вид
централи /производители/ в размер на 2000 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена за вятърни електрически централи
работещи до 2 250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с
Решение №Ц -13/28.06.06г. Това решение като индивидуален
административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно
императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ, поради което и следва да бъде
съобразено съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Със ЗЕВИ /обн. ДВ бр. 35 от 3.05.2011г. /, § 7 от ПЗР е предвидено
съхранение на отношенията с досегашните производители, като е запазено
действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване,
действаща към датата на влизане в сила на закона. Съгласно измененията на
чл.31, ал.5 от същия, в сила от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални
цени ще се изкупува само количеството ел. енергия до размера на нетното
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия
пазар. Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по
преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство,
съгласно решение на КЕВР, въз основа на което те са определени. За това и в
изпълнение на пар.17 от ЗИД на ЗЕ, с Решение №СП- 1/31.07.15 г. на КЕВР е
определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.11г., а
именно: т. 1. 7. – 2000 kWh, при определената цена – 188, 29 лв. /МВтч, без
ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т. 1. 8. – 2300 kWh,
при определената цена 172, 95 лв. /МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи
работещи над 2250 часа. По идентичен начин са уредени отношенията и с
последващото решение СП -5/2019г., което е в процес на обжалване. Съгл.
чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването не спира изпълнението на решението, поради
което решението е породило своето действие между страните и следва да бъде
зачетено от съда по настоящия спор. Такъв би бил ефекта и при постановени
междувременно други решения на КЕВР относно определяне на НСП. Съдът
следва да зачете отраничението в преференциалното заплащане на
11
произведеното количество енергия от ВИ въз основа на императивната правна
разпоредба на чл.31, ал.2 ЗЕВИ, респ.въз основа на решенията на КЕВР, които
бъдат постановени в периода на висящност на спора, по арг. от чл.235 ГПК.
Съдът намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВяЕц на
ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 часа. Макар
въззивникът да е изразил известни резерви към този извод, не са навеждани
твърдения и събиране доказателства за попадането на централата в друга
категория. Това следва от чл. 18, ал. 4 от договора за изкупуване, в която е
посочено, че при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове, за
следващите ефективни часове до края на календарната година, цената на ел.
енергията ще се определя по различен начин. Постигнато съгласие между
страните за относимост към конкретната ВяЕЦ на ищеца на т. 8 от Решение
№ Ц-10/30.03.11г., касаещо централи, работещи до 2250 часа се установява и
от обстоятелството, че ищецът е продавал на ответника ел. енергия по
преференциална цена от 188, 29 лв. за Мвтч, която е утвърдена именно с т.8
от решение №Ц -10/30.03.2011 . на КЕВР. Освен това, самият ищец не твърди,
а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно
ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ,
работещи над 2250 часа на годишна база, в който случай преференциалната
цена би била определена на 172,95 лв/Мвтч. Предвид това съдът прави извод,
че централата на ищеца е от категорията, работещи до 2250 часа.
Становището на ищеца, изразено с издадената фактура 205/31.10.2015 год.,
поддържано и във въззивната жалба, че до достигане на 2 250 часа работа на
ел. централа, но преди достигане на 2 300 kWh, ел. енергията следва да бъде
изкупувана по премеренциалната цена от 188, 29 лв. определена в т. 8 на
Решение Ц-10/30.03.2011 год. на КЕВР, а за произведената енергия след
достигане на 2 250 часа работа, но преди достигане на 2 300 kWh, следва да
бъде приложена втората преференциална цена – а именно да се приложи
преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10 в размер на 172, 95
лв/Мвтч, което същия е направил с издадената за м.септември фактура.
Въззивният състав не споделя тези доводи на въззивника -ищец. В
мотивите към законопроекта за изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ изрично е
разписано, че замяната на понятието "средногодишна продължителност на
работата" с "нетно специфично производство на електрическа енергия" цели
да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези
количества електрическа енергия, "които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената
норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР". Целта на изменението на закона е да
постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на
възвращаемост на производителите, заложена в определените
преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните. С оглед на горното, становището
12
на дружеството производител за едновременно приложение на две
преференциални ценови категории за календарната година, съответно при
работа на електрическата централа до и над 2250 ефективни часове, е
неоснователно. Същото не кореспондира с горепосочената цел на
изменението на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с посочените мотиви към
законопроекта, така и с разпоредбата на чл.31, ал.5, според която както беше
посочено, обществения доставчик изкупува произведената електрическа
енергия от ВЕИ по: 1. по преференциална цена за количествата ел. енергия до
размера на нетното специфично производство на ел. енергия; 2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т.1. Разпоредбата е ясна и точна - съобразно т.1.7 от СП -
1/2015 год., нетното специфично производство на ел. енергия, по което са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 год. на
КЕВР е 2000 КВ/ч при определена цена от 188, 29 лв. МВ/ч, за централи
работещи до 2250 часа. Налага се извод, че не може производител на ел.
енергия, да има повече от един определен размер на НСП, а с оглед
императивната разпоредба на ЗЕВИ, не би могло да се определя размер на
преференциалната цена и съобразно средногодишните часове на работа.
Следователно, нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като
ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от 188,29 лв.
подлежи на изкупуване произведената ел. енергия от централата на ищеца до
достигане НСП от 2 000 КВ/ч. Не е спорно, че централата е достигнала НСП
през м.08.2015г., поради което и произведената ел. енергия до достигане на
НСП е следвало да се изкупи по преференциална цена от 188, 29 лв. МВ/ч., а
след това и за останалите месеци до края на годината, подлежи на изкупуване
по цени за излишък на балансирания пазар.
Относно оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в отказ на съда да спре производството до
приключване на административния процес по обжалване на Решение № СП -
5/28.03.19г. на КЕВР и неупражнен инцидентен съдебен контрол на Решение
СП-5/28.03.2019 год., на основание чл.17, ал.2 ГПК, съдът намира същите за
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.17 ГПК, ако нищожността на
адм. акт не е прогласена от административен съд, това може да бъде сторено
от гражданския съд. За да се осъществи косвен съдебен контрол от настоящия
съд, е необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално значение за
разрешаване на гражданскоправния спор и адм. акт да се противопоставя на
страна по делото, която не е била участник в адм. производство по издаването
и обжалването му. В конкретния случай предвид действието на оспорения
адм. акт и претендираните права на ищеца, осъществени в определен период
от време, следва да се приеме, че липсва връзка на преюдициалност между
факта на проверка действителността на Решение СП-5, доколкото към
процесния период административния акт е породил правно действие. /в този
13
см. и определение на ВКС, Второ т.о. по ч.т.дело №1628/2019г./ От друга
страна, ищецът не сочи конкретни пороци, обосноваващи твърденията за
нищожност на административния акт, които да бъдат проверени при
извършен косвен съдебен контрол. В този смисъл разпоредбата на чл.17, ал.2
ГПК е неприложима.
Изрично, в ТР №2/19.11.2014год. на ВКС по т. д. № 2/2014 год. на
ОСГТК, се посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко
свързан с приложение на подзаконов административен акт, не е обусловено от
решението по административното дело, образувано по оспорване на същия
акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. В посоченото ТР са
уредени и последиците, когато отмяната на ИАА е настъпила след
приложението на административния акт. В подкрепа на този извод е и
придаденото на акта предварително изпълнение съобразно чл.13, ал.9 ЗЕ.
Затова, цитираното Решение № СП-5/28.03.19 год. на КЕВР, действието на
което обхваща и процесния период, е произвело своето действие между
страните и съответно има обвързващ характер за тях определеното с
решението НСП, въз основа на което е определена преференциална цена за
ВяЕц, работещи до 2250 часа по т.8 от Решение № Ц-10/2011 год. на КЕВР.
На следващо място съставът на въззивния съд намира, че конкретното
изражение на НСП, въведено като законов максимален обем изкупувано по
преференциална цена количество) според легалното му определение в § 1, т.
29 от ДР на ЗЕВИ не е нововъведено понятие, а определяем показател, който е
бил използван вече от регулаторния орган при определяне на заварените като
действащи преференциални цени. Съответно и делегирането на
компетентостта на същия орган се изчерпва с оповестяване на съобразените
по-рано от него обективни параметри в нов изричен административен акт /§
17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ от бр. 56/15 г. на ДВ/. Затова произнесените решения за
определяне на НСП не създават ново съдържание на елемент от
правоотношението, както биха действали актовете за определяне на самата
цена, а само попълват бланкетното съдържание на законовата разпоредба с
конкретното количествено измерение, съобразено от законодателя.
Процесните решения № СП-1 от 31.07.2015 г., № СП-5 от 28.03.2019 г. и №
СП-1 от 15.10.2020 г. не определят някакъв нов ценообразуващ елемент, а
установяват стойности, заложени в предходни ценови решения за определяне
на преференциални цени, по които крайните снабдители и общественият
доставчик изкупуват електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ. Тези
актове действат по право от момента на въвеждане на лимита, а евентуалната
им отмяна не може да заличи правните последици от нормативно
установеното ограничение за изкупуване на произведената енергия
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че
произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м.август
2015г. в количество 93.100 МВтч, със заплащане на сумата от 12.220 лева с
14
ДДС е надлежно заплатена от ответника и предявеният иск по чл.79 ЗЗД е
неоснователен, вкл. за претендираните законни лихви за забавено изпълнение
на паричното задължение. До достигане на НСП от 2000 кВч през м.август
2015г., производителят е получил гарантираната му от закона преференция на
енергийния пазар /цена по т.8 от решение на КЕВР Ц-10/2011г./, като
произведената след това ел. енергия следва да се заплаща по цена за излишък
на балансирания пазар. Поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, решението следва да бъде потвърдено както по главния, така и
по акцесорния иск.
По частната жалба на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД срещу
определение №4008/12.03.2020г, постановено по реда на чл.248 ГПК: С
цитираното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение
искане на ответното дружество за изменение на решението по ГД
№8409/2018г. в частта за присъдените разноски по воденото ЧГД
№1177/2019г. на ВОС като е оставил същите до присъдения редуциран размер
от 240 лева с ДДС, а не претендираните 516 лева с ДДС. Въззивният съд
намира, че не са налице основания за корекция на възприетото от първата
инстанция. С оглед поредицата от водени идентични дела, в които са правени
искания за спиране на производството поради висящ преюдициален спор по
адм.дела, коректен е извода за липса на правна сложност, а още по-малко
фактическа сложност. При посочване размер на дължимото възнаграждение
за частното производство очевидно съдът е приложил минимума по
цит.разпоредба на чл.11 Наредбата за МРАВ, към която препраща чл.7, ал.1,
т.7, като е присъдил и дължимото ДДС. Не са налице основания за изменение
на определението по чл.248 ГПК.
С оглед на тези изводи, разноски за настоящото производство се
следват на въззиваемата страна в размер съгласно приложения списък по
чл.80 ГПК, или сумата от 1 524 лева с ДДС за адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на претендирания хонорар съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ и пар.2а от ДР на същата наредба.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5329/29.11.2019г. на Варненски районен
съд, Гражданско отделение, 40 състав, постановено по ГД №8409/2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№12030/21.05.2020г. на
ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, срещу определение №4008/12.03.2020г.,
постановено по ГД №8409/2018г. на ВРС, на основание чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА ВГ – 4 ЕООД, ЕИК *********, София, район Триадица,
15
ул.Твърдишки проход, №23, да заплати на Енерго Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Вл.
Варненчик", № 258, Варна Тауърс – Е, сумата от 1 524 лева разноски за
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника "Национална електрическа компания"ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул."Триадица" № 8.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16